О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………. 2019 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в закрито съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
мл. с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа
докладваното от мл.съдия Н. Исмал
въззивно
частно търговско дело № 1410 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 420, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по повод частна жалба с вх. № 52233/17.07.2019 г., подадена от „Консорциум
Реми Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Д-р Железкова“ № 42, вх. Б, ет. 1, офис 1, ап. 37, действащ чрез законния си
представител Росен Иванов Христов, срещу Определение № 8253/27.06.2019 г.,
постановено по ч. гр. д. № 7164/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, ГО, 50-ти
съдебен състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател
за спиране, на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК, на принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 713 по описа за 2019 г. на ЧСИ Христо Георгиев, вписан в
КЧСИ под рег. № 892, с район на действие ОС – Варна.
В частната жалба се навеждат доводи за това, че обжалваният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на
материалния и процесуален закон, поради което следва да се отмени и постанови
спиране на принудителното удовлетворяване на притезателното право на взискателя
– „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /“АСВ“ ЕАД/, ЕИК *********. Частният жалбоподател поддържа, че не е
налице валидно изпълнително основание, удостоверяващо изискуемо вземане в полза
на заявителя, доколкото заповедният съд не е посочил документът, въз основа на
който е уважено искането на кредитора, като отделно последният е нередовен от
външна страна. Счита, че писмените доказателства за недължимост на вземането са
обективирани между кориците на ч. гр. д. № 7164/2019 г. по описа на РС-Варна.
Сочи, че същите не материализират подлежащо на изпълнение право. Твърди, че
кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред и че вземането на
кредитора е погасено. Дори ако такова вземане съществува, то не е валидно
прехвърлено от първоначалния кредитор „УниКредит Булбанк“ АД към частния
правоприемник „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Твърди, че не е получавал уведомление
от банката-цедент за прехвърленото вземане, поради което цесията нямала
действие по отношение на него.
Моли за присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е
постъпил отговор вх. № 61781/23.08.2019 г. от кредитора „АСВ“ ЕАД. Последният
счита, че частната жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт следва да
се потвърди като правилен, по подробно изложените в отговора доводи.
Относно
допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е депозирана в законоустановения едноседмичен
преклузивен срок /определението е съобщено на 12.07.2019 г., а частната жалба е
депозирана на 17.07.2019 г./, от активнолегитимирано лице, срещу акт, подлежащ
на обжалване, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Относно
основателността на частната жалба:
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна,
поради следните съображения:
След запознаване с писмените доказателства по делото, като
съобрази приложимия закон и твърденията на страните, настоящият състав приема
за установени следните фактически
положения:
На 13.05.2017 г. е депозирано заявление с вх. № 33650 по чл.
417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
въз основа на документите, описани в обстоятелствената част на заявлението /т.
12/. Такава е издадена на 16.05.2019 г., по чиято сила съдът е разпоредил
частният жалбоподател да заплати на кредитора сумите, както следва: 340 000.00 евро – част от изискуемата главница в общ размер на
1 525 768.42 евро по Договор за банков кредит № 270/05205/020031 от
22.08.2008 г., ведно с анексите към него и Общите условия, сключен с „УниКредит
Булбанк“ АД, което вземане е обективирано в Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 99, том I, рег. № 1908, дело № 81/2010 г. от 01.09.2010 г., вписан в СВ с вх. рег. №
16712 от 02.09.2010 г., акт № 59, том VII, дело № 9711 и прехвърлено на
заявителя, съгласно Договор за цесия от 15.10.2018 г., ведно с Приложение № 15,
вписан в СВ – Варна, вх. рег. № 36227/21.12.2018 г., акт № 165, том XIII, дело № 3921, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 10.05.2018 г., до окончателното погасяване на
задължението, както и сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 13 449.64 лева.
Въз основа на горепосочената заповед, на 17.05.2019 г. е
издаден изпълнителен титул, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 713 по описа за 2019 г. на ЧСИ Христо Георгиев, вписан
в КЧСИ под рег. № 892, с район на действие ОС – Варна. Видно от разписката /л. 155 от ч.
гр. д. № 7164/2019 г. РС-Варна/ на 13.06.2019
г. съдебният изпълнител е довел до знанието на длъжника-жалбоподател, че
срещу него има заведено изпълнително дело, като в поканата за доброволно
изпълнение /ПДИ/ са описани подробно и дължимите суми, включително и разноските
по принудителното изпълнение. Заедно с поканата на длъжника са връчени и
преписи от изпълнителното основание – заповедта по чл. 417 от ГПК и подлежащия
на принудително изпълнение акт.
На 26.06.2019 г.
длъжникът е депозирал в деловодството на РС-Варна възражение по чл. 414 от ГПК
срещу така издадената заповед, ведно с молба вх. № 46438/26.06.2019 г. за
спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК.
С определение № 8253/27.06.2019 г., постановено по ч. гр. д.
№ 7164 по описа за 2019 г. на РС – Варна, ГО, 50-ти съдебен състав, чиято
правилност се оспорва пред настоящия съдебен състав, е прието, че искането е
неоснователно, поради което е оставено без уважение.
При така изложената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Спирането на принудителното изпълнение по реда на чл. 420 от ГПК се допуска в случаите на издадена заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл. 417, т. 1-9 от ГПК.
Съгласно чл. 420, ал. 1 от ГПК, възражението срещу заповедта
за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-9
от ГПК освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по
реда на чл. 180
и 181 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, като в този случай длъжникът не е ограничен
със срок и може да поиска спиране по всяко време. Когато в срока за възражение
е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, съдът,
постановил незабавно изпълнение, може да го спре и без да е необходимо
обезпечението по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД – арг. от чл. 420, ал. 2 от ГПК.
Нормата на чл. 420 от ГПК създава
специални основания за спиране, наред с общите такива по чл. 432 от ГПК, които
важат за всяко принудително изпълнение, независимо от това какъв акт се
изпълнява. Основанията за спиране, от друга страна, са ex lege и основания за спиране по
разпореждане на съда. Подаденото на 26.06.2019 г. възражение по чл. 414, ал. 1
от ГПК, не е от вида годен да спре изпълнението на процесната заповед. В
настоящия случай искането за спиране е направено на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК, т.е. въз основа на убедителни писмени доказателства за недължимост на
претендираната парична сума.
Доводите на длъжника, обективирани в
молбата за спиране /л. 147/ и
въззивната жалба, могат условно да бъдат обособени в няколко групи, а именно:
1.) на първо място длъжникът счита, че изпълнителното основание,
удостоверяващо изискуемото вземане на кредитора – заповед по чл. 417 от ГПК –
не е валидно от външна страна; 2.) на следващо място оспорва съществуването на
вземането, като твърди, че дългът към банката е погасен, включително прави
възражение за изтекла погасителна давност; 3.) оспорва законосъобразността на
упражненото право на обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем и 4.)
оспорва валидността на прехвърлянето на вземането от „Уникредит Булбанк“ АД на
„АСВ“ ЕАД, както и законността на довеждането до знанието на длъжника за
осъществената цесия.
Инвокираното възражение за
нередовност от външна страна на изпълнителното основание, респективно
документът, въз основа на който е издадено същото, не е предмет на проверка в
настоящото производство. Когато това възражение е бланкетно, както е в случая,
то следва да се провери в производството по чл. 419, ал. 1 от ГПК, доколкото длъжникът,
ведно с възражението може да обжалва и разпореждането за незабавно изпълнение. За да обоснове недължимост,
молителят следва да конкретизира нови факти като основание на правоизключващи,
правопогасяващи или правоотлагащи възражения. Такива в
частната жалба няма. Възраженията относно наличието на предсрочната изискуемост
на кредита, също не могат да бъдат проверени в настоящото производство, тъй
като кредиторът не е основал заявлението на такъв факт.
Наведеното
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност следва да бъде
по-обстойно обсъдено в исковото производство, където намират пълно проявление
принципите на състезателност и равенство на страните. На първо място
възражението се обосновава на падежа, посочен в документа по чл. 417 от ГПК. В
конкретния случай обаче от представените
със заявлението допълнителни анекси /общо 12 бр./ се разколебава убедителността на извода, че са
изминали повече от 5 г. от датата на изискуемостта на вземането до депозирането
на заявлението в съда.
От
друга страна, твърдението на частния жалбоподател, че дружеството-кредитополучател
е погасило вземането към банката, не е подкрепено с никакви убедителни писмени
доказателства. Към искането за спиране са приложени само документи, отнасящи се
до издадения изпълнителен титул, но не и относно материалното право на кредитора.
В същото време, твърденията на
жалбоподателя в молбата за спиране, че прехвърлянето на вземането е
недействително и длъжникът не е надлежно уведомен за цедирането на вземането,
са неотносими към предмета на настоящото производство, доколкото представляват
единствено твърдения, но не и възражения, посредством които се упражняват
насрещни материални права, поради което следва да бъдат обсъдени в евентуалното
исково производство.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав счита, че искането за спиране на изпълнението по заповедта на
основание чл. 420, ал. 2 от ГПК, не е подкрепено с доводи, разколебаващи
удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание, отделно не
са представени и убедителни писмени доказателства в тази насока,
поради което съставът на ОС-Варна счита, че правилно РС-Варна е оставил
искането по чл. 420, ал. 2 от ГПК без уважение, като неоснователно.
Разноски
пред настоящата инстанция не следва да се присъждат в полза на частния
жалбоподател предвид изхода на делото.
Мотивиран от изложеното съставът на Окръжен съд
– Варна
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8253/27.06.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 7164/2019 г. по описа
на Районен съд – Варна, ГО, 50-ти съдебен състав, с което е оставена без уважение молбата на
частния жалбоподател за спиране, на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК, на
принудителното изпълнение по изпълнително дело № 713 по описа за 2019 г. на ЧСИ
Христо Георгиев, вписан в КЧСИ под рег. № 892, с район на действие ОС – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.