Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен, 24.11.2020година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ВЪЗЗИВНО отделение, І граждански състав, в публично дванадесети ноември, през
две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………ЖЕНИ СТОЙЧЕВА………..…………и в присъствието на прокурора……………………………………………………….като
разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА……възз.гр.д.№ 729 по описа на
съда за 2020година, и за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 990 от 27.07.2020година., постановено по гр.д. № 1614/2019г. Плевенския
районен съд е извършил делба на следния недвижим имот,
находящ се в гр.Плевен: ***, находящ се в гр.Плевен, ***, със застроена площ от
59,78 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня, баня, тоалетна, при съседи на
апартамента, от изток-улица; от запад-стълбище; от север-улица; от юг-двор;
отгоре-покрив; отдолу-***на С. и С. Т., заедно с прилежащото към апартамента
избено помещение № 16, с площ от 2,15 кв.м., при съседи на избеното помещение:
от изток-коридор; от запад-коридор, от север коридор; от юг-***държавна, ведно
с 0,98 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна земя в стр.кв. 703 по плана на гр.Плевен, по документ за собственост,
а съгласно кадастрална схема № ***г., издадена въз основа на кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 56/18.09.2007г. на
Изпълнителния директор на АГКК, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, с административен адрес: гр.Плевен, ***, с площ от 59,78
кв.м., попадащ в сграда № 22, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
с предназначение - жилище, апартамент, брой нива - едно, с прилежащи части:
избено помещение № 16, с площ 2,15 кв.м.; 0,98 идеални части от общите части на
сградата, при съседи, посочени в диспозитива на решението, като е възложил
имота на П.А.Т., на основание чл.349
ал.1 от ГПК.Осъдил е П.Т. да заплати на Е.П.А.
за уравнение на дела ѝ сумата 19 100 лв., ведно със законната лихва върху
нея, в 6-месечен срок от влизане в сила
на решението, а на П.П.Т. - сумата 9 550 лв., ведно със законната лихва, в
6-месечен срок от влизане в сила на решението.Осъдил е съделителите да заплатят
съответните ДТ върху стойността на дяловете им по сметка на Плевенски районен
съд.Със същото решение е прекратил частично производството в частта, с която се
иска съделителя П.П.Т. да бъде осъден да заплати на Е.П.А. сумата от 392 лева,
представляваща припадащата се част от общото задължение на наследодателя Г.К.Т.
в размер на 1176 лева, платена изцяло от ищцата по изпълнително дело №
20168150401509 на ЧСИ Т.К. с ***на НК и с район на действие Окръжен съд Плевен.
Срещу така постановеното решение, в частта му с
която е извършена делбата на недвижимия имот чрез възлагане, е подадена
въззивна жалба от Е.П.А., чрез пълномощникът ѝ адв. И.Н.. В жалбата се
правят оплаквания, че решението на районния съд е незаконосъобразно и
неправилно в обжалваната му част. Съображенията са изложени подробно в жалбата,
основното от които е, че районният съд неправилно и необосновано е приел, че може
да се извърши възлагане по чл.349, ал.2 от ГПК, при положение, че имотът не е
изцяло с наследствен произход, а съсобствеността е смесен тип/комбинирана
съсобственост/. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като извърши
делбата чрез изнасяне на имота на публична продан.
Ответниците
по жалбата П.А.Т. и П.П.Т., чрез пълномощникът им адв.Н.Д., са взели становище,
че жалбата е неоснователна, а решението на Плевенски РС е правилно и законосъобразно
и молят за потвърждаването му.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от
страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства,
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.197 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество същата е и основателна.
Във втората фаза на делбения процес първоинстанционният
съд е следвало да извърши делбата на описания по горе неподеляем недвижим
имот-апартамент, допуснат до делба между Е.П.А., П.А.Т. и П.П.Т., при шест
равни дяла, от които ТРИ за П.А.Т., ДВА за Е.П.А. и ЕДИН за П.П.Т.. Безспорно
е, че своевременно ответникът П.Т.,
представляван от адв.Д. от ПлАК, е направил искане по чл.349 ал.2 от ГПК за
възлагане на делбения имот. По така
направеното искане съделилителката Е.А. е изразила становище, че е налице
смесена съсобственост, поради което няма основание за възлагане на имота на
съделителя П.Т..Безспорно е, че действителната
пазарна цена на процесният имот е 57 300 лева и че той е неподеляем.
За да уважи искането за
възлагане, РС е приел, че хипотезата на смесена съсобственост, разглеждана в цитираното
от ищцата тълкувателно решение, обхваща случаи, при които собствеността е
разнородна и е възникнала от различни юридически факти, но не и случаи като
настоящия, при който собствеността е възникнала на основание наследство и
завещание, като страни в производството са само наследници на общия
наследодател. Въззивният съд не споделя този аргумент основан на невярна
фактическа констатация.
Няма спор, че е уважен иск
по чл.52, ал.2 СК с влязло в сила решение по гр.дело №9086/2017г. по описа на
РС Плевен, заведено от съпругата Г.К.Т. за развод основан на вината на съпруга ѝ
П.А.Т. и продължено след смъртта ѝ от наследницата Е.А. като
установителен иск за основателността на искането за развод. Съгласно
разпоредбата на чл.54, ал.1, изр.2 СК, когато бъде уважен искът по чл.52, ал.2 СК преживелият съпруг се изключва от кръга на наследниците, което е посочено
изрично и в решението по първа фаза на делбата, и съобразно което съдът е
допуснал делба като е приел, че съпругът П.Т. получава 3/6 ид.ч. дял от
прекратената имуществена общност, а другите 3/6 ид.ч. принадлежат на
наследниците на Г.К.Т. – Е. и П.. При това положение няма отношение към смесения
характер на съсобствеността концентрацията на правото на собственост в лицето
на един от наследниците, по силата на оставено в негова полза завещание. От
значение за характера на съсобствеността върху имота е обстоятелството, че за
една част от съделителите той е наследствен, а за ответника П.А.Т. – не. Този
ответник е придобил съответната ½ ид.част от имота след прекратяване на
СИО със смъртта на съпругата му, но не е станал неин наследник по изричното
разпореждане на закона – чл.54, ал.1, изр.2 СК и няма дял от наследството
ѝ.
Понятието смесена (комбинирана)
съсобственост е разяснено в цитираното от ПРС ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, в което е прието, че комбинирана
съсобственост е тази, която е възникнала в резултат на повече от един юридически
факт, напр. като настоящия случай - прекратена съпружеска общност и наследяване. Имота не е наследствен за всички страни в делбата, тъй
като в съсобствеността участват
и трети за наследството лица-бившия съпруг на
наследодателката. Поради изложеното, без
значение е обстоятелството, че към момента на откриване на наследството П.Т. е бил наследник на починалата в хода на
бракоразводното дело негова съпруга. След влизане в сила на решението, с което
е уважен иска по чл. 52, ал.2 СК преживелият съпруг е изключен от кръга на
наследниците на починалата си съпруга. Поради това без значение са и другите
наведени от съда аргументи, че съделителя, на когото е възложен делбения имот е
живял в имот при откриване на наследството и не притежава друго жилище.
При така установеното, съдът намира, че няма
основание за възлагане на имота на
основание чл.349, ал.2 от ГПК на П.А.Т., а делбата следва да се извърши чрез основния предвиден в ГПК способ за делба на неподеляем имот– изнасяне на имота на публична
продан, на основание чл.348 от ГПК,
при което страните в делбата могат да участват при
наддаването в публичната продан. Поради това следва да бъде
отменено решението на Плевенски районен съд в частта за извършване на делбата, чрез
възлагане, като на основание чл.271 ал.1 ГПК бъде постановено друго за изнасяне
имота на публична продан. В частта за присъдените ДТ върху дяловете на всеки
съделител решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, въззивницата има право
на разноски в размер на 275лв., направени за ДТ и за адвокатско възнаграждение
за настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
на основание чл.271 ал.1 ГПК решение
№ 990 на Плевенски районен съд от 27.07.2020г. по гр.д. № 1614/2019г. по описа
на съда, в частта за извършване на делбата, чрез възлагане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния
недвижим имот: ***, находящ се в
гр.Плевен, ***, със застроена площ от 59,78 кв.м., състоящ се от стая, дневна,
кухня, баня, тоалетна, при съседи на апартамента, от изток-улица; от
запад-стълбище; от север-улица; от юг-двор; отгоре-покрив; отдолу-***на С. и С.
Т., заедно с прилежащото към апартамента избено помещение № 16, с площ от 2,15
кв.м., при съседи на избеното помещение: от изток-коридор; от запад-коридор, от
север коридор; от юг-***държавна, ведно с 0,98 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя в стр.кв. 703 по плана на
гр.Плевен, по документ за собственост, а съгласно кадастрална схема № ***г.,
издадена въз основа на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18- 56/18.09.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с
административен адрес: гр.Плевен, ***, с площ от 59,78 кв.м., попадащ в сграда
№ 22, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение -
жилище, апартамент, брой нива - едно, с прилежащи части: избено помещение № 16,
с площ 2,15 кв.м.; 0,98 идеални части от общите части на сградата, при съседи
на самостоятелния обект: на същия етаж - имот № ***.22.17; под обекта - имот № ***.22.13;
над обекта – няма, на стойност 57 300 лв.
Получената при проданта сума да се раздели на шест
равни части, от които П.А.Т., с ЕГН
********** да получи ТРИ,
Е.П.А., с ЕГН ********** - ДВЕ и П.П.Т., с ЕГН ********** -ЕДНА.
ОСЪЖДА П.А.Т.,*** да заплати на
Е.П.А., с ЕГН ********** ***, сумата 275лв. - разноски за въззивната
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в частта му за
разноските.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: