№ 1767
гр. Русе, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520103562 по описа за 2024 година
В. И. Т. заявява, че на ********г. около 14 часа управлявала собствения си лек
автомобил „******“ с рег.№******* в гр.Русе, придвижвайки се по път с предимство към
кръстовището между улиците „Сърнена гора“ и „Лозен планина“. При навлизане в
кръстовището настъпил сблъсък с лек автомобил „******“ с рег.№*******, с водач С.М.,
който нарушавайки разпоредбата на чл.50, ал.1 ЗДвП не пропуснал движещият се с
предимство автомобил „*******“.
Произшествието било посетено от екип на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Русе, който изготвил Констативен протокол за ПТП с пострадал №***/***/********г.
Полицейските служители съставили АУАН №****** на виновния водач – С.М.. Установили,
че за управлявания от чуждия гражданин автомобил е сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ASIROM – Румъния, обективирана в полица №********.
На 06.12.2023г. ищцата уведомила за събитието ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ - кореспондент на застрахователя. Дружеството образувало преписка по щета
№*********г. и извършило два огледа на процесния автомобил, при които установило 22
увредени детайла: заден ляв панел, ляв стоп, заден ляв подкалник ПВЦ, задна лява джанта,
външна основа на заден ляв калник, задна престилка, врата на багажник, облицовка на
задна броня, ПВЦ усилвател облицовка задна броня, задна броня – облицовка абсорбер,
лайсна на задна лява броня, странична лява въздушна възглавница, въздушна възглавница –
шофьор, тапицерия на задна лява врата, ЕБ – въздушна възглавница, заден ляв амортисьор,
заден ляв носач, , основа на заден ляв калник, задно ляво външно каре, задно ляво външно
каре – маншон, греда заден мост.
С писмо изх.№*********г., ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ уведомило В. Т.,
1
че е налице тотална щета и следва да изплати 75% от стойността на автомобила (6430 лева),
равняващи се на 4822.50 лева.
Молителката счита, че обезщетението не съответства на действителните вреди. При
проверка на оферти за продажба на сходни автомобили, констатирала, че цената им варира
между 8000 – 10 000 лева. Поддържа, че процесното МПС е съхранявано и експлоатирано
отговорно и щадящо, а общото изминато от него разстояние е под 90 000 км.
Получила оферта за възстановяване на автомобила на обща стойност 9337.79 лева,
формирана от: 3940 лева – ремонтна дейност и 5397.79 лева – цена на необходимите за
подмяна детайли.
Счита, че в случая не е спорно основанието за плащане на застрахователно
обезщетение и начина на обезщетяване, като спорът се разпростира единствено до размера
на дължимото обезщетение. Приема, че полагащото й се обезщетение е в размер на 10 000
лева. В тази връзка сочи разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която застрахователят е
длъжен да съобрази размера на обезщетението с действителната стойност на причинените
вреди, изчислена към деня на настъпване на застрахователното събитие, т.е. стойността на
необходимите части, консумативи и труд, определени по средни пазари цени.
Пояснява, че предявява настоящия иск срещу Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ на основание чл.432, ал.1 и чл.513, ал.1 КЗ,
предвид наличието на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен за МПС управлявано от деликвента с валидна полица №******** на ASIROM –
Румъния и заведена претенция срещу кореспондента на ответника – ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* да заплати на В. И. Т., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, ***** сумата 10 000 лева – обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2023г. до окончателното й
изплащане.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи
досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорва: претенцията по основание и размер; отговорността на водача на товарен
автомобил „****“, модел „****“ с румънска регистрация; наличието на причинна връзка
между твърдяните вреди и процесното ПТП.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На ********г. в 13.25 часа в гр.Русе, на кръстовището между улиците „Сърнена гора“
и „Лозен планина“ настъпило ПТП с участници: №1 - лек автомобил „******“ с рег.
№*******, управляван от С.М. и №2 - лек автомобил „******“ с рег.№******* с водач В. И.
Т.. В изготвения констативен протокол за ПТП с пострадали №***/*** от същата дата се
сочи, че участник №1 отнел предимството на участник №2, вследствие което настъпил
2
сблъсък. Описани са видимите щети по превозните средства. На виновния водач е съставен
АУАН №******. С НП №******/********г., на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5,
пр.3 от ЗЗДвП, на С.М. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева.
Полицейските служители констатирали, че лек автомобил „******“ с рег.№******* е
предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ASIROM – Румъния, под
формата на полица №********.
В. Т. – собственик на увреденото МПС уведомила ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ - кореспондент на застрахователя за събитието. Застрахователят образувал преписка
по щета №*********г. и извършил два огледа на процесния автомобил, при които
констатирал увредени детайли, подробно описани в Протокол №****** от *******г. и
Протокол №******** от *****г.
На ******г. застрахователят уведомил ищцата, че действителната стойност на
автомобила е 6430 лева. Тъй като разходите за ремонт на автомобила надвишавали 70%
приел, че е налице тотална щета и определил обезщетение в размер на 4822.50 лева,
съставляващо 75% от цената на МПС.
Ангажирани са писмени доказателства, относно оферти, отправени за възстановяване
щетите по увредения автомобил.
С оглед установяване механизма, обстоятелствата, причината за настъпване на
процесното ПТП и претенцията по размер е възложена и приета, неоспорена от страните
съдебна автотехническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно и
всестранно. Вещото лице е определило стойността на процесния автомобил, съобразявайки
пазарни аналози – 6430 лева. Експертът е изчислил, че за възстановяване причинените щети
в оторизиран сервиз на марката е необходима сумата 22 044.78 лева. Поддържа, че
уврежданията по лек автомобил „******“ отговарят на щети, причинени по описания в
наказателното постановление механизъм и схемата, изготвена от служителите на ОДМВР –
Русе, посетили местопроизшествието. Счита, че средната сума, която ищецът би получил
при предаване автомобила за скрап е 500 лева. Прави извод, че водачът на лек автомобил
„*******“ не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед твърдяните от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното
право и доколкото се касае за произнасяне по заявена пред кореспондент претенция, то
посочените обстоятелства съответстват на хипотезата на чл.432, вр.чл.511, ал.3, вр.ал.1, т.1
КЗ, при която, Бюрото е единствения процесуално легитимиран орган пред българския съд
(чл.513, ал.1 КЗ). В случая не се твърди, а и не са налице доказателства, касаещи
предвиденото изключение – искът да е предявен или да е бил предявяван срещу
застрахователя на виновния водач.
Съобразно представените доказателства за предявена писмена претенция пред
кореспондента и липсата на изплатено застрахователно обезщетение, обстоятелство, което
не се оспорва от ответника, то искът е допустим.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, основано на договор
3
за застраховка "Гражданска отговорност" сключен между прекия причинител на вредата
(респективно собственика на автомобила) и застрахователя, както и наличието на
кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорността на прекия причинител спрямо увредения. Отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на застрахования деликвент, т.е. застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им.
Предвид релевираните в хода на производството писмени доказателства,
съобразявайки заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза, съдът
приема за установен факта на настъпило ПТП, причинено от водача на лек автомобил
„******“ с рег.№******* - С.М., който нарушавайки разпоредбата на чл.50, ал.1 ЗДвП не
пропуснал движещият се с предимство автомобил „*******“. Експертът поддържа, че
уврежданията по лек автомобил „******“ отговарят на щети, причинени по описания в
наказателното постановление механизъм и схемата, изготвена от служителите на ОДМВР –
Русе, посетили местопроизшествието.
Не се спори, че към момента на инцидента, лек автомобил „******“ с рег.№******* е
бил с активна застраховка „Гражданска отговорност“ с ASIROM – Румъния, обективирана в
полица №********. Безспорно е, че по образувана пред кореспондента на румънския
застраховател в Република България - ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е образувана
преписка по щета №*********г., но не е изплатено обезщетение.
Съобразно трайната практика на ВКС, при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице.
Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени,
съобразно нормата на чл.400, ал.1 КЗ. Когато между страните по застрахователен договор не
е уговорено друго, обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото
имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго
със същото качество, т.е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число с всички присъщи разходи за
доставка, монтаж и др., без прилагане обезценка (чл.400, ал.2 КЗ). В случай, че бъдат
представени доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт за поправяне на
увреденото имущество, се дължи обезщетение в размер на направените за ремонта разходи,
при условие, че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и съответстват на
реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.400 КЗ.
По смисъла на чл.390, ал.2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто
от действителната му стойност. Съгласно заключението на вещото лице, действителната
4
стойност на лек автомобил „******“ с рег.№******* към датата на събитието е 6430 лева, а
разходите за ремонт по средни пазарни цени в оторизиран сервиз в гр.Русе възлизат на
22 044.78 лева. Налице е тотална щета, тъй като стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила.
За определяне дължимото застрахователно обезщетение принципно следва да бъдат
приспаднати запазените части на МПС, като целта е да не се допусне собственикът на
увредения автомобил да получи едновременно както обезщетение от застрахователя в пълен
размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на
вторичния пазар. Доколкото е налице тотална щета по отношение процесния автомобил,
същият представлява излязло от употреба МПС по смисъла на § 1, т.1 ,б.“а“ от ДР на
Наредба за излезлите от употреба МПС. На основание чл.18, ал.1 от Наредбата ищецът, като
собственик на автомобила е бил длъжен да го предаде на специализиран център за
разкомплектоване, предвид изричната забрана в чл.18, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата, гласяща,
че предаването на излезлите от употреба МПС или отпадъци не може да се извършва по
начини, различни от предвидените в наредбата и на лица, които не притежават специално
разрешение.
В случая няма данни автомобилът да е бил предаден в център за разкомплектоване,
съответно да е получена стойност за запазени части. Според заключението на приетата
автотехническа експертиза, остойностяването на запазените части е трудоемка процедура,
изискваща специфична среда, познания и значителен финансов ресурс. Същевременно
вещото лице поддържа, че стойността на частите се явява сумата, която може да бъде
изплатена като скрап – 500 лева.
Отказът на кореспондента да изплати обезщетение е мотивиран с довод, че е налице
тотална щета, която не следва да бъде обезщетена докато собственикът на увреденото МПС
не представи удостоверение за прекратяване регистрацията на автомобила. Действително в
случая е налице „тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, но изискването за
прекратяване регистрацията на МПС няма отношение към дължимостта на обезщетение, а е
относимо към поставянето на застрахователя в забава. В посочената разпоредба,
законодателят единствено е дефинирал в кои хипотези е налице тотална щета, а не как се
определя размера на обезщетението при наличие на такава.
В този смисъл съдът счита, че са налице елементите от фактическия състав на
визираната в чл.432, вр.чл.511, ал.3, вр.ал.1, т.1 КЗ, безвиновна отговорност на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователни. Претенцията като
доказана следва да бъде уважена в размер на 5930 лева [6430 лева (действителната стойност
на увреденото МПС) – 500 лева (стойността, която собственикът би получил при предаване
автомобила за скрап) = 5930 лева].
По отношение иска за лихва за забава:
Обезщетението за забава се дължи, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице до окончателно изплащане на
задължението (чл.429, ал.3, вр.чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ). Претенцията е
предявена пред кореспондента на 06.12.2023г., поради което претенцията на ищцата за
5
заплащане мораторна лихва от 08.12.2023г. е основателна.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. В. Т. е направила разноски
в размер на 2000 лева (400 лева – държавна такса; 300 лева – възнаграждение на вещо лице и
1300 лева – възнаграждение за процесуално представителство). Съразмерно с уважената
част от иска ответникът дължи разноски в размер на 1186 лева [(2000 х 5930) : 10 000 = 1186
лева].
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Разноските на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователни възлизат на 1860 лева (1560 лева – възнаграждение за
процесуално представителство и 300 лева – възнаграждение на вещо лице), а съразмерно с
отхвърлената част от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 757.02 лева [(1860
х 4070) : 10 000 = 757.02 лева].
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: ********* да заплати на В. И. Т., ЕГН
********** с адрес: гр. Русе, ******* сумите: 5930 лева – обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2023г. до окончателното
й изплащане и 1186 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5930
лева до предявените 10 000 лева.
ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН ********** да заплати на „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* разноски по делото в размер на
757.02 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6