№ 26293
гр. София, 26.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110147368 по описа за 2021 година
намери следното:
Образувано е по заявление на КГ ООД с ЕИК ***** срещу Р. В. Д. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 800 лв., представляваща
задължение по договор за потребителски кредит (заем) № 1064906 от 23.05.2019 г. ведно със
законна лихва от 13.08.2021 г. до изплащане на вземането, неустойка в размер на 192 лв.,
договорна възнаградителна лихва в размер на 34,20 лв., такса за забава в размер на 1608,32,
такси към ЧСИ в размер на 24 лева, законна лихва за периода от 01.08.2019 г. до 13.08.2021
г. в размер на 138,46 лева и разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 150 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона или с
добрите нрави.
В случая заявителя претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на
глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между страните,
породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
По искането за издаване на заповед за изпълнение за задължение за неустойка за
неизпълнение на задължение
Заявителят претендира заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение на длъжника
да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
настоящото заявление се претендира неустойка за неизпълнение, но не на главното
задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението да представи
обезпечение за кредитора. Посоченото задължение е описано в чл. 5, ал. 2 от договора,
съгласно който заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да
1
предостави на заемодателя едно от изрично посочените в разпоредбата обезпечения.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора при неизпълнение на посоченото задължение заемателят
дължи неустойка.
При съблюдаване насоките относно валидността на клаузите за неустойка, подробно развити
в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK и след
преценка съдържанието и смисъла на цитираната договорна разпоредба, съдът намира, че
така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната