№ 77
гр. Стара Загора , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20215500501377 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на К.В.Щ., чрез
адв.С.Ч. против решение №260221 от 12.03.2021г., постановено по гр.дело №
2669/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което съдът е изнесъл
на публична продан процесния имот представляващ апартамент №76,
находящ се в ***, построен върху държавна земя и е отхвърлил изцяло
исковата претенция на С.В.Щ. срещу К.В.Щ. за сумата от 6816 лева,
представляваща стойността на подобренията в апартамента в резултат, на
което се е увеличила стойността на имота, съобразно дела и в
съсобствеността в размер на 2/3 ид.части. Със същото решение е осъдена
въззивницата да заплаща на С.В.Щ. сумата от 100 лева ежемесечно
обезщетение за лишаването му от ползване на неговата 1/3 ид.част от
съсобствения недвижим имот считано от 29.09.2020г. до окончателното
извършване на делбата с влязло в сила решение.
Въззивницата К.В.Щ., чрез адв.С.Ч. навежда твърдения, че
първоинстанционното решение в частта, с която е осъдена да заплаща на
ищеца обезщетение за лишаването му от ползване на имота за
незаконосъобразно и неправилно и моли да бъде отменено в тази част.
1
Изложени са и подробни съображения в тази насока.
Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна С.В.Щ. от ***, чрез пълномощника му адв.Ю.Й. от АК Стара Загора,
в който се оспорва въззивната жалба, като заявява, че са неоснователни
доводите за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в частта, с
която е уважена претенцията му по чл.344, ал.2 от ГПК. Излага конкретни
доводи.
Прави особено искане адресираните до него книжа да бъдат изпращани на
посочения по-горе съдебен адрес и връчвани чрез адв.Ю.Й..
Постъпила е въззивна жалба и от С.В.Щ. от ***, с която обжалва
постановеното първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен
изцяло предявения от него иск по чл.12, ал.2 от Закона за наследството – за
заплащане на сумата 6816 лева – извършени приживе на наследодателите
подобрения в резултата на които се е увеличила стойността на имота
съобразно дела на съделителката в съсобствеността в размер на 2/3 ид.части.
Твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано.
Излага съображения в тази посока. Претендира отмяна на
първоинстанционното решение в обжалвана част и постановяване на ново, с
което да бъде уважена предявената от него претенция по чл.346 ГПК във вр. с
чл.12, ал.2 от ЗН.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от К.В.Щ., чрез
адв.Ч. по тази жалба, с който заявява, че твърденията в жалбата за
неправилност на съдебното решение и непълнота в мотивите са
неоснователни. Сочат, че с постановения по делото съдебен акт всички
доказателства по делото са обсъдени и е направен правилен и обоснован
извод за неоснователността на исковата претенция.Претендират
потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на направените по
делото съдебни и деловодни разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
2
Предявен е иск за делба на съсобствен наследствен недвижим имот с
правно основание ч.д.69 ЗН във връзка с ч.л.341 и сл. от ГПК, като
производството е във фаза след допускане на делбата.
С обжалваното решение Старозагорският районен съд е изнесъл на
публична продан процесния недвижими имот при права за сьделителите: 1/3
ид.част за С.В.Щ. и 2/3 ид.част за К.В.Щ., осъдил е К.В.Щ. да заплаща на
С.В.Щ. сумата от 100,00 лв. ежемесечно обезщетение за лишаването му от
ползване на неговата 1/3 ид.част от съсобствения недвижим имот -
апартамент, находящ се в ***, считано от 29.09.2020г. до окончателното
извършване на делбата с влязло в сила решение, а също така е отхвърлен
предявения от С.В.Щ. против К.В.Щ., иск за сумата от 6816,00 лв.,
представляваща стойността подобренията в резултат, на които се е увеличила
стойността на имота, съобразно дела й в съсобствеността в размер на 2/3 ид.ч.
Първата въззивна жалба е от С.В.Щ. и е по отношение на отхвърления
иск по чл.12, ал.2 от ЗН- за заплащане на сумата от 6816,00 лв. – извършени
приживе на наследодателите подобрения, в резултат, на което се е увеличила
стойността на имота, съобразно дела на съделителите в съсобствеността в
размер на 2/3 ид.ч.
В преклузивния срок по ч.л.346 ГПК е предявена претенция от С.В.Щ.
против К.В.Щ. на основание чл.346 ГПК във вр. с чл.12 ал.2 ЗН за сумата от
6816,00лв., представляваща 1/3 част от стойността на ремонтите и
подобренията в имота, с което се е увеличила неговата стойност, респ.
увеличило се е наследството.
Във връзка с така предявената претенция са събрани гласни
доказателства и е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. От
заключението на вещото лице, което съдът възприема като компетентно и
добросъвестно, се установява, че извършените в процесния имот подобрения,
подробно описани в писмената молба от 29.09.2020г., установени след
извършения експертен оглед и замерване са на стойността 10 200 лв. Също,
че резултат на извършените подобрения стойността на процесния недвижим
имот се е увеличила с 10 200лв. Констатираните подобрения са подробно
описани от вещото лице в Приложение към заключението.
От показанията и на двете групи свидетели се установява, че в периода
2014 - 2017г. в процесния недвижим имот е извършван основен ремонт с
3
подмяна на дограма, врати, подови настилки, боядисване, подмяна на мебели.
Установява се също, че ищецът С.Щ. е участвал с труд при извършването на
някои от ремонтните дейности. Не се установява по безспорен и категоричен
начин обаче, че при ремонта на процесния апартамент са вложени изцяло
негови лични средства и труд, каквото е твърдението му. Доказателства в тази
посока са единствено представения договор за изработка на дограма - врати и
прозорци, с протокол за приемане на извършената работа, стокова разписка за
метална врата и клиентска бланка с фискален бон за врати. В показанията на
свидетелката Щ. /дъщеря на ищеца/ се съдържат данни за вида на
извършените ремонтни дейности, но липсват данни с чии средства са
извършени. Св.П. също посочва ремонтните дейности, извършени в
процесния имот, но сочи, че средствата са били осигурени от наследодателите
М.С. Щ. и В.Д. Щ., и от ответницата К.Щ.. Заявява също, че гардероба в
спалнята и в коридора до банята са на ищеца и ответницата е готова да му ги
предостави. Показанията на св.В. също съдържат данни, че ищецът е участвал
с труд в някои дейности от ремонта на апартамента, но липсват данни за
произхода на средствата.
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗН всеки сънаследник, който
приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството му, може,
ако не е бил възнаграден по друг начин, да иска при делбата да се пресметне
това увеличение в негова полза. За основателността на тази претенция е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:
1.Претендиращият да има качеството наследник, който лично е допринесъл за
увеличението на наследството, или да бъде правоприемник на такъв
наследник; 2.Претендиращият да е спомогнал за увеличаване на наследството,
като увеличението трябва да е ясно изразено в някаква форма и да е налице
към момента на откриване на наследството. Приносът може да се състои в
изплащане на задължения на наследодателя или да е резултат на средства
и/или труд, вложени от наследника. При определяне на размера на
увеличението е от значение с колко е увеличено наследственото имущество, а
не колко е изразходвал наследника в средства и труд; 3.Увеличаването на
наследството да е станало приживе на наследодателя; 4. Претендиращият да
не е бил възнаграден по друг начин.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът счита, че
претенцията за подобрения се явява неоснователна и недоказана. Не се
установява при условията на пълно и главно доказване ищецът да е извършил
4
със свой труд и средства основния ремонт в делбения имот. Липсват
категорични данни за изключително участие на ищеца с труд и/или средства
при извършения в процесния недвижим имот основен ремонт. Предвид
гореизложеното предявената претенция за подобрения следва да бъде
отхвърлена.
ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ
Направено е искане от ищеца С.В.Щ. за присъждане на основание
чл.344 ал.2 ГПК на сумата от 100лв. месечно за лишаването му от ползване на
неговата ид.ч. от недвижимия имот на периода от 29.09.2020г. до
окончателното извършване на делбата. С предявяване на претенцията не е
направено искане за присъждане на законна лихва.
Съдът счита, че така предявената претенция е основателна и следва да
бъде уважена по следните съображения:
Съгласно чл.344, ал.2 ГПК в решението, с което се допуска делбата или
по- късно, ако всички съделители не използват делбените имоти съобразно
правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кой от съделителите
от кои имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или
какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Актът на
съда по чл. 344, ал.2 ГПК има характер на привременна мярка, уреждаща
отношенията между съсобствениците относно ползването на имотите,
предмет на делбата, респ. дължимите суми при неползване, докато трае
делбения процес и по точно в периода от постановяване на решението по
допускане на делбата до влизане в сила на решението за извършването й. Тази
мярка се налага когато имотите се ползват само от част от съделителите, или
когато установеното ползване не съответства на дяловете от съсобствеността.
В случая ищецът е отправил с писмена молба от 29.09.2020г. искане за
присъждане на парична сума и съдът е обвързан от същото.
От данните по делото се установява, че с договор за дарение от
02.06.2017г., материализиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот
№141 том II рег.№4396 дело №276/2017г., наследодателите М.С. Щ. и В.Д.
Щ. са дарили на дъщеря си - ответницата К.В.Щ. процесния недвижим имот -
апартамент №76, находящ се в ***. С влязло в сила на 08.08.2020г. решение,
постановено по настоящото гр.дело на основание чл.30 от ЗН е намалено
5
дарствено разпореждане от 02.06.2017г., материализирано в нотариален акт за
дарение №141, том II рег.№4396, дело №276/2017г., с което наследодателите
М.С. Щ., б.ж. на ***, починала на 08.09.2018г. и В.Д. Щ., б.ж. на ***, починал
на 30.11.2018г. са дарили на дъщеря си К.В.Щ., собствения си недвижим имот
- апартамент № 76, находящ се в *** и е възстановена запазената част на
наследника по закон - ответника С.В.Щ. от наследството на М.С. Щ., б.ж. на
*** и В.Д. Щ., б.ж. на ***, в размер на 1/3 ид.част. Възстановяването на
запазената част няма обратно действие, поради което между надарения и
наследника по закон, който е възстановил запазената си част със съдебно
решение по чл.30 ал.1 ЗН, възниква съсобственост от влизане в сила на
решението по чл.30 ал.1 ЗН /Решение № 92 от 9.12.2020 г. на ВКС по гр. д. №
4760/2019 г., I г. о., ГК/. Това е и момента, от който възниква за неползвашия
съсобственик право да ползва имота до окончателното извършване на делбата
или да претендира суми срещу ползването на другия съсобственик.
От събраните по делото гласни доказателства и в частност показанията
на св.И. се установява, че ответницата К.Щ. след придобиването на имота с
договора за дарение от 2017г. не е сменяла патрона на входната врата, но в
имота има поставен СОТ и ключа за входната врата се намира в офиса на
фирмата, осъществяваща охрана.
С оглед установяване размера на дължимото обезщетение по делото е
назначена експертиза, вещото лице по която дава заключение, възприето от
съда като изготвено компетентно и добросъвестно, че средната пазарна
наемна цена за процесния имот е 300 лв. месечно, или за 1/3 ид. ч. - 100,00 лв.
месечно.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че следва да определи
ежемесечно обезщетение за ползването на ид.ч. на ищеца от съсобствения
недвижим имот в размер на 100лв.
Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира,
че решението в обжалваните му части е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите
съответстват на събраните по делото доказателства.
С оглед изхода на делото – неоснователност на двете въззивни жалби
не следва да се присъждат разноски по делото за никоя от страните, а следва
6
да останат така както са направени.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260221 от 12.03.2021г., постановено по
гр.дело № 2669/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, в
обжалваните му части.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7