Решение по дело №3118/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 696
Дата: 27 май 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20215330203118
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 696
гр. Пловдив , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка А. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330203118 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-3389-000128, издадено
на 24.03.2021г. от Началник на 6 РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което на Т.
П. Г. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, за осъществено административно
нарушение на чл.98, т.2, т.4 от ЗДВП, на основание чл.178Д от ЗДВП е
наложено административно наказание "глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
поради недоказаност и наличие на процесуални нарушения водещи да
нарушаване правото на защита.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не
ангажира доказателства, изразява становище по същество за
законосъобразност на атакувания административен акт и моли в случай не
прекомерност на адвокатското възнаграждение да се намали до минимума в
Наредба 1.
Жалбоподателя Г. редовно призован не се явява, в съдебно заседание се
представлява от адв.П., който моли атакуваното НП да бъде отменено.
След като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателя Г. бил наказан за това, че на 19.02.2021г. около 18.55ч.
в гр.Пловдив на ул.Георги Странски-3, пред магазин Н и М бил паркирал лек
автомобил Мазда 3 с рег. номер *** без да има право на място определено за
обслужване на превозни средства управлявани от хора с трайни
увреждания.За така описаното нарушение на място бил съставен фиш, който
бил оспорен и за нарушението е съставен АУАН с бл. номер
939356/16.03.2021г.В акта жалбоподател вписал, че има
възражения.Впоследствие било съставено и процесното наказателно
постановление.
С жалбата срещу издаденото НП са представени писмени
доказателства, а именно че жалбоподателя Т.Г. е лице с трайни увреждания,
притежава и карта за хора с трайни увреждания валидна до 01.03.2024г., като
е представено и решение на ТЕЛК от 22.01.2021г. с което се определя 50%
инвалидност на жалбоподателя.
В хода на производството като свидетел бе разпитан актосъставителя
С.С., който заяви, че подържа съставения АУАН и че видял лично
нарушението, но не са му представени документи за инвалидност на
жалбоподателя..
Съдът прие така описаната фактическа обстановка както въз основа на
показанията на св.С., които кредитира, така и от писмените доказателства по
делото, а именно АУАН, Заповед, Справка нарушител, карта за хора с
увреждания и експертно решение.
От така изложената фактическа обстановка е видно, че са налице
доказателства че 19.02.2021г. около 18.55ч. в гр.Пловдив на ул.Георги
Странски-3, пред магазин Н и М лек автомобил Мазда 3 с рег. номер *** е бил
паркирал на място предназначено за МПС управлявани от инвалиди.В случая
дори и Т.Г. да не е имал стикер на стъклото си и дори да не е носил в себе си
издадената карта за лица с увреждания важен факта, че с Решение на ТЕЛК от
22.01.2021г. му е призната 50% трайно намалена неработоспособност и същия
2
към 19.02.2021г. се явява лице с увреждания, което има право да паркира на
горецитираното място.То е предназначено именно за хора в неговото
положение от което следва, че изобщо няма извършено нарушение на ЗДВП.
За пълнота съдът следва да отбележи следното.Дори и да се приемеше,
че гореописаното е нарушение на ЗДВП, следва да се вземе предвид един
важен факт, който няма как да убегне от вниманието на съда. Това е
поведението на жалбоподателя Т.Г. като водач на МПС, който става известен
от изисканата и приложена по делото справка за водач/нарушител.От същата
е видно, че жалбоподателя Г. е правоспособен водач на МПС от далечната
дата 19.04.1989 година.За тези над 32 години стаж като водач на МПС и то с
правоспособност за почти всички видове категории с процесното наказателно
постановление жалбоподателя е санкциониран за първи път, от което следва
че за целия този значителен период от време това е единственото вменено му
нарушение по ЗДВП.Факт е че липсват в справката дори и фишове за
неправилно паркиране или каквито и да е други дребни нарушения.Вписано е
че иззетия му контролен талон е за водач без наказания. Ето защо според съда
разглеждания случай дори и да осъществяваше състав на нарушение щеше да
се явява маловажен и атакуваното наказателно постановление следваше да
бъде отменено поради наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Тъй като липсата на нарушение изобщо е по-силното и реабилитиращо
основание за отмяна на наказателното постановление именно с този мотив
съдът е на становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. на жалбоподателя се следват направените в хода на
производството разноски за защитник.В случая видно от представеното
адвокатско пълномощно са заплатени 300лв. за възнаграждение на адв.П..Има
направено възражение за прекомерност, в случай, че се надхвърля минимума
в наредбата, който към датата на сключване на договора за правна помощ е
300лв.Платеното адвокатското възнаграждение е на минимума определен в
Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения и в договора за правна
помощ е посочено че е платено изцяло в брой.С оглед изхода на делото,
съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с т.6 от ДР на АПК ОД на МВР следва
да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по
делото в размер на 300 лева.
3
Поради горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-3389-000128, издадено
на 24.03.2021г. от Началник на 6 РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което на Т.
П. Г. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, за осъществено административно
нарушение на чл.98, т.2, т.4 от ЗДВП, на основание чл.178Д от ЗДВП е
наложено административно наказание "глоба” в размер на 200 /двеста/ лева
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Т. П. Г. с ЕГН
********** от гр.Пловдив сумата от 300 /триста/ лева за направените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4