РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. гр. Хасково, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640100467 по описа за 2022 година
Предявен е от Г. В. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.**************
против „ЗК Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18, представлявано от Д. Т. С. и Б. Х. П.,
иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал.3, предл. последно от Кодекса за
застраховането /КЗ/ за сумата в размер на 6248.31 лева (след допуснато изменение на
размера на иска в съдебно заседание, проведено на 08.06.2022 г.).
Ищецът твърди, че на 07.01.2022 г., около 16:15 ч., в гр. Хасково, управляван от А.К.
лек автомобил „ *** ****“ с рег.№ ******* се движил по бул. „Васил Левски“ с посока от
бул. „България“ към бул.“Илинден“, при което завил надясно включвайки се в ул.
„Македония“, като в същото време управлявания от А. А. лек автомобил „******** *****“ с
рег. № ******* потеглил, вследствие на което засякъл л.а. „*** ****“ и осъществил контакт
със същия, причинявайки ПТП с материални щети. Вследствие на настъпилия пътен
инцидент лек автомобил „*** ****“ с рег.№ *******, собственост на ищеца, понесъл
значителни материални щети. За пътния инцидент между двамата водачи бил съставен
Двустранен протокол за ПТП /ДКП/ от 07.01.2022г.
В исковата молба е изложено твърдение, че към датата на процесното ПТП,
Гражданската отговорност на виновния за катастрофата водач на л.а. „******** *****“ с
рег. № ******* била застрахована при ответното дружество. Още в деня на катастрофата,
ищецът подал до ответника уведомление за настъпилото застрахователно събитие, по повод
на което била образувана преписка по щета № 21410010015/2022 г. Експерти от ответното
1
дружество извършили оглед на уврежданията по лекия автомобил марка „*** ****“ с peг. №
*******, за което съставили опис по щетата, в която посочили всички увредени части,
системи и детайли на процесното МПС. Сочи се още, че без да бъде уведомен и/или попитан
дали е съгласен с размера на определеното му обезщетение, на 19.01.2022 г., по банкова
сметка собственост на съпругата на ищеца, била преведена сума в размер на 584.96 лв. с
наредител ответното дружество, като основание за превода било пълно плащане на
обезщетение по заведената щета № 21410010015.
С оглед извършеното плащане, ответникът бил признал основателността на
претенцията, както и че пътния инцидент настъпил по вина на застрахования при него
водач, като спорен оставал единствено размерът на дължимото обезщетение. Въпросният
размер ищецът считал за недостатъчен да репарира в цялост претъпените от него
имуществени вреди, както и че правата му по застрахователния договор се явявали
нарушени и накърнени.
Освен това, изплатеното от ответното дружество обезщетение се явявало в занижен
размер, тъй като ищецът не могъл да възстанови дори и половината от причинените му
вреди по собственият му лек автомобил. Той направил запитване до няколко автосервиза,
които му дали оферти за частите и ремонта на цени, значително надхвърлящи изплатеното
от ответното дружество обезщетение в размер на 584.96 лв., като стойността необходима за
възстановяване на процесния лек автомобил „*** ****“, с peг. № *******, по средни
пазарни цени според него възлизала приблизително на сумата в размер на 3 350 лв. Ето защо
застрахователят бил ощетил ищеца със сумата от 2 765.04 лв., представляващи разликата
между действителния размер на вредите и заплатеното от него обезщетение. Увредените
части, системи и детайли на процесния лек автомобил марка тяхната степен и стойност
ищецът конкретизирал в табличен вид в исковата молба, с посочена обща стойност на
ремонта – 3 350 лева.
Поради това и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ, за
ищеца бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, пряко от
застрахователя на виновния водач, а именно – от ответника.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата 6248.31 лева, представляващи разликата между
заплатеното застрахователно обезщетение и действителния размер на причинените му
имуществени вреди, настъпили в резултат на станалото на 07.01.2022г. в гр.Хасково ПТП,
считано от датата на уведомяване на ответника за настъпването му - 12.01.2022г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, за което представя
списък по чл.80 ГПК.
Ответникът няма възражения по допустимостта на иска. Прави такова на основание
чл. 119 от ГПК за местна неподсъдност на делото, като предвид изричната разпоредба на чл.
105 ГПК и чл.108 от ГПК и с оглед факта, че седалището на ответника се намирало в гр.
София, настоящият спор се явявал подсъден на Софийски районен съд. Възражението за
2
местна неподсъдност е отхвърлено с Определение № 654 от 28.04.2022 г., постановено по
гр. дело № 467 по описа за 2022 г. на РС Хасково.
По същество ответникът оспорва иска по основание и размер. Счита искът за
прекомерно завишен по размер, с оглед настъпилите щети върху процесното имущество и
факта, че от първоначалната му регистрация са минали повече от 10 години. Не оспорва
наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между него и водача на автомобил марка „******** *****“, с рег.№
******* към датата на настъпване на процесното събитие. Твърди, че по процесното ПТП
била образувана преписка по щета № 21410010015 по описа на ответника и било определено
обезщетение в размер на 584.96 лева, чиято стойност била съобразена със средните пазарни
цени на пострадалия автомобил и съобразено с неговото овехтяване към датата на ПТП.
Моли съдът да приеме плащането на сумата от 584.96 лв., като безспорен факт и твърди, че
това представлявал действителния дължим размер на причинените вреди на процесното
МПС. Размерът на вредите на автомобила бил определен правилно, съгласно
действителната стойност на щетите, които били в причинна връзка с произшествието и
съгласно методика към Наредба № 24 от 08.03.2006г. За възстановяването на автомобила, не
били представени разходно-оправдателни документи (фактури), поради което
възстановяването на щетите по автомобила следвало да се извърши съгласно Наредба 24.
Във връзка с изложените съображения, сочи че с изплащането на обезщетение в размер на
584.96 лв., ответното дружество изцяло изпълнило задълженията си, произтичащи от
застрахователния договор и обективиран в полица № BG/05/121001619645 за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а претендираната сума по
настоящото дело, била недължима и неоснователна. Възразява и срещу иска за заплащане на
законна лихва върху претендираното обезщетение, тъй като неоснователността на главния
иск водела до неоснователност и на акцесорния такъв.
Претендира присъждане на разноски по делото. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, а доколкото
липсвали представени доказателства за реално изплатено възнаграждение - прави
възражение за недължимостта му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл.12 ГПК,
намира от фактическа следното:
От приложения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП от 07.01.2022 г.
се установява, че на посочената дата, в гр. Хасково, се е състояло ПТП между лек автомобил
„******** *****“ с рег.№ *******, управляван от А. А. и лек автомобил „*** ****“ с peг. №
*******, управлявано от А.К., а според представеното по делото Свидетелство за
регистрация част I № *********, л.а. „*** ****“, с peг. № ******* е собственост на ищеца Г.
В. Т..
Не е спорно между страните, а и от представената Проверка за сключена застраховка
3
"Гражданска отговорност" се установява, че към 07.01.2022 г., МПС с рег. № ******* има
активна застраховка "Гражданска отговорност", със застраховател – „ЗК Уника“ АД, с
начална дата: 08.06.2021г., посочена крайна дата на покритие – 07.06.2022г., тоест че към
датата на процесното ПТП лек автомобил „******** *****“, с рег.№ ******* е бил
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Приобщени като писмени доказателства по делото са още Удостоверение за
техническа техническа изправност на л.а. „*** ****“, с peг. № ******* от 14.01.2022 г.; опис
на щетите на МПС по щета № 21410010015 от 12.01.2022 г., в който са описани повредите
по автомобила, както и Уведомително писмо по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ от 12.01.2022 г.
С уведомление от 12.01.2022 г., ищецът е уведомил ответното дружество за
претърпения инцидент.
Според извлечение за периода от 19.01.2022 г. – 19.01.2022 г., издадено от Банка
„ДСК“ АД, на посочената дата е изплатено застрахователно обезщетение от „ЗК Уника“ АД
по сметка на съпругата на ищеца в размер на 584.96 лева.
Във връзка с установяване на размера на щетите по лек автомобил „*** ****“, с peг.
№ ******* са представени по делото от страна на ищеца и проформа фактура – Оферта №
SO1000155598 от 12.04.2022 г.; Калкулация – ремонт № ********** от 11.05.2022 г. Щета №
21410010015 издадена от „Яни Ауто и КО“ ЕООД; Калкулация – ремонт № ********** от
11.05.2022 г. издадена от „Яни Ауто и КО“ ЕООД и Контролен списък № ********** от
11.05.2022 г. издадена от „Яни Ауто и КО“ ЕООД.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля АТ. Л.. К.,
който посочва механизма на настъпване на процесното ПТП, така както е описан в исковата
молба.
Съдът, отчитайки възможната заинтересованост на свидетеля предвид
обстоятелството, че същият е бил водач на увредения автомобил, съобразно разпоредбата на
чл. 172 ГПК, кредитира показанията му като достоверни, логични, последователни и
допълващи се, резултат са на непосредствени и лични възприятия, а освен това
кореспондират на останалите събрани по делото писмени доказателства и най-вече на
експертното заключение по назначената автотехническа експертиза.
От заключението на съдебно – автотехническа експертиза, което следва да се
кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че
при процесното ПТП вероятният му механизъм е следният: На 07.01.2022г., около 16:15 ч., в
гр.Хасково, при движение по бул. „Васил Левски" в южна посока, на отбивката за
ул."Македония" , водачът на л.а. „*** ****", с рег. № ******* предприема завой на дясно.
Непосредствено пред отбивката, на булеварда в дясно, пред магазин за авточасти е спрял
автомобил „******** *****" с рег. № *******. Водачът на паркиралия автомобил, без да се
съобрази с преминаващия покрай него завиващ автомобил „*** ****", потегля и удря в него.
С предната си лява част л.а.„******** *****" с рег. № ******* деформира десните предна и
4
задна врати на.а. „*** ****" , с рег. № *******, както и задната му джанта и броня.
Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
причинените вреди по лекия автомобил на ищеца, тъй като причина за произшествието е
поведението на водача на паркирания автомобил („******** *****“, с рег.№ *******).
Тяхната стойност, вкл. разходите за нови части и труд за ремонт по средни пазарни цени за
труд и авточасти по цени в официален сервиз, както и по цени в други алтернативни
сервизи и магазини за авточасти, обслужващи марката към датата на ПТП - 07.01.2022 г.,
възлизат на 6833.27 лева, като в случая стойността на възстановяване е 51,8 % от
действителната пазарна стойност (13 180 лева) на автомобила, тоест щетата е определена
като частична и възстановяването му, според вещото лице е целесъобразно.
В заключението е посочено още, че при наличие на доставка на оригинални врати,
втора ръка, предна и задна дясна, за л.а. „*** ****“, с peг. № *******, стойността на
възстановената щета би била 2121,72 лева, като в устния си доклад, в съдебно заседание,
проведено на 08.06.2022 г., вещото лице уточнява, че следва да има пълно съвпадение на
посочените елементи, което е трудно постижимо.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Нормата на чл.432 ал. 1 от КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо
когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение (чл.498 ал.3 от КЗ). Наред с това следва да са налице и
предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.
В тази връзка съдът намира предявеният иск за допустим. Съгласно разпоредбата на
чл. 380, ал. 1 от КЗ вр. чл. 412 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Отправянето на извънсъдебна застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ е специална
предпоставка за допустимост на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от
писмените доказателства ищецът е отправил до ответното застрахователно дружество
извънсъдебна претенция за обезщетяване на имуществени вреди от соченото ПТП. След
като е спазено изискването на горецитираната разпоредба от КЗ, исковата претенция,
предявена по съдебен ред за обезщетение за имуществени вреди се явява допустима.
Разгледан по същество, искът е изцяло основателен, като съображенията за това са
следните:
5
За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника – застраховател относно автомобила, управляван от
делинквента, че са се осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане – описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на водача на
лекия автомобил, от което са настъпили твърдените имуществени вреди и причинна връзка
между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
както и отправена от него към застрахователя писмена претенция.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към
датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника и собственика на лек автомобил „********
*****“, с рег.№ *******, който е покривал отговорността на застрахованото лице за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата, като тук следва да се отбележи, че застрахован се явява и всяко
лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл. 477, ал. 1 и ал.
2 КЗ.
На следващо място, от анализа на събраните писмени доказателства, както и от
приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза се установяват по
категоричен начин елементите от фактическия състав на деликта.
Тук следва да се посочи, че ответникът е платил на ищеца общо сумата от 584.96 лева
с превод по банкова сметка на 19.01.2022 г., с което плащане по същество е признал
основателността на претенцията му, както и обстоятелството, че пътно-транспортното
произшествие е настъпило по вина именно на застрахования при ответното дружество
водач. В противен случай ответникът би постановил отказ да изплати обезщетение на
ищеца. Освен това, при съпоставката на двустранния протокол за ПТП с приетото експертно
заключение и събраните гласни доказателства, се стига до същия еднозначен извод за
причините за настъпването на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между
поведението на водача на лек автомобил „******** *****“ с рег.№ ******* и причинените
по собствения на ищеца лек автомобил.
Според настоящия съдебен състав, поведението на водача на лек автомобил
„******** *****“ с рег.№ ******* е и противоправно, тъй като последният е нарушил
императивните правила на чл. 25, ал.1 и чл.26 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, а
именно – „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например … да излезе от реда на паркираните превозни средства …, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“ и „Преди да завие
или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен
6
своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Сигналът се подава със
светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за превозните средства, които нямат
светлинни пътепоказатели или те са повредени - с ръка. Сигналът, подаван със светлинните
пътепоказатели, трябва да е включен през цялото време на извършване на маневрата и се
прекратява веднага след приключване на маневрата. Сигналът, подаван с ръка, може да бъде
прекратен непосредствено преди започване на маневрата.“, като следва да се приеме, че то е
и виновно, доколкото не са ангажирани доказателства, оборващи законоустановената
презумпция - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, за вината му.
При това положение, спорен остава единствено въпросът за размера на дължимото
обезщетение. Съдът намира, че с оглед събраните по делото и неоспорени писмени
доказателства, в това число и заключението на авто-техническата експертиза, искът се явява
доказан в неговия пълен обем. Ответникът в качеството си на застраховател е длъжен да
възстанови и обезщети застрахования за всички причинени материални щети при
настъпилото застрахователно събитие, а именно ПТП на датата, посочена в исковата молба –
07.01.2022 г. След като се установи, че ответникът доброволно е изплатил само част от
дължимото обезщетение, изплащайки 584.96 лева, тоест е покрил само част от вредите, то
следва изводът, че той дължи сумата от още 6248.31 лева (6833.27 лева - 584.96 лева =
6248.31 лева), съгласно заключението на вещото лице за стойността на вредите по лек
автомобил „*** ****“ с peг. № ******* по средни пазарни цени за труд и авточасти по цени
в официален сервиз, както и по цени в други алтернативни сервизи и магазини за авточасти,
обслужващи марката, доколкото вещото лице е категорично, че между повредените части и
частите втора употреба следва да има пълно съвпадение на посочените елементи по модел и
марка и най-вече по година на производство, което е трудно постижимо предвид
характеристиките и функциите на увредените детайли.
Накрая следва да се посочи, а и последното е видно от представеното уведомление от
12.01.2022 г., че ищецът е заявил писмена застрахователна претенция до ответника, в
отговор на която последният му е платил на 19.01.2022 г. застрахователно обезщетение в
размер на 584.96 лева.
При това положение съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за реализиране на отговорността на „ЗК Уника“ АД спрямо Г. В. Т..
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен за
претендираната сума от 6248.31 лева (6833.27 лева - 584.96 лева).
Съдът счита, че сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от
датата на уведомяване на застрахователя 12.01.2022 г. до окончателното й изплащане, като
съображенията за това са следните: Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5
и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция. В случая, застрахователят е уведомен за застрахователното
7
събитие на 12.01.2022 г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице,
поради което за периода след 12.01.2022 г. ответникът дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за имуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че на ищеца се следват разноски в пълен
размер, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно сумата 550.00 лева, от които 300.00 лева
– заплатено възнаграждение за вещо лице и 250.00 лева – платена държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество,
представлявало ищеца, сумата от 770.90 лева (с включен ДДС), представляваща
възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие
по настоящото дело, определено по правилата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка изцяло неоснователно
е възражението на ответника за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар,
доколкото такъв не е бил заплащан, а е определен от съда според посоченото по-горе.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18,
представлявано от Д. Т. С. и Б. Х. П., на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал.3, предл.
последно от Кодекса за застраховането /КЗ/, да заплати на Г. В. Т., ЕГН: **********, с
адрес гр.**************, със съдебен адрес: гр. **************, сумата от 6248.31 лева,
представляваща разликата между дължимото и изплатеното обезщетение за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „*** ****“ с peг. № *******, в резултат на ПТП,
настъпило на 07.01.2022 г. в гр. Хасково, за което е бил съставен Двустранен констативен
протокол за ПТП от 07.01.2022 г. и при ответника е била образувана преписка по Щета №
21410010015/12.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
уведомяване на застрахователя – 12.01.2022 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18,
представлявано от Д. Т. С. и Б. Х. П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Г. В. Т.,
ЕГН: **********, с адрес гр.**************, със съдебен адрес: гр. **************, сумата
от 550.00 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18,
представлявано от Д. Т. С. и Б. Х. П., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., да заплати на
адвокатско дружество „Генев и Марков“, код по Булстат *********, със седалище и адрес на
8
управление – град София, район Красно село, бул.“Македония“ № 10, вх.2, ет.1, ап.12,
сумата в размер на 770.90 лева, представляваща възнаграждение за предоставено безплатно
процесуално представителство.
Посочената от ищеца, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка по която да се
преведат присъдените суми е: IBAN: **************, BIC: ************, при „********
********** ********“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
9