№ 150
гр. Варна , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20203100901246 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД от М. Н. СТ., ЕГН
**********, чрез пълномощник адв. И.Р. от ВАК, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, за заплащане на сумата от 120000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени й в резултат на ПТП от 09.09.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ищцата твърди, че на 09.09.2018 г. в гр. Варна, по локалното платно на бул.
Владислав Варненчик е била блъсната от лек автомобил "Пежо" с per. № *****, управляван
от Д. СТ. Н., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.
Излага, че вина за ПТП има единствено водача на МПС. Излага, че й е причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в компресионна фрактура на тялото на първи поясен
прешлен, която обусловила при благоприятно протичане оздравителния процес около 10
месеца. След претърпяното ПТП са се появили следните синдроми: загуба на сън, силна
тревожност, че това може да се повтори, страх да излиза на вън, изживяване отново и отново
на травматичното събитие, избягване на неща, които могат да напомнят за травмата,
увеличаване на тревожност и емоционална възбуда, усещане за повторно изживяване на
събитието, избягване на дейности, места, чувства и други, които могат да и напомнят за
преживяната травма, загуба на интерес и радост от живота. Психологическите травми от
преживяното ПТП се изразяват в наличие на евентуален синдром на постравматичното
стресово разстройство.
1
С решение № 2364/18.12.19 год. по АНД № 5257/2019 г. по описа на ВРС Д. СТ. Н. е
призната за виновна в това, че на 09.09.2018 год. при управление на МПС, нарушила
правилата за движение чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и с това причинила на М. Н. СТ. средна телесна
повреда, изразяваща се в компресионна фрактура на тялото на първи поясен прешлен, която
обуславя трайно затруднение на движението на тялото.
Излага, че нито деликвента, нито застрахователя са й заплатили обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, поради което предявява иска си пред съда.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, с
който оспорва иска. Не оспорва твърдените дата и място на пътния инцидент, че моторно
превозно средство л.а. "Пежо 206" с ДК№ **** към 09.09.2018 г. е било застраховано по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, че ищцата е
пострадала при процесното ПТП и е получила компресионна фрактура на тялото на 1-ви
поясен прешлен, че е налице влязло в сила Решение № 2364/18.12.2019 г. по НАХД №
5257/2019, ВРС, 45 с-в, че е получил доброволна претенция от ищцата на 11.03.2019 г.
Твърди, че на 22.05.2020г. е изплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 7000 лева.
Оспорва твърденията, че вина за произшествието има само водача на л.а. "Пежо 206"
с ДК№ **** - Д. СТ. Н., че всички описани увреждания на ищцата са в резултат на
процесното ПТП и в причинно-следствена връзка с него, че ищцата е получила сериозни
увреждания, както физически, така и психически и са настъпили съществени промени в
психическото и емоционалното й състояние, че травматичните увреждания при ищцата
могат да доведат до дисоциация, че размера на причинените неимуществени вреди е 120
000 лева.
Застрахователят въвежда изрично възражение за съпричиняване от страна на ищцата.
Излага, че е налице 50 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходката,
изразяващо се в неправомерно движение по платното за движение, по дясната част, попътно
с превозните средства. Оспорва търпените болки и страдания, както и периода, през който са
били търпени. Сочи, че преди ПТП ищцата е страдала от редица съпътстващи болести, които
са оказали въздействие върху периода на възстановяване. Описаните в исковата молба
оплаквания се дължат на възрастови дегенеративни изменения и общото и здравословно
състояние от преди ПТП и нямат връзка с травмите от ПТП. Оспорва получаването на
съществени промени в психическото и емоционалното състояние на ищцата след ПТП.
Оспорва твърдението, че „травматичните преживявания на ищцата могат да доведат до
дисоциация“. От пътния инцидент до настоящия момент са изминали 2 години и 3 месеца и
няма данни ищцата да е имала съответни психични оплаквания и да е извършвала преглед
при специалист. Твърди, че към настоящия момент ищцата се е възстановила изцяло от
травмите от ПТП и няма остатъчни проявления и усложнения.
2
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. И.Р., който поддържа исковата
молба. Моли за уважаване на иска и присъждане на направените по делото разноски,
съобразно представения списък.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. С молба депозирана преди
съдебното заседание пълномощникът му ю.к. Стелияна Христова моли за присъждане на
справедлив размер на дължимото обезщетение на ищцата при отчитане наличието на 50%
съпричиняване.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
С решение № 2364/18.12.19 год. по АНД № 5257/2019 г. по описа на ВРС Д. СТ. Н. е
призната за виновна в това, че на 09.09.2018 год. в гр. Варна при управление на МПС,
нарушила правилата за движение чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и с това причинила на М. Н. СТ.
средна телесна повреда, изразяваща се в компресионна фрактура на тялото на първи поясен
прешлен, която обуславя трайно затруднение на движенията на снагата за период от около 8-
10 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес.
С протоколно определение №167/23.04.2021г. настоящият състав прие за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване, че към дата 09.09.2018 г. лек автомобил
"Пежо 206" с ДК№ **** е бил застрахован в ответното дружество по риска „гражданска
отговорност на автомобилистите“, както и че на 22.05.2020г. застрахователят е платил на
ищцата 7 000 лв. във връзка с процесното ПТП.
По делото е приложена медицинска документация за лечението на ищцата след
инцидента, справки за извършените прегледи на лицето преди и след инцидента, както и
справка за пролежаванията в болница.
От заключението на вещото лице М. по назначената и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП ищцата е получила
следните травматични увреждания: счупване на първи лумбален прешлен определило
трайно затруднение на движенията на снагата за около 6 месеца; счупване на бодилестия
израстък на 10 гръден прешлен определило временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Вещото лице пояснява, че счупванията на прешлените причиняват много силни
болки в началото, затрудняват движенията на тялото и се усилват при всяко движение, като
след операцията болките под въздействие на обезболяващи са поносими. Проведено е
оперативно лечение на счупения прешлен с последваща рехабилитация за поддържане на
подвижността на гръбначния стълб и тонизиране на мускулатурата. Оздравителният процес
за счупванията е приключил. Според вещото лице е възможно поява на болки, ограничени
движения при рязка смяна на времето и след физическо натоварване поради засилване на
дегенеративните промени по гръбначния стълб, причинено от травмата. Ищцата има
3
остеопороза и дегенеративни промени по гръбначния стълб, изразяващи се в характерна за
възрастта спондилартрозни и остеохондрозни промени и болест на Рейно. Няма данни за
увеличаване на оздравителния процес.
От заключението на вещото лице М. по назначената и приета по делото САТЕ се
установява, че произшествието е настъпило в дясната част от ширината на локалната
еднопосочна пътна лента, в дясно от бул. „Вл.Варненчик“, при локална посока на движение
към „Автогара Варна“, пред сградата на ДСК Бизнес център. Според вещото лице,
автомобилът и пешеходката са се движили съпосочно към „Автогара Варна“, поради което
автомобилният водач е имал видимост към пострадалата, а последната е нямала такава, като
общата видимост за правия пътен участък е била над 50 метра. Основна причина за
настъпване на ПТП-то от техническа гледна точка е разминаване на автомобила с
пешеходката без установяване на необходимата безопасна дистанция, която при ниска
скорост на движение е била около 0.5 - 0.6 метра. Според вещото лице това разстояние е
било технически налично в ляво от автомобила спрямо ляв попътен бордюр. Пешеходката
се е движила по пътното платно, успоредно до друга пешеходка заемаща десния тротоар, а
не в колона по един по десния тротоар. Ударът с пешеходката е настъпил със странична
дясна част на автомобила, и лява странична част на пешеходката. Към момента на удара,
пешеходката е била в изправено положение с гръб към автомобила, в дясната част на
процесната пътна лента, съпосочно движеща се с превозното средство.
За установяване болките и страданията на ищцата, състоянието й след инцидента,
оздравителния процес, както и психичното й състояние, по делото са ангажирани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Й.К. и М.А. (дъщеря на ищцата), чиито
показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на
непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед
съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Ищцата претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за
осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.432 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право
на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия
4
причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, следва да е проведено
и рекламационното производство. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ към процесната дата между собственика на лек автомобил
"Пежо 206" с ДК№ **** и ответното дружество е беззспорно между страните. Към датата на
ПТП водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката
“гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да
предяви иск против застрахователя.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Влязлото в сила Решение № 2364/18.12.2019 г. по НАХД № 5257/2019г. на ВРС, 45 с-
в, е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Д.Н. е
призната за виновна в извършване на престъпление, с което по непредпазливост е
причинила на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в компресионна фрактура на
тялото на първи поясен прешлен, която обуславя трайно затруднение на движенията на
снагата за период от около 8-10 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния
процес.
При наличието в случая на влязло в сила решение на наказателния съд, въз основа на
което за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди, както и
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. В конкретния случай вредата –
средна телесна повреда, изразяваща се в компресионна фрактура на тялото на първи поясен
прешлен, която обуславя трайно затруднение на движенията на снагата за период от около 8-
10 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес, е елемент от състава на
деянието, има сила на присъдено нещо и съответно гражданския съд е длъжен да се
5
съобрази с нея. Пострадалото лице е претърпяло и телесните увреждания посочени в
експертизата на вещото лице М., а именно: счупване на бодилестия израстък на 10 гръден
прешлен, определило временно разстройство на здравето неопасно за живота. Относно
продължителността на трайното затруднение на движенията на снагата настоящият състав
съобразява, че съгласно влязлото в сила решение на наказателния съд този период е 8-10
месеца.
С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за
възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно, че на
посочената дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на
застрахованото при ответника лице, вследствие на което били причинени посочените
увреждания.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на
основание чл.52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това.
Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ и показанията на свидетелите К. и А. се
установява, че получените травми причиняват болки и дискомфорт.
С оглед комплексния характер на причинените на ищеца увреждания и
невъзможността да се отделят претърпените болки и страдания от различните травми, съдът
намира, че следва обезщетението за неимуществени вреди да се определи в общ размер,
който да обхваща и отчита вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищцата
са били причинени физически увреждания, довели до болки и страдания през относително
продължителен период от време (8-10 месеца), както и психологичните последици. С оглед
на изложеното съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени
вреди възлиза на 60000 лева. При определяне на този размер съдът отчита претърпяните от
ищцата увреждания, изпитаните болки и страдания по време на оздравяването (8-10 месеца),
психологичните последици. Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-
горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалото лице от
обезщетяване, съобразен и с практиката на ВКС по сходни случаи.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, т.к. е
нарушила вменените й с чл.108 от ЗДвП задължения. Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДвП
пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Съгласно
чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП, пешеходците могат да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност
най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да
бъдат използвани. В случая, видно от показанията на свид. К. е, че тя и ищцата са се
6
движили по платното за движение, защото е имало много паркирани автомобили. Ищцата е
нарушила установеното с чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП правило пешеходците могат да се движат
по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни
средства, по възможност най-близо до лявата му граница. Свидетелката К. и ищцата са се
движили по посоката на движението на пътните превозни средства. Извършеното от
пострадалата нарушение съдът приема, че е допринесло за настъпването на
неблагоприятните последици от процесното ПТП, т.к. ако тя се бе движила противоположно
на посоката на движението на пътните превозни средства, би могла да възприеме
приближаващото МПС и да предотврати настъпването на ПТП. Наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалата и настъпването на противоправния резултат е
предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Следва да се има предвид,
че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. При определяне степента на
съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на
увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл
за настъпване на ПТП. В настоящия случай поведението на пострадалата не е тъждествено с
това на водача на лекия автомобил, доколкото вина за настъпването на ПТП вина има
водача, който е нарушил задълженията, регламентирани в ЗДвП. Съобразявайки
гореизложеното съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на
5%.
Предвид установения размер на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата и след приспадане от размера на определените обезщетения на сума, съответна
на степента на съпричиняването, то следващото се обезщетение за неимуществени вреди е в
размер на сумата от 57000 лева. Застрахователят е заплатил на ищцата 7000 лева преди
завеждане на иска, поради което искът е основателен до размера от 50000 лева и следва да
се отхвърли за горницата над 50000 лева до 120000 лева.
В съответствие с направеното искане главницата следва да се присъди ведно
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните, съобразно основателната
част от предявения иск на ищеца и отхвърлената част – на ответника. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски за
заплащане на адвокатски хонорар 2800 лева, съразмерно с уважената част от иска, в размер
на 1166.67 лева.
7
В полза на ответника следва да се присъдят 555 лева разноски и 200 лева
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска, в общ размер от
440.42 лева.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на основание чл.83,
ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството държавни такси и платени от
бюджета на съда разноски се събират от ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса
върху уважения размер на иска в размер на 2000 лева. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати и направените от бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 200 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, да заплати на М. Н. СТ.,
ЕГН **********, от гр. Варна, сумата от 50000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 09.09.2018г.,
причинено от водача на лек автомобил "Пежо" с per. № *****, застрахован по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, на
основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба 09.10.2020г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдените 50000 лева до
претендираните 120000 лева.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, да заплати на М. Н. СТ.,
ЕГН **********, от гр. Варна, сумата от 1166.67 лева (хиляда сто шестдесет и шест лева и
67 стотинки), представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА М. Н. СТ., ЕГН **********, от гр. Варна да заплати на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата от 440.42 лева (четиристотин и четиридесет
лева и 42 стотинки), представляваща направени по делото разноски и ю.к. възнаграждение,
на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството държавна
такса в размер на 2000 лева (две хиляди лева) върху уважения иск, както и сумата от 200
8
лева (двеста лева), представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за експертиза,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9