Присъда по дело №393/2022 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД№ 393/2022ГОДИНА ПО ОПИСА НА
ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА –НАКАЗАТЕЛНА ОТДЕЛЕНИЕ:
Окръжна прокуратура Варна е внесла в Окръжен съд Варна и е повдигнала
обвинение
СРЕЩУ:
Н. В. Н., с ЕГН №**********, роден на ***г. в гр.*, с постоянен адрес в гр.*, жив
с.***, *** *,
ЗА ТОВА, ЧЕ:
На 06.10.2016г. в гр.Варна, в съучастие с неустановено лице като съизвършител,
чрез откриване и поддържане на банкова сметка във финансова институция в евро с IB AN
№***, открита в „Първа инвестиционна банка" АД на името на дружество „Н. карс" ЕООД-
Варна, с ЕИК *********, получил и придобил чрез банков трансфер на 06.10.2016г. по
същата сметка имущество - парична сума от 9870 евро, равняващи се на 19330,40 лева,
собственост на „КЗУ-Завод за листови метални конструкции" ЕООД-гр.Септември, Област
Пазарджишка, управлявано от П. Й. Т., която сума след това придобил лично, изтегляйки я
на каса, за което имущество деецът е предполагал, че към момента на получаването му е
придобито чрез тежко умишлено престъпление - такова по чл.212а ал.1 от НК /компютърна
измама/ -престъпление по чл. 253, ал.4 пр.2 във вр. с ал.2,пр.1 и пр.2, във вр. с ал.1 във
вр.с чл.20 ал.2 от НК (редакция от 21.06.2006 г.) .
В досъдебното производство подс. е дал обяснения по възведеното обвинение, но е
посочил ,че не е знаел или предполагал ,че преведената в неговата сметка сума ,е резултат на
извършено престъпление.
В разпоредително съдебно заседание подс.се явява с упълномощен защитник адв. В.П.
от АК –* .
В разпоредително заседание пред настоящия състав на съда страните и в частност
подс. и неговия защитник заемат становище за разглеждане на делото по глава 27 чл. 371 т.
2 от НПК като подс. се съгласява да не се събират доказателства по делото ,като се ползват
тези от досъдебното производство и признават всички факти по обстоятелствената част на
обвинителния акт.
СЪДЪТ, като е взел предвид, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства и на основание чл.372, ал.4 от НПК е
определил ,че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и на основание чл.373 ал.2 НПК, ако постанови осъдителна
присъда, следва да определи наказание при условията на чл.58а НК.
Подсъдимият Н. е заявил ,че е наясно с характера на съкратеното съдебно
следствие. Разбира обвинението, признава фактите ,изложени в обвинителния акт и се
признава за виновен.
По съществото на делото прокурорът: Поддържа изложеното в настоящия
обвинителния акт. Счита ,че от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени
по чл.371 т.2 НПК доказателства по безсъмнен начин е доказана вината за извършеното от
Н. В. Н. престъпление пране на пари. Счита фактическата обстановка за изяснена
напълно.Предвид изразеното самопризнание в съдебно заседание моли съдът да постанови
една справедлива присъда по отношение на Н., като с оглед предвиденото наказание от 3 до
12 години и от 20 000 лева глоба намира, че по отношение на Н. следва да бъде определено
наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което би могло да бъде
отложено с изпитателен срок от 3 години, като би следвало да се приложи редукцията на
чл.58а от НК. По отношение на размера на глобата, която е кумулативно изискване на
закона счита, че следва да бъде определена такава в размер на 20 000 лева.
Така описаното наказание под минималния размер, предвиден в разпоредбата на
1

чл.253 от НК се извежда според държавното обвинение от две обстоятелства. Първото е, че
спрямо подсъдимия наказателното производство се е водило твърде дълго, което е
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, както и факта, че към настоящия
момент не е осъждан и предвид изразеното становище намирам, че една присъда в
посочения размер би постигнал целите на специалната и генералната превенция.Моли за
постановяване присъда в този смисъл, като автомобилът, който е с наложена обезпечителна
мярка от Варненски окръжен съд следва да бъде отнет в полза на държавата, с оглед
изплащане на разноските по настоящото производство и на глобата. На основание чл.253
ал.6 НК смята, че лекият автомобил следва да бъде отнет , т.к. няма доказателства дали
подсъдимият би могъл да изплати съответната равностойност. Счита, че съдът би могъл да
приложи по ал. 6 и равностойността в пр. 2 на чл.253 ал.6 НК.
Защитата на подс. адв. П.: Заема становището ,че обвинението е събрало
многобройни доказателства,които приемат. Относно размера на наказанието и
отговорността на подс.счита, че са налице смекчаващи вината обстоятелства. Проблемът е,
че не може да се възползва от разпоредбата на глава 29, т.к. не са възстановени щетите.
Изразяват съгласие с поисканото от обвинението наказание. Относно глобата подс.
категорично няма никакви доходи, нито има имущество, освен автомобила по наложеното
обезпечение .Сочи ,че фактически подс. е неправоспособен, автомобилът стои, но така или
иначе е обезпечение на това, което дължи, но дали ще е за разноски по делото или за глоба –
съдът ще реши.
В този смисъл счита, че такова наказание, имам предвид осъждането като размер, би
допринесло за осъществяване целите на закона и в този смисъл ще Ви помоля да се
произнесете.
Подсъдимият Н. в своя защита сочи ,че гледа една крава. Живее в с. П. с баща си
,откакто е завършил училище, т.е. от 18-20 годишен. От тогава не е ходил в * да живее.
Живял е и тук във Варна с един приятел - П.. На разходка ходил в Чехия с П.. На квартира
живял във Варна, но не много време. Това беше за времето, в което получих тези пари.
Питах жената в банката кой ги изпраща тези пари и тя ми каза, че ЕГН няма, адрес няма, име
няма.
В последната си дума подсъдимия Н.: Съжалява много, и се признава за виновен.

Съдът като взе предвид доказателствата по делото намери за установено следното от
фактическа страна:
Досъдебно производство №101/2017г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП-
Варна е водено по разделени материали с постановление на ОП-Варна от 26.06.2017г. от ДП
№ 202/2016г. по описа на ОСлО-Варна, с оглед извършено престъпление от подс.Н. В. Н. по
чл.253 ал.З от НК.
Подс. Н. В. Н. през 2016г. живеел в гр.*,ул."Добрич" 128.
На 19.07.2016г. подс. Н.Н. решил да регистрира търговско дружество „Н. карс" ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр.Варна. За регистрацията на дружеството в
Търговския регистър обвиняемият се насочил към на уебсайта „Advokatami.bg-Съвременни
правни услуги". Чрез сайта той се свързал с мл.адвокат свид.С. Б. Б. от гр.София и поискал
от нея съдействие за изготвяне на документите. Свид. Б. подготвила документите за
фирмената регистрация, съобразно подадените и от подс. данни, като основна дейност
трябвало да бъде „производство или покупка на стоки и други вещи с цел препродаване в
първоначален или преработен вид; търговско посредничество, представителство и агентство
на местни и чужди лица в страната и в чужбина; консултантска дейност; и всяка друга
стопанска дейност, незабранена със закон". Заявлението за регистрация на фирмата било
заведено от адвокат Б. с номер 20160720165529 в Агенция по вписванията, Търговски
регистър. За седалище на регистрираната фирма бил заявен адрес гр.Варна, ул. «Райко
Блъсков» №10 ет.2 ап.З. Този адрес бил посочен от подс. Н.Н. като фирмен адрес на новото
2

дружество, без да е налице договор за наем или каквито и да е други отношения със
собственика Е. Д. Д..
Фирмената регистрацията на дружество „Н. карс" ЕООД в Агенция по вписванията,
Търговски регистър била осъществена на 22.07.2016г.
Налице е докладна записка (л.100 в Том 5) и сведение (л.102 в Том 5), от които става
ясно, че Е. Д. Д. не познава дружество „Н. карс" ЕООД и същото не е било регистрирано на
адреса гр.Варна, ул. «Райко Блъсков» №10 ет.2 ап.З.
