№ 12
гр. Плевен, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело №
20224400900006 по описа за 2022 година
Постъпила е молба от „МЕК БАЛКАН „ ЕООД,-гр.Перник ЕИК-*** ,с
правно осн. чл. 625, ал.1 от ТЗ за откриване производство по несъстоятелност
на кооперация ЧЗППК „Изгрев „ ЕИК-*** ,със седалище и адрес на
управление гр.Кнежа, п.к.5835, *** ,представлявано от председателя на
управителния съвет Ц. К. П..
В молбата се сочи ,че ответникът има парични задължения, произтичащи
от договор за аренда на земеделски земи ,който представлява търговска
сделка по смисъла на чл. 286, ал.1 във вр. с ал. 3 от ТЗ,като общият размер
на дължимите и непогасени арендни плащания за стопанските 2015-2016г. и
за 2017-2018г., е 2080,60лв., а върху тях се дължат и мораторни лихви ,чийто
размер в молбата не е уточнен. Пояснява се ,че молителят всъщност не е
бил страна по първоначалния аренден договор, а е придобил собствеността
на земеделски земи от арендодателят им, с последващ договор за продажба
въз основа на който и съгласно чл. 17, ал.2 от ЗАЗ е заместил арендодателя
като страна по договорите за аренда и е придобил качеството на арендодател
по тях , като се твърди и че арендаторът е бил уведомен за покупката на
конкретните земеделски имоти с изрично писмено уведомление. Счита се ,че
длъжникът е неплатежоспособен ,тъй като е в невъзможност да изпълни
описаните по –горе изискуеми парични задължения , произтичащи от
търговски сделки /задълженията за главница по арендния договор / или
отнасящи се до търговски сделки / задълженията за лихви /,като според
молителя в случая неплатежоспособността се предполага ,тъй като длъжникът
е спрял плащанията. Според молителя началната дата на изпадане на
длъжника в неплатежоспособност е 31.12.2020г. /краят на финансовата
2020г./
Постъпил е писмен отговор от ответника ЧЗППК „Изгрев „ ЕИК-*** ,със
1
седалище и адрес на управление гр.Кнежа, п.к.5835, ***,чрез пълномощника
адв.Г. Г. ,според който молбата е неоснователна .
Не се отрича изложената в молбата за откриване на производство по
несъстоятелност фактическа обстановка ,свързана със сключването на
арендния договор от 22.05.2013г. с арендодател И. Ч. и арендатор-
кооперацията за посочените в молбата земеделски имоти –ниви ,при
уговорено арендно плащане в размер на 50 лв./ дка ,както и последващото
придобиване от молителя на собствеността на земеделските земи от
наследниците на арендодателя, с договор за продажба от 19.07.2016г.
,обективиран в нот.акт № 105 ,том 5 , рег.№ 2541 / 19.07.2016г. въз основа на
който и съгласно чл. 17, ал.2 от ЗАЗ приобретателят е заместил арендодателя
като страна по договорите за аренда и е придобил качеството на арендодател
по тях. Не се оспорва и обстоятелството ,че приобретателят на арендованите
земеделски земи „МЕК БАЛКАН „ ЕООД е уведомил изрично арендатора за
настъпилото заместване в договора за аренда ,както и че дължимата за
стопанската 2016/17г. рента следва да се заплати на „МЕК БАЛКАН „ ЕООД
по посочена банкова сметка ,както и че въпросното съобщение е било
получено от ЧЗППК „Изгрев „ на 28.09.2016г. .Твърди се обаче ,че преди
датата на уведомяването , кооперацията е изплатила на Павел Чрънкин
/наследник на арендодателя И. Ч. / сумата от 1040лв. ,представляваща
арендно плащане за стопанската 2015/2016г. ,което плащане е станало с РКО
от 15.09.2016г. Поради това е изразено становище ,че арендната вноска за
стопанската 2015/2016г. е надлежно платена на предходния арендодател
,преди длъжникът да е бил уведомен от новия кредитор за настъпилото
правоприемство по арендния договор с оглед на което няма основание същото
вземане да се търси от приобретателя на земеделските земи отдадени под
аренда. Твърди се също така ,че с платежно нареждане от 20.01.2022г. и от
25.01.2022г.кооперацията е изплатила на молителя и арендната вноска за
стопанската 2017/2018г. в размер на 1040лв.-главница ,както и дължимите
лихви за забава . Забавянето за изплащане на арендната вноска за 2017/2018г.
се обяснява с очакването от кооперацията да бъде издадена от кредитора
„МЕК БАЛКАН „ ЕООД фактура ,така както е било процедирано за
предходната стопанска 2016/2017г. ,за която е била издадена фактура № 2241/
24.10.2018г. въз основа на която с платежно нареждане от 24.10.2018г. е било
извършено плащането на арендната вноска. Поради това се счита ,че вече
кооперацията няма изискуеми и непогасени парични задължения към
молителя ,произтичащи от процесния аренден договор,които да не е в
състояние за погаси.Освен това се сочи ,че кооперацията развива успешна
стопанска дейност ,като за 2021г. е реализирала приходи в общ размер
1 627 000лв., от които нетни приходи -1 357 000лв. Счита се ,че е в стабилно
финансово състояние с положителен коефициент за ликвидност и е в
състояние да посреща текущите си задължения .
Плевенски окръжен съд, като съобрази изложената в молбата фактическа
обстановка , изложението в писмения отговор на ответника и събраните по
делото писмени доказателства приема следното по значимия за изхода на
делото въпрос налице ли са изискуеми парични задължения на ответника към
2
молителя , произтичащи или отнасящи се до търговска сделка ,които
ответникът да не е в състояние да изпълни:
Безспорно е между страните , а и се обосновава с представените по делото
писмени доказателства ,че има сключен договор за аренда на земеделски земи
от 2013г. между И. Н. Ч. като арендодател и ответната кооперация като
арендатор по отношение на нива от 4,5620 дка в местността „***“ и нива от
16,285 дка в местността „***“ за срок от пет стопански години / от 2013-
2014г. до 2017-2018г. вкл./ при арендно плащане в размер на 50лв./дка или
общо за арендованите 20,805дка - 1040,25 лв. за стопанска година.Безспорно
е също така ,че арендодателят И. Ч. е починал и след смъртта му неговите
правоприемници - наследници са станали страна по арендния договор ,след
което с покупко-продажбата , отразена в нот.акт № 105 том 5 , рег.№ 2541,
нот.дело № 736 / 19.07.2016г. те са продали на „МЕК БАЛКАН „ ЕООД
процесните две ниви –предмет на арендния договор. Поради това и съгласно
чл.17, ал.2 от ЗАЗ приобретателят на арендуваните обекти „МЕК БАЛКАН „
ЕООД е заместил арендодателя като страна в процесния договор за аренда .
Също така е безспорно и се установява от писмените доказателства ,че
приобретателят на тези имоти е уведомил арендатора за покупката на
конкретните земеделски имоти с изрично писмено уведомление / на л. 14 от
делото / ,което е връчено на кооперацията на 28.09.2016г. Едва след
надлежното уведомяване на арендатора за придобиването на арендованите
обекти от приобретателя ,за арендатора възниква задължението да заплати на
приобретателя арендната вноска за да е налице валидно погасяване на
паричното задължение. Съгласно чл. 17, ал.3,предл. второ от ЗАЗ
приобретателят не може да иска от арендатора да изпълни към него
задължение,което той вече е изпълнил към предишния арендодател до
получаване на съобщението за заместването. В случая от приложеният на л.
34 от делото РКО № 346/ 15.09.2016г. се установява именно ,че арендаторът
ЧЗППК „Изгрев „ е заплатил дължимата арендна вноска за стопанската
2015/2016г. на предходният арендодател и по –точно на неговия наследник П.
И. Ч. / който е единият от продавачите по нот.акт № 105 том 5 , рег.№ 2541,
нот.дело № 736 / 19.07.2016г./. Това плащане е извършено преди
уведомяването от приобретателя „МЕК БАЛКАН „ ЕООД на арендатора
ЧЗППК „Изгрев за настъпилото заместване и в т.см. арендаторът е изпълнил
валидно задължението си за стопанската 2015/2016г. към предишния
арендодател ,поради което не дължи плащане на тази арендна вноска на
приобретателя на арендованите обекти.
От представената фактура № 2241/ 24.10.2018г. и свързаното с нея
платежно нареждане от 24.10.2018г.се вижда ,че е било извършено
плащането на арендната вноска и за стопанската година 2016/2017г. но вече
към приобретателя на арендованите обекти -„МЕК БАЛКАН „ ЕООД.
Към датата на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност е било налице единствено неизпълнено изискуемо парично
задължение на ответната кооперация към приобретателя на арендованите
обекти -„МЕК БАЛКАН „ ЕООД за стопанската 2017/2018г. ,което също така
3
е в размер на 1040лв. Както се вижда от платежното нареждане вложено на
л.35 от делото , датирано от 20.01.2022г. арендната вноска за 2017/
2018г.също така е изплатена на арендодателя –приобретател на имотите ,като
освен това с платежно нареждане от 25.01.2022г е заплатена и законна лихва
заради забавеното плащане на тази арендна вноска в размер на 106 лв. , а с
платежно нареждане от 08.02.2022г. е доплатена сумата 249 лв. ,която
представлява останалата част от дължимата законна лихва върху забавеното
арендно плащане за стопанската 2017/ 2018г.
По този начин към приключване на съдебното дирене по делото ответникът
е изплатил всички свои изискуеми парични задължения , произтичащи от
арендния договор ,т.е. не се установяват изискуеми парични задължения
,произтичащи от арендния договор/ търговска сделка / ,които ответникът да
не е в състояние да изпълни. Вярно е ,че е налице значителна забава от страна
на ответника да изпълни задължението за плащане на арендната вноска за
стопанската 2017/2018г. Това задължение е следвало да бъде изпълнено
съгласно чл. ІV.2 от арендния договор след приключване на календарната
година и в т.см. забавата е продължила от края на стопанската 2018г. до
20.01.2022г., когато е изплатена главницата от 1040лв. Съдът обаче приема ,че
тази забава за плащане на арендната вноска не се дължи на невъзможност на
ответника да погаси това свое задължение ,като се има предвид иначе доброто
финансово-икономическо състояние на кооперацията ,отразено в
заключението на СИЕ, а може да намери своето логично обяснение в
твърдението на ответника ,че поради множеството арендодатели на които
трябва да се превеждат арендни вноски и поради факта ,че за предходната
стопанска година плащането е било извършено въз основа на издадена от
арендодателя фактура ,то арендоторът е очаквал издаване на такава фактура и
за стопанската 2017/2018г. ,но такава не е постъпила в счетоводството на
ответника,поради което и аредната вноска е останала неплатена досега. Това
обяснение е логично ,като се вземе предвид и обстоятелството ,че молителят
не твърди , а и не е представил доказателства да е имало някаква
кореспонденция с ответника във връзка със забавената арендна вноска за
стопанската 2017/2018г. и да е получил от кооперацията отказ за
плащане,който да е бил мотивиран с финансови затруднения на
кооперацията.В т.вр. съдът съобрази и данните от експертното заключение по
СИЕ ,според което кооперацията редовно обслужва текущите си задължения
,както и това ,че въпросното задължение в размер на 1040лв. е пренебрежимо
малко на фона на останалите редовно погасявани краткотрайни задължения на
кооперацията и спрямо реализираните от нея приходи от дейност.В т.см. не се
установява дори да е било налице някакво временно затруднение на
кооперацията за покриване на задълженията и през изследвания в
експертизата период.
Освен това , в заключението по СИЕ , изготвена от в.л.Б. А. в което са
изчислени коефициентите за ликвидност на кооперацията и въз основа на
техния анализ е направен извод ,че към 31.12.2020г. , към 31.1.22021г. и към
31.01.2022г. с всичките си краткотрайни активи кооперацията е в състояние
да покрие краткосрочните си задължения – коефициентите на обща
4
ликвидност са над 1-ца , а коефициентите на незабавна и абсолютна
ликвидност са в границите на /или по –големи 0,30-0,40 ,което дава основание
да се приеме ,че предприятието на кооперацията е било и е ликвидно.
Отразено е също така ,че към 31.01.2022г. кооперацията няма текущи
задължения към доставчици ,като за периода 01.01.2021г.-31.01.2022г. е
налице ясна тенденция за намаляване на задълженията към доставчици,т.е. те
са погасявани регулярно.Кооперацията няма и публични задължения/ видно
от счетоводната справка от ТД на НАП /, а кредитите си обслужва изцяло при
падежа на вноските по тях. Налице е също така и тенденция за подобряване на
коефициентите на за финансова автономност и задлъжнялост от 31.12.2020г.
към 31.01.2022г.
Всичко това дава основание да се направи извод ,че ответната кооперация
не е изпадала и не се намира в състояние на неплатежоспособност ,тъй като
на първо място не са налице сочените в молбата на -„МЕК БАЛКАН „
ЕООД изискуеми парични задължения на ответника към молителя ,
произтичащи или отнасящи се до търговска сделка ,които ответникът да не е
в състояние да изпълни, а на второ място ответникът разполага и с
достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за
интересите на кредиторите си /активите на кооперацията към 31.01.2022г. са в
общ размер на 1 008 хил.лв. , а задълженията на кооперацията към същата
дата с в размер на 721 хил.лв. ,което пък обосновава хипотезата на чл. 631 от
ТЗ./
Поради тези съображения молбата от „МЕК БАЛКАН „ ЕООД,-гр.Перник
ЕИК-*** ,с правно осн. чл. 625, ал.1 от ТЗ за откриване производство по
несъстоятелност на кооперация ЧЗППК „Изгрев „ ЕИК-*** ,със седалище и
адрес на управление гр.Кнежа, п.к.5835, *** ,представлявано от председателя
на управителния съвет Ц. К. П. ,поради неплатежоспособност ,следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
С оглед този изход на делото ,следва молителят да бъде осъден да заплати
на ответника направените от последния деловодни разноски . В т.вр. съдът
намира ,че е неоснователно възражението на молителя/ развито в молбата на
л.65 от делото / ,че на ответника не следва да се присъждат разноски ,тъй
като с поведението си е станал повод за образуване на делото.Това
възражение би било резонно ,ако настоящият процес беше образуван по иск
за осъждане на ответника да заплати конкретните посочени в молбата
парични задължения и той ги заплати в хода на исковото производство по
такъв осъдителен иск. В настоящия процес ,обаче, предмета на делото е
различен от установяване дължимостта и присъждането на конкретните
парични задължения. Този предмет е изследване и установяване на това има
ли състояние на неплатежоспособност на длъжника. Такова състояние на
неплатежоспособност изобщо не се установява , като при това не е било
налице и в някакъв предходен момент и след това да е отпаднало.
Поради това ,ПлОС намира ,че следва да се присъдят на ответната
кооперация на правените от нея деловодни разноски. От молителя е
направено и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
5
заплатеното адвокатско възнаграждение ,като се иска разноските за него да
бъдат присъдени в минималния размер.
Съгласно Решение № 70/ 25.08.2014г. по т.д.№ 3560/ 2013г. на І т.о. на ВКС
по чл. 290 от ГПК , размерът на минималното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство във фазата на разглеждане на молбата по чл.
625 от ТЗ ,когато същата е отхвърлена ,се определя по чл. 7, ал.1 т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , а не по чл. 7, ал. 3 от нея. Така в случая минималният
размер на адвокатското възнаграждение би следвало да бъде 600лв.Съдът
обаче намира ,че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1000лв. отговаря на действителната фактическа и правна сложност
на делото и надвишаването на минималния размер с 400лв. е обосновано от
положените процесуални усилия по защита на значимия правен интерес на
ответника да бъде отречено със сила на присъдено нещо ,че същият се намира
в състояние на неплатежоспособност ,който правен интерес надхвърля
съществено размера на сочените в молбата парични вземания ,които
действително са в сравнително малък размер.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата от „МЕК БАЛКАН „ ЕООД,-гр.Перник, ул.*** ,с
ЕИК-***,представлявано от управителя К. М. Х.,с правно осн. чл. 625, ал.1
във вр. с чл. 608,ал.1 т. 1 от ТЗ за откриване производство по
несъстоятелност,поради неплатежоспособност , на Кооперация ЧЗППК
„Изгрев „ ЕИК-*** ,със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, п.к.5835,
*** ,представлявано от председателя на управителния съвет Ц. К. П. ,като
НЕОСНОВАТЕЛНА .
ОСЪЖДА „МЕК БАЛКАН „ ЕООД,-гр.Перник, ул.*** ,с ЕИК-
***,представлявано от управителя К. М. Х. да заплати на ЧЗППК „Изгрев „
ЕИК-*** ,със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, п.к.5835,
***,представлявано от председателя на управителния съвет Ц. К. П.
направените от кооперацията деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000лв. ,като ОСТАВЯ без уважение
възражението „МЕК БАЛКАН „ ЕООД,-гр.Перник за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в
7-дневен срок от съобщаването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
6