Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.04.2021 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на четвърти ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8675 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Л.И.С.-П. излага следните
обстоятелства за обосноваване на исканията си: настъпило на 27.08.2019 г. ПТП в
гр. София по вина на водач на автомобил Дачия Докер с ДК № *********,
деликтната отговорност на който е била застрахована по застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите при ЗАД ОЗК - Застраховане АД, изплатил й
необосновано ниско обезщетение от 5000 лева за неимуществени вреди и обезщетение
от 2389.92 лева за имуществени такива, и призната с одобрено от наказателния
съд споразумение; причинено й телесно увреждане като пресичащ на пешеходна пътека
пешеходец, изразяващо се в счупване на горния край на голяма пищялна кост на
лява подбедрица, наложило оперативно лечение и довело до получаване на анемия; претърпени
болки и страдания и имуществени вреди от 2867.43 лева; справедливо обезщетяване
на неимуществени вреди със сумата 50000 лева, от които изплатени от застрахователя
5000 лева, а за имуществените – 2389.92 лева. Претендира сумите 45000 лева и
477.51 лева - разликата между дължимите суми за обезщетения и изплатените от
застрахователя, заедно със законната лихва за забава върху тези суми от
27.08.2019 г. и разноските.
Ответникът ЗАД ОЗК - Застраховане АД в законоустановения срок
оспорва исковете поради: липса на причинна връзка на част от вредите,
включително и твърдяното усложнение (анемия), с процесното ПТП и изплащането на
дължимия й размер на обезщетения. Навежда при евентуалност и възражения за
съпричиняване поради възможността на ищеца да възприеме автомобила и да не
предприеме пресичане като пешеходец и неспазване на предписания й режим на
лечение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема за
установено следното:
По
делото е представено споразумение от 30.06.2020 г., одобрено по н.о.х.д. № 2875/2020
г. по описа на СРС, от което се установява, че Н.С.е признат за виновен, че на 27.08.2019
г., около 10.00 часа, в гр. София, при управление на автомобил Дачия Докер с ДК
№ *********, по пътното платно на ул. Подполковник Калитин в посока на движение
от ул. Опълченска към ул. Сливница и в района на кръстовището с ул. Ген. Н.Г.
Столетов, при извършване на маневра за завиване наляво на пешеходна пътека,
регулиран с пътен светофар и след подаден сигнал, който му разрешава
преминаването, нарушил правилата за движение по чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
тъй като непропуснал преминаващата на пешеходна пътека отдясно наляво по
посоката на движение на автомобила пешеходка Л.С.-П. и по непредпазливост й
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява голямопищялна
кост на лява подбедрица, довело до трайно затрудняване на движението на левия
долен крайник за повече от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. второ,
във вр. с ал. 1, б. „б“, пр. второ и чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Така и изготвеният
албум, и съставеният за процесното произшествие констативен протокол № К-497 от
27.08.2019 г., в който са удостоверени констатации от служителя на МВР за
пострадало лице – Л.С.-П., и че за водача на автомобил Дачия Докер е била сключена със ЗАД
ОЗК – Застраховане АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица
№ BG/23/119000754107, със срок на застрахователно покритие от 18.04.2019 г. до
17.04.2020 г. (като този релевантен факт е признат и за безспорен между страните).
От заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, пояснено от вещото лице в съдебно заседание
и което съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието с
добра метеорологична видимост в гр. София на кръстовището на ул. Подполковник
Калитин с ул. Ген. Н.Г. Столетов, на която улица ищцата е предприела пресичане
при зелен сигнал на светофарната уредба за нея и такъв за автомобила за
предприетата от последния маневра за завиване наляво, при която водачът на
автомобила не е намалил скоростта, а продължил да се движи, изпълнявайки завоя,
при което се реализирало произшествието с преминалата вече дясна лента и намираща
се в лява лента на ул. Ген. Н.Г. Столетов при спокоен ход пешеходка – ищцата Л.С.-П..
Автомобилът челно с предната си средна част ударил пешеходката от лявата й
страна, като в резултат от удара, който е бил под масовия център на тялото й,
била качена върху предния капак на автомобила без да достигне с главата си предното
му стъкло, а след това отхвърлена напред и установена на пътното платно. След
удара автомобилът продължил движението в авариен режим на спиране и се
установил на мястото, където бил намерен от органите на МВР. Вещото лице
изяснява, че преди настъпването на процесното ПТП двамата участници да се
виждат взаимно от момента преди навлизането в кръстовището до момента на удара
между тях. След навлизането й върху платното за движение на зелен сигнал на
светофарната уредба пешеходката, която е била на 76 години и се придвижвала с
бастун, не е имала възможност да предотврати настъпването на удара и
съответното произшествието.
Констативният
протокол и представените медицински документи – епикриза, рецепти, фактури и фискални
бонове, всички издадени през релевантния период, са били предмет на изследване
от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза и съответно са послужили
на вещото лице за достигане на крайните му заключения, които съдът възприема за
достоверно дадени. От заключението се установява, че в резултат от настъпилото
ПТП ищцата Л.С.-П. е получила травматично увреждане, изразяващо се в закрито
счупване на ляв голям пищял в горната му част, при което костта, освен че се
чупи и се мачка, водещо до образуване на голям костен дефект (отвор), който се
отстранява с кост от друго място или с консервирана спонгиозна кост от банка. По
своята медико-биологична характеристика причиненото й увреждане представлява трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни (в
случая 8 месеца). За това травматично увреждане ищцата Л.С.-П. е получила
спешна медицинска помощ и болнично лечение в УМБАЛСМ Н. И. Пирогов, където след
проведени прегледи и изследвания, при които е установена и есенциална
(първична) хипертония, е оперирана - било извършено открито наместване на
фрактурата, костна пластика на костния дефект с лиофилизирана кост и стабилизиране
с Г-образна титанова плака и винтове, като след гладко протекъл следоперативен
период била изписана на 04.09.2019 г. и лечението й продължило амбулаторно.
През първите 5 месеца ищцата не е трябвало да стъпва на левия си крак поради
опасност от смачкване на костната пластика, в началото на шестия месец
започнала рехабилитация и постепенно натоварване на крака, като общо
възстановителният период за нея приключил за срок от осем месеца. През първите
5 месеца тя можела да се придвижва само с помощно средство (проходилка), за да
не стъпва на левия си крак и да не компрометира пластиката, което не само
затруднявало придвижването й, но и обслужването в ежедневието й. Според вещото
лице болките и страданията на ищцата са били с висок интензитет през първите 2-3
месеца непосредствено след увреждането и проведената костна операция и в продължение
на около 2 месеца при раздвижването на лявата колянна става, а през останалото
време – периодично явяващи се в при преумора и рязка промяна на времето. Около
1 година и 2 месеца след произшествието общото състояние на ищцата било
стабилизирано, като счупваното на лявата пищялна кост било зараснало, имала
остатъчен Г-образен оперативен белег около 14-15 см, придвижвала се с помощта
на патерица с щадяща и накуцваща наляво походка (каквато тя тип „канадка“ е ползвала
и преди процесното произшествие поради трудно придвижване) и имала трайно
намалена с около 10 градуса флексия, която затруднявала клякането и изкачването
на стълби. В заключението се посочва, че извършените от ищцата разходи за:
оперативен консуматив (остеосинтеза, 2358 лева); медикаменти (Фраксипарин, 39.50
лева); стабилизираща ортопедична наколенка (120 лева); проходилка (72 лева) и
надстройка за тоалетна чиния (166 лева), възлизащи общо на 2754.45 лева, са
били необходими за лечението на полученото й от процесното произшествие травматично
увреждане. Според вещото лице отбелязаната като придружаващо заболяване Есенциална
(първична) хипертония при ищцата е възможно да е причинена от емоционалния
стрес от произшествието, но тя още преди произшествието по неизвестни причини е
имала Хроничен анемичен синдром, в какъвто изпадат и много пациенти при
проведена костна операция поради рязко спадане нивото на хемоглобина. Вещото
лице е категорично, че няма оповестени други придружаващи заболявания на
ищцата, които да са оказали негативно влияние или удължаване на оздравителния й
период, за който рехабилитацията е била изключително важно и е трябвало да започне
след 5-я месец, за провеждането на която липсвали медицински документи.
Пред настоящата
съдебна инстанция е разпитана св. Б. П. – дъщеря на ищцата Л.С.-П.. От показанията
на свидетелката се установява, че непосредствено след произшествието тя видяла ищцата
в болницата, поставена на легло в коридора на лечебното заведение и в шок от
случилото се и изпитваната болка в крака й. Чувствала се зле, била отчаяна и потисната
от състоянието си. Дълго време не трябвало да стъпва на увредения си крак, а и
заради анемията не можела да стои дори седнала. Месеци наред след изписването й
ищцата била на постелен режим и се нуждаела от постоянни грижи в ежедневието.
След 3-4 месец започнало провеждането на рехабилитация в дома й заради
невъзможността физически да бъде придвижвана до поликлиника за провеждането й,
като започнала да се приучва да сяда на легло, а след това и да се придвижва с
проходилка, което заради ново падане и страха й от друго нараняване е станало
много бавно – около 6-я месец след произшествието. Преди произшествието ищцата
се придвижвала сама до личния си лекар, библиотека и други места, а понастоящем
успявала да излезе само веднъж седмично пред дома й, като навсякъде се
придвижвала с бастун. Дълго време била в шок и потисната от случилото се и
състоянието, в което се намирало след процесното произшествие. Съдът цени показанията
на св. Б. П. при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни
по делото, като отчита възможната й заинтересованост от изхода на спора. Доколкото
обаче изложеното от свидетелката почива на непосредствените й и трайни
възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, съдът не намира
основание да им откаже вяра, а и показанията й се подкрепят от останалите доказателства
по делото.
На 15.11.2019 г. и
23.07.2020 г. ищцата Л.С.-П. е предявила своята претенция пред застрахователя ЗАД
ОЗК – Застраховане АД, по която е безспорно между страните по производство изплащане
от застрахователя на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 5000 лева и
за имуществени вреди – 2389.92 лева.
Други относими и
допустимо доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове.
При така
установените факти съдът приема от правна страна следното:
По исковете с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За възникване на
имуществената отговорност на застрахователя, исковата претенция за която в настоящото
производство е процесуално допустима поради наличие на проведено рекламационно
производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъдат осъществени
следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил вреди, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и
наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност
между делинквента и ответника.
Съгласно чл. 383,
ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда, а според чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът
е виновен. В гражданския процес е изключена свободната преценка относно
осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елемент на
престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда. Относно
обстоятелствата, посочени в чл. 300 от ГПК, присъдата се ползва със сила на
пресъдено нещо и тази сила трябва да бъде зачетена от всички съдилища и учреждения.
След като със
споразумението, имащо последиците на влязла в сила присъда, е установено, че
застрахованият при ответника ЗАД ОЗК – Застраховане АД водач Н.С.е извършил
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. второ, във вр. с ал. 1, б. „б“, пр. второ и
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, то по несъмнен начин се доказа по делото, че той
като водач на автомобил Дачия Докер виновно е нарушил правилата за движение по
пътищата относно поведение на водачите към пешеходците – чл. 120, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, с което е причинил вреди на увреденото лице Л.С.-П..
Когато размерът на
вредата е елемент от престъпния състав, констатациите на присъдата относно размера
на причинените вреди са задължителни за съда, който решава гражданското дело. В
състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. второ, във вр. с ал. 1, б.
„б“, пр. второ и чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което водачът на процесния
автомобил Дачия Докер е признат за виновен с одобреното от съда споразумение по
наказателното производство и което обуславя отговорността на ответника по
настоящото дело, обаче не се включва размерът на причинените вреди вследствие
на настъпилата средна телесна повреда, включително и от твърдяното усложнение
(ексцес), поради което размерът на тези вреди може да бъде установяван в
отделно исково производство.
Конкретното
травматично увреждане на ищцата Л.С.-П., причинено й вследствие на процесното
ПТП, се доказа по делото от одобреното от съда споразумение за решаване на
наказателното производство и заключението на съдебномедицинската експертиза и
се изразява в закрито счупване на лява голямопищялна кост на лява подбедрица, довело
до трайно затруднение (за период по-дълъг от 30 дни) на движението ляв долен
крайник. Не се установи обаче по несъмнен начин в настоящото производство както
от одобреното от наказателния съд споразумение, така и от заключението на експертизата,
за ищцата Л.С.-П. в резултат от причиненото й увреждане от процесното
произшествие да е настъпило усложнение, изразяващо се в придобиване на заболяването
анемия. Данни за хроничен анемичен синдром при ищцата има и отпреди
произшествието, поради което и не се доказва по категоричен начин твърдяната
анемия да представлява усложнение от причиненото й увреждане от процесното
произшествие.
Доказа се по
делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във
фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищцата Л.С.-П. срещу ответника
ЗАД ОЗК - Застраховане АД, а именно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор
за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно
чл. 431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на
водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобил Дачия
Докер. Този правнорелевантен факт е безспорен между страните, а и се доказа от
представените констативен протокол и писма.
Претърпените от
ищцата неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя от критерия
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при отчитане вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпени болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото (в този смисъл Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС). Ищцата Л.С.-П. е претърпяла травматично увреждане, посочено по-горе и което
й е причинило значителни болки и страдания. За лечението на счупването на
голямопищялната кост на лявата й подбедрица се извършило оперативно лечение, като
общо лечебният и възстановителен период на ищцата продължил 8 месеца, нуждаела
се от чужди грижи непосредствено и около 5 месеца след произшествието, свързани
и с трудности да се приучва да ползва помощни средства след преустановяване на
постелния й режим и възможността й да стъпва на увредения си крак, като
причинените й болки и страдания били с висок интензитет през първите 2-3 месеца
непосредствено след увреждането и проведената костна операция и в продължение
на около 2 месеца при раздвижването на колянната й става, което започнало в
домашни условия след 3-4 месец от увреждането. Случилото се потиснало ищцата и променило
начина й на живот поради ограничаване на възможността й за придвижване, което
се осъществявало с помощта на патерица (ползвана от нея и преди произшествието),
като понастоящем общото й състояние било стабилизирано - счупваното на костта й
зараснало с остатъчен Г-образен оперативен белег и трайно намалена с около 10
градуса флексия, затрудняваща осъществяването от нея на клякане и изкачване на
стълби. Съобразявайки посочените обстоятелства, както и напредналата възраст на
ищцата – навършени 76 години, и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна
застраховка ГО като проявна форма на икономическите условия в страната към
момента на настъпване на произшествието – м. август 2019 г., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от нея болки и страдания и неудобства
възлиза на 40000 лева. Приспадайки извършеното от ответника плащане на сумата
от 5000 лева за обезщетяване на неимуществените вреди, предявеният иск за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 35000 лева (40000 лева –
5000 лева), а за разликата над него до пълния предявен размер от 45000 лева –
отхвърлен, като неоснователен.
По делото се
установи от съвкупната преценка на представените медицински документи, фактури
и фискални бонове и приетото заключение на медицинската експертиза и че през
периода от м. август – м. октомври 2019 г., ищцата Л.С.-П. е извършила разходи
за лечение, медикаменти, медицински и други изделия общо в размер на 2754.45
лева, които са били необходими и използвани за лечението на полученото от
процесното ПТП травматично увреждане. Следователно извършените от ищцата разходи
са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на делинквента,
отговорността на който е застрахована при ответника, поради което и имуществени
вреди се явяват доказани за тази сума, от която следва да се приспадне
извършеното от ответника плащане на сумата 2389.92 лева за обезщетяване на
имуществените вреди. Следователно искът за имуществени вреди следва да бъде
уважен за сумата 364.54 лева (2754.45 лева – 2389.92 лева), а за разликата над
нея до пълния предявен размер от 477.51 лева – отхвърлен.
Настоящият състав
на съда намира за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване
на причинените от процесното ПТП вреди. Процесното произшествие е станало на
пешеходна пътека при зелен сигнал на светофарната уредба за пешеходци и където
пешеходците се ползват със законово предимство, като ищцата Л.С.-П. е
представлява предвидима опасност за движението, тъй като тя е пресичала пътното
платно на пешеходна пътека при зелен сигнал на светофарната уредба през
светлата част на денонощието и добра видимост и пресичането й по нея е могло да
бъде възприето от водача на автомобила – Н.С., т. е. не е било налице в случая
внезапно навлизане на ищцата на пътното платно или ограничена видимост на
предприетото от нея пресичане. Следователно неизпълнението на задължението по
чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП от водача на автомобил Дачия Докер е единствената
причина за настъпването на процесното ПТП – арг. и от чл. 119, ал. 5 (нова –
ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) от ЗДвП, действаща към релевантния
момент. Не се установи и неспазване от ищцата на предписания й режим на лечение,
поради което и наведените в тази насока възражения от ответника се явяват изцяло
неоснователни.
По акцесорните
претенции за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2,
т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за
лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице,
което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от
датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая
основателността на главните искове в посочения размер води до основателност и
на акцесорните претенции. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от
страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или
увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, съдът
намира, че лихвата за забава се дължи от предявяването на застрахователната
претенция от ищцата Л.С.-П. – 15.11.2019 г., до окончателното изплащане на
дължимите й обезщетения. Предвид изложеното акцесорните претенции следва да
бъдат уважени, считано от 15.11.2019 г., а за периода от 27.08.2019 г. до
14.11.2019 г. включително - отхвърлени.
Ищцата на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е освободена от заплащането на такси и разноски
по производството. Предвид изхода на спора обаче и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 и чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАдв ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. С.П. сумата 1484.59 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение с включен ДДС от възнаграждение по Наредба № 1 от
2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1909.13
лева с включен ДДС, за предоставената на ищеца безплатна правна помощ,
съразмерно на уважената част на исковете. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника следва да се присъди сумата 618.91 лева, представляваща разноски по
производството за адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица и определена
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати на съда сумата 1562.33 лева,
представляваща дължимата държавна такса (1414.58 лева) и разноски за
възнаграждение на вещо лице (147.75 лева) върху уважената част на исковете.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - Застраховане АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Л.И.С.-П., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 35000 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от осъществено
на 27.08.2019 г. в гр. София на пешеходна пътека на ул. Ген. Н.Г. Столетов на
кръстовището с ул. Подполковник Калитин по вина на водача на автомобил Дачия
Докер с ДК № ********* – Н.Ж.С., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез
договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗАД ОЗК - Застраховане
АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 15.11.2019 г. до окончателното
й изплащане, и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 364.54 лева – дължимо застрахователно
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лечение, медикаменти, медицински и други изделия, настъпили в резултат от
посоченото пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху тази
сума от 15.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществените вреди
за разликата над уважения размер от 35000 лева до пълния предявен размер от 45000
лева и за имуществените вреди за разликата над уважения размер от 364.54 лева
до пълния предявен размер от 477.51 лева и акцесорните претенции за законната
лихва за периода 27.08.2019 г. – 14.11.2019 г. включително.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК – Застраховане АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв. С.П. от САК на основание чл. 38,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и 2 от ЗА сумата 1484.59 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената
на Л.И.С.-П. безплатна правна помощ по производството.
ОСЪЖДА Л.И.С.-П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗАД
ОЗК – Застраховане АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 618.91 лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК – Застраховане АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК сумата 1562.33 лева – дължима държавна такса и разноски за
възнаграждение на вещо лице по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: ________
Р. Бошнакова