След като вече имал регистрирано дружество, подс.Н. останал за известен период от
време в гр.Варна и живял на квартира със свид. П. Ц. И., с когото били приятели от гр.*.
Подс.Н. нямал никаква трудова дейност през периода, което е установено от справка
на ТД-НАП-Варна.
През м.09.2016г. с подс.Н. се свързало неустановено по делото лице. Двамата се
уговорили, подс.Н. да разкрие няколко банкови фирмени сметки, по които неустановеното
лице да преведе парични суми, като по този начин да изглежда, че тези средства
произхождат от законни източници. На подс. не било директно обяснено, от какъв източник
ще бъдат преведените суми, но той предполагал нелегитимния им начин на придобиване.
С оглед на уговорката, на името на дружеството подс. Н.Н. открил две банкови
сметки в „Първа инвестиционна банка" АД на 20.09.2016 г. в лева и на 03.10.2016 г. в евро,
втората от които с IBAN № ***. За банката било посочено, че сметките се откриват с цел
„търговия с коли". Сметката била разкрита от свидетелката Т. К..
Търговското дружество на подс.Н. - „Н. карс" ЕООД, нямало никаква реална
търговска дейност, в това число и търговия с коли. Не била регистрирана по ЗДДС, нито
имало нает парцел, в който да държи, съхранява и предлага автомобилен парк. Не са били
подавани никакви данъчни декларации за дейността на дружеството през 2016г.
Единствената цел за съществуването на фирмата била използването на фирмените сметки за
превеждане на парични суми.
Дружеството „КЗУ-Завод за листови метални конструкции" ЕООД- гр.Септември,
Област Пазарджишка било управлявано и представлявано през 2016г. от свид. П. Й. Т.
(понастоящем починал-т.2 л.29 и л.59). Това дружество ползвало услугата интернет
банкиране към „Първа инвестиционна банка" АД. С това банкиране действия осъществявала
единствено главната счетоводителка на дружеството-свид.С. Д./т.4 л.69/, която имала
„никнейм" и парола. Свид. П. Т. имал услуга „СМС известяване", като с нея получавал
данни за салдото по сметката на фирмата.
На 06.10.2016г. в компютъра на дружеството КЗУ бил осъществен отдалечен пробив-
нерегламентирано проникване в компютъра на главната счетоводителка ,при което била
хакната сесията на интернет банкирането и прихванал данните за достъп на свид.Д.. В
16:16:50 часа сумата от 9900 евро била наредена без съответната оторизация, от банковата
сметка на дружество „КЗУ-Завод за листови метални конструкции" ЕООД- гр.Септември,
Област Пазарджишка, към сметката в „Първа инвестиционна банка" АД с IBAN №***,
открита на името на дружество „Н. карс" ЕООД-Варна, с ЕИК *********. На 06.10.2016г.
бил получен неоторизирания паричен трансфер, в сметката на „Н. карс" ЕООД-Варна.
При констатирането на получения превод към сметката на „Н. карс" ЕООД-Варна,
подс. Н.Н. предположил, че получената сума е придобита чрез тежко умишлено
престъпление - такова по чл.212а ал.1 от НК /компютърна измама/ с пострадало лице „КЗУ-
Завод за листови метални конструкции" ЕООД- гр. Септември, тъй като фактически нямал
никакви финансови или други взаимоотношения с това дружество,а и с което и да било
друго такова.Като единствен собственик на фирмата, управляващ и представляващ, подс.
Н.Н. е знаел, че няма каквото и да било основание за превод към неговото дружество.
В 16:19:03 часа П. Й. Т.-управител на КЗУ получил на мобилния си телефон чрез
услугата „СМС известяване", данни за салдото по сметката. Той забелязал, че липсвала от
сметката голяма сума пари и се обадил на свид.Д., за да изясни нещата. Свид.Д. му казала, че
3

не е нареждала подобна сума.
На същата дата-06.10.2016г., в 17:04 часа подс. Н. изтеглил лично на каса паричната
сума от 9870 евро (19330.40 лева). Подадена била от П. Й. Т. жалба от 07.10.2016г до
Директора на „Първа инвестиционна банка" АД, а впоследствие и до полицията. Паричната
сума не била възстановена.
В хода на разследването е установено, че управляващият „КЗУ-ЗЛМК"ЕООД- гр.
Септември - П. Й. Т., не е познавал подс. Н. В. Н. и не е имал търговски отношения нито с
него, нито с дружеството „Н. каре" ЕООД- Варна, съответно и не е нареждал превод на
сумата от 9900 евро.
Предадена била на разследващите органи от свид.С. Л. Д., компютърна конфигурация
„Асус" модел . с лепенка № ***/приложена като веществено доказателство/ . Компютъра бил
ползван от същата счетоводителка на „КЗУ-ЗЛМК"ЕООД-гр.Септември, за отдалечен
достъп до банковите сметки на дружеството.
Към момента на приключване на разследването е установено, че лицето П. Й. Т. е
починало на 30.07.2020г., което е видно от справка НБД "Население"(л.142 в Том 5 по
делото). Новият представляващ дружеството КЗУ-ЗЛМК"ЕООД-гр. Септември е лицето К.
В. Д..
Разпитан като обвиняем, Н.Н. твърди, че не е знаел или предполагал обстоятелството,
че преведената сума по неговата сметка, е резултат от извършено престъпление.
В хода на разследването е било и извършена съдебно-техническа експертиза
№2018/КСМ-35 на компютър –посочен като вещ. доказателство (листи 58-66 от Том 1 по
делото).
От заключението на тази експертиза е установено , че не са установени запазени данни
за неправомерен достъп до изследвания обект, тъй като компютъра е бил форматиран. При
търсене на ключова дума „Н. карс" са били намерени данни от електронно банкиране на
сайта на „Първа инвестиционна банка „АД, но те не са достатъчни, за да се изясни вида на
документа и/или операцията, извършена с цитираните данни.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза (листи 21-
30 от Том 4 по делото), се установява , че фирма „Н. карс" ЕООД не е регистрирана по
ЗДДС, няма регистрирани фискални устройства и трудови договори. Дружеството не е
декларирало, че извършва търговска дейност, не е осъществявало валутни сделки и не е
водило счетоводство, като единствената дейност е разкриване на банкови сметки,вкл. и в
други банки /които не са предмет на това обвинение/.
По делото е назначена и изготвена допълнителна -съдебно счетоводна експертиза
(листи 37-41 от Том 4 по делото), от заключението на която е видно, че е бил осъществен
трансфер към сметка на „Н. карс" ЕООД-Варна от юридическото лице „КЗУ-ЗЛМК ЕООД-
гр.Септември, представлявано от П. Й. Т..
От две Удостоверения за вписване, отбелязване и заличаване за лица" с изх. №
10341/2018г. по описа на Агенцията по вписване към Министерството на правосъдието е
установено , че дружество „Н. карс" ЕООД и подс. Н.Н. за периода 01.01.1993 до
06.07.2018г., нямат вписвания, отбелязвания и заличавания касаещи недвижими
имоти((листи 110-111 от Том 1 по делото).
От посочените писмени доказателства се установява по безспорен начин
предикатното престъпление-компютърна измама по чл.212а ал.1 от НК. Това е така, понеже
от функционална гледна точка прането на пари е процес, състоящ се в опериране със
средства, които произхождат от незаконни дейности по начин, по който изглежда, че тези
средства произхождат от законни източници. Касае се за процес насочен към узаконяване на
незаконно придобит доход. Необходима фактическа предпоставка за това е наличието на
предварителна дейност, незаконна по своя характер, от която са придобити облаги от
имуществен характер. Това е престъплението по чл.212а ал.1 от НК.
За това първоначално предикатно престъпление, са разделени материали и изпратени
4

от Районна прокуратура-Пазарджик, където се е водило по чл.212а ал.1 от НК. Именно това
престъпление е довело до извличането на облага-19330.40 лева, която е предмет
престъплението изпиране на пари.
За съставомерността на престъплението по чл. 253 ал. 1-5 НК не се изисква
задължително реализиране на наказателна отговорност за предикатното престъпление.
В конкретния случай е доказана връзката между предикатното престъпление и
предмета на прането на пари, като последващите действия на подс. потвърждават този
извод.
Предполагайки за престъпният начин на получените по сметката му 19330.40 лева,
подс.Н. извършил действия -изтеглил на каса сумата и изпратил на неустановено лице тази
сума,което е вид разпореждане с предмета .
По делото е назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза, от заключението
на която се установява , че подс.Н. е психично здрав. Същият е с памет и интелект в норма.
Към периода на деянието, същият е могъл да разбира свойството и значение на извършеното
и да ръководи постъпките си.
Деянието е доказано по безспорен начин не само от самопризнанията на подс.
подкрепени от посочените по горе доказателствени източници ,които са еднопосочни ,във
взаимна връзка по между си и допълващи се .Такива са посочените и включени по реда на
чл.283 от НПК ,доказателства на ПИБ АД относно изтеглените суми и подадената
декларация ,за подпесването на която няма обвинение ,Служба по вписвания,писмени
документи от НАП и гласните доказателства ,включени с тяхното прочитане ,както и
посочените по горе експертизи и приложеното веществено доказателство .
От правна страна :
От така изяснената фактическа обстановка и доказателствата по делото е установено ,
че подс.. Н. В. Н. с деянието си е осъществил обективните и субективни признаци на
престъплението по чл. 253, ал.4 пр.2 във вр. с ал.2,пр.1 и пр.2, във вр. с ал.1 във вр.с
чл.20 ал.2 от НК (редакция от 21.06.2006 г.)като съдът го призна за виновен - затова, че на
06.10.2016г. в гр.Варна, в съучастие с неустановено лице като съизвършител, чрез откриване
и поддържане на банкова сметка във финансова институция в евро с IBAN №***, открита в
„Първа инвестиционна банка" АД на името на дружество „Н. каре" ЕООД-Варна, с ЕИК
*********, получил и придобил чрез банков трансфер на 06.10.2016г. по същата сметка
имущество - парична сума от 9870 евро, равняващи се на 19330.40 лева, собственост на
„КЗУ-Завод за листови метални конструкции" ЕООД-гр.Септември, Област Пазарджишка,
управлявано от П. Й. Т., която сума след това придобил лично, изтегляйки я на каса, за
което имущество деецът е предполагал, че към момента на получаването му е придобито
чрез тежко умишлено престъпление - такова по чл.212а ал.1 от НК /компютърна измама/.
Квалификацията на престъплението по чл. 253 ал. 2 предложения 2 от НК, се обуславя
обстоятелството, че подс.е получил парична сума - имущество, за което предполагал към
момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление по чл.212а ал.1 от НК
/компютърна измама/, тъй като не е имал никакви контакти или търговски сделки с
кореспондиращото юридическо лице по паричния превод.
Квалификацията на престъплението по чл. 253 ал. 4 от НК за обвиняемия се определя
от обстоятелството, че деянието по ал. 2 е извършено с имущество, за което деецът е имал
пълни основания да предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез
тежко умишлено престъпление - такова по чл.212а ал.1 от НК /компютърна измама/, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест
хиляди лева. Тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК е това, за което по закона е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна.
Квалификацията по чл.20 ал.2 от НК се определя от това ,че деецът Н.Н. е извършил
престъплението в съучастие с неустановено в хода на разследването лице.
5

Съдът прие ,че подс. е предприел активни действия по откриване и поддържане на
сметка във финансова институция-ПИБ АД на негово име в период, за който е доказано ,че
не е имал други законни източници на доходи -имущества, превозни средства , парични
средства и трудови доходи ,поради което и пристъпил към получаване и придобиване на
постъпилата по сметката му сума , и използване на постъпилата по сметката му сума с
очевидното предположение ,за престъпния й произход. Наясно е бил ,че такава не му се
дължи ,явил се е малко след постъпването й в банката , и я е изтеглил еднократно ,като в
съответната декларация по ЗМИП е посочил като основание „карс трайд”,каквато също не е
извършвал.
Обекта на закрила в престъплението по чл.253 от НК- изпиране на пари засяга
обществените отношения ,които препятстват навлизането във финансовата сфера и
движението в нея на имущества без законен произход.
Същото като форма на последваща престъпна дейност, се предхожда от друга дейност ,в
резултат на която възниква незаконния доход ,която може да бъде престъпление или друго
обществено опасно деяние. Съдебната практика приема ,че предикатното престъпление е
деяние съставомерно по НК ,без значение ,как се е развила наказателната отговорност за
неговото извършване.
Достатъчно е ,да е налице причинна връзка между имуществения предмет –в случая
получените парични средства от подс.Н. , произтичащо пряко от първоначалното
престъпление –от неговото извършване или заради извършването му. Посочената връзка се
обосновава и от обстоятелството ,че подс. не е имал никакви други доходи и имущества
,поради което и няма друг възможен законен източник на доходи. Поради изложеното и
съдът прие ,че изпълнителното деяние на престъплението пране на пари се изразява в
извършване на финансова операция ,постигната чрез откриването и поддържане на сметка в
банка и само за да получи и придобие, държи и използува получената сума като
изпълнително деяние по чл.253 ал.2 от НК .
Налице е придобиване на сумата от така новооткритата банкова сметка, при която
деецът добива власт върху паричния превод ,като чрез паричния превод той е получил права
върху трансферираната в сметката му сума. Придобиване е осъществяването на
фактическата власт и разпореждане с паричните средства и бързото им кешовото им
изтегляне. Използването на сумата по сметката на подс. –е извършването на фактически
действия и ползване на приведените парични средства по начин ,че същата да не е налична
в други негови сметки –като форма на властническо правомощие.
С оглед изложеното и съдът прие ,че от обективна страна престъплението е на
еднократно извършване, а от субективна страна прие ,че подс. е действувал с евентуален
умисъл ,тъй като само е предполагал незаконния произход на имуществото ,тъй като по
необходимост е бил безразличен към това дали с действията си съдейства за легализирането
му. Предположението във всеки случай е налице ,тъй като от събраните доказателства явно е
установено ,че у всеки нормално разсъждаващ човек би се породило основателно съмнение
,че придобиването е по неправомерен начин, който не му се следва ,чрез престъпление или
друго обществено опасно деяние още повече ,че нито е осъществявал сделки или е
установен друг законен източник на доходи.
По наказанието:
Подс. Н. В. Н., с ЕГН **********, е роден на 28.06.1984г. в гр.*, с постоянен адрес в
гр.*** *.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете изключително дългия
срок на разследване по делото граничещ с неразумен такъв, наред със чистото свидетелство
за съдимост и направеното самопризнание, добрите трудови данни на подс.,който макар и
живеещ на село се грижи за прехраната с полагане на труд за родител и за себе си ,а прие
извършеното за изолиран случай ,поради което и приложи разпоредбата на чл. чл.58а и
чл.55 ал.1 т.1 от НК и му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
6

ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.55 ал.3 от НК на подсъдимия Н. съдът не наложи наказанието
глоба.
Поради липса на каквито и да било отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
намери ,че посоченото наказание би изпълнило целите по чл.36 от НК както на генералната
така и на специалната превенция,а с оглед данните за личността на подс. не се налага и
ефективното му изтърпяване .
На основание чл.253 ал.6 от НК предметът на престъплението, а именно 19 330,40
лева СЕ ОТНЕМА в полза на държавата, като поради липсата му се присъжда неговата
равностойност.
Съдът ОСЪДИ подсъдимия Н. да заплати направените по делото разноски в полза
на Държавата в размер на 1635,35 лева /хиляда шестстотин тридесет и пет лева/ по сметка
на ОД на МВР – Варна.
Произнесе се по Вещественото доказателство по делото - един брой компютърна
конфигурация „Асус", модел ., с лепенка № ***, след влизане на присъдата в сила следва ДА
СЕ ВЪРНЕ на „КЗУ-Завод за листови метални конструкции" ЕООД - гр. Септември, обл.
Пазарджик.
СЪДИЯ –ДОКЛАДЧИК:
7

Номер на акта:	30
Дата:	25 май 2022 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия:	Уляна Куманова Савакова

Дело:	20223100200393
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 април 2022 г.

Присъда по дело №393/2022 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите