№ 9876
гр. С., 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110166165 по
описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 267287/02.12.2022г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 30.08.2022г. по ч.гр.д. № 44515/2022г. на СРС.
Ищецът „**********“ ЕАД чрез юрк. И.М. е предявил срещу П. И. А. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „**********“
ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
"************", бл. 14, вх. Б, ет. 1, ап. 38, аб. № ***********, както следва:
707,47 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.08.2022г.) до
окончателното им изплащане;
96,23 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-01.08.2022г.;
44,45 лева за главница за дялово разпределение за периода м.07.2019г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (17.08.2022г.) до окончателното им изплащане;
9,14 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.08.2019г.-01.08.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на
тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била
заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
1
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите
условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Чолаков / юрк.
Кирчева. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата П. И. А. чрез адв. В. Д. - АК-С., е подала
Отговор на исковата молба, вх. № 30705/03.02.2023г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като предявени с нередовна исковата молба, недопустими и неоснователни. Исковата
молба била подадена от лице без представителна власт – оспорва се то да е юрисконсулт, да
работи при ищеца, както и да има завършено юридическо образование, а пълномощното в
негова полза било неавтентичен документ с невярно съдържание. Сочените като дължими от
ответника суми били погасени по давност. Исковата молба била неясна. Не ставало ясно
какво точно е продало топлоснабдителното предприятие на ответника, та да иска от него да
заплати неговата цена. Оспорва се наличието на облигационна връзка между страните, както
и това, че ответницата е собственица на имота за процесния период. Не били представени
доказателства за претенциите на ищеца, а наличните се оспорват. Сочи се липса на коректно
измерване и индивидуализация на доставената стока. Твърди се, че липсва основание за
начисляване на лихви за забава. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ответницата не се явява, като или се представлява от адв. Д., или не изпраща представител.
Предявените искове се оспорват.
Третото лице – помагач „************“ ЕООД е депозирало молба, вх. №
90746/31.03.2023г. на СРС, в която сочи, че не оспорва предявените от ищеца искове, като
същите следва да се приемат за основателни и доказани. За насрочените по делото публични
съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и поведението на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от Нотариален акт № 143/28.09.2007г., т. ІХ, рег. № 21624, дело № 1593/2007г.
на Нотариус № *** – В.Б., П. И. А. е закупила недвижим имот – апартамент в град С., ж.к.
„************“, бл. 14, вх. Б, ет. 1, ап. 38, ведно с прилежащите площи, права и помещения.
Няма данни в последствие имотът да е бил отчужден, поради което следва да се приеме, че
за процесния период А. е била негов собственик.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
2
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.). Доколкото ответницата е собственик на
топлоснабдения имот, то същата през процесния по делото период е имала качеството на
клиент на топлинна енергия, която закупува от „**********“ ЕАД по силата на
съществуващо между тях облигационно отношение, съответно носи отговорност за
заплащането на потребената в топлоснабдения имот топлинна енергия.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество,
на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на
правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото
обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането
на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.
1 ГПК, вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на
въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството,
занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно
поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на
топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая
доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност.
Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи
реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е
нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването
на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните
задачи на съдебно-счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано
плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като
неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и
изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-
техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и
отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването
ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата,
настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде
преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза.
Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка
3
на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на
специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в
представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения,
включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично
е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо
дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба за
топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2
ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или
държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на топлоенергията се осъществява
чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни
вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя
сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в
ОУ на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното
дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на
задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му
съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и отчитане на общия
топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на „**********“ ЕАД
на технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на топлинната енергия е
извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а измерването ú е направено с
преминали периодичен метрологичен контрол уреди в абонатната станция.
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че стойността на реално доставеното количество топлинна енергия до
топлоснабдения имот за процесния период е 707,46 лева. От заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при
задълбочено обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под
съмнение тяхната вярност, се установява липса на заплащане на така установената като
дължима сума. Ответникът, в чиято доказателствена тежест бе да установи заплащане на
задълженията си, не наведе доказателства в тази насока.
Сумата за сградна инсталация е винаги дължима, независимо дали потребителят
ползва отделно топлинна енергия за отопление в имота си или не. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на
сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за
отчетния период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните имоти.
Сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и
в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са
пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили
термостатните им вентили. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява
вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите топлинната
енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно
отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и т.н. и повишава
температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по
начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Следователно потребителите в такИ. сгради не заплащат загубите на топлоснабдителното
4
предприятие, защото неговата собственост достига до абонатната станция и именно там се
измерва общото количество потребена енергия в цялата сграда - етажна собственост: така
р.5/22.04.2010г.-к.д.15/2009г.-КСРБ. Титулярят на права върху отделни обекти в сградата
може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата – ТР 2/2016-2017-ОСГК. Затова и собствениците на обект в сграда – етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
обект. Макар действително понякога да е трудно или дори невъзможно да се определи с
точност количеството топлинна енергия, отдадена от тази инсталация във всеки обект,
всъщност това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в
съответния обект от физическите компоненти на сградната инсталация като топлопроводите
и тръбите, които минават през него, но и топлообменът между отопляваните и
неотопляваните обекти. В този смисъл отделните самостоятелни обекти в сградите в режим
на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между
отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения. Затова и
няма пречка в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на самостоятелен обект в сградата
пропорционално на обема на неговия обект. В този смисъл е и Решение на Съда на
Европейския съюз в Люксембург от 05.12.2019г. по съединени дела № С-708/17 и № С-
725/17.
Погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-2012-ОСГТК) са
вземанията за главница за топлинна енергия (53,66 лева) отнасящи се за м.05-м.06.2019г.
При това положение остава дължима главница за топлинна енергия от 653,80 лева за
целия имот. За тази сума предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. За
горницата над 653,80 лева до пълния му предявен размер от 707,47 лева искът е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Представените по делото общи условия, приложими за процесния период (от 2013г.,
одобрени през 2014г.), сочат, че задълженията за дялово разпределение се заплащат по
определен от топлоснабдителното предприятие и извършващите услугата лица ред, обявен
по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред не е доказано. При това положение съдът
приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че падежът на заплащането и на задълженията за
дялово разпределение е 45 дни след изтичането на периода, за който се отнасят. От
заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза се установи, че
дължимата сума за дялово разпределение възлиза на 44,45 лева, която не е погасена по
давност – за процесния период същата, видно от заключението на вещото лице, е по
фактури от 2020г.
Вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза и на основание чл. 162 ГПК съдът, отчитайки погасените по давност суми, че
дължимата лихва за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на 89,34 лева, за
която сума същият иск е основателен, а за горницата подлежи на отхвърляне. Видно от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, лихвата за забава върху
главниците за дялово разпределение възлиза на 9,15 лева, т.е. повече, отколкото е предявил
ищецът (9,14 лева). Поради това искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в
отговора на исковата молба, са неоснователни. Следва да се изтъкне, че не е налице
нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на ответницата в качеството ú на потребител (арг.
ТР 2/2016-2017-ОСГК).
5
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
двете страни. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното
производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 69,70 лева за
разноски в заповедното производство, изчислени пропорционално от юрисконсултско
възнаграждение в пълен размер от 50,00 лева. Ответницата е доказала разноски в размер на
300,00 лева за адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението за неговата
прекомерност. В тази връзка следва да се има предвид, с оглед становището на Съда на ЕС,
обективирано в Решение от 23.11.2017г. по обединени дела С-427/16 и С-428/16, че
национална правна уредба, в частност НМРАВ, съгласно която от една страна адвокатът и
неговият клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета
от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, § 1 ДФЕС, като тази уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който
би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на
адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес,
то минималните възнаграждения, определени в НМРАВ, не обвързват съда в преценката си
дали заплатеното възнаграждение е прекомерно, оттам дали е дължимо като разноски по
делото, независимо дали същото е равно, под или над праговете, посочени в тази наредба. В
този смисъл е и практиката на Софийския градски съд – Определение № 5468/03.05.2023г.
по в.ч.гр.д. № 4790/2023г. на СГС. Възражението се подава по утвърден образец, не
представлява каквато и да е фактическа, процесуална и професионална сложност и като
цяло е бланкетно – достатъчно е подаването му със съдържащо се в него изявление за
недължимост/оспорване на претендираните суми, при това без каквито и да било мотиви и
доводи. Излагането на мотиви и съображения защо вземането не се дължи и представянето
на доказателства към възражението е без значение за хода на и изхода от заповедното
производство. Затова подходящият размер на адвокатското възнаграждение е 50,00 лева,
върху която сума следва да се изчислят разноските на длъжника в заповедното
производство, като, съобразно изхода от делото, в негова полза следва да се присъди сумата
от 3,53 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
делото (исковото производство на първа инстанция) в размер на 813,19 лева. Ответницата
не е доказала разноски в исковото производство и такИ. не ú се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. И. А., ЕГН **********, от град С., дължи на
„**********“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище в град С., във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "************", бл. 14,
вх. Б, ет. 1, ап. 38, аб. № ***********, както следва:
653,80 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.07.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.08.2022г.) до
6
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над
653,80 лева до пълния му предявен размер от 707,47 лева и за м.05-м.06.2019г.;
89,33 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-01.08.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 89,33 лева до пълния му предявен размер от 96,23
44,45 лева за главница за дялово разпределение за периода м.07.2019г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (17.08.2022г.) до окончателното им изплащане;
9,14 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.08.2019г.-01.08.2022г.
ОСЪЖДА П. И. А., ЕГН **********, от град С., да заплати на „**********“ ЕАД,
ЕИК *************, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 69,70
лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 44515/2022г. на
СРС).
ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище в град С., да
заплати на П. И. А., ЕГН **********, от град С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
3,53 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 44515/2022г. на
СРС).
ОСЪЖДА П. И. А., ЕГН **********, от град С., да заплати на „**********“ ЕАД,
ЕИК *************, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
813,19 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д.
№ 66165/2022г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „************“ ЕООД в качеството му
на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7