Р Е Ш Е Н И Е
№ 1025 07.05.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На четвърти април през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6 580 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, чрез юрисконсулт Капка Паланова, за приемане за установено по отношение на ответника Т.Х.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № *********, сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, сумата 1 281, 99 лева, представляваща главница, сумата 235, 57 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 26.05.2015 година до 06.11.2015 година, сумата 124, 96 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 27.05.2015 година до 19.04.2018 година, сумата 857, 71 лева, представляваща такси за периода от 26.05.2015 година до 06.11.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата от 1 281, 99 лева, считан от датата на подаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, , плащане на които е разпоредено със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 3238 по описа на Районен съд – Бургас за 2018 година, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните:
На 10.09.2014г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и Т.Х.Д. е сключен Договор за потребителски
кредит № *********, въз
основа на който между страните възниква облигационноправна
връзка. По силата на договора кредиторът предоставя на кредитополучателя сума в
размер на 1300.00 лева, като последният се задължава да я върне, ведно е
уговорените лихви и такси на 60 седмични погасителни вноски, които
представляват изплащане на главница и договорна лихва в размер на 256,41
лева. Ищецът счита, че кредитополучателят
е удостоверил получаване на сумата съгласно чл.27 от договора с подписването
му. На следващо място в исковата молба е посочено, че таксите са начислени за използване на услугата „Кредит у дома“,
съгласно уговореното в чл.25 от договора. В исковата молба е пояснено, че
услугата представлява домашно посещение
за събиране на дължимите суми, както и за оценка на досието. Изложено е
още, че таксите са пояснени в б. „Б“ и „Д“ на първа страница от договора.
Ответната страна в производството не изпълнява
всички свои задължения по договора и преустановява плащанията, като падежът на
първата неплатена вноска е настъпил на 26.05.2015г. Считано от следващия ден
длъжникът е изпаднал в забава. Крайният срок за изпълнение на задължението е
настъпил на 06.11.2015 година, с което става изискуем целият неизплатен остатък
от главното задължение.
В исковата молба е изложено още, че на 21.03.2016
г. между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД,
ЕИК ********* е сключен договор за
прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл.99, ал. 2 ЗЗД
титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищцовото дружество.
В исковата молба е посочено, че съгласно
задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът
упълномощава цесионера да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземанията. В полза на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* има издадено пълномощно от„Провидент Файненшъл България“ ООД, по силата на което новият кредитор е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания
са прехвърлени. В изпълнение на задължението си за уведомяване от името на ищцовото дружество е изпратено писмено уведомление до
ответната страна, но пратката е върната
в цялост като непотърсена от адресата. Поради изложеното е отправено искане за
връчване на уведомлението за цесия,приложено към исковата молба на
ответницата. Ищецът се позовава на
Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,II т.о../.
Ищецът е приложил писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника Т.Х.Д., назначен на основание чл.47 от ГПК - адвокат А.Г., в който е отправено искане за отхвърляне на предявените искове. В писмения отговор са изложени подробни съображения както следва:
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
В
писмения отговор е изложен довод, че съгласно цитираната правна норма на ЗПК,
за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност
представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните
плащания и срока за това, а също така да е изложена и разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. От
името на ответната страна е конкретизирано, че в настоящия случай липсва
разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в
каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита,
респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от
задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Посочено е,
че не става ясно как се формира сумата от 43,99 лв., съставляваща размер на
седмична погасителна вноска с изключение на последната, съответно как се
формира сумата от 43,86 лв. - последна погасителна вноска. В писмения отговор е
изложено довод, че задължението, произтичащо от ЗПК за кредитора е да посочи
разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка
една отделна погасителна вноска. Твърдението от писмения отговор е, че в случая
не е посочено в стойността на всяка една седмична вноска какъв е размерът на
главницата, лихвите и допълнителните разходи.
От името на ответната страна е посочено още, че включително таксата
"кредит у дома" следва да бъде отразена в погасителен план, тъй като
съгласно чл. 25 от приложените към договора за потребителски кредит
"Договорни разпоредби", същата се заплаща на равни вноски през
периода на действие на договора за кредит, а не се начислява еднократно.
Изложено е, че освен това не става ясно как се определя размерът на таксата
"кредит у дома" в двете й разновидности - за предоставяне кредита в
брой и за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя, нито как се погасява тази такса с всяка седмична вноска.
С
оглед изложеното процесуалният представител на ответната страна счита, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в
нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма
изискуемото по закон съдържание - липсва погасителен план, поради което е
налице пълна недействителност (нищожност) на договора - арг.
чл. 22 ЗПК.
На
следващо място ответникът посочва, че исковете по чл. 422, вр.
с чл. 415 ГПК следва да са идентични по основание, размер и период на
претенциите с претенциите от заповедното производство. В тази насока е посочено в писмения отговор,
че след като договорът е недействителен, не следва да признае дължимостта на главницата на това основание и предявения
иск следва да бъде отхвърлен. Изложен е довод, че разпоредбата на чл. 23 ЗПК е
аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното
обогатяване - при липсата на основание или при отпаднало основание, всеки дължи
да върне това, което е получил. От името на ответната страна е конкретизирано,
че в случая сумите се претендират на договорно основание като изпълнение с
оглед действителен договор за кредит, за което е била издадена и заповедта за
изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК, като дадено по недействително
правоотношение. По тази причина е изложен довод за неоснователност на иска.
