№ 19
гр. Благоевград, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Търговско дело №
20221200900017 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК.
Образувано е по жалба подадена от „С.Т.“ ООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр.Петрич, ул.“В.“ 9, ет.2, представлявано от управителя Р.Х.В. срещу отказ №
*-4/12.01.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията -
Търговски регистър по заявление с вх. № * от 06.01.2022 г. за вписване на промени по
партидата на дружеството, а именно прехвърляне на дружествени дялове между
съдружници, като и за смяна на адреса на управление и управителя от страна на едноличния
собственик на капитала.
Излага се в жалбата, че постановения отказ е неправилен. Същия е постановен след
дадени указания по заявлението за представяне на основание чл.129, ал.2 от Търговския
закон на декларация по образец от страна на управителя на дружеството и праводателя, че
няма неплатени трудови възнаграждения, обезщетения и осигурителни вноски. Сочи се, че в
обяснителна записка до длъжностното лице по вписване на два пъти са били изложени
аргументи за липсата на необходимост от представяне на цитираната декларация, но
независимо от това вместо да впише заявените промени, длъжностното лице е постановило
отказ. Излага се, че същия е незаконосъобразен, тъй като в случая е заявена промяна в
обстоятелствата във и по повод прехвърляне на дружествени дялове между съдружници,
какъвто е приобретателя К.С.Д.. Сочи се, че необходимостта от представяне на декларация
по чл.129, ал.2 от ТЗ се поставя единствено и само като условие за вписването при
прехвърляне на дялове на трети лица, но не и между съдружници, каквато е трайната
съдебна практика. Изложено е, че законът не отдава правно значение и на начина по който
купувачът по сделката е придобил качеството на съдружник, нито изминалия период от
време от придобиване на последното му качество преди сключване на сделката по чл.129 ТЗ,
предвид на което и последните обстоятелства стоят извън дължимата проверка по чл.21 от
ЗТРРЮЛНЦ.
На следващо място в жалбата е изложено, че съобразно чл.46, ал.1 от ЗНА разпоредбите
на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни се тълкуват в
смисъла, който най- много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на
основните начала на правото на Република България. Посочва се, че нормите, които
установяват забрани, санкции, ограничения или въвеждат допълнителни условия за
1
упражняване на определени субективни права на правните субекти, като такива въвеждащи
отклонения, когато се неясни се тълкуват ако не стеснително, то поне стриктно, но никога
разширително. В тази връзка се твърди, че в чл.129, ал.1 от ТЗ двете хипотези са ясно
разграничени – първата е прехвърляне на дружествения дял от един съдружник на друг,
което се извършва свободно, а втората - такова прехвърляне на трети лица, което се
извършва при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник, и ако няма
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и
служителите трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди
прехвърлянето на дружествения дял.
Излага се, че използването между двете хипотези на противоположния съюз „а“ за
ограничаването от и противопоставянето на втората хипотеза на първата такава, съответно
впоследствие – само във втората хипотеза на съединителния съюз „и“, указващ и изискващ
кумулация ясно сочи, че ограничението за прехвърляне на дялове при неизплатени
задължения от вида на уредените, не се отнася до свободното прехвърляне на дялове между
съдружници, при първата законоустановена в разпоредбата на чл.129, ал.1 от ТР хипотеза, а
е приложимо само при прехвърлянето на дялове на трети лица.
С оглед на това се поддържа в жалбата, че не е следвало да се изисква като условие за
вписване декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ, тъй като в случая прехвърлянето е между
съдружници, т.е свободно.
С оглед изложеното в жалбата, се иска да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен постановения отказ за промяна в обстоятелствата по партидата на „С.Т.“
ООД, с ЕИК * и да бъдат дадени указания на длъжностното лице да извърши вписване и
обявяване на заявените със заявлението обстоятелства по партидата на дружеството.
В отговор на жалбата Агенция по вписванията, чрез юрисконсулт, изразява становище, че
същата е неоснователна, а постановения от длъжностното лице по регистрацията отказ е
правилен и законосъобразен. Посочва се, че правилно ДЛР е констатирало, че е налице
пречка за извършване на заявеното вписване, тъй като разпоредбата на чл.129, ал.2 от ТЗ е
въвела изискване за представяне на декларация по образец, каквито в случая не са
представени от праводателите и от управителя на дружеството.
