№ 145
гр. Р., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20254500500150 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
„ Г- Енерджи „ЕООД, представлявано от у. Г. А.а, е обжалвало Решението
на Р.нския районен съд, постановено по гр. д. № 3544/2023г., като са изложени
доводи, че неоснователно първоинстанционният съд е присъдил на ищцата
400 лева претендирано от нея комисионно възнаграждение. Твърди се, че са
платени от работодателя всички дължими суми за трудово възнаграждение и
обезщетения. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт.
Постъпила е и втора в.жалба от „ Г- Енерджи „ЕООД, чрез
пълномощника адв. В. У., с която се обжалва решението в цялост и се иска
отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията във въззивните жалби,
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Жалбите са процесуално допустими, по същество - частично
основателни.
При обжалване на първоинстанционния съдебен акт в цялост, въззивната
инстанция в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението за валидно и допустимо, а по наведените в жалбите доводи приема
следното :
От доказателствата по делото от фактическа страна се установява, че на
1
08.09.2021г. бил сключен трудов договор между „ Г- Енерджи „ЕООД и А. Т.
С., по силата на който последната заемала в дружеството длъжността „ т.п.“.
На 30.06.2023г. на С. били връчени предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение / ТПО / поради закриване на единствения щат за длъжността
„ т.п.“ и Заповед №3/12.05.2023г. за прекратяване на ТПО, поради закриване
на структурното звено „посредници в търговията и продажбите, съкращаване
на единствения щат„, на основание чл. 328 ал.1 т.2 пр.1 от КТ.
При тези установени по делото факти и съгласно заключението на
приетата съдебно-счетоводната експертиза , първоинстанциононият съд
приел, че ищцата е заемала длъжност „ м.п.“, във връзка с която й се дължи
комисионно възнаграждение от 400 лева – за посредничество за сключване на
договор с ЛАИПППДМ ЕООД през 2023г., а останалите претенции за
комисионни – за други два договора, с А. С.ов от с.Р. и В.П.Й. от гр.М., са
неоснователни. С обжалваното решение било прието, че тъй като
работодателят не е платил на ищцата всички дължими трудови
възнаграждения и обезщетения, следва да й плати : трудови възнаграждения
за месеците март - за 780 лева, април - за 780 лева и 12 работни дни от май
2023 г.- за 468 лева, или общо 2028.00 лева в брутен размер; допълнително
възнаграждение –комисионна, в брутен размер 400 лева; обезщетение за
неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор по чл. 220 ал.
1 от КТ в брутен размер 709.20 лева и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2023 г. в брутен размер 283.68 лева, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба -
06.07.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Спорно между страните е дали ищцата е заемала
длъжността „ м.п. „. Въззивната инстанция счита, че това не е
доказано от ангажираните до делото доказателства. Наличието на молба за
преназначаване на такава длъжност, без санкция от работодателя, не сочи, че
ищцата е заемала длъжността. Следователно и няма правно основание да й се
дължат комисионни, следващи се за длъжността „м.п. „ при сключване на
посреднически договори.
По отношение на претендираните като дължими и неплатени суми
въззивната инстанция намира, че на ищцата се дължат : трудово
възнаграждение за м.март 2023г. в размер на 780 лева, и трудово
възнаграждение за м.април в размер на 610 лева – след приспадане на сумата
от 170 лева, която е платена на 04.07.2023г., като настоящата инстанция не
счита за доказано, че ищцата е била в неплатен отпуск през по-голямата част
от м.април, предвид липсата на доказателства за съгласие на работодателя да
ползва такъв. За м. май 2023г. от ищцата са отработени само 7 работни дни /,
не 12 – както е приел районният съд, и за тях се дължи възнаграждение в
размер на 273 лева, съгласно заключението на експертизата. Последната сума
и сумата от 709,20 лева – обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ, са платени на
ищцата - общо 982,80 лева, на 07.08.2023г. с основание „ по ведомост май
заплата и обезщетение „. Обезщетение по чл. 224 от КТ – за 8 дни платен
годишен отпуск, в размер на 283,68 лева, също се дължи от работодателя, в
2
какъвто смисъл се е произнесъл и районният съд.
Въз основа на изложеното, въззивната инстанция намира, че от
присъдената от първата инстанция в брутен размер сума за трудови
възнаграждения - 2028 лева, следва да се приспаднат платените 170 лева за
м.април и 195 лева - за м.май – за 5 работни дни, в които не е работила
ищцата, или общо 365 лева, както и да се съобрази, че обезщетението по чл.
220 ал.1 от КТ – 709,20 лева е изплатено. С оглед на това и следва да се
отмени първоинстанционното решение в частта, с която „ Г- Енерджи„ЕООД е
осъдено да плати на А. С. трудово възнаграждение в брутен размер над 1663
лева до присъдените 2028 лева - за м.март, м.април и м.май 2023г., както и в
частта, с която ответното дружество е осъдено да плати на А. С. допълнително
трудово възнаграждение – комисионна, в размер на 400 лева, а също и
обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ в размер на 709,20 лева.
С оглед изхода на делото, следва да бъде разпределена отговорността за
направените в първоинстанционното и настоящото производство разноски. На
основание чл. 78 ал. 1 ГПК на жалбоподателя, с оглед отхвърлената част от
исковите претенции и уважената част от в.жалба се следват разноски от 198
лева за първата инстанция / за депозит за в.л. и адв.възнаграждение -1100 лева
/ и 468 лева за въззивната / за д.т. 115 лева и за адв.възнаграждение 1000 лева
/, а на ответницата по в.жалба се следват разноски / за адв.възнаграждение –
по 600 лева за двете инстанции, общо 1200 лева / за първата инстанция 492
лева и за втората инстанция– 348 лева, или по компенсация жалбоподателят
дължи на А. С. деловодни разноски за цялото производство в размер на 174
лева. При така уважените претенции, определената от районния съд дължима
д.такса по предявените обективно съединени искове следва да се редуцира на
116, 52 лева .
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 833/12.06.2024г., постановено по гр. д. №
3544/2023г. по описа на Р.нския районен съд в частта, с която „ Г- Енерджи
„ЕООД е осъдено да плати на А. Т. С. трудово възнаграждение в брутен
размер над 1663 лева до присъдените 2028 лева - за м.март, м.април и м.май
2023г., както и в частта , с която „ Г- Енерджи „ЕООД е осъдено да плати на
А. Т. С. допълнително трудово възнаграждение – комисионна, в размер на 400
лева, и обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ в размер на 709,20 лева, както и в
частта за определената дължима д.такса над 116, 52 лева до присъдения
размер 231,12 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
3
ОСЪЖДА „ Г- Енерджи „ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление : гр.Благоевград, ж.к.“Еленово“ бл.14, вх. А, ет.4, ап.12,
представлявано от у. Г. А.ова А.а, ДА ЗАПЛАТИ на А. Т. С., ЕГН **********,
от гр.Р., ул.“П.“ ************, по компенсация, деловодни разноски за цялото
производство в размер на 174 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4