Ответникът се позовава на съдебна практика: / в този смисъл Решение №
187/21.05.2015 г. на ПАС по в.т.д. № 193/2015 г.; Решение № 1215/12.10.2018 г.
на ПОС по в.гр.д. № 1416/2018 г.;Решение № 1435/ 20.11.2017 г. на ГЮС по
в.гр.д. № 2283/2017 г.; Решение № 242/18.02.2016 г. на ПОС по в.гр.д. № 45/2016
г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. на ПОС по в.гр.д. № 2355/2016 г.; Решение №
628/19.05.2017 г. на ПОС по в. гр. д. № 872/2017 г./ .
На
следващо място от името на ответната страна са оспорени клаузите за дължими от
ответника такси "кредит у дома" и такса за оценка на досие, като
нищожни на основание чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК.
Посочено е в писмения отговор, че съгласно клаузата на чл. 25 от
договора потребителски кредит само 30 % от общия размер на таксите "кредит
у дома" е за компенсиране разходите на кредитора, следователно останалата
част по същество представлява печалба на кредитора. Изложен е довод, че по този
начин така формулираната клауза заобикаля императивното правило на чл. 19, ал.
4 ЗПК максимално допустимият процент на разходите на годишна база (ГПР) по
потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, определена е постановление на
Министерския съвет. Конкретизирано е, че съгласно сключения между страните
договор спорните такси не са включени в ГПР, а ако се добавят към тази величина
ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за
заплащането им се явява нищожна - арг. от 21, ал. 1
ЗПК. По отношение на таксата за оценка на досие в писмения отговор е посочено,
че по своята правна същност тя представлява дейност на кредитора по проучване
платежоспособността на кредитополучател и противоречи на забраната на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани е усвояване и управление на кредита.
Освен
изложеното по-горе ответникът оспорва твърдението на ищцовата
страна, че са изпълнили задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, тъй като към исковата молба не са представени
доказателства относно опита на дружеството - ищец да уведоми ответника за
извършената цесия.
От
името на ответната страна е оспорено приложеното към исковата молба Приложение
№ 1 към Договор за прехвърляне на вземания между Фронтекс
Интернешънъл ЕАД и „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ООД от 21.03.2016г. и като
нищожно, тъй като не са налице характеристиките на договор. Изложен е довод,
че не съдържа
необходимите реквизити съгласно чл. 1, ал. 2, т.9 от Договора. Освен това в
приложението няма достоверна дата и не е посочена цена на вземането, въпреки
изричната уговорка в чл. 1, ал. 2, т.9 от Договора.
В
писмения отговор е оспорено приложеното към исковата молба Потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите, доколкото в него липсва достоверна дата.
Относно
представените към исковата молба доказателства:
От
името на ответната страна са оспорени представените към исковата молба
доказателства посочени подробно по-долу като документи са създадени от ищеца,
за да послужат за процеса, поради което и в законоустановения
срок на основание чл. 193 о ГПК с твърдението, че са неверни и е отричена материалната доказателствена
сила на свидетелстващия документ с възражението, че удостовереното в тях не
отговаря на действителното фактическо положения. От името на ответната страна е направено искане
да бъдат представени в оригинал и ищеца да заяви дали ще се ползва от: Договор за потребителски кредит № ********* от
10.09.2014г.; Приложение № 1 към
Договор за прехвърляне на вземания между Фронтекс
Интернешънъл ЕАД и ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ООД от 21.03.2016г. - на
страницата на Протокола, в който е описан Договора за потребителски на
ответника липсват подписи, за разлика от другите подписани страници,
представляващи съдържанието на Протокола, поради което считам, че процесния Договор не е част от прехвърленото
вземане; Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от Закона за
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 3238 по описа на Районен съд – Бургас за 2018 година е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответницата на сумите, индивидуализирани в исковата молба и указване на кредитора предявяване на иск поради връчване на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Сочи доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител, назначен на основание чл. 47 от ГПК – адвокат Г., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Отправя искане да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2, чл.86 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдено поотделно и в тяхната съвкупност и предвид приложимия материален закон, настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Във връзка с възражението на
ответника, че договорът за цесия е нищожен или не е влязъл в сила, настоящият
състав взе предвид приетия като писмено доказателство договор за цесия от 21.03.2016
година, сключен между „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛТАРИЯ“ ООД и ищеца в настоящия
процес Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, потвърждението за извършената цесия
и приложение № 1 от 21.03.2016 година, от които се установява сключване на
договора за прехвърляне на вземания. Възражението на ищеца касае вътрешни
отношения между страните. Не се
установява от приложените към исковата молба доказателства, че ищцата е уведомена
за промяната на кредитора в правоотношението преди подаване на исковата молба.
Това е направено в хода на настоящия процес с получаване на препис от исковата
молба и приложенията от името на ответника и е
факт, настъпил в хода на процеса, който следва да бъде взет предвид на
основание чл. 235, ал. ал.3 от
ГПК.
