№ 3079
гр. Варна, 22.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20243100501348 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. К. Й., чрез адвокат Л. И. Р. от АК- Варна
против решение № 1452/25.04.2024 год., постановено по гр.д. № 5140/2023 год., с което е
отхвърлен предявения от И. К. Й. иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде прието за
установено по отношение на „АПС Бета България“ ЕООД, че е незаконосъобразно
изпълнението по изп. дело №20237160400175 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, рег. 716 с
район на действие ВОС образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.03.2011г. издаден
по ч.гр.дело №16338/2010г. на ВРС, за вземане в размер към 27.03.2023г. от 6427.07 лева, от
които главница 3063.76 лева със законна лихва, 4.86 лева за периода от 22.03.2023г. до
27.03.2023г; 2472.93 лева - неолихвяеми вземания, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение, като ищецът е осъден иза разноски.
Твърди се от въззивника, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
необосновано, при необсъдени в цялост доказателства и постановено в противоречие с
практиката на ВКС. Сочи се, че в противоречие със събраните по делото доказателства и без
да се обсъди възражението на ищеца, че изпълнителното дело не е прошноровано и
номерирано, респекитвно, че вносните бележки не кореспондират със задължението за
внасяне на такси, съдът е приел, че е налице прекъсване на давността. Обратното, от
данните по изпълнителното дело е видно, че в периода от 08.03.2016 год. до 08.03.2018 год.
няма извършвани изпълнителни действия и перемцията е настъпила по право, а след нея са
изминали повече от три години до образуване на новото изпълнително дело- Излага се също
така, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички съществени по делото факти,
включително несъответствието на вносните бележки със задължението за внасяне на такси
към ЧСИ по време и размер, като се твърди неправилност на извода на съда, че давността
1
тече от снабдяване на кредитора с изпълнителен лист, а не от установяване на задължението
от съда. Като се позовава на съдебна практика, обосновава и твърдението си за настъпила по
право перемция на 08.03.2018 год., от който момент не е могло да се изпълняват никакви
действия и евентуално извършените такива нямат правно значение по отношение на
давността, която, поради горното, към датата на образуване на новото изпълнително дело №
20237160400175 по описа на ЧСИ Николай Георгиев вече е била изтекла.
Твърди се също така, че първостепенният съд не е обсъдил и твърденията на ищеца за
допуснати нарушения от ЧСИ нито отделно, нито в контеста на фактите на делото,
включително начина, по който делото е било предоставено на процесуалния представител на
длъжника. Не са обсъдени предприетите от пълномощника на страната оспорвания на
преводни нареждания, нито че делото е номерирано и прошнорувано, съгласно изискванията
на закона, което поставя под съмнение и доставерността по дати на предприетите от
взискателя изпълнителни действия.
Основаното изведено в жалбата оплакване е свързано с извода на съда за валидност
на предприетите изпълнителни действия при перемирано по силата на закона изпълнително
дело. За обосновка на твърденията си се позовава на съдебна практика в обратния на
посочения от решаващия състав смисъл, както и на образуваното въз основа на
постановеното по гр.д. № 1836/2022 год. на ВКС тълкувателно дело, приложено към
въззивната жалба. С оглед горното обективира и искане за спиране на настоящото дело до
постановяване на решение на ОСГТК на ВКС по релевантния за делото въпрос. По
същество, настоява за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Позовавайки се на тълкувателната практика на ВКС намира решението за
правилно и законосъобразно с оглед установената фактическа обстановка и моли за
потвърждаването му.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивен срок, считано от връчване
на обжалваемото решение на пълномощник на жалбоподателя. Жалбите съдържат
изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и са редовни.
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбите е внесена. Страните се
представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По искането за спиране на въззивното производство:
Обективирананото във въззивната жалба искане за спиране на настоящото въззивно
производство до постановяване на тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по
2
образуваното въз основа на постановеното по гр.д. № 1836/2022 год. на ВКС тълкувателно
дело, настоящият състав намира, че предвид постановеното след датата на подаване на
въззивната жалба ТР № 2/2023 год. по тълк.дело № 2/2023 на ОСГТК, с което е дадено
разрешение на релеватния за делото въпрос се явява безпредметно.
По доказателствените искания:
Страните не са обективирали доказателствени искания.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 266 вр
чл. 267 ал.2 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на И. К. Й., чрез адвокат Л. И. Р. от
АК- Варна против решение № 1452/25.04.2024 год., постановено по гр.д. № 5140/2023 год., с
което е отхвърлен предявения от И. К. Й. иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде
прието за установено по отношение на „АПС Бета България“ ЕООД, че е незаконосъобразно
изпълнението по изп. дело №20237160400175 по описа на ЧСИ Николай Георгиев, рег. 716 с
район на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.03.2011г. издаден
по ч.гр.дело №16338/2010г. на ВРС, за вземане в размер към 27.03.2023г. от 6427.07 лева, от
които главница 3063.76 лева със законна лихва 4.86 лева за периода от 22.03.2023г. до
27.03.2023г; 2472.93 лева - неолихвяеми вземания, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение, като ищецът е осъден иза разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното във въззивната жалба искане за спиране
на настоящото въззивно производство до постановяване на тълкувателно решение на
ОСГТК на ВКС по образуваното въз основа на постановеното по гр.д. № 1836/2022 год. на
ВКС тълкувателно дело
НАСРОЧВА съдебно заседание за 19.09.2024 год. от 11.30 часа, за които дата и час се
призоват страните, като на въззивника се връчат преписи от отговора на въззивната и на
частната жалба.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, чрез пълномощниците
им, ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3