Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 28.06.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 10272 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от Г.И.С., чрез законен представител И.С.Е., С.И.С. и И. С.Е. срещу „ДЗИ – О.З.“ АД субективно и
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 45, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
следните суми: на Г.И.С., действаща чрез законния си представител И.С.Е.,
сумата от 250000,00лв.; на С.И.С.
сумата от 250000,00 лв. и на И.С.Е.
сумата от 200000,00лв.,
представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 03,09,2014год. ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на Боряна
Георгиева на 25,09,2014г., ведно със законната лихва върху тези суми считано от
25,09,2014 г. до окончателното изплащане на вземанията.
Навеждат се
доводи, че на 03,09,2014г. в гр.София, на бул.„Панчо Владигеров“, в района на
вход-изход на магазин „Хит“, Е.В.С., управлявайки лек автомобил марка „Нисан“,
модел „Кашкай“, с рег. № *******, при преминаване през кръстовището със скорост
от 68 км./ч., при светеща червена светлина на светофарната уредба, блъска лек
автомобил „Пежо 206“, който излиза от паркинга на магазин „Хит“ и по
непредпазливост причинява смъртта на Боряна Георгиева, смъртта на която е
настъпила на 25,09,2014г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Починалата е съпруга на
ищеца И.С.Е. и майка на ищците Г.И.С. и С.И.С.. По повод настъпилото
произшествие поддържа да е образувано досъдебно производство по ЗМ № 11422/2014
г. по описа на СДВР, пр. пр. 187/2015г. по описа на СГП, като наказателното
производство е приключило с присъда по НОХД № 5183/2015г. по описа на СГС, 10
с-в., с която Е.В.С. е призната за виновна за причиняване на процесното
пътнотранспортно произшествие. Излагат се съображения, че ищците изпитват болки
и страдания, характерни за изключително близката семейна връзка с пострадалата.
Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на лицето причинило
произшествието е застрахована при ответното дружество. С молба от
26,02,2016год. е заявена извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, по която не е извършено плащане.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-„Д.з.“ЕАД
в указания законоустановен срок по реда на чл.
367-373 от ГПК излага становище за признание на исковата претенция по
основание. Поддържа да е налице
прекомерност на претендираното обезщетение. Сочи за справедлив размер на обезщетение сумите от по 130000,00лв. за ищците
Г.И.С. и С.И.С. и 120000,00лв. за ищеца И.С.Е.. При условията на евентуалност
сочи да са налице обстоятелства водещи до съпричиняване на резултата, предвид предхождащи
пътнотранспортното произшествие здравословни проблеми при пострадалата. Релевира
възражение за погасителна давност за акцесорната претенция за законна лихва.
Съобразно
изложеното е заявено становище за постановяване на решение предвид извършеното
признание. Претендират се разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните настъпването на пътно-транспортно
произшествие на 03.09.2014год., в гр.София, на бул.Панчо Владигеров, в района на вход-изход на магазин Хит, между лек автомобил с марка „Нисан,
модел Кашкай, с рег.№ ********, управляван
от Е.В.С. и
лек автомобил, с марка Пежо, модел 206, с рег.№********, управляван от Б.Г.Е., при което е пострадал водачът Б.Е., смъртта на която е настъпила на
25,09,2014год.
От влязла в сила
на 21,06,2018год. присъда от
02,03,2017год. на софийски градски съд, НО, постановена по НОХД №5183/2015год. се установява, че Е.В.С., е призната за
виновна в това, че на 03,09,2014год., в гр.София, около 12,30часа при
управление на лек автомобил с марка
Нисан, модел Кашкай, с рег.№******** по бул.Панчо Владигеров, с посока на движение от бул.Сливница към
бул.Ломско шосе и в района на магазин Хит нарушила правилата за движение по
пътищата, а именно чл.6, т.1 от ЗДВП, чл.12, ал.1 от ЗДВП, чл.31, ал.1, т.7 от
ЗДВП при което по непредпазливост е причинила смъртта на Б.Г.Е., престъпление
по чл.343, ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
За безспорно между страните е прието наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ покриваща деликтната отговорност на
виновния водач към датата на застрахователното събитие./определение постановено
по реда на чл.146 от ГПТК в с.з. проведено на 20,12,2018год./.