Изложено е, че разпоредбата на чл.129, ал.1 от ТЗ следва да се тълкува във връзка с чл.137,
ал.1, т.2 от ТЗ – свободното прехвърляне на дялове между съдружници ги освобождава от
предварително решение на общото събрание, взето в съответната форма, като ал.2 изисква
представяне на декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ във всички случаи на вписване в
Търговския регистър на прехвърляне на дружествени дялове. В отговора се сочи, че
съвкупните анализ и тълкуване на цитираните правни норми сочи, че при всички случаи, за
да е допустимо вписването на прехвърляне на дружествен дял, следва да се представят
декларации удостоверяващи липсата на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения,
обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, като
този извод се подкрепя, както от липсата на разграничение в чл.129, ал.2 от ТЗ на
хипотезите дали се касае за прехвърляне на съдружник или на трето лице, така и от
препратката към чл.16, ал.2-4 от ТЗ, касаеща вписването на прехвърляне на търговско
предприятие. Поддържа се становище, че съдържанието на въпросните разпоредби сочи, че
волята на законодателя е да не се допуска вписване на прехвърляне на дялове в случаите
когато са налице неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения и осигурителни вноски
на работниците и служителите. Да се приеме обратното, а именно че при прехвърляне на дял
на един съдружник на друг, не е приложимо изискването за представяне на декларации,
означава да се позволи заобикаляне на закона, като първо дадено лице се приеме за
съдружник, след което на същото да се прехвърлят всички дялове от дружеството. Посочва
се, че в случая е налице описаната хипотеза на заобикаляне на закона, тъй като на
29.12.2021г. в ТР е вписано увеличаване на капитала, и приемане на нов съдружник –
К.С.Д., а към заявлението са приложени договори за прехвърляне на дялове от 06.01.2022г.
по силата на които новоприетия съдружник придобива целия капитал на „С.Т.“ ООД и
същия е заявен за вписване като едноличен собственик на капитала и единствен управител
на дружеството. Поддържа се, че на заявителя са дадени три пъти указания на основание
чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ за отстраняване на посочените по – горе нередовности, които не
2
са изпълнени в законоустановения срок и правилно длъжностното лице по регистрацията е
постановило отказ, който се иска да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като е направено и възражение за прекомерност в случай на претендиране
на разноски от жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя, становището на АВ и
представените по делото доказателства, намира следното:
Със заявление по образец А4 с вх. № * от 06.01.2022 г. е поискано вписване на промени на
подлежащи на вписване обстоятелства по партидата на "С.Т." ООД, а именно прехвърляне
на дружествени дялове от съдружниците на един от тях – К.С.Д. по представените договори
за прехвърляне на дружествени дялове, смяна на адреса на управление и управител, както и
за обявяване на изменен учредителен акт.
С обжалваният отказ № *-4/12.01.2022г., на основание чл.25, ал.5 във вр. с чл.21, т.4 и 5 от
ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по вписванията е отказало вписването на промени в
обстоятелствата по партидата на "С.Т." ООД в ТРРЮЛНЦ по заявление с вх. № */06.01.2022
г., като се е позовал на разпоредбата на чл.129, ал.2 от Тълговския закон и тъй като
дадените трикратни указания за представяне на декларации по образец, че няма изискуеми и
неизплатени задължения по ал. 1 не са изпълнени в законоустановения срок и такива не са
представени. Изложил е доводи, че законът предвижда декларациите по чл.129, ал.1 от ТЗ да
се представят във всички случаи на прехвърляне на дружествени дялове. Посочено е в
отказа, че представените обяснителни записки не представляват търсената декларация за
обстоятелствата, визирани в чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от ТЗ. Изложено е, че е налице
заобикаляне на закона, с приемането на нов съдружник и прехвърлянето впоследствие на
дружествените дялове на съдружниците на новия такъв.
С оглед данните по делото, съдът намира, че жалбата е подадена от надлежно
легитимирано лице – надлежно упълномощен адвокат и е постъпила в законоустановения
срок /видно от вх.№ на същата посочен в уведомителното писмо/, поради което е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Със заявление образец А4 е поискано вписване и отбелязване по партидата на заявените
обстоятелства, което е подадено от лице, което се легитимира като надлежен заявител по
арг. от чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, чрез надлежно упълномощен адвокат. Установява се, че
към датата на подаването му съдружници в търговското дружество са К.С.Д., с размер на
дяловото участие: 40 лв.; Р.Х.В., размер на дяловото участие: 30 лв.; А.К.В. с размер на
дяловото участие: 30 лв.;
Към заявлението са представени сключени помежду им договори за покупко – продажба
на дялове по чл.129 от ТЗ, с които всеки от останалите съдружници продава на К.С.Д.
всички свои дялове. Договорите са сключени в изискуемата се от закона форма.
Представени са и протокол от общо събрание на дружеството и решение за избор на нов
управител, приемане на нов устав, промяна седалището на дружеството, прекратяване
правомощията на управителите. Представен е и устав на ЕООД „С.Т.“ отразяващ промяната
в собствеността на капитала и трансформирането на дружеството в ЕООД. Декларации по
чл.129, ал.2 ТЗ, както от прехвърлителите, които са управители на дружеството към момента
на прехвърлянето, така и от приобретателя не са представени, включително след изрично
дадени от длъжностното лице трикратни указания за това по реда на чл.22, ал.5 от
ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно разпоредбата на чл.129 от ТЗ (редакция ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от
22.12.2017 г. прехвърлянето на дружествени дялове от един съдружник на друг се извършва
свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и
ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и
служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди
прехвърлянето на дружествения дял. Алинея 2 на чл.129 от ТЗ постановява, че
прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в
3
търговския регистър. Извършването на така заявеното вписване се предпоставя от
изпълнението на императивните законови изисквания за прехвърляне на дружествени
дялове.
