№ 199
гр. Сливен, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230201499 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба от арх. Л. ИВ. Й. против
Наказателно постановление № Сл -10/30.11.2021 год, издадено от инж. С.Г. –
Началник на РДНСК Сливен, с което на Л.Й. в качеството й на главен
архитект на Община Сливен е наложена „глоба“ в размер на 1000.00 лв. за
нарушение на чл. 147, ал.1, т.14, вр. чл. 148, ал.2 от ЗУТ на основание чл. 232,
ал.1, т.2 предл.3 от ЗУТ.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично, като изразява
становище обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В с.з. административно - наказващият орган се представлява от
процесуален представител по пълномощие, който иска от съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:
При извършена служебна проверка от старши инспектор при РДНСК
Сливен – свидетелят Д.К. относно законосъобразността на Разрешение за
строеж № 275/07.07.2021 г издадено от жалбоподателя, в качеството й на
главния архитект на Община Сливен, на основание чл. 148. ал. 1, ад. 2 и ал. 4
1
във връзка с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, при условията на чл.147, ал.1, т.14 и ал. 2 от
ЗУТ и чл. 24, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ)
за строеж: „Фотоволтаична централа до 30 kWp”, находящ се в УПИ 1Х-142,
кв. 24 по плана на с. Малко Чочовени, община Сливен било установено, че е
разрешено изграждане на фотоволтаична система за производство на
електроенергия с обща инсталирана мощност 29.815 kWp, като се монтира 67
бр. PV модули по 445 Wp всеки на терена върху статични метални
конструкции свързани към трифазен инвертор с единична мощност 30 kW и
присъедини съоръжението към главно разпределително табло, монтирани на
носеща конструкция на панелите и строежът е шеста категория, съгласно чл.
137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. При проверката било установено, че видно от
издадената виза за проектиране от 11.06.2021 г., ситуацията към част
„Електро“ на строежа, кадастралните данни на извадката от действащия ПУП
и представения нотариален акт за собственост № 10, том V. per. № 4360, дело
№ 1048/1999г. в УПИ IX-142, кв. 24 са отразени само постройки от
допълващото застрояване обозначени като „ПМС“ и „МСбС“ и тези
постройки в нотариалния акт са посочени като масивен гараж и стопанска
сграда, разположени в северния ъгъл на УПИ. Констатацията, която била
направена в следствие на извършената проверка и обективирана в
Констативен протокол за проверка по чл. 156, ал.4 от ЗУТ от 16.07.2021 год. е
че при издаването на разрешението за строеж не са спазени изискванията на
чл. 147, ал.1, т.14, вр. чл. 148, ал.2 от ЗУТ за наличие на съществуваща сграда
в имота. На базата на тези констатации, за нарушение именно на чл. 147, ал.1,
т.14 от ЗУТ на арх. Й. бил съставен АУАН № сЛ-9 от 28.09.2021 год., въз
основа на който било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването на НП, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, за да бъде
разрешен строеж необходимо условие за разрешаването на фотоволтаична
централа до 30 kWp, какъвто е предмета на процесното строително
разрешително, то инсталацията за производство на електрическа енергия
2
следва да бъде с обща инсталирана мощност до 1 MW включително и да е
предвидено да се монтира към съществуващи сгради в урбанизираните
територии, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в
прилежащите им поземлени имоти. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 24,
т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), която също
предвижда енергийните обекти за производство на електрическа енергия от
възобновяеми източницида да бъдат изградени върху покривни и фасадни
конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и
върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии.
Спорно между страните в производството е дали понятието сграда,
употребено в разпоредбата на чл. 147, ал.1, т.14 от ЗУТ се отнася единствено
до сгради на основно застрояване или законът не прави такова разграничение
и е достатъчно сградите в имотите да са присъединени към
електроразпределителната мрежа и да са в урбанизирани територии.
Съгласно съдебната практика на ВАС изграждането на енергийни
обекти за производството на електрическа енергия от възобновяеми
източници и присъединяването им към електроразпределителната мрежа е
уредено в ЗЕВИ и този специален закон препраща към разпоредбите на ЗУТ
по отношение на преценката по чл. 147, ал. 1, т. 14 и ал. 2 от ЗУТ. В ЗУТ не се
съдържа една дефиниция на понятието „сграда”, но са определени видовете
строежи в зависимост от вида на застрояването - основно или допълващо,
както и отделните категории строежи в зависимост от техните
характеристики.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, заключението на която съдът кредитира изцяло, като изготвена от
лице в чиято безпристрастност и компетентност няма основание да се
съмнява и назначена с оглед преценка и установяване категорията строеж и
вида застрояване на двата обекта в процесния имот, в него съществува
стопанска сграда – „пМС“ със застроен обем 41м3 – шеста категория по
смисъла на чл. 137, ал.1 т.6 и гараж – „МсбГ“ със застроена площ 15 м2 пета
категория по смисъла на чл. 137, ал.1, т.5, б. „в“. В заключението си вещото
лице определя съществуващото застрояване като допълващо такова,
изхождайки от разпоребите на ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 год. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
3
устройствени зони. В разпоредбата на чл. 71, ал.2 и ал.3 от цитираната
Наредба № 7 се прави разграничение между сграда и постройка, като
съгласно ал.2 - сградите на основното застрояване могат да се застрояват
свързано само на страничните имотни граници; ал. 3 - постройките на
допълващото застрояване могат да се застрояват свързано на вътрешните
имотни граници. Тоест от всичко гореизложено следва извода, че
съществуващите стопанска сграда и гараж в УПИ IX-142, кв. 24 са постройки
от допълващото застрояване и същите не могат да се отнесат към понятието
сграда, визирано в разпоребата на чл. 147, ал.1, т.14 от ЗУТ /В този смисъл
Решение № 1780/11.02.2021 год. по адм.дело № 6301/2020 год. на ВАС/.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
определил наказание в минимален размер от 1000.00 лева, предвиден в
приложимата в случая санкционна разпоредба на чл. 232, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Посоченият размер в пълна степен отчита и съответства на тежестта и вида на
нарушението
Предвид гореизложеното и доколкото съдът не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на
АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател, то
настоящия съдебен състав намира, че следва да потвърди процесното
наказателно постановление като законосъобразно.
С оглед изхода на делото съдът следва да осъди жалбоподателя да
заплати направените от бюджета на съда разноски за заплащане
възнаграждение на вещото лице в размер на 298.00 лева за изготвеното
експретно заключение и 30.00 лева за явяването му в с.з.
С оглед гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Сл -10/30.11.2021
год, издадено от инж. С.Г. – Началник на РДНСК Сливен, с което на Л. ИВ. Й.
ЕГН ********** в качеството й на главен архитект на Община Сливен на
основание чл. 232, ал.1, т.2 предл.3 от ЗУТ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лв. за нарушение на чл. 147, ал.1, т.14,
4
вр. чл. 148, ал.2 от ЗУТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Л. ИВ. Й. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Сливен сумата от общо 328.00
/триста двадесет и осем / лева, представляваща разноски за възнаграждение за
вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5