РЕШЕНИЕ
№ 4352
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330103005 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Иск на М. С. С. , ЕГН **********, от ************************, да бъде осъдено
ответното дружество „„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *****, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК *********, седалище и адрес: гр.
София 1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, да заплати на
ищеца суми, дадени при начална липса на основание – недействителен договор за
потребителски кредит между страните, или нищожна или недействителни отделни клаузи
по същия, и насрещен иск на това дружество да се осъди първоначалния ищец да му
заплати 227.46 лева, представляваща законната лихва върху главницата по кредита от
датата на отпускането му , 06.02.2017г. до 24.03.2022г.
Твърденията в исковата молба са , че между страните имало договор за паричен заем под
номер PLUS – ********** от дата 06.02.2017г.
По силата на договора, С. получила назаем сума от 4000 лева, който следвало да върне,
ведно със възнаградителна лихва, такса „ангажимент „ от 140 лева , и застраховка на
кредита от 268.80 лева, при фиксиран годишен процент по заема в размер на 12.46 %.
Кредиторът приел разсрочено на 12 месечни погасителни вноски от 388.92 лева плащане,
или общо 4667.04 лева, тоест, при общ размер на плащанията (освен главницата) от 667.04
лева. Ищецът платил на ответника съобразно договора сума от 4667.04 лева, с която
изпълнил задълженията си точно.
1
Твърди се обаче, че договорът е недействителен на основанията по чл. 11 от ЗПК, вр. с чл.
22 от същия закон, тъй като бил изпълнен със шрифт , по – малък от 12 пункта. Ищецът
излага и че не било ясно как бил разпределен лихвения процент във времето – дали върху
цялата дължима главница и застраховка или съобразно поетапното й намаление. Прави се и
довод, че при изчислението на годишния процент на разходите неправилно не са включени
дължимите за застраховка и такса „ангажимент“ суми, тоест, посочения в договор размера
на ГПР е неверен, при което съставлява нелоялна търговска практика и релевира нищожност
на целия договор по реда на чл. 22 от ЗПК. Предвид твърдяната недействителност на
договора, платеното по тях се явявало дадено без основание, поради което се моли
ответникът да бъде осъден да го върне на ищеца, като му заплати сума от 667.04 лева,
платени по без основание по договора, ведно със законната лихва върху тези суми от датата
на подаването на исковата молба – 01.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането и
разноските по спора.
Ответникът оспорва иска, макар да признава сключването на договора и плащанията по
него от страна на ищеца. Отрича обаче пороци на договора , вкл. нарушение на чл. 11 от
ЗПК. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Също моли за присъждане на разноски .
Ответното дружество е предявило и насрещен иск да бъде осъдена С. да му заплати
сумата от 227.46 лева, представляваща законната лихва върху сумата на главницата на
кредита от датата на отпускането му до 24.03.2022г, като се мотивира, че при
недействителен договор за кредит, връщането на заетата сума на заемодателя се дължи от
датата на получаването й от кредитополучателя, която затова е в забава да я плати.
С. оспорва този иск, излага доводи , че при обявяване на договора за недействителен
приложение намира чл. 23 от ЗПК , който предвижда връщане само на чистата стойност на
кредита.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че общо платената
сума по кредита е 4667.04 лева, С. е погасила изцяло задължението си за връщане на
главницата, платила е таксата „ангажимент „, и е платила общо 398.24 лева възнаграждение
на кредитора и застрахователна премия; ако в размера на годишния процент на разходите по
кредита се включат и плащанията за застраховка и такса , то същият ще стане 41.6926 %
годишно.
Вещото лице по преведената техническа експертиза заключава , че текста на договора е
изпълнен навсякъде със шрифт от 12 пункта.
Субективно и евентуално съединени между същите страни иск с правно основание в чл. 55
от ЗЗД, и насрещен иск с правно основание в чл. 86 от ЗЗД. Исковете са допустими.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства, съдът съобрази
следното:
В хипотезата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, следва ищеца да докаже
имущественото разместване между страните, а ответника – наличието на основание за това
разместване.
2
Сключването на договора между страните не е спорно, представено и е копие от същия на
л. 9 и следващите от делото. Този договор е сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, от една страна, като кредитодател, и от друга- от ответника като
кредитополучател, и с него е договорено С. да получи в заем сума от 4000 лева , която да
върне заедно с възнаграждение на кредитора, такса „ангажимент“ и застраховка, или общо
4667.04 лева, при годишен процент на разходите от 25.68 % , и годишен лихвен процент от
16.65 %. Парите са предадени на ищеца , след като от тях кредиторът е прихванал 140 лева –
договорена такса „ангажимент„. Доколкото договора за заем се предпоставя от получаването
на сумата от страна на ответника, съдът приема, че същия е сключен, следователно за
длъжника е възникнало облигационното задължение да върне полученото и лихвите към
него.
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит ,
той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите, определени съобразно редакцията на закона към датата на сключване
на договора , ДВ, изм., бр. 59 от дата 29.07.2016 година.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора, както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен , съдържа
посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по
кредита и условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия
срок на договора , неприложими към същия са изискванията за : посочване на индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а, и съдът не споделя довода на ищеца , че това
непосочване релевира недействителност на договора . Има ( чл. 7 изр. последно )
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания с посочване на отделните компоненти на всяка вноска , както и за
наличието ( чл. 11 ) или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в
който това право може да бъде упражнено. Спазена е предвидената в закона горна граница
на размера на годишния процент на разходите по потребителските кредити; тя няма да бъде
надхвърлена дори ако в размера на общите разходи бъдат включени и таксата „ангажимент
„ и плащанията по застраховката. (вж. заключението на ВЛ К. )
Вещото лице по проведената техническа експертиза е дало заключение за размер на шрифта
от точна 12 пункта , което съдът кредитира.
Противоречие с императивни правила на за потребителска защита не се установи, при
което чл. 23 от ЗПК не може да бъде приложен.
Съдът не отрича и точното плащане от страна на С., което ще рече , че тя , освен
3
главницата, таксата, е платила 667.04 лева , от които застраховка - 268.80 лева и 398.24 лева
кредиторово възнаграждение. Съдът базира изводите си на съпоставка на приложените по
делото погасителен план ( л.22 ) , справка за извършените плащания ( л. 23 ) и заключението
на вещото лице
Уговорката на чл. 2 от договора предвижда заплащане на сума от 140 лева , озаглавена „
такса ангажимент „ , срещу насрещно задължение на кредитодателя да сключи „договора
при фиксиран лихвен процент § 1 т. 5 от ЗПК“. Тъй като не носи каквато и да било насрещна
престация, тази клауза не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
тоест, е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал. 1 от Закона за защита на потребителите , и
съответно нищожна на основанието по чл. 146 от същия закон. Платеното по нея е
недължимо.
На следващо място :
По договора, С. е платила и 268.80 лева, за които се твърди да са застрахователна премия,
договорена да бъде платена директно на трето на спора лице, „Директ сървисиз“ ЕАД, като
застрахователен агент на друго лице “Кардиф Животозастраховане“. По делото обаче
отсъстват данни както за такова плащане, така и изобщо за наличието на договор за
застраховка. Той е писмен и се сключва при специалната форма на застрахователна полица
с определени реквизити ; формата е затова и форма за доказване по смисъла на 164 ал. 1 т . 1
от ГПК. Полица не е представена. Тъй като договор за застраховка отсъства, то „
застрахователното обезщетение„ е платено на неосъществено основание и подлежи на
връщане. Тук следва да се каже също така , че няма данни ответното дружество да е
регистриран по реда на Дял Втори от Кодекса за застраховането застрахователен брокер или
агент , при което всичко платено по т.нар. „застрахователна премия „ е също дадено без
основание и подлежи на връщане по реда на чл. 55 от ЗЗД.
С оглед казаното , съдът следва да осъди ответното дружество да заплати на ищеца общо
408.80 лева като дадени при начална липса на основание – по нищожни клаузи на договор
или неосъществени такива, и да отхвърли иска за разликата над този размер до пълния
предявен такъв от 667. 04 лева , като неоснователен.
Тъй като не се сбъдна условието, под което е предявен ( прогласяване на договора за
недействителен на основанието по чл. 22 от ЗПК ), съдът не може да се произнесе по
евентуално съединения иск за присъждане на обезщетение за забава във връщането на
главницата.
Разноските по иска се присъждат в полза на ищеца пропоционално на уважената част от
иска; при общ размер на тези разноски от 620 лева ( списък на л. 74), дължат се 379.97 лева (
620/667.04/408.80 лева).
В полза на ответното дружество обаче разноски не могат да бъдат присъдени. Конкретния
случай попада в кръга разрешения, дадени с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-
224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, според което , т. 98, не се допуска
4
национално законодателство , което да поставя разноските по дела на потребители в
зависимост от размера на присъдените суми , тъй като такава уредба би създала пречка
потребителят да упражни правото си на проверка на договорните клаузи за
неравноправност. Решението на СЕС задължително за съдилищата в РБългария , на
основанието по чл. 633 от ГПК . По тази причина , в полза на ответното дружество разноски
няма да бъдат присъдени.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *****, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София 1715,
район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, да заплати на М. С. С. ,
ЕГН **********, от ************************, сумата от 408.80 лева като дадена без
основание по нищожна клауза за такса и по неосъществена застраховка и по договор за
потребителски кредит номер PLUS – ********** от дата 06.02.2017г., като отхвърля иска
над този размер , до пълния предявен размер от 667.04 лева ,като неоснователен.
Осъжда „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *****, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София 1715,
район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, да заплати на М. С. С.,
ЕГН **********, от ************************, разноски по делото в размер на 379.97
лева .
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5