Съдът намира, че неправилно длъжностното лице е приело, че за да извърши вписването в
случая са необходими декларации по чл.129 ТЗ. От буквалното и логическо тълкуване на
разпоредбата следва, че съгласно закона се представят декларации за липса на неизплатени
изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на
работниците и служителите при прехвърляне на дружествен дял в хипотезата на
прехвърляне на дружествения дял на трето лице, а не от един съдружник на друг. Самото
изискване граматически е отнесено към втората хипотеза на чл.129, ал.1, изр.2 от ТЗ -
прехвърляне на дружествен дял на трети лица, като в текста на закона същото е въведено
чрез съюза "и", след посочването на основното изискване за прехвърляне на дял на трето
лице. Същото цели да се ограничи прехвърлянето на дружествен дял на трето лице при
съществуващи изискуеми частни и публични задължения на дружество с ограничена
отговорност или еднолично такова дружество във връзка с неизпълнени задължения, в т. ч.
по трудови правоотношения, в какъвто смисъл са и Мотивите към Законопроекта за
изменение и допълнение на ТЗ (сигн. 754-01-39/06.07.2017 г.). С нормата на чл.129, ал.1 и,
ал.2 ТЗ са поставени допълнителни изисквания досежно предпоставките за сключване на
договор за продажба на дружествен дял от съдружник единствено на трето лице, които
следва да са налице и за да се извърши вписването на настъпилата промяна, а именно
спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и да не са налице неизплатени
изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и осигуровки за работници и служители.
Волята на законодателя да ограничи изискванията си за горепосочените предпоставки
единствено досежно договорите за прехвърляне на дялове по отношение на трети лица, е
ясна и доколкото ограничава гражданския оборот и свободата на страните да се разпореждат
с притежаваното от тях имущество, не може да бъде тълкувана разширително и
ограниченията да бъдат налагани и в хипотези, различни от посочените от законодателя. За
разлика от тази хипотеза – законът изрично посочва, че прехвърлянето на дружествени
дялове между съдружници се прехвърля свободно.
Във връзка с мотивите на обжалвания отказ следва да се отбележи, че настоящият състав
споделя и доводите изложени в жалбата, които са основани на трайната съдебна практика на
съдилищата, а именно, че законът не отдава правно значение на начина по който купувачът
по сделката е придобил качеството на съдружник, нито изминалия период от време от
придобиване на последното му качество преди сключване на сделката по чл.129 ТЗ, предвид
на което и последните обстоятелства стоят извън дължимата проверка по чл.21 от
ЗТРРЮЛНЦ.
В горната насока са Решение № 686 от 29.04.2020 г. по т. д. № 584/2020 г. по описа на
СГС, ТО, VI-18 състав, Решение на САС № 855/01.04.2018 г. по т. д. № 1752/2018 г.,
Решение № 326/01.02.2019 г. на САС по т. д. № 518/2019 г., Решение № 2212/04.10.2019 г.
на САС по т. д. № 4346/2019 г., Решение № 146/ 15.03.2021 г. на САС по т.д.№ 206/2021г. и
др.
Ето защо, съдът намира, че длъжностното лице по регистрация неправилно е приело, че и
в процесния случай при прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг за
вписване на прехвърлянето следва да бъдат представени декларации за липса на задължения
за трудови възнаграждения, обезщетения и осигуровки, каквито в случая не се изискват, и е
дало такива указания на заявителя, а при неизпълнението им незаконосъобразно е отказало
вписването, и то на всички заявени за вписване промени в обстоятелствата. Няма пречка за
вписването и на другите заявени обстоятелства за заличаване на прехвърлителите като
съдружници и управители, избор на нов управител и промяна седалището на дружеството.
Поради горното, обжалваният отказ следва да бъде отменен и преписката върната на АВ
–ТР с указания да бъде извършено исканото вписване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ по жалба на "С.Т." ООД, с ЕИК *, отказ № *-4/12.01.2022г. на длъжностно лице
по регистрацията при Агенция по вписванията - Търговски регистър по заявление с вх. № *
от 06.01.2022 г. за вписване на промени по партидата на дружеството.
УКАЗВА на длъжностното лице при АВ-ТРРЮЛНЦ да впише в търговския регистър по
партидата на "С.Т." ООД, ЕИК *, промени в обстоятелствата заявени със заявление вх. № *
от 06.01.2022 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5