№ 128
гр. Пазарджик, 05.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на пети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Коста Ст. Стоянов
И.ИНА ИГН. И.ОВА
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
и прокурора В. М. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно частно
наказателно дело № 20245200600202 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Обвиняемият Ю. В. К. се явява лично и с адв. Х. Х., редовно
упълномощен.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор В. М.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,
СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на обвиняемия, както следва:
Ю. В. К. – роден на 08.01.2001 г. в гр. ******* , живущ в гр. *****,
българин, български гражданин, неосъждан, с ЕГН **********.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Адв. Х.: Поддържам искането. Нямам други искания. Да се приключи
делото.
1
Прокурорът: Нямаме искания по доказателствата.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии ще Ви моля да оставите
жалбата без уважение и потвърдите определението на Районен съд-П. от 27
февруари, с което е потвърдена вече взета „мярка за неотклонение“ спрямо
обвиняемия Ю. В. К.. От взимане на мярката до този етап няма промяна на
обстоятелствата, при които е взета. Обоснованото предположение все още е
на лице. В тази насока много добре Районен съд-П. е обсъдил събраните
доказателства. Говорили са почти всички свидетели, взети са веществени
доказателства-маратонките на обвиняемия, от които е видно, че има кръв по
тях, т.е тази предпоставка е на лице. Втората предпоставка е опасност от
укрИ.е или извършване на друго престъпление. Правилно в случая Районен
съд- П. е приел, че няма данни, че има опасност подсъдимият да се укрие с
оглед чистото му съдебно минало и постоянния му адрес, но опасността от
извършване на престъпление все още е на лице. В тази насока ще Ви моля да
имате в предвид първо: Неговото поведение в момента когато е извършил
средната телесна повреда, освен това е установено, че преди това той е
проявил агресия и спрямо други две лица. Освен това и характеристичната му
справка, която е приложено по делото е видно, че същият има сприхав
характер, т.е. ако е на свобода има опасност да извърши ново престъпление.
Направено е едно възражение от показанията на А., че именно пострадалият е
предизвикал самият побой. На този етап все още не е изготвена
психиатричната експертиза спрямо подсъдимия, за да видим какво е било
неговото емоционално състояние и най важното, което не е направено, не е
разпитан пострадалия по настоящото дело с оглед неговото здравословно
състояние, т.е моля Ви на този етап мярката да бъде потвърдена.
Адв. Х.: Уважаеми окръжни съдии, сезирани сте с частна жалба от
името на подзащитният ми, основанието за която е легално е определено в
2
Разпоредбата на чл.65, ал.7 от НПК. Посредством Определение от 27.02.2024
г. състав на Районния съд в П. е оставил без уважение частната жалба
посредством, която се е настоявало по отношение на Ю. К. да бъде изменена
най-тежката мярка за процесуална принуда, каквато е „задържането под
стража“ в по-лека, било то в „парична гаранция“ или пък в „домашен арест“.
В определението покрай всичко останало е записано /цитира/, уважаеми
окръжни съдии нито за миг Ю. К. не е оспорвал авторството на деянието, още
повече, че е направил и съответните самопризнания. Районния съд
разсъждавайки върху събраните доказателства е направил една несъзнателна
грешка, която аз съзрях на лист 4 от мотивите съпътстващи определението,
какво е казано в това определение: От показанията на И. А. се установява, че
ако не е била неговата намеса, К. е щял да продължи ударите по главата на
пострадалия. Това е неправилна интерпретация, затова защото пред разпита
пред съдия на 15.12.2023 г. вече цитираният свидетел И. А. покрай всичко
останало е казал: /цитира/. следователно твърдението на представителя на
прокуратурата е механично възпроизвеждане на неправилно написаното в
мотивите към определението. Районния съд твърди, че ако бъде изменена
най-тежката мярка за процесуална принуда съществувала реална опасност,
днес се потвърждава отново, той да извърши престъпление. Каква е тази
реално опасност аз не можах да я интерпретирам в това определение. При
условие, че мярката е „домашен арест“ очевидно е, че подобно твърдение е
лишено от правен резон.
През 1992 г. Конституционния съд на Република България
интерпретирайки проблематиката свързана с мярката за неотклонение
„домашен арест“ застъпва следната теза /цитира/. Следователно ако Вие
определите мярката „домашен арест“ всичките тези тежнения, че видите ли,
че той би могъл да извърши ново престъпление е лишено от правен резон. За
прокуратурата е много удобна тезата, не съществуват нови обстоятелства,
които да Ви мотивират да измените определението. Законодателят НПК не е
дал легално определение на понятието „нови обстоятелства“, поради което
всеки може да интерпретира т.нар. „нови обстоятелства“ по свои възгледи.
Има и още нещо в мерките за неотклонение не се дебатира изобщо за
доказателствата по делото виновен или не е подсъдимият. И тъй като на дълго
и на широко в това определение се интерпретира проблематиката за
доказателствата аз ще си позволя да Ви припомня едно принципно
3
определение на Върховния касационен съд №24/23.05.1995 г. на първо
наказателно отделение /цитира/. В по ново време през 2002 г. общото
събрание на наказателните колегии на Върховния касационен съд издаде
тълкувателно решение от април №1, в което е казано /цитира/. За
престъпление с очертан хипотезис при нормата на чл. 129 много рядко биват
задържани с мярка за неотклонение „задържане под стража“ както е в
конкретния случай. Подзащитният ми не е осъждан, с чисто съдебно минало
е, с постоянен адрес на местоживеене. Ако Вие постановите определение,
посредством, което да го измените в „домашен арест“ всичките твърдения, че
той би могъл да извърши друго престъпление, буквално рухват. И още нещо
мярката за неотклонение не е наказание, а е мярка за процесуална принуда.
Продължителността обаче на задържането под стража ще е превърне тъкмо в
наказание. Приключвам с една мисъл в монография на проф. Е.Т. озаглавена
„Промените в Наказателно процесуалния кодекс“ на стр.178 тя казва
/цитира/.
В горния смисъл моля да оставите без уважение жалбата като съответно
потвърдите мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемия К.: Съгласен съм с
казаното до тук от моя адвокат.
ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемия К.: Ако може по лека мярка.
Съдът се оттегли на съвещание за произнасяне на определението си,
след което обяви същото на страните като им разясни правото на жалба и
протест, и сроковете за това.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:41 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4