РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _02.04._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _втори март_ 2020 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                             Съдебни заседатели:

                                                   Членове:

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_553_ по описа  за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът  е депозирал срещу ответниците заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответниците са подали възражения, поради което и на основание чл. 415 ал.3 от ГПК в указания срок, е депозирал исковата молба.

Твърди се, че през 2018 г. в ищцовото дружество е извършена проверка от старши финансов инспектор от отдел Втори към дирекция „Извънпланова инспекционна дейност” на Агенция за държавна финансова инспекция, че периодът на инспекцията е 01.01.2014 г. – 15.06.2016 г. в който период управител на ищцовото дружество е била ответницата Е.И.. Твърди се, че обхватът на проверката е за законосъобразност свързана с основанията и документалната обоснованост на извършените за периода плащания /разходи/ по касов път за командировки /с право на дневни пари – 10 лв./ от *********** ЕООД към И.Ж.Г., както и проверка на дейността на Е.И. като управител относно разходването на парични средства от касата на болницата за посочения период, че проверката е приключила със съставен акт за начет № 11-04-3/28.01.2019 г. срещу Е.П.И. и И.Ж.Г. с главница по акта за начет сумата от 4609,27 лв., върху която сума се дължи лихва в размер на 840,96 лв. за периода от 31.01.2014 г. до 28.01.2019 г. Твърди се, че финансовата инспекция е установила, че през периода от 01.01.2014 г. до 15.06.2016 г. във връзка с организиране на превоз на лекари и документи със служебен лек автомобил с рег. № ******, в ************ ЕООД е изготвена заповед № 204/29.12.2-14 г. от управителя Е.И., която е в сила от 01.01.2015 г., като със същата е определен седмичен маршрут за движението на автомобила по дни и часове от седмицата, както и че е указан начина на отчитането на горивото за служебния автомобил, а именно „да става чрез получаване на служебни аванси за гориво от водача на автомобила, текущо през месеца и приключването им в края на всеки месец заедно със заповед за командировка”.  Твърди се, че финансовият инспектор е направил справка за разстоянието в километри между Б.-П. и между Б.-С., както и колко е необходимото време за изминаването им, че е извършил проверка на заповедите за командировка при които не са се открили несъответствия в отразеното в направените разходи за пътни пари и отчетените заверки на посетените места за изпълнението на възложената задача, които са надлежно посочени по дни със заверка, с печати и подписи на длъжностни лица. Твърди се също така, че финансовият инспектор обаче е установил, че липсват попълнени реквизити в издадените заповеди за командировки за периода от 01.01.2014 г. до 14.06.2016 г., като на командированато лице И.Ж.Г. не е изписана длъжността, с което не е спазена разпоредбата на чл. 9 ал.1 т.2 от НКС в частта за посочване на длъжност, не е посочен срок за отчет /в тридневен срок от завършването си до докладва писмено/устно/ за извършената работа, липсва подпис на ръководител в частта на доклада за извършената работа, както и в частта на сметката на полагащи се пътни, дневни и квартирни пари за утвърдил, с което е нарушен срока за отчетност по чл. 29 ал.1 от НКС. Твърди се, че ответницата Е.И., в качеството си на управител на дружеството не е упражнила контрол върху дейността на касиер-счетоводителя на повереното й дружество. Твърди се, че финансовият инспектор е установил, че в заповедта липсва изричен текст, от който да е видно, че шофьорът има право на дневни пари, че съгласно чл. 6 ал.1 т.1 от НКС не се считат командировани лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването, каквито са шофьорите, както и че при извършената проверка е установено, че във връзка с изпълняване на служебните му задължения на И.Г. – шофьор са били издадени общо 30 бр. писмени заповеди за командировка, подписани от управителя Е.И. и във връзки заповеди командироващият, в нарушение на чл. 6 ал.1 т.1 от НКС е определил на командирования И.Г. – на длъжност шофьор/линейка, право на дневни пари по 10 лв. на ден. Твърди се, че всичките 30 бр. отчетени заповеди за командировка са издадени през периода от 01.01.2014 г. до 14.06.2016 г. на И.Г., на длъжност „шофьор на линейка/лек автомобил над 5 места” и въз основа на тях са изплатени дневни пари в общ размер на 4610 лв., като с това е причинена вреда на дружеството, за което е отговорна Е.И. – управител, като лице, разпоредило и допуснало незаконни плащания, солидарно с И.Г. – шофьор, като лице получило без правно основание сумите, в резултат на действията на причинителя на вредата.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците Е.П.И. и И.Ж.Г. дължат солидарно на *********** ЕООД следните суми, установени с акт за начет № 11-04-3/28.01.2019 г. издаден от АДФИ, а именно сумата от 4609,27 лв. – главница, сумата от 840,96 лв. – лихва върху главницата за периода от 31.01.2014 г. до 28.01.2019 г., сумата от 126,75 лв – лихва върху главницата за периода от 29.01.2019 г. до 07.05.2019 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/, законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г. до окончателното й плащане. Претендират се и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПк ответницата Е.П.  