РЕШЕНИЕ

 

Номер 1263                           Година  2018                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                VІІІ граждански състав

 

На 13.04                                                                                        Година 2018

 

В публично заседание на 02.04.2018 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 18477  по описа за   2017         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. 

Ищцата Д.Г.Г. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ***/*** г. на *** на ответното дружество, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът “Теско Груп” ЕООД – гр. Асеновград оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното дружество като „***“ от 22.03.2017 г. С процесната Заповед, връчена на ищцата на 15.11.2017 г. с куриер (видно от представената от ответника с отговора на исковата молба обратна разписка), на основание чл.187, т.1 във връзка с чл.190, ал.1, т.2 и чл.190, ал.1, т.7 от КТ, и чл.188, т.3 във връзка с чл.190, ал.2 от КТ, на ищцата е било наложено наказание «Уволнение» и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е бил прекратен трудовия й договор. Като конкретри причини за издаването й в Заповедта е посочено, че в нарушение на чл.187, ал.1, т.1 от КТ на 25.09.2017 г. Д.Г. не се е явила на работното си място, на 23.10.2017 г. в 10.00 часа се е явила на работното си място, като е заявила устно на *** на ответното дружество, че иска трудовият й договор да бъде прекратен по «взаимно съгласие», а след като работодателят й отхвърлил това искане тя напуснала работното си място демонстративно около 10.30 часа, оставяйки ключовете от офиса и до края на работния ден работодателят не е установил тя да се е завърнала на работа, освен това на 23, 24, 25.10.2017 г. и последващите работни дни Д.Г. не се е явила на работа и не е уведомила работодателя за отсъствието си – което отсъствие е продължило до издаването на процесната Заповед.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, преди издаването на процесната Заповед ответникът е поискал от ищцата писмени обяснения за неявяването й на работа на горепосочените дати – като такива са били представени от Д.Г. на 07.11.2017 г., поради което съдът намира, че преди издаването на Заповедта ответникът е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 от КТ. Заповедта съдържа всички законоустановени реквизити по чл.195 от КТ и се явява мотивирана, а дисциплинарното наказание – наложено в рамките на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ.

С оглед разпоредбата на чл.160, ал.1 от КТ съдът намира за неоснователни наведените от ищцата доводи, че за отсъствието й на 25.09.2017 г. е ползвала разрешен от ответника неплатен отпуск за един ден – доколкото, макар и да е подала молба за ползване на един ден неплатен отпуск на 25.09.2017 г., самата молба е подадена с дата 25.09.2017 г. (когато Д.Г. е отсъствала от страната, както посочва самата тя и както се установява от събраните по делото доказателства – включително и показанията на разпитаните по делото свидетели *** и ***), а не преди това, а освен това - липсва изрично волеизявление на ответната страна, че на ищцата се разрешава ползването на този отпуск. Съдът намира също така за неоснователни и наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност на процесната Заповед поради прекратяването на трудовото правоотношение между страните преди издаването на тази Заповед с едностранно изявление от страна на Д.Г. на основание чл.327, ал.1, т.2 и т.3 от КТ – доколкото, макар и в писмените си обясненя от 07.11.2017 г., получени от ответника на 09.11.2017 г., ищцата да е уведомила ответника, че прави изявление за прекратяването на трудовото правоотношение между тях на тези основания, от събраните по делото доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява ответникът да е забавил изплащането на ищцата на трудовото й възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване, или да е променил неправомерно мястото или характера на работата й или уговореното й трудово възнаграждение, а оттук – не може да се приеме, че към момента на издаване на процесната Заповед трудовото правоотношение между страните вече е било прекратено на друго основание (като предвид противоречието им с всички останали събрани по делото доказателства, съдът намира, че не следва да се кредитират отговора на ищцата на зададения й  от ответната страна въпрос по реда на чл.176 от ГПК в съдебното заседание на 02.04.2018 г. и показанията в тази насока на свидетеля *** – живеещ с ищцата на съпружески начала, предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК).

От показанията на свидетеля *** и писмените обяснения на ищцата се установява, че тя действително е извършила нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в процесната Заповед (като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и липсата на други доказателства в тяхна подкрепа, съдът намира, че не следва да се кредитират на живеещия на съпружески начала с ищцата свидетел ***, в частта им, в която се твърди, че след завръщането им в България на 25.09.2017 г. ищцата е ползвала няколко дни отпуск поради временна неработоспособност). С оглед тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на ищцата, съдът намира, че наложеното на Д.Г. дисциплинарно наказание се явява съобразено с извършените от нея нарушения на трудовата дисциплина.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора ищцата следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер общо на 1 006 лева – платени адвокатско възнаграждение и такси за банков превод за заплащането му.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв. ***, против „Теско Груп“ ЕООД – гр. Асеновград, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, адв. ***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като такава на Заповед № ***/*** г. на *** на ответното дружество, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Д.Г.Г., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Теско Груп“ ЕООД, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 006 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 16.04.2018 г.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала!

В.Т.