Видно
от приетия като писмено доказателство договор за потребителски паричен кредит №*********, между „Провидент Файненшъл България“ ООД, от една страна като кредитор, и
ответника Т.Х.Д., е сключен индивидуализирания в исковата молба договор
за предоставяне на потребителски заем в размер на 1300 лева. В чл.27 от договора е посочено, че с подписването му клиентът
потвърждава, че е получил от насрещната
страна по договора пълния размер на кредита, както е посочено на първата
страница на договора, буква „А“. В тази
част договорът е разписка по смисъла на чл.77 от ЗЗД и удостоверява, че
кредиторът е изпълнил поетото задължение като е предоставил на длъжника
уговорената сума. При това положение настоящият състав приема за доказано в
настоящия процес, че сумата е получена от ответната страна при условията на
пълно и главно доказване.
Страните са постигнали съгласие задължението да бъде погасено от заемателя на
60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 43,99 лева. Страните са уговорили такса за оценка на досие в размер на 65, 00 лева, общ размер на фиксирана лихва – 256,41 лева – 31,82 %, ГПР 48 %, и такса за услуга „Кредит у дома“ - 1017, 86 лева.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно- икономическа експертиза , което съдът приема
за обосновано и компетентно дадено, се установява, че по договора ответната
страна е извършила в полза на заемодателя плащания в общ размер на 264 лева.
При тази
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „ годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,00 %. В случая в този процент на ГПР не е включена таксата, която длъжникът дължи за заплащане на услугата „Кредит у дома“ в размер на 1017, 86 лева, пора което договорът е недействителен на основание чл.22 вр. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора.
В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 31,82 % фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о..
По отношение на претенцията за заплащане на сумата 65 лева, представляваща такса за оценка на досие настоящият състав приема, че възраженията на ответната страна за неоснователност поради нищожност на уговорката е основателно. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В чл.21, ал.1 всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Поради изложеното настоящият състав приема, че таксата за оценка на досие е нищожна, не е породила действие и сумата е недължима.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1036 лева /след приспадане на платените по договора суми, с които следва да се приеме, че е погасена част от дължимата главница/, и претенциите за установяване такса за оценка на досие, договорна лихва, такса услуга „Кредит у дома“ да бъдат отхвърлени. Дължима е лихва за забава върху главницта, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 04.05.2018 година до окончателното плащане на задължението. Длъжникът е в забава от 07.11.2015 година поради което дължи лихва за забава върху сумата от 1036 лева за периода от тази дата до датата посочена в исковата молба – 19.04.2018 година. Задължението е в размер на 257,64 лева, но тъй като претенцията е за размер от 124,96 лева следва да бъде уважена до тази стойност.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съответно на уважената част от иска.
В списъка на разноски по чл.80 от ГПК ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на исковете. Останалите претендирани разноски, посочени в списъка по чл.80 от ГПК са както следва: 144,86 лева платена държавна такса и 150 лева възнаграждение за вещо лице. Пълният размер на разноските е 394,86 лева.. Съответно на уважената част от исковете ответната страна следва да бъде осъдена да плати на ищеца разноски в размер на 183,35 лева. До пълния предявен размер претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 100 лева и съответно на уважената част от исковете ищецът дължи разноски в размер на 46,43 лева.
По изложените съображения настоящият състав приема, че следва да бъде установена дължимост на претендираната по договора за заем сума като главница, вземането по която е прехвърлено на ищеца, лихва за забава, а останалите претенции, основани на договора да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени разноски, съответно на уважената и отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Х.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, чрез юрисконсулт Капка Паланова, по договор за потребителски кредит № *********, сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, сумата 1037 лева /хиляда тридесет и седем лева/, представляваща главница, сумата 124,96 лева /сто двадесет и четири лева, деветдесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена от 07.11.2015 година до 18.04.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от 1037 лева /хиляда тридесет и седем лева/, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 04.05.2018 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 1675 от 08.05.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 3238 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, чрез юрисконсулт Капка Паланова, за приемане за установено по отношение на ответника Т.Х.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № *********, сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия главница в размер разликата между присъдената на това основание сума от 1037 лева /хиляда тридесет и седем лева/ до претендирания размер от 1281, 99 лева /хиляда двеста осемдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/, сумата 235, 57 лева /двеста тридесет и пет лева, петдесет и седем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 26.05.2015 година до 06.11.2015 година, сумата 857,71 лева /осемстотин петдесет и седем лева, седемдесет и една стотинки/, представляваща такси за периода от 26.05.2015 година до 06.11.2015 година, плащане на които е разпоредено със Заповед № 1675 от 08.05.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 3238 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОСЪЖДА Т.Х.Д. ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, чрез юрисконсулт Капка Паланова, сумата 183,35 лева /сто осемдесет и три лева, тридесет и пет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 46,43 лева /четиридесет и шест лева, четиридесет и три стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, чрез юрисконсулт Капка Паланова,, за осъждане на Т. Х.Д. ЕГН **********, с адрес: *** да плати разноски в исковото производство и заповедното производство до пълните предявени размери.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.