И., чрез процесуалния си представител адв. Ал. П. е представила отговор на исковата молба и е оспорила предявения иск изцяло по основание и размер. Направено е възражение за изтекла в полза на ответницата И. погасителна давност по отношение на вземането, като се твърди, че се касае за периодично вземане което се погасява с три годишна давност. По съществото на спора се твърди, че ответницата И. не дължи исковите суми, че не е нарушена Наредбата за командировките в страната, защото длъжността на И.Г. е „шофьор” на линейка, с месторабота *********** ЕООД, че в длъжностната му характеристика е записано, че превозва лекари, персонал и пациенти от място на място, че  обичайно Г. е управлявал линейка и превозвал лекари и пациенти в изпълнение на трудовия си договор в рамките на гр. Б., а излизането извън гр. Б. с друг автомобил в случая е било излизане извън обичайното място на работа по два признака, а именно автомобила който управлява и мястото където следва да го управлява. Твърди се, че естеството на работата му предполага, че не през цялото работно време И.Г. управлява линейка или друго МПС, тъй като е на работа и когато е в изчакване. Твърди се, че от друга страна пътуването с друг автомобил предполага, че той не е на обичайното си място на работа и не е извършване на постоянната работа по време на пътуване по смисъла на чл. 6 ал.1 от Наредбата за командировките в страната. В този смисъл се твърди, че за тези пътувания на И.Г. се полагат дневни, съответно платените такива се явяват с основание и не е налице нарушение от страна на управителя Е.И., което да е причинило вреда на ищеца. Моли се съда да постанови решение с което да отхвърли предявените искове по отношение на ответницата Е.И.. Претендират се направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът И.Ж.Г., чрез процесуалният си представител адвокат Х.К.К. е представил отговор на исковата молба и е изразил становище, че предявеният иск е неоснователен. Твърди се, че отв. И.Г. не дължи исканата сума на посочените основания и в посочения размер. Твърди се, че Г. е действал добросъвестно при получаване на процесните командировъчни, че извършените от него пътувания са реални и са извършени по разпореждане и указание на управителя, че получените суми са командировъчни и са му заплатени също на основание заповед на управителя, както и че хипотезата на изречение второ на чл. 21 ал.3 от ЗДФИ изключва приложението на солидарната отговорност за лицето, което е получило средствата, ако са изпълнени сочените условия. Твърди се също така, че при установените факти, липсва и нарушение на Наредбата за командировките в страната, защото длъжността на Г. е шофьор на линейка, с месторабота *********** ЕООД,  като обичайно е управлявал линейка на територията на гр. Б. и превозът на лекари и пациенти в изпълнение на трудовия му договор се е осъществявал именно в обхвата на гр. Б. Твърди се, че излизането с друг автомобил, извън територията на гр. Б. е било управление на МПС извън обичайното място на работа, различаващо се от обичайното поне по три признака, а именно – автомобила който управлява, мястото където го управлява и маршрута на управление. Твърди се, че освен това естеството на работата му предполага, че не през цялото работно време И.Г. управлява линейка или друго МПС, тъй като реално изпълнява задълженията си по договора с ******** и когато изчаква. Твърди се, че пътуването с друг автомобил предполага, че той не е на обичайното си място на работа и не изпълнява обичайните си задължения като шофьор на линейка, откъдето следва и логичният извод, че пътуването с друг автомобил, който безспорно не е линейка, не е извършване на постоянната работа по време на пътуване по смисъла на чл. 6 ал.1 от НКС и за тези пътувания на шофьора се полагат дневни и заплатените в последствие такива се явяват с платени и получени добросъвестно и с основание. Твърди се, че реално не е налице нарушение и от страна на управителя на болницата – ответницата Е.И., което да е причинило вреда на ищеца.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Видно от при4ложеното ч.гр.д. 304/2019 г. на РС Левски е, че същото е образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от *********** ЕООД против Е.П.И. и И.Ж.Г.. Въз основа на подаденото заявления РС Левски е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредил Е.П.И. и И.Ж.Г. да заплатят солидарно на *********** ЕООД сумата 4609,27 лв. – главница, сумата 840,96 лв – лихва за периода 31.І.2014 г. до 28.І.2019 г., сумата 126,75 лв. – лихва за периода от 29.01.2019 г. до 7.V.2019 г. и законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г. до изплащане на вземането. Издадената заповед за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение са връчени на Е. П. И. от ЧСИ Ст.. с рег. № *** и район на действие СГС, както и на И.Ж.Г. на 18.06.2019 г. В двуседмичния срок /съгласно действалата към м. VІ.2019 г. разпоредба на чл. 414 от ГПК/ - на 28.06.2019 г. в РС Левски са постъпили възражения от Е.И. и И.Г. по чл. 414 от ГПК, с които са заявили, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. След като е констатирал, че възраженията са подадени в срок, с определение № 784/22.VІІ.2019 г. съдията докладчик е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в 1 месечен срок от получаване на съобщението. Съобщението е получено от представител на заявителя на 29.07.2019 г. и на 15.08.2019 г. в указания срок е подадена исковата молба за установяване на вземането.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявения иск и допустим и следва да бъде разгледан по същество. Разгледан по същество, искът се явява неоснователен по следните съображения:

Видно от представения по делото акт за начет № 11-04-3/28.01.2019 г. е, че същия е съставен от старши финансов инспектор от отдел Втори към Дирекция „Извънпланова инспекционна дейност” на агенцията за държавна финансова инспекция, при извършена финансова инспекция на *********** ЕООД гр.Б. срещу Е.П.И. – заемала длъжността управител на *********** ЕООД гр.Б. за времето от 14.06.2012 г. до 15.06.2016 г. във връзка с действията й по управление и разпореждане с имуществото на *********** ЕООД, съгласно чл. 23 т. 4 от ЗДФИ, за причинена вреда на дружеството в размер на 4609,27 лв. във връзка с възлагане със заповеди на командировки /30 броя на И.Ж.Г. /шофьор/ да извършва превоз на лекари, като е разпоредила да бъдат извършени плащания в посочения размер, и срещу И.Ж.Г. – шофьор/линейка, като лице по чл. 21 ал. 3 във връзка с чл. 23 т.5 от ЗДФИ за получени без правно основание парични средства в размер на 4609,27 лв. с основание дневни пари за командировка, като лице без право на такива, в резултат от действията на причинителя на вредата Е.П.И. – бивш управител на *********** ЕООД, с която лицето носи солидарна отговорност до размера на полученото съгласно чл. 23 т. 5 от ЗДФИ.

По делото е представено копие от договор за възлагане на управлението на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, видно от който е, че на 14.06.2012 г. на основание чл. 63 ал. 3 от ЗЛЗ, чл. 147 ал. 2 от ТЗ, чл. 34 ал.1 и чл. 35 ал.1 от Наредба № 6 на Общински съвет Б. и решение № 70/28.V.2012 г. на Общински съвет Б., кмета на община Б. П.И.Д. и сключил договор с Е.П.И., с който й е възложил и И. е приела да управлява еднолично търговско дружество с общинско имущество *********** ЕООД за срок от 3 години, считано от 14.06.2012 г. до 14.06.2015 г. Представено е и посоченото в договора решение № 70 на Общински съвет Б., с което ОбС е утвърдил за управител на *********** ЕООД Е.П.И. *** да сключи договора за управление – посочен по-горе.

Представен е и анекс към договора за възлагане на управлението, сключен на 12.06.2015 г., от който се установява, че срока на договора за управление е удължен със срок от 1 година, считано от 15.06.2015 г. до 15.06.2016 г.

Представен е акт за прекратяване на договора за възлагане на управление на *********** ЕООД от 15.06.2016 г., от който се установява, че поради изтичане срока на договора, считано от 16.06.2016 г. се прекратява договора за възлагане на управлението на ************* ЕООД с е.П.И..

Представен е трудов договор № 53/12.03.2012 г. /л. 321 от делото/, видно от който е, че на 12.03.2012 г., считано от тази дата И.Ж.Г. е назначен на длъжността „шофьор” с код 83222003 от националния класификатор на професиите и длъжностите в *********** ЕООД гр. Б. Макар и в трудовия договор да е изписано само шофьор, видно от посочения код по НКПД е че същия е 83222003, с който код съгласно НКПД 2011 г. е класифициран именно шофьор на линейка. Това обстоятелство, че се касае до „шофьор на линейка” е отразено и в длъжностната характеристика приложена на л. 322 от делото, с която е запознат Г. и която е подписал.

Представено е и допълнително споразумение, сключено към трудов договор № 53/12.03.2012 г., сключено на 03.01.2014 г. /приложено на л. 324 от делото/, от което се установява, че И.  Ж.Г. е преназначен на длъжността „шофьор линейка” с място на изпълнение на новата длъжност отдел обслужващо звено към *********** ЕООД, гр. Б., ул. ***********, отново с код по НКПД **********. Видно от съдържанието на допълнителното споразумение и първоначално сключения трудов договор е, че същото е сключено с оглед уточнение мястото на изпълнение на длъжността и промените в основното трудово възнаграждение. С допълнителното споразумение е коригирано и наименованието на самата длъжност, но с напълно съвпадащ код по НКПД, което допълнително подкрепя извода, че първоначално сключения труд договор е именно за длъжността „шофьор на линейка” на която длъжност съответства посочения код по НКПД както към 2012 г. /датата на сключване на трудовия договор/, така и към 2014 г. /датата на сключване на допълнителното споразумение/.

Със споразумение от 04.07.2014 г. /копие от което е представено на л. 325 от делото/ е прекратен по взаимно съгласие трудов договор № 53/12.03.2012 г., считано от 04.07.2014 г., а на 07.07.2014 г.  /л. 57 от делото/ между *********** ЕООД и И.Ж.Г. е сключен нов трудов договор, по силата на който И.Г. отново е назначен на длъжността „шофьор линейка” в отдел Обслужващо звено, с място на работа *********** ЕООД гр. Б. ул. ***********, който договор е прекратен, считано от 15.06.2016 г. по взаимно съгласие със споразумение от 14.06.2016 г. /л. 61 от делото/. Към делото е представена и длъжностната характеристика, подписана от Г. на 07.07.2014 г. /л. 58-60/, която отново е за длъжността „шофьор на линейка/ със същия код по НКПД, както и по предходните договор, споразумение и длъжностна характеристика.

В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан И.Ц. /л. 247 от делото/, от показанията на който се установява, че той и ответника Г. са работили на длъжността „шофьор на линейка”, че обичайното им работно място е било в рамките на Община Б., какъвто е обхвата на района, който покрива болницата Б., установява се, че Г. е карал и другия автомобил на болницата – лекия автомобил.

По делото е приложена на л. 62 заповед № 204/29.12.2014 г. във връзка с организиране превоза на лекари и документация, с която е разпоредено по какви маршрути, в кои дни и часове да се движи автомобил *********** с рег. № ***********, видно от която е, че са определени маршрути извън района на Община Б., а именно до гр.П. и гр. С. и обратно.

Представени са и копия от заповеди за командировка /л. 63-151/ от които се установява на кои дати, с кои автомобил, по какъв маршрут и с каква задача е бил командирован И.Г.. Установява се, че на посочените в командировъчната заповед дати действително са осъществени възложените пътувания до гр. С. и гр. П. и обратно до гр. Б. /видно от направените заверки с дата на пристигане и дата на отпътуване/. Установява се също така, че за извършените пътувания за съответните дати са посочени от командирования дължимите му се дневни пари, а именно по 10 лв. за всяко едно от пътуванията, осъществени на различните дати. Върху командировъчните заповеди в частта „направени разходи” действително няма подпис на ръководителя утвърдил отчета, но по делото са представени копия от РКО /л. 152-181/ от които се установява, че на И.Г. са плащани ежемесечно суми за командировъчни заповеди, които РКО са подписани от ръководителя, броилия сумата и получилия сумата, т.е. макар и формално ръководителя да не е подписал, че утвърждава всеки един от посочените дневни пари като дължими в командировъчното, то с факта на подписване на съответния РКО и изплащане на сумата е очевидно, че ръководителя е одобрил съответния разход, в резултат на което сумата е съответно заплатена в края на всеки месец /респ. в началото на следващия/. Самия Г. също не е оспорил получените суми като дневни по командировъчните заповеди.

За да се отговори на въпроса дали изплатените на Г. суми са изплатени без основание /каквото е твърдението в акта за начет/ следва да се отговори на въпроса дали извършените пътувания от Г. представляват изпълнение на възложените му с трудовия договор задължения в друго населено място, извън постоянната му месторабота, за да представляват „командировка”. Както бе посочено по-горе – видно от представените по делото трудови договори е, че в същите като място на работа е посочено *********** ЕООД,  както и че длъжността на която е работи Г. е „шофьор на линейка”. От показанията на разпитания по делото свидетел И.Ц. /също работил като шофьор на линейка в дружеството през процесния период/ се установява, че обичайното им място на работа е бил района обслужван от*********** ЕООД – т.е. територията на Община Б. От показанията на същия свидетел се установява, че Г. *** с лек автомобил /т.е. изпълнявал е и задължения като шофьор на служебния лек автомобил на дружеството извън района на обслужване от *********** ЕООД – извън Община Б. и извън преките му задължения като шофьор на линейка/, което очевидно е наложило издаването на командировъчните заповеди – първо за изпълнение на задълженията на шофьора в други населени места /извън обхвата на болницата в Б./ и с друг автомобил – различен от линейката, управлението на каквато е задължението по трудовия договор на Г.. Очевидно е, че това е било когато нуждите на дружеството го налагат /за превоз на лекари и документация/, а не ежедневно, в резултат на което работодателя в лицето на управителя - отв. И. е командировал шофьора на линейка да осъществи пътувания извън Община Б., а именно до гр.П. и обратно и до гр. С. и обратно. Осъществените пътувания са извън границата на гр. Б., където е било мястото на работа на Г. съгласно трудовия договор.

Съгласно чл. 6 ал.1 т.2 и т.3 от НКС, не се считат командировани лицата, които изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото им на работа, определено при възникване на трудовото правоотношение, както и лицата, които пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция. В настоящия случай не е налице нито една от предвидените хипотези на чл. 6 ал.1 т.2 и т.3 от НКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал.1 т.1 от НКС, не се считат командировани лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването, като са посочени конкретни длъжности, измежду които и „шофьори”. Правната доктрина и съдебната практика приема, че поради характера на работата на шофьорите мястото им на работа е в превозното средство, а по силата на чл. 6 ал.1 т.1 от НКС те не се считат за командировани лица. Когато обаче, работата се изпълнява с друго МПС, до друго населено място /извън обслужвания район/ - какъвто е настоящия случай, съдът приема, че се дължат командировъчни дневни пари за покриване на допълнителните разходи за храна. Както бе посочено по-горе длъжността на която е назначен Г. е шофьор на линейка и неговото място на работа е именно линейката. Осъществяваните пътувания са били с друг автомобил на дружеството и до населени места, необслужвани от дружеството, поради което съдът приема, че е налице изключение от хипотезите предвидени в чл. 6 от НКС и правилно и законосъобразно И., в качеството на работадател е командировала Г. с издадените от нея командировъчни заповеди и с оглед задълженията си на работодател е разпоредила изплащане на съответните дължими се за командировката дневни пари.

          Предвид изложеното, съдът приема, че като е разпоредила да бъдат извършени плащания на дневни пари по 30 броя заповеди за командировка на И.Г. в общ размер на 4609,27 лв. за времето от 14.06.2012 г. до 15.06.2016 г., Е.И. – заемала длъжността управител на *********** ЕООД не е причинила вреда на *********** ЕООД и сумата получена от И.Г. в общ размер на 4609,27 лв. представлявала заплатени му парични средства като дневни пари за командировка не е получена от него без основание.

          При това положение предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

          При този изход на делото следва да бъде осъдено ищцовото дружество да заплати на ответниците направените от тях деловодни разноски. Видно от представените списъци на разноските всеки един от ответниците е заплатил по 960 лв. за възнаграждение на 1 адвокат, поради което следва на същите да се присъдят разноски в размер по 960 лв.

          На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от ********************** ЕООД, вписано в търговския регистър при АВ с ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: **********************, представлявано от управителя д-р Н.В.М. против Е.П.И., ЕГН ********** *** и И.Ж.Г., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответниците Е.П.И. и И.Ж.Г. дължат солидарно на *********** ЕООД следните суми, установени с акт за начет № 11-04-3/28.01.2019 г. издаден от АДФИ, а именно сумата от 4609,27 лв. – главница, сумата от 840,96 лв. – лихва върху главницата за периода от 31.01.2014 г. до 28.01.2019 г., сумата от 126,75 лв – лихва върху главницата за периода от 29.01.2019 г. до 07.05.2019 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/, законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г. до окончателното й плащане - за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 163/08.05.2019 г. по ч.гр.д. 304/2019 г. по описа на РС Левски.

          ОСЪЖДА ********************** ЕООД, вписано в търговския регистър при АВ с ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: ***********************, представлявано от управителя д-р Н.В.М.  ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.И., ЕГН ********** *** направените деловодни разноски в размер на 960 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат.

          ОСЪЖДА ********************** ЕООД, вписано в търговския регистър при АВ с ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: ************************, представлявано от управителя д-р Н.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на И.Ж.Г., ЕГН **********,*** направените деловодни разноски в размер на 960 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. ПЛЕВЕН в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: