ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 748
гр. Перник , 08.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500534 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 267 и сл. от ГПК.
С решение № 260653 от 03.06.2021г., постановено по гр.д. № 263/2021г. по описа
на РС-Перник са отхвърлени предявените искове от КР. ДР. Д. искове да бъде признато
за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ”, че ищецът
не дължи на ответното дружество сумата от 450,97 лв. - главница по Договор за
потребителски паричен кредит с № ***., ведно със законната лихва от 16.11.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 57.34 лв. - възнаградителна лихва за
периода 30.10.2009 г. - 26.02.2010 г.; сумата от 91.27 лв. - мораторна лихва за периода
30.11.2009 г. -14.10.2011 г; сумата от 125.00 лв. - присъдени разноски по заповедното
производство, от които 25.00 лв. - държавна такса и 100.00 лв. -юрисконсултско
възнаграждение; сумата от 114.00 лв. - разноски по изпълнителното дело; сумата от
101.63 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ; сумата от 150.00 лв. - други дължими суми
по ИД, като погасени по давност поради изтичане на 5-годишна погасителна давност,
като неоснователни и недоказани. КР. ДР. Д. е осъден да заплати на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на
200.00 лева.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от КР. ДР. Д., подадена чрез адв.
Т., в която се иска неговата отмяна по изложени съображения за неправилност на
решението, като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните
1
правила и необоснованост. Жалбоподателят счита за неправилно разрешението, дадено
от първоинстанционния съд на въпроса „от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена т .10 от ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС, както и
относно приложимостта на последното по отношение на вземания по изпълнително
дело, образувано преди приемането на ТР. Погрешно според него районният съд се
позовал на едно единствено съдебно решение на ВКС, като игнорирал множеството
други, застъпващи становището, че давността за вземанията, предмет на изпълнителни
дела, образувани преди датата на постановяване на ТР, тече от датата на последното
валидно изпълнително действие, което в случая е 06.04.2012г., а не от датата на
приемане на ТР. Поддържа, че на 06.04.2014 г. изп. дело е прекратено по право и
всички изпълнителни действия след тази дата се обезсилват по право, респективно не
са годни да прекъснат давността. Погасителната давност относно вземанията е изтекла
на 06.04.2017 г. преди образуването през 2018г. на ново изп. производство.
Претендират се разноски. Отправя се до съда искане за спиране на производството на
основание чл. 229, т.4 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело №
3/2020г., евентуално за постановяване на решение по спора след постановяване на
тълкувателното решение.
Въззиваемата страна „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, в срока за
отговор по чл. 263, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на жалбата по
подробно изложени съображения. Претендира присъждането на разноски.
Във въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установи, че подадената въззивна жалба е допустима, като подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването и в срока по чл. 259 ГПК и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК, поради което образуваното въз
основа на нея дело следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, като на страните бъде дадена възможност да изразят становище по доклада
и им бъде указана възможността за доброволно уреждане на спора.
Искането на жалбоподателя за спиране на настоящото производство на
основание чл. 229, т.4 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело №
3/2020 г. следва да се остави без уважение, тъй като въззивната инстанция не разполага
с такова правомощие. Съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за правоприлагащите органи. Според
т. 1 от ТР № 8/2013г. на ОСГТ на ВКС при образувано тълкувателно дело пред
Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо
дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и
2
във въззивната и първата инстанция. В мотивите на решението подробно е разяснено
защо е прието това правно разрешение. Особените мнения, с които е подписано ТР
нямат предвидената в ЗСВ задължителна сила.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада.
НАСРОЧВА делото за 12.10.2021г. от 10.15ч., за която дата и час да се призоват
страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3