Решение по дело №228/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 63в ЗАНН във връзка с глава XII АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. М. С., [ЕГН], [населено място], [улица]вх.* ет.* ап.** срещу Решение №41/19.05.2024г. по АНД №139/ 2024г. по описа на Районен съд-[област]. С обжалваното решение е потвърдено НП № 24-1058-000125/ 12 март 2024г. на началник сектор „ПП“- [област], издадено за нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. В жалбата се релевират доводи, че жалбоподателят не е собственик на автомобила и няма задължение да извършва пререгистрация, както и че липсва субективен елемент. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател С. М. С. редовно призован се явява лично и твърди, че естеството на работата му налага пътуване в различни населени места и отнемането на свидетелството за управление на МПС пречи на прехраната и бизнеса му. Сочи, че причината да не пререгистрира автомобила е претоварването му от работа. От пълномощника му е депозирано писмено становище вх.№ 2107/ 03.09.2024г. , с което се моли жалбата да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – началник сектор „ПП“ при ОД МВР-[област] се представлява от пълномощник, който пледира решението на въззивния съд да се остави в сила. Излагат се съображения, че наказанието се налага на водача, а не са собственика на автомобила, както и че е налице субективна съставомерност, тъй като изключае договорното му задължение, управителят на дружеството е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 145 ал.2 ЗДвП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение; в условия на алтернативност се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

Прокурорът от ОП - [област] заема становище за основателност на жалбата с доводи, че санкционираното лице не е било уведомено за прекратената регистрация и липсва субективен елемент за нарушение.

Касационната инстанция, след анализ на доказателствата, събрани в хода на въззивното и касационното производство, и след служебен контрол за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, както и след обсъждане на посочените в касационната жалба основания счита, че жалбата е допустима, по същество неоснователна.

По делото е безспорно установено, че на 05.08.2023г. жалбоподателят в [населено място] е управлявал лек автомобил по път, отворен за обществено ползване, като МПС не е регистрирано, тъй като автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143 ал.15 ЗДвП от 03.08.2023г. Установено е, че автомобилът е собственост на „Екоплам ВТ“ ЕООД и управител на дружеството е С. М. В., в който смисъл са писмените доказателства – справки от сектор „ПП“-[област] относно собствеността на превозното средство и справка от ТР относно правосубектността на дружеството. От доказателствената съвкупност се установява, че автомобилът не е регистриран в двумесечния срок от придобиването му като с нотариално заверен договор от 01.06.2023г. автомобилът е прехвърлен на „ЕКОПЛАМ ВТ“ ЕООД и от 03.08.2023г. е служебно дерегистриран. НП е издадено на 12 март 2024г. на база постановление на РП- [област] от 04.10.2023г., с което е отказано образуване на ДП за деяние по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК с мотиви, че липсва субективния елемент на престъплението. По делото не са налични доказателства за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация, но законовата регламентация към момента не предвижда издаването на изрично властническо волеизявление от административен орган, с което да се констатира настъпилото по силата на закона погасяване на правото за ползване на регистрацията на превозното средство. Прекратяването, в случая не става с властническо волеизявление, а служебно, което изрично е посочено в чл. 18б, т.10 от Наредба №I-45/24.03.2020. Според тази норма, прекратяване на регистрацията служебно се извършва по чл. 143 ал.15 ЗДвП на регистрирано ППС на собственик, който в определения от закона срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Самото прекратяване, по смисъла на пар.6 т. 69 от ДР на ЗДвП представлява отмяна на разрешението превозното средство да се използва в пътното движение.Към момента, такова уведомяване не се предвижда, както в Закона за движение по пътищата, така и в Наредба № I-45/24.03.2020 г., третираща реда за прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства. Дерегистрацията в случая става служебно /чл.18 ал.1 т.2 от наредбата/, не се свалят номерата на автомобила и не се уведомява собственика. По делото е безспорно установено от обективна страна, че С. М. С. на 05.08.2023г. управлява служебно дерегистриран автомобил.

Съдът съобрази, че освен обективна е налице и субективна съставомерност. Според договора за прехвърляне на МПС от 01.06.2023г. собственик на автомобила е „ЕКОПЛАМ ВТ“ ЕООД с управител С. М. С., който е представляващ дружеството. В т.6 от договора за придобиване на МПС е посочено, че новият собственик следва да пререгистрира автомобила, в противен случай на основание чл. 143 ал.15 ЗДвП регистрацията се прекратява служебно. Договорът е подписан от С. С. и по силата на чл.20а ЗЗД той има силата на закона за него. Според чл. 141 от ТЗ дружеството се представлява от управителя; той организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. В този смисъл, лицето, отговорно за пререгистрацията е именно управителят, който е бил длъжен да съобрази поведението си с разпоредбата на чл. 145 ал.2 ЗДвП, дори в договора да няма клауза, указваща задължението за пререгистрация. В случая, водачът и представляващия собственика на автомобила са едно и също лице, това лице е закупило автомобила, в законовия срок не го е пререгистрирало и го управлява. Водачът не е трето лице, което не би могло да знае за прекратената регистрация, а представляващия собственика на автомобила, който е знаел, че трябва да го пререгистрира, не го е направил и виновно го е управлявал.

Като е потвърдил НП въззивният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото в полза на ОД МВР - [област] следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за касационната инстанция в размер на 100лв.

Водим от горното Административен съд - [област]

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41/19.05.2024г. по АНД №139/ 2024г. по описа на РС –[област].

ОСЪЖДА С. М. С., [ЕГН], [населено място], [улица]вх.* ет.* ап.* да заплати на ОД МВР-[област] разноски в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.