Безспорно между страните е и извършено плащане от
ответното дружество на 14,11,2018год. на сума в размер на по 130000,00лв. за
ищците Г.И.С. и С. И.С. и сума в размер на 120000,00лв. за И.С.Е.,
ведно със законната лихва върху сумите, изчислена за периода от 27,07,2015год.
до датата на плащането 14,11,2018год.
Видно от удостоверение за наследници на Столична Община
ищците се легитимират като законни правоприемници на починалото лице-съпруг и
низходящи.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че във връзка с ПТП пострадалата Б.Г.Е.
е получила множество счупвания на
ребра и кости на таза, както и контузия
на белия дроб. Развила се е след тази контузия гнойна пневмония. Развил се е
травматичен шок, наложило се отстраняване на слезка. Липсата на слезка и развилия се травматичен шок и кръвозагубен
шок са довели до подтискане на имунитета, което е обусловило появата на сепсис и септичен шок-непосредствено причина
за смъртта на лицето настъпила на 25,09,2014год. Диагностицираният междупредсърден дефект с ляводесния
шънт няма
връзка с настъпилия летален изход.
От заключението на съдебно-психологическата
експертиза, неоспорено от страните, което следва да бъде кредитирано се
установява следното:
По отношение на С.С.-намира в нестабилно емоционално състояние. Травматичното
изживяване от загубата на нейната майка не е преодоляно към настоящия момент.
На поведенческо ниво реагира с отдръпване от контакти и затваряне в собствения
си емоционален свят. Състоянието й се характеризира с потиснатост, тревожност,
безпокойство и депресивитет. Има усещане за превратност и необратимост на
собствената си съдбата. Страда от потисната превъзбуда, счита положението си за
несигурно, с неясно усещане за заплаха. Като последица от тежката емоционална
загуба не е в състояние да установява близки емоционални отношения, което води
изолация. Намира се в състояние на стрес, предизвикан от постоянното усилие да
скрива безпокойството и тревогата си под маската на увереност и безразличие, както
и от страха от собствената си непълноценност. Стресът и тревогата от несбъдване
на надеждите и опасението, че поставянето на нови цели ще доведе до нови
неуспехи я заставя да действа с трескава напрегната дейност, която да я
„откъсне” от реалността. Последиците от понесената загуба са с траен и
необратим характер за освидетелстваното лице, тъй като са засегнали психиката й
по време на непълнолетието, в период на интензивно формиране на нейния
характер, самооценката и светогледа й, и са засегнали способността й за активно
и уверено самоутвърждаване и пласиране на социалната сцена, както и
способността й за емоционално отдаване и изграждане на близки и
удовлетворителни междуличностни отношения.
По
отношение на Г.И.С. се сочи на нестабилно психическо състояние. До момента
продължава да изживява тежко травматично загубата на своята майка. Разговорът
относно това я потиска до непоносимост, реагира остро на опитите да бъде
върната към спомените и преживяванията, свързани с емоционалната загуба. Демонстрира
напрежение, тревога и безпокойство. Загубата на майката, като основна фигура за
детето в крехката му възраст на която се е случила, неизбежно ще рефлектира
неблагоприятно върху формирането на неговия характер, светогледа и чувството му
за емоционално благополучие, и занапред ще продължава да оказва негативно
влияние върху всичките аспекти на неговия живот.
По отношение на психичното състояние на И. С.Е. се сочи на привидна балансираност, предвид
необходимостта да се справя едновременно със собствената си емоционална и
житейска загуба и необходимостта да полага сам грижи за двете си деца.
Справянето му обаче е чрез мобилизация на силите и се осъществява за сметка на
значителен разход на адаптационна енергия. Установява се отдръпване от социални
контакти, заемане на по-пасивна житейска позиция и затваряне в собствения
емоционален свят. Състоянието му се характеризира с потиснатост, тревожност,
безпокойство, депресивитет. Самооценката и самочувствието му са понижени, но не
желае да показва вътрешната си ранимост и да се чувства зависим от
благосклонността на другите хора. Загубата на съпругата на сравнително ранния
етап на съвместния им живот е променила коренно живота му в неблагоприятна
насока. Лишила го е от нейното емоционално присъствие и близост, от радостите и
споделянето на грижите на семейния живот, от грижата за двете им деца, която се
е наложило да поеме сам. Това обстоятелство за в бъдеще ще оказва влияние върху
живота му и занапред с чувството за несправедливост, ощетеност и
неравностойност, тъй като е засегнало базисните му житейски ценности, надежди и
очаквания за бъдещето.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Д.Е., от които се установяват неимуществени вреди за ищците.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед наличието на влязла в сила присъда по НОХД № 5183/2015год. по описа на Софийски
градски съд, която е задължителна за
гражданския съд по смисъла на
чл. 300 от ГПК, е установено наличието на извършено деяние, неговата противоправност
и виновността на дееца. Установи
се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав
на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение
по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, поради което застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря по предявения
иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване
на причинените вреди. Неимуществените вреди
са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. Ищците,
в качеството на съпруг и низходящи на увредения са активно материално правно
легитимирани да претендират обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на
родител. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год.,
т.11, според което същите се възмездяват
от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на
смърт от значение са и възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди
и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в
което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/
Доколкото
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от ищеца И.С.Е.
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 125000,00лв. При
определяне на същия, съдът съобрази, че починалата е съпруга на ищеца,
близките, устойчиви и дълготрайни отношения между тях, възрастта на съпрузите и
лишаването на ищеца от години пълноценен семеен и съпружески живот,
обстоятелство, че смъртта на съпругата му е предизвикала изключително негативни
усещания на тъга, стрес и онеправданост. Следва да се отчете обстоятелството,
че грижата за двете му деца е паднала изцяло върху него, без да може да разчита
на съпружеска подкрепа, особено като се има предвид, че липсващият съпруг в
случая е майката на децата, значим пример предвид пола на децата. Съдът взе
предвид и установените с назначената по делото съдебно-психологическа
експертиза последици влошаване качеството на живот - засилено безпокойство,
засегнатото чувство на справедливост, ощетеност и неравностойност като бе съобразена
и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Що
се отнася до ищците Г. И.С. и С.И.С. претъпените
от тях неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на по 180000,00лв.
При определянето му съдът взе предвид родствените отношения между починалата и
ищците /майка-дете/, ранната възраст на ищците /едва 7години -Г. и 16год. - С. към
момента на смъртта, които моменти от
живота на децата се характеризират със своите особености и нужда от
подкрепа. На ищцата Г.С. е предстояло постъпване в училище, а ищцата С.С. –непълнолетна, който период сам по себе си е динамичен и
труден /, че до края на живота си ищците ще бъдат лишени от майчина грижа и
основен женски образ на подражание, особено важен предвид пола на децата,
лишаването им за в бъдеще от родителската подкрепа на значима родителска
фигура, морална опора, както и наличните към момента външни признаци на
осъзнатата неудовлетворена потребност от майчиното присъствие като бе
съобразена и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Възраженията
на ответното дружество смъртта на пострадалата да се дължи и на обективни
обстоятелства свързани със здравословното състояние на Б.Е., които евентуално
могат да ограничат обема на причинната връзка между поведението му и противоправният резултат, съдът намира за неоснователни. Видно
от изслушаната съдебномедицинска експертиза
диагностицираните кардиологични проблеми при пострадалата нямат връзка с
настъпване на леталния изход, в резултат на тежка съчетана гръдно-коремна
травма и усложнения от нея. Ето защо настоящия състав намира да не е налице
основание за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Предвид установеното
плащане на част от дължимите обезщетения от ответника исковите претенции следва
да бъдат уважени, както следва:
И.С.Е.-5000,00лв./125000лв.-120000лв./
Г. И.С.-50000,00лв./180000лв.-130000лв./
С.И.С.-50000,00лв./180000лв.-130000лв./
Съобразно изложеното
исковите претенции следва да бъдат уважени в посочените размери и отхвърлени за
разликата до 125000лв., 180000лв. поради плащане, а до предявените размери като
неоснователни.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -25,09,2014год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./. Релевираното по реда на чл.120 от ЗЗД възражение за давност
по отношение на претенцията за лихва е основателно. С оглед датата на
депозиране на исковата молба на 27,07,2018год. приложимата тригодишна давност е
изтекла за вземания за периода преди 27,07,2015год., поради което претенцията
за периода от 25,09,2014год. до 26,07,2015год. е неоснователна.
По
разноските:
Ищците са освободени от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 19814,00лв., от които 19400,00лв. -
държавна такса и 414,00лв. от общо 600,00лв.-в.л./ Съдът изчислява дължимата
държавна такса и върху платената в хода на делото сума за обезщетение, тъй като
по арг. на чл.78, ал.2 от ГПК ответникът е дал повод
за завеждане на делото, поради което дължи разноски, а разноските включват и
дължимата държавна такса независимо дали е внесена при завеждане на делото или
се дължи при постановяване на решението/.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 106,50лв. от общо 355,00лв., от които 100,00лв.-юрк.възнаграждение, 250,00лв.-в.л. и 5,00лв.-СУ.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАДв. на адв.Е.Б. се дължи адв.хонорар в размер на2329,50лв. от общия размер 15530,00лв.,
определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ. С оглед данните за регистрация по
ЗДДС се начислява 20% ДДС в размер на 465,90лв. или общо дължимото
възнаграждение е 2795,40лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес ***
да заплати на Г.И.С., с ЕГН **********, чрез законен представител И.С.Е., със
съд.адрес *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 50 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени
от смъртта на Б.Г.Е. настъпила по повод пътнотранспортно произшествие
реализирано на 03,09,2014год., ведно със законната лихва считано от 27.07.2015г.
до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 50000,00лв. до 180000,00лв., поради плащане и за разликата над
180000,00лв. до предявения размер от 250000,00лв. като неоснователна, както и за законна лихва
от 25,09,2014год. до 26,07,2015год. поради изтекла давност.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес ***
да заплати на С. И.С., с ЕГН **********,
със съд.адрес *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 50 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди
причинени от смъртта на Б.Г.Е. настъпила по повод пътнотранспортно произшествие
реализирано на 03,09,2014год., ведно със законната лихва считано от
27.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 50000,00лв. до 180000,00лв., поради плащане и за разликата над
180000,00лв. до предявения размер от 250000,00лв. като неоснователна, както и за законна лихва
от 25,09,2014год. до 26,07,2015год. поради изтекла давност.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес ***
да заплати на И.С.Е., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 5 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди
причинени от смъртта на Б.Г.Е. настъпила по повод пътнотранспортно произшествие
реализирано на 03,09,2014год., ведно със законната лихва считано от
27.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 5000,00лв. до 125000,00лв., поради плащане и за разликата над
125000,00лв. до предявения размер от 200000,00лв. като неоснователна, както и за законна лихва
от 25,09,2014год. до 26,07,2015год. поради изтекла давност.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес ***
да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от
19814,00лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА Г.И.С., чрез законен представител И.С.Е., С. И.С. и И.С.Е., всички със съд.адрес *** да заплатят на „Д.З.“ЕАД,
с ЕИК ********, със седалище и адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 106,50лв.
-разноски.
ОСЪЖДА Д.З.“ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес ***
да заплати на адв.Е.Б. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв.
сума в размер на 2795,40лв. адв.хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: