Р Е Ш Е Н И Е
№501 18.04.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На двадесет и
девети март
две хиляди двадесет и втора година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от съдия Румен Йосифов
административно дело
№ 2199 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 4, ал.1, т.2 от Преходните
и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър (ПЗР на ЗКИР)
и § 4, ал.9
от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г.).
Образувано
е по жалба на Г.А.М., ЕГН-**********,*** Кратунов 54, чрез адвокат С.Т. ***,
против заповед № 385/04.08.2021г. на кмета на Община С., с която е одобрена
поправка в кадастралния план на с.Д., общ.С., обл.Бургас относно: имотните
граници на поземлен имот с пл.№ *****към съседните поземлени имоти с пл.№№ ******,
*******и ******.
Жалбоподателят счита оспорената
заповед за незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и противоречие с материалния закон.
Твърди, че с нотариален акт от 2014г. е придобил един от засегнатите от
поправката недвижими имоти. Изразява несъгласие с площта на имотите, съгласно
поправката, за които счита, че са налице неотчетени от административния орган
несъответствия. Освен това границата между имотите следвало да мине през негова
сграда, за която той има удостоверение за търпимост и това прави поправката на
кадастралния план незаконосъобразна. Счита, че е допуснато процесуално
нарушение изразяващо се в несъобщаване на акта по § 4, ал.5, т.6, б.“а“ от ПЗР
на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. на всички заинтересовани. Освен това
намира, че в оспорената заповед липсват мотиви. В подкрепа на твърденията си
жалбоподателят представя писмени доказателства. По негово искане съдът допусна
извършването на съдебно техническа експертиза.
В съдебно заседание Г.М., чрез
пълномощника си адвокат С.Т. поддържа жалбата, пледира за уважаването й и
претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен нарочен
списък. Представя писмена защита в която доразвива тези си, като допълва и още
едно основание за незаконосъобразност на заповедта, че административният орган
е пропуснал да конституира в производството един от съсобствениците на засегнат
от поправката имот – Диман Т. Аданов, ЕГН-**********, или неговите наследници
ако е починал.
Ответната страна – кмета на
Община С., представя преписката по която е издадена процесната заповед, не
изразява становище по оспорването, не се явява и не изпраща представител пред
съда, не прави искания.
Заинтересованата страна М.Г.И.,***,
оспорва жалбата и иска от съда да я отхвърли, като потвърди атакуваната заповед.
Ангажира писмени доказателства. Представя писмена защита и претендира
присъждането на съдебно-деловодни разноски, изразяващите се в пътните разходи и
нощувки за явяванията й в насрочените четири открити съдебни заседания от гр.София
до гр.Бургас.
Заинтересованите страни Т.Х.С. и С.М.С.,
двамата с адрес ***, поддържат жалбата и считат, че за техния имот не е
осигурен подход.
Заинтересованите страни И.И.И.,***,
Г.И.И.,***, ж.к.Младост 2 бл.205А, вх.1, ет.3, ап.7 и Община С., редовно
уведомени, не се явяват, не изпращат представители и не изразяват становища по
оспорването.
От
събраните и проверени по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
С влязло
на 28.09.2018г. в сила решение от 04.09.2017г. по в.гр.д.№ 603/2017г. на Окръжен
съд - Бургас (л.37 от присъединеното адм.д.№ 2370/2021г.), е прието за
установено на основание чл.53, ал.2 от ЗКИР (първоначална редакция), по
отношение на ищцата С. Д. Г. и по отношение на ответниците Й. Ж. Т., М. И. С.,
К. И. П., С. А. В., Христо И. ***, че е налице грешка при изготвянето и към
момента на одобряването на кадастралния план на с.Д., одобрен със заповед №
РД-02-14-2**5/29.12.2000г., в частта му касаеща поземлен имот с идентификатор
83137.501.32, представляваш ********в кв.2 по действащия ПУП на с.Д. от 2007г.,
при граници: от изток - улица, запад - УПИ IX-28 и УПИ Х-**, север - УПИ ІІІ-**
и юг - УПИ VI-31, който неправилно е заснет с площ 2082 кв.м., КАТО: 68 кв.м.
са погрешно заснети в УПИ Х-** – собственост на Й. Ж. Т., М. И. С. и К.: И. П.;
180 кв.м. са погрешно заснети в УПИ ІІІ-** – собственост на С. В. и Х. В. и 350
кв.м. са погрешно заснети като общинска собственост – за улична регулация, като
описаните погрешно заснети части са оцветени в жълт цвят на комбинираната скица
от заключението на вещото лице С.Петкова, КАКТО и че към момента на изготвяне и
одобряване на кадастралния план на с.Д. със заповед № РД-02-14-2**5/29.12.2000г.,
ищцата Славка Диманова Гетова е била собственик на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 83137.501.32, представляваш ********в кв.2 по действащия ПУП на
с.Д. от 2007г., с площ от 2585 кв.м. по нотариален акт за собственост № 52, том
I, дело № 94/06.03.1978г., при граници: изток - улица, запад - УПИ IX-28 и УПИ
Х-**, север - УПИ ІІІ-** и юг - УПИ VI-31, като действителните граници между
имота и УПИ ІІІ-**- от север, УПИ Х-** от запад и улица от изток са границите,
очертани в зелен цвят на комбинираната скица от заключението на вещото лице
С.Петкова. Със същото съдебно решение е било отменено решение № 91/01.07.2016г.
по гр.д.№ 218/2014г. на Районен съд - Карнобат, с което първоначално искът е
бил отхвърлен.
В хода на
това дело Й. Ж. Т., М. И. С. и К. И. П., с нотариален акт № 196, т.ІІ, д.№
1847, д.№ 220/2014г. (л.7), са продали на жалбоподателя Г.М. собствения си УПИ
Х-** в кв.2 по действащия ПУП на с.Д. от 2007г., отбелязан с площ от 1445 кв.м.,
ведно с построените в него полумасивна двуетажна жилищна сграда на 88 кв.м.,
масивна баня на 7 кв.м., масивен гараж на 48 к.м. и полумасивна стопанска постройка
на 32 кв.м. По този повод по делото са били конституирани като ответници Г.М. и
съпругата му Д. М., но производството по отношение на тях е прекратено с влязло
в сила определение от 03.07.2015г. на Районен съд - Карнобат и е продължило
своя ход на основание чл.226, ал.1 от ГПК.
В
решението си Окръжен съд -
Бургас подробно е изследвал наследствените права, като е установил, че ищцата С.Д.Г.
е придобила 1/2 ид.част от имота, а другата половина е била придобита по наследство
и по заместване от нейният племенник Диман Аданов.
Съгласно
представените удостоверения за наследници (л.29 и сл. от адм.д.№ 2370/2021г.), С.
Д. Г. е починала на 31.05.2019г., като нейни наследници са заинтересованите
страни М.Г.И., И.И.И. и Г.И.И.. На **.12.2019г. е починал и Д. Т. А., ЕГН-**********,
за който жалбоподателят твърди, че е пропуснат да бъде конституиран в
административното производство. Диман Аданов не е оставил низходящи,
респективно е бил наследен от своя роднина по съребрена линия – заинтересована
страна М.Г.И., съгласно удостоверение за наследници № 1/06.01.2020г. (л.35).
Въз
основа на това влязло в сила съдебно решение и удостоверенията за наследници, М.Г.И.
***-М-149/10.02.2021г. (л.** от адм.д.№ 2370/2021г.) с искане за поправка на кадастъра за ********в с.Д.
в съответствие с решението. Към заявлението е приложен и проект за промяната,
изготвен от лицензиран геодезист инж.Р. Г. (л.31 и сл.).
По
заявлението бил съставен акт за поправка № 2 от 28.07.2021г. от служител на
общинската администрация, на основание § 4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР, въз
основа скицата по приложения проект и комбинираната скица към решението на
окръжния съд. В акта като заинтересовани лица били посочени Община С.,
собственик на уличната мрежа, Т.Х.С., собственик на поземлен имот № ******, Г.М.,
собственик на поземлен имот № 501.**, И.И.И. и Г.И.И., наследници на поземлен имот № 501.32.
В акта е записано, че в действащия кадастрален план границите между поземлени
имоти 501.32; ******; *******и улица с о.т.40-41, се въвеждат съгласно
съдебното решение, комбинираната скица към него и скицата-проект към този акт. Новонанесените
граници между имотите са изчертани в кафяво. Имотите са със следните площи: имот
пл.№ *****с площ от 2656 кв.м., имот пл.№ *******с площ от 19** кв.м. имот пл.№
*******с площ от 1373 кв.м.
Издаденият
акт за поправка бил разгледан на заседание на Общински експертен съвет по
устройство на територията (ОЕСУТ), за което е съставен протокол № 14 от 29.07.2021г.
Съветът след като констатирал представения акт за поправка № 2 от 28.07.2021г.
и документите въз основа на които е издаден, взел решение за допускане на
исканата поправка в кадастралния план на с.Д. на имотните граници на имот пл.№ *****към
съседните поземлени имоти пл.№ № ******, *******и ********и предложил на кмета
на Община С. да издаде заповед за поправка.
Последвало
е издаването на оспорената в настоящото съдебно производство заповед №
385/04.08.2021г. от кмета на Община С.. В нея е записано, че на основание § 4,
ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР, решение от 04.09.2017г. по в.гр.д.№ 603/2017г. на
Окръжен съд - Бургас и протокол № 14 от 29.07.2021г. на ОЕСУТ, се одобрява
поправката на одобрения кадастрален план на с.Д., общ.С., относно: имотните
граници на имот пл.№ *****към съседните поземлени имоти пл.№ № ******, *******и
******.
Заповедта
е връчена на жалбоподателя М. лично на 25.08.2021г. писмо с обратна разписка,
като в изпратеното съобщението му е бил разяснен редът и срокът за обжалването
й. Жалбата срещу нея е подадена направо до съда, чрез пощенски оператор на
08.09.2021г.
В хода на
съдебното разглеждане на делото заинтересованите Т.Х.С. и С.М.С. представят
удостоверение за сключения между тях граждански брак на 15.04.1989г., както и
нотариален акт № 2, т.ІV, рег.№ 4054, д.№ **0/2020г. С него те са закупили от
лицата С. А. В. и Х. И. В. 2018/2108 кв.м. ид.части от УПИ ІІІ-** в кв.2 по
плана на с.Д., ведно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда от 77
кв.м., масивна лятна кухня от 16 кв.м., масивна стопанска сграда от 20 кв.м., полумасивен
навес от 24 кв.м., паянтов навес от 15 кв.м. и полумасивен гараж от ** кв.м.
По искане
на жалбоподателя беше допусната и извършена съдебно-техническа експертиза от
вещото лице М.М., който е изследвал подробно графичната част на извършената
поправка на кадастралния план, за което е приложил скици. Посочил е, че скицата
която е неразделна част от решението на окръжния съд и по която са определени
границите между имотите, представлява мащабна комбинирана скица в мащаб 1:1000
по стария недействащ план от 1936г., която е била използвана за оцифряването на
имотите от проектанта инж.Р. Г.. Скицата към съдебното решение не е
координирана, поради което истинската площ на имотите се получава след
оцифряването й. От Община С. му е било предоставено сканирано копие на кв.6 по
плана от 1936г., върху което вещото лице е нанесло поправка по съдебното
решение в синьо (вж. Приложение №1 към експертизата, л.118), а регулацията е
повдигната в жълт цвят. Площта на имота е получена в размер на **60 кв.м. В
съдебно засение вещото лице посочва, че грешките в площите се получават поради
елементарния начин по който са били правени изчисленията в миналото и
прецизните цифрови модели, които се използват сега. Принципът е, че границите
определят площите, а не обратното. Експертът е посочил също, че границите по
процесната поправка точно отговарят на посочените граници в съдебното решение.
При така
изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна и в съответствие с изискванията по чл.150, ал.1 от АПК за форма и
съдържание, поради което е процесуално допустима. Правният интерес у жалбоподателя
от оспорване на процесната заповед следва директно от обстоятелството, че на
основание § 1, т.13 от ДР на ЗКИР е заинтересована страна, а освен това се извършва
и промяна касаеща имот на който той е собственик.
Съобразно
изричната разпоредба на чл.145 ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се
произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт, като
проверява и дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената
форма, спазени ли са процесуалноправните и материално-правните разпоредби
по издаването му и съответства ли на целта на закона. Съдът на основание чл.168
от АПК извършва цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения акт,
като не се ограничава само до проверка на направените в жалбата
твърдения за незаконосъобразност на акта.
Административното
производство намира правното си основание в разпоредбите на § 4, ал.1, т.2 от
ПЗР на ЗКИР, във връзка с чл.51, ал.1, т.2 и чл.53а, т.1 от ЗКИР. Съгласно § 4,
ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР, кадастралните планове и регистрите (разписните
списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на
Народна Република България и Закон за териториалното и селищно устройство и по
реда на § 40 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР (ДВ, бр.36/2004г.), се поддържат от
общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в
недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл.31 (това е Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г.); измененията
се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление
- на кмета на района.
В § 4,
ал. 1 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. е предвидено, че до
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната
територия, кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях,
одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ и § 6 от ПЗР от Наредба № 14 от
2001г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри (ДВ, бр. 71 от 2001г.) и по реда на § 40 ПЗРЗИДЗКИР (ДВ,
бр. 36 от 2004г.), се поддържат в актуално състояние от общинската
администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите
имоти, засягащи съдържанието на кадастралния план, включително и в случаите на
§ 8. По аргумент от разпоредбата на § 4, ал.6 от ПЗР на Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г., измененията в кадастралните планове се одобряват със
заповед на кмета на общината.
С
оспорената в настоящото съдебно производство заповед № 385/04.08.2021г. е
одобрено изменение на кадастралния план на с.Д., общ.С., който план е бил
одобрен със заповед № РД-02-14-2**5/29.12.2000г., т.е. преди влизането в сила
на ЗКИР на 01.01.2001г. и при действието на Закона за единния кадастър на
Народна република България, отм. ДВ бр.34 от 25.04.2000г., в сила от 01.01.2001г.
С оглед
на това обжалваната заповед е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган – кмета на Община С.. Спазено е изискването
на § 4, ал.6 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за изрично писмено
обективиране на волята на органа чрез издаване на заповед. Заповедта е датирана
и подписана. Означен е органът, който я издал. Формулиран е ясен диспозитив. В
съпроводителното писмо с което е изпратена се съдържа информация за реда, срока
и органа, пред който подлежи на обжалване.
Заповедта
се счита за съобразена разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, предвиждаща когато
административният акт се издава в писмена форма, той безусловно трябва да
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Значението
на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към
административния акт, съставлява съществено нарушение на закона и е основание
за отмяна на акта, като в този смисъл е тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004г. на ВАС по дело № ТР-4/2002г. на ОС на съдиите. А съобразно тълкувателно
решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт
могат да бъдат изложени и отделно от самия акт – в съпътстващата документация
по неговото издаване или най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в
съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. В случая
мотивите към процесната заповед са изложени в документите към които тя препраща
– решението на окръжния съд, протокола на ОЕСУТ, съответно допълнително
препращане към съставения акт за поправката от служител на общинската
администрация, приложения проект, скицата към него и комбинираната скица към
решението на окръжния съд. В тези съпътстващи актове и документи се съдържат
всички фактически и правни основания за издаването на процесната заповед,
поради което не може да бъде възприето възражението на жалбоподателя, че тя е
немотивирана.
В хода на
производството по издаването й е допуснато едно нарушение на административно-производствените
правила, тъй като заинтересованите лица не са били уведомени по реда на чл.26,
ал.1 от АПК за започналото административно производство, с указване
възможността да участват в същото, да се запознаят с преписката, да представи
становище по проекта за изменение на кадастралния план, както и доказателства.
Допуснатото нарушение на административно-производствените правила обаче, не е
самостоятелно основание за отмяна на акта, доколкото възраженията на
жалбоподателя срещу исканото изменение на кадастралния план са упражнени и се
разглеждат в хода на настоящото съдебно производство.
Не е
процесуално нарушение несъобщаването и неподписването на съставения акт за поправката от служител на общинската администрация
на всички заинтересовани на основание § 4, ал.5, т.6, б.“а“ от ПЗР на Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г. Вярно е, че б.“г“ на същия § 4, ал.5, т.6, изисква актът
да се подпише освен от съставителя, но също и от заявителя, и пряко
заинтересованите собственици, но веднага в б.“д“ е посочено, че актът за
непълноти или грешки не се подписва от пряко заинтересованите лица при
изпълнение на влязло в сила съдебно решение, какъвто е настоящият случай.
Не може
да бъде споделено и допълнителното направено възражение на жалбоподателя, че
административният орган е пропуснал да конституира в производството един от
съсобствениците на засегнат от поправката имот – Д. Т. А., ЕГН-**********,
респективно неговите наследници. Съгласно обсъдените по-горе доказателства, Д.
А. действително е починал на **.12.2019г., т.е. преди подаване на заявлението,
поставило началото на настоящото административно производство на 10.02.2021г.
Негов наследник обаче, е заявителката М.Г.И. и правата които той е имал в
поземления имот са били придобити от нея след смъртта му, поради което органът
не е имал задължение да конституира други лица освен участвалите в
производството.
Предвид
изложеното съдът приема, че при издаването на процесната заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Материалният закон също е приложен правилно.
Процесната заповед е издадена съгласно изискванията на чл.53а, т.1 от ЗКИР, в изпълнение на съдебното решение, постановено по в.гр.д.№ 603/2017г. на Окръжен съд -
Бургас. С него е уважен предявен иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР (първоначална
редакция), като със сила на присъдено нещо е разрешен спор за материално право по
допуснатата грешка в кадастралния план. Страни по това дело са били наследодатели
и праводатели на участниците в настоящото съдебно производство лица, за които
на основание чл.298, ал.2 от ГПК решението разпростира своята юридическа сила.
Така за жалбоподателя Г.М. е задължително приетото за установено в решението
по в.гр.д.№ 603/2017г., че е налице грешка в кадастралния план на с.Д. досежно
поземлен имот с идентификатор 83137.501.32, по ПУП представляваш ********в
кв.2, който неправилно е заснет с площ 2082 кв.м., като 68 кв.м. са погрешно
заснети в УПИ Х-**, понастоящем собственост на М.; 180 кв.м. погрешно заснети в УПИ ІІІ-**,
понастоящем собственост на Т. и С. С. и 350 кв.м. погрешно заснети за улична
регулация. Задължителни са посочените граници между имотите, така както са
отразени в скицата – неразделна част от решението и установеното със сила на
присъдено нещо, че собственик на 1/2 ид.част от поземления имот с идентификатор
83137.*****е била наследодателката на заинтересованите лица М.Г.И., И.И.И. и Г.И.И..
Поради тази задължителна сила на съдебното решение по разрешения със сила на
присъдено нещо спор за материално право, направените възражения от
жалбоподателя М. по отношение границите, площите, подходите и налични сгради в
имотите, не могат да бъдат обсъждани сега. Тези възражения е следвало да бъдат
направени по в.гр.д.№ 603/2017г., където да бъдат разгледани и преценени при
разрешаването на спора за материалното право. Всъщност част от тях – за границите
и площите, възраженията не само са направени, но и са били предмет на подробно
изследване от страна на окръжния съд. По отношение законността на една от
сградите, същата не може да бъде обсъждана в настоящото производството по
изменение на кадастралния план, тъй като законодателят е предвидил специално
производство за това в Глава ХХІ от Закона за устройство на територията.
След като решението по в.гр.д.№ 603/2017г. е задължително, предмет както на
произнасянето на административния орган по процесната заповед, така и на
контрол по настоящото съдебно производство, е същото да бъде приложено по
начина по който е постановено, респективно в кадастралния план на с.Д. да бъдат
отразени точно границите на имотите по съдебното решение. Както се установи
чрез заявеното от вещото лице М., границите по процесната поправка точно
отговарят на посочените граници в съдебното решение, което в пълна мяра
установява спазването на материалния закон при издаването на атакуваната
заповед.
Административният орган в съответствие с разпоредбите на чл.35 и чл.36,
ал.3 от АПК, на база на събраните доказателства, е преценил всички факти и
обстоятелства, релевантни към случая и е изпълнил нормативно вменените му
задължения по актуализация на кадастралния план по отношение действителните граници
на засегнатите имоти. Това налага отхвърлянето на жалбата срещу заповед № 385/04.08.2021г. на кмета на
Община С., като неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 и 4 от АПК, ответната
страна и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен имат, т.е заявителката М.Г.И., имат право
на разноски. От тях искане за присъждане е направила единствено
заинтересованата И.. Тя заявява, че разноските й се изразяват в пътни разходи и
нощувки за явяванията в насрочените четири открити съдебни заседания от
гр.София до гр.Бургас.
По искането за разноски на И. съдът намира, съгласно наложилата се
безпротиворечива съдебна практика, както на гражданските, така и на
административните съдилища (вж. задължителното решение № 189 от
20.06.2014г. на ВКС по гр.д.№ 5193/2013г., IV г.о., ГК, решение № 192 от 25.06.2014г. на ВКС по гр.д.№
5663/2013г., IV г.о., както и определение № 11845/ 23.09.2020г.
на ВАС по адм.д.№ 9258/2020гл., V о.), че отговорността за разноски е уредена като ограничена и включва само
внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един
адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви
други разходи и пропуснати ползи от страната по делото, например пътните
разноски и квартирните разходи за явяването на страните пред съда. Сумите за
пътни и квартирни разходи не са съдебно-деловодни разноски, поради
което не могат да се претендират на основание чл.143 от АПК, вр. чл.78 от ГПК. Тези
разноски не се включват в разноските по производството, които се присъждат по
реда на чл.78 от ГПК, каквито са посочени в чл.75 и чл.76 от ГПК – за
възнаграждения за свидетели, вещи лица, съдебни поръчки. Няма пречка обаче,
същите да бъдат претендирани на общо основание като непозволено увреждане или
неоснователно обогатяване, по реда на чл.45 и чл.59 от Закона за задълженията и
договорите.
Предвид гореизложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд -
Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.М., ЕГН-**********,*** Кратунов 54,
против заповед № 385/04.08.2021г. на кмета на Община С., с която е одобрена
поправка в кадастралния план на с.Д., общ.С., обл.Бургас относно: имотните
граници на поземлен имот с пл.№ *****към съседните поземлени имоти с пл.№№ ******,
*******и ******.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: