Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. В., .02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16801/2019г. на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен e
от Н.П. *** иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 1 411, 09 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК, претендирана като неизплатено допълнително възнаграждение за
положени извънреден труд по тримесечие за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както следва: 1./ сумата от 93,
09 лева за времето от месец октомври – декември 2016г.; 2./ сумата от 106, 39 лева за времето от месец януари
- март 2017г.; 3./ сумата от 124, 13
лева за времето от месец април - юни 2017г.; 4./ сумата от 76, 84 лева за времето от месец юли -
септември 2017г.; 5./ сумата от 152, 64
лева за времето от месец октомври - декември 2017г.; 6./ сумата от 115, 57 лева за времето от месец януари
- март 2018г.; 7./ сумата от 53, 09 лева
за времето от месец април - юни 2018г.; 8./ сумата от 158, 91 лева за времето от месец юли - септември 2018г.; 9./ сумата
от 93, 90 лева за времето от месец
октомври - декември 2018г.; 10./ сумата от 201,
87 лева за времето от месец януари - март 2019г.; 11./ сумата от 125, 16 лева за времето от месец април
- юни 2019г.; 12./ сумата от 109, 51
лева за времето от месец юли - септември 2019г.
Ищецът е държавен служител по силата на
служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „*****“
в Сектор „*****“ при ОД на МВР - В.. Статутът му на такъв е регламентиран в
ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на
смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от месечен график.
Твърди се, че за времето от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил
извънреден труд, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер
на сумата от 1 411, 09 лв.,
обуславящо и правния му интерес от предявяване на осъдителна претенция.
Ответникът е депозирал писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно
правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал
извънреден труд, който му е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, че ищецът Н.П. е
заемал по служебно правоотношение в ОД на МВР – В. последователно длъжността полицай
в група „*****“ по ДЩ на МВР на сектор „*****я“ към отдел „*****“, полицай в
група „*****“ на сектор „*****“ към същия отдел и старши полицай в група „*****“
на сектор „*****“ към отдел „*****“, както и че в периода от 01.09.2016г. до
30.09.2019г. е работил на 12-часови смени при
сумирано изчисляване на работното време.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се
свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния
статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на
нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва
ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се
начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.
Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията
на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на
8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ
бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал.
3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона
влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия
период отчитането се извършва по месечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ
бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до 31.03.2019г. на
тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях
в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До
изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал.
9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.07.2016г. до
30.06.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн.,
ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/ издадени от
Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като
подзаконов нормативен акт се счита за отменена
от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и
според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ,
бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила
от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение
налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази
неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на
нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск
за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд, възлиза на сумата от
1 411, 09 лв. /Приложение № 2, колона № 2 и № 5/, до който претенцията
следва да бъде уважена,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
По
разноските
В
полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски в размер на 330 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
На
ответната страна, съобразно прекратената част от производството и с оглед
направеното искане, следва да се присъдят разноски в размер на 71, 80 лв., на осн. чл. 78, ал. 4 вр. ал. 8 ГПК.
Ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – В. сумата от 256, 44 лв., представляваща дължима за производството
държавна такса и разноски за изготвяне на ССчЕ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – В. ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ж.П., ЕГН **********,*** сумата от 1 411, 09 лв. /хиляда
четиристотин и единадесет лева и девет ст./, представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за положени извънреден труд по тримесечие за
периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както следва: 1./
сумата от 93, 09 лева за времето от
месец октомври – декември 2016г.; 2./ сумата от 106, 39 лева за времето от месец януари - март 2017г.; 3./ сумата
от 124, 13 лева за времето от месец
април - юни 2017г.; 4./ сумата от 76, 84
лева за времето от месец юли - септември 2017г.; 5./ сумата от 152, 64 лева за времето от месец
октомври - декември 2017г.; 6./ сумата от 115,
57 лева за времето от месец януари - март 2018г.; 7./ сумата от 53, 09 лева за времето от месец април -
юни 2018г.; 8./ сумата от 158, 91 лева
за времето от месец юли - септември 2018г.; 9./ сумата от 93, 90 лева за времето от месец октомври - декември 2018г.; 10./
сумата от 201, 87 лева за времето от
месец януари - март 2019г.; 11./ сумата от 125,
16 лева за времето от месец април - юни 2019г.; 12./ сумата от 109, 51 лева за времето от месец юли -
септември 2019г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – В. ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ж.П., ЕГН **********,*** сумата от 330 лв. /триста и тридесет лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Ж.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Областна Дирекция на МВР – В. сумата от 71, 80 лв. /седемдесет и един лева и
осемдесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 4 вр.
ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – В. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – В. сумата от 256, 44 лв.
/двеста петдесет и шест лева и четиридесет и четири ст./, представляваща
дължи за производството разноски, на осн. чл. 78, ал.
6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: