Решение по дело №8662/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2004
Дата: 5 септември 2025 г. (в сила от 5 септември 2025 г.)
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20242120108662
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2004
гр. Бургас, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120108662 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу С. С. Р.
искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 96.06 лева за отчетен период 04.08.2021 г. до 10.08.2023 г., за обект на потребление
с. Трояново, ул. „Христо Смирненски“ № 39, както и законна лихва от депозиране на
Заявлението в съда на 15.10.2024 г., както и мораторна лихва от 27.28 лева за периода
25.11.2021 г., 10.10.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
3559/16.10.2024, по ч.гр.д. № 7065/2024г. по описа на БРС, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр.
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че С. Р. е собственик на описания по-горе водоснабден
обект, като в това си качество е потребител на ВиК услуги, съобразно ОУ на ищеца. Сочи се,
че в процесния период на ответника е начислена за обекта на потребление доставена,
отведена и пречистена вода, за което са издадени съответни фактури, като ответникът не е
заплатил задълженията си по фактурите в 30 дневен срок от датата на издаване на всяка от
тях, съобразно чл. 33 ал. 2 от ОУ. Излагат се аргументи, че предвид неизпълнението от
страна на ответника се е породило задължение за обезщетение за забава от падежа на всяка
фактура. Поддържа се, че за процесните задължения ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и съобразно
дадените от съда указания е предявил настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявения иск. Ангажирани са доказателства.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното
производство, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения за
особен представител - адв. С. Х. А., е подал отговор на исковата молба, с който е застъпено
становище за основателност на предявените искове. Адв. А. е установил контакт с ответника
1
Р., който живее извън страната и е поел ангажимент да изпрати пари на съпругата си за
погасяване на задълженията.
Предявени от ищеца са искове, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Постъпила е от ищцовото дружество молба вх. № 37345/28.08.2025 г., с която се
признава, че на 28.06,2025г. ответникът С. С. Р. е изплатил изцяло сумата, предмет на
съдебното производство, поради което не поддържа претенцията. Претендира присъждането
на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за исковото
производство.
В съдебно заседание, проведено на 02.09.2025 г., ищцовото дружество редовно
призовано, се явява, като чрез упълномощен представител заявява, че не поддържа
претенцията, тъй като не са заплатени единствено разноските за юриконсултско
възнаграждение. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от назначения особен
представител адв. А., който заявява, че сумата от 540.19 лева е заплатена в хода на процеса и
представя доказателства за това. Моли за отхвърляне на иска, не оспорва искането за
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят, че обектът на потребление в с. Трояново, ул. „Христо
Смирненски“ № 39 е водоснабден и е собственост на ответника Р..
Представени са и решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за
битови и за стопански нужди, както и издадените от ищеца фактури за процесния период.
Представена е изходяща от ищеца справка - извлечение за показанията на водомера за
процесния присъединен обект.
Представена е разписка за плащане на сума в размер на 540,91 лева от 28.06.2025г.
място.
Не се спори между страните, че исковата сума е погасена изцяло от ответника в хода
на съдебното производство, като непогасени са останали единствено разноските за
юрисконсултско възнаграждение, претендирани в размер на 100 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея
нормативна регламентация, съдът достига до следните правни изводи:
В конкретния случай между страните не се спори за наличието на облигационна
връзка помежду им, реалното предоставяне на в и к услуги и размера на дължимите суми,
като ответникът е извършил доброволно плащане след завеждане на установителните
претенции. По изложените съображения и предвид наличието на всички материално-правни
предпоставки, съдът намира, че ищецът успешно е провел доказване за дължимост на суми
за периода от 04.08.2021 г. до 10.08.2023 г. Предвид извършеното плащане в хода на процеса
обаче, което съдът следва да съобрази на основание разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
искът за главница и лихва следва да се отхвърли като основателен поради погасяване на
задължението чрез плащане.
Относно твърдението на ответната страна, че не дължи разноски, тъй като спорът
можело да бъде разрешен по извънсъдебен ред, съдът счита същото за неоснователно, тъй
като исковете са за незаплатени в срок парични задължения, поради което ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на иска.
На ищцовото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер, който следва да се определи в размер по 100 лева, съобразно искането в
2
представения списък с разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ №
3, против С. С. Р., ЕГН **********, адрес: с. Трояново, ул. „Христо Смирненски“ № 39, общ.
Камено искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 96.06 лева за отчетен период 04.08.2021 г. до 10.08.2023 г., за обект на
потребление с. Трояново, ул. „Христо Смирненски“ № 39, както и законна лихва от
депозиране на Заявлението в съда на 15.10.2024 г., както и мораторна лихва от 27.28 лева за
периода 25.11.2021 г., 10.10.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№ 3559/16.10.2024, по ч.гр.д. № 7065/2024г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА С. С. Р., ЕГН **********, адрес: с. Трояново, ул. „Христо Смирненски“ №
39, общ. Камено да заплати на Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3,
сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото съдебно - деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3