РЕШЕНИЕ
№113
20.05.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесети май, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев
въззивно гражданско дело № 293 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 06603/04.09.2019
г. на К.Р.М., Б.М. Я. М., С.Й.Й., „***“ АД, П.К. М.Х., С.Х., М.М., Д.К., П.Л.К.К.–
присъединени взискатели по изпълнително дело № 2017*0400690, срещу Постановление
от 20.08.2019 г. на ЧСИ Д.И., рег. № *, с район на действие Окръжен съд Добрич,
в частта, с която изпълнителното производство е прекратено срещу длъжника „***“
АД.
В жалбата се излагат доводи за неправилност
на постановлението на съдебния изпълнител в обжалваната част.
Жалбоподателите твърдят, че спрямо
длъжника „***“ АД е било открито производство по несъстоятелност с Решение от
17.12.2018 г. по в.т.д. № 2360/2018 г. на Апелативен съд София, невлязло в
сила. Считат, че незабавното му действие
води до спиране на принудителното изпълнение по отношение на „***“ АД. На тази
основа извеждат, че след постановяване на решението на съда по
несъстоятелността изпълнителното производство не може да бъде прекратено. В
допълнение заявяват, че първоначалният взискател не може еднолично да се
разпореди с изпълнителното производство, защото присъединените взискатели
притежават същия обем права.
Искат постановлението да бъде отменено в
частта, с която изпълнителното производство е прекратено срещу длъжника „***“
АД.
В законоустановения тридневен срок са
подадени възражения с идентично съдържание от длъжниците „***“ АД, „***“ АД, „***“
АД, „***“
АД и „***“ АД.
Длъжниците считат, че жалбата е
неоснователна, тъй като изпълнителното производство е било прекратено правилно
от съдебния изпълнител. Обосновават правилността на извода си и с наличието на
друго изпълнително производство, по което жалбоподателите са първоначални
взискатели.
Правят искане обжалваното постановление
да бъде потвърдено.
В мотивите си съдебният изпълнител е изложил
в хронологична последователност действията, извършени в рамките на
изпълнителното производство. Противопоставя се на твърдението на
жалбоподателите, че обемът от права, с който разполагат присъединените
взискатели, е абсолютно идентичен с този на първоначалния взискател. В тази
връзка заявява, че само последният може да иска спиране или прекратяване на
изпълнението, а съдебният изпълнител е длъжен да се съобрази с волята му. Счита,
че откритото производство по несъстоятелност не е пречка изпълнението да бъде прекратено, защото имуществото
на длъжника е било продадено още преди постановяване на решението на Апелативен
съд София. Заключава, че жалбата следва да
бъде оставена без уважение.
Съдът
намира следното от фактическа страна:
Изпълнително производство № 2017*0400690
е образувано по молба с вх. № 053737/13.11.2017 г. на „Уникредит булбанк“ АД и изпълнителен
лист на СРС от 02.11.2017 г., издаден въз основа на заповед за незабавно
изпълнение по гр.д. № 76512/2017 г., срещу длъжниците „***“ АД, „***“ АД, „***“
АД, „***“
АД, „***“ АД, „***“ ЕООД и Г.А.Ч.. В молбата си до ЧСИ Д.И.взискателят е
посочил, че иска да бъдат извършени опис, оценка и публична продан на индивидуализирани
недвижими имоти, собственост на длъжниците.
С молба с вх. № 06197/01.12.2017 г. взискателят
е поискал към образуваното дело да бъде присъединен и изпълнителен лист на СРС
от 22.11.2017 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по
гр.д. № 76515/2017 г., срещу същите длъжници.
Взискателят е депозирал пред съдебния
изпълнител молба с вх. № 06252 от 06.12.2017 г., в която е направил искане за
извършване на опис, оценка и публична продан и на други имоти, собственост на
длъжниците.
В хода на изпълнителното производство съдебният
изпълнител е установил, че по отношение на част от имотите са вписани възбрани по
обезпечителни заповеди, издадени в полза на К.Р.М., Б.М. Я. М., С.Й.Й. и „***“
АД, срещу „***“ АД. Последните били уведомени за извършването на опис на възбранените
в тяхна полза недвижими имоти със съобщения, получени от пълномощника им
адвокат С. на 12.12.2017 г.
По-късно с молба с вх. № 00911 от
20.02.2018 г., в качеството си на пълномощник на К.Р.М., Б.М. Я. М., С.Й.Й., „***“
АД, П.К. М.Х., С.Х., М.М., Д.К. и П.Л.К.К., адвокат М. С. е поискал
доверителите му да бъдат присъединени като взискатели по изпълнително дело №
2017*0400690. От приложените два броя удостоверения е видно, че изброените лица
са взискатели по други изпълнителни дела, образувани срещу длъжника „***“ АД.
След публична продан на недвижимите
имоти е извършено разпределение на събраните суми на 13.06.2018 г. и на
26.07.2018 г.
С молба с вх. № 00210 от 16.01.2019 г.
адвокат С. е уведомил съдебния изпълнител, че с Решение от 17.12.2018 г. по в.т.д. № 2360/2018 г. на
Апелативен съд София спрямо длъжника „***“ АД е открито производство по
несъстоятелност.
Въз основа на молба от първоначалния
взискател „Уникредит булбанк“ АД, съдебният изпълнител е прекратил производството
по изпълнително дело № 2017*0400690 с постановление от 20.08.2019 г., на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
При
тези факти съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от легитимирани лица и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което
същата е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Настоящият състав счита, че постановлението
на съдебния изпълнител, с което е прекратено изпълнителното производство, в
частта относно длъжника „***“ АД, е неправилно.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК предвижда възможност взискателят да поиска прекратяване на изпълнителното
производство. При това положение съдебният изпълнител е длъжен да се съобрази с
волята му. Едно такова действие на съдебния изпълнител би било оправдано ако волята
на единствения взискател е за прекратяване на изпълнението. Когато обаче в
производството са се присъединили и други кредитори, между всеки от тях и
съдебният изпълнител възникват отделни процесуални правоотношения. Поради тази
причина комплексът от процесуални права, с които разполага всеки от взискателите
в изпълнението, следва да бъде идентичен. В противен случай, чрез процесуални
норми биха се обезсмислили специалните привилегии по чл. 136 от ЗЗД.
Настоящият случай е именно такъв. В
производството са присъединени и други кредитори – жалбоподателите К.Р.М., Б.М.
Я. М., С.Й.Й., „***“ АД, П.К. М.Х., С.Х., М.М., Д.К., П.Л.К.К.. Поради
изложените по-горе съображения, тяхното участие в изпълнението не може да бъде
игнорирано и волята им да не бъде отчетена от съдебния изпълнител, когато
първоначалният взискател е поискал прекратяване на производството. От момента
на присъединяването им, независимо дали е станало по тяхна молба, или по право,
те имат същия обем процесуални права като първоначалния взискател. Този извод
произтича от нормата на чл. 457, ал. 1 от ГПК, посредством която законодателят
е въздигнал равенството в процесуалните възможности на първоначалния и
присъединения взискател в правило. Подобен подход е напълно оправдан с оглед
справедливото удовлетворяване на всички кредитори. В този смисъл е и Решение №
85 от 11.05.2016 г. по гр.д. № 5643 от 2015 г. на ВКС, I гр. о.
Оттук следва, че първоначалният
взискател може да изяви воля за прекратяване на изпълнението само за него, с
което процесуалното му правоотношение преустановява действието си. В този
момент губи комплекса от процесуални права, с които е разполагал и повече не
може да влияе на изпълнението. Принудителното изпълнение обаче продължава да
съществува спрямо останалите взискатели. Освен ако и те не пожелаят изрично прекратяването
му.
Ето защо, настоящият състав счита, че
изпълнителното производството е било прекратено само за първоначалния взискател
„Уникредит булбанк“ АД. По отношение на присъединените взискатели К.Р.М., Б.М. Я.
М., С.Й.Й., „***“ АД, П.К. М.Х., С.Х., М.М., Д.К. и П.Л.К.К.., то продължава
спрямо длъжника „***“ АД, защото такава е волята на последните.
Въззивният съд счита, че въпросът за
открито производство по несъстоятелност спрямо „***“ АД е извън предмета на
настоящото производство, поради което не следва да бъде разглеждан. Във връзка с възраженията на длъжниците трябва
да бъде посочено, че наличието на други изпълнителни производства със същите
кредитори и длъжник, не е основание за прекратяване на това изпълнение, по
което кредиторите са се присъединили по право или с молба.
Изложеното обосновава извода, че
процесното постановление е незаконосъобразно, а жалба с вх. № 06603/04.09.2019
г., следва да бъде уважена.
При тези мотиви, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Постановление от 20.08.2019 г. на ЧСИ Д.И., рег. № *, с район на действие
Окръжен съд Добрич, в частта, с която изпълнителното производство е прекратено спрямо
присъединените взискатели К.Р.М., Б.М. Я. М., С.Й.Й., „***“ АД, П.К. М.Х., С.Х.,
М.М., Д.К. и П.Л.К.К.срещу длъжника „***“ АД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.