Р
Е Ш Е
Н И Е
№
1 8 8 6
гр.
Пловдив, 21.10.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито съдебно заседание на дванадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на
секретаря Петя Сарпанова като разгледа докладваното от съдията АНД № 3273/2019
г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление /НП/ № 422551-F466929/26.03.2019 г. на началник на
отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП Пловдив, с което на „Мусони България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Генерал Гурко“ № 10, представлявано от И.В.П., на основание чл. 185, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция
в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г
на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят
моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с липсата на извършване на
нарушение поради липсата на продажба на стока или извършване на услуга, както и
неустановяването на кое лице в какво качество е получило пари.
Въззиваемата
страна ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението е доказано от събраните
доказателства, доколкото се установява получаването на пари във връзка с
извършване на продажби.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се
явява допустима.
От фактическа страна съдът установи
следното:
На
12.01.2019 г. в ресторант „Мемори“, находящ се в гр. Пловдив, пл. „Съединение“
№ 3, стопанисван от „Мусони България“ ЕООД се намирали служителите на ЦУ на НАП
Е.Г., И.В. и И.Б.. Те били там по повод извършване на оперативна проверка.
Извършили контролна покупка, заплатили я и им бил издаден фискален бон. Тогава
служителите на приходната агенция се легитимирали и започнали с проверката си.
В хода на проверката в метална каса /сейф/, намираща се зад бара в ресторанта,
Е.Г. и И.В. открили стъклена чаша с поставени в нея парични суми и приходни
касови ордери /ПКО/. По време на проверката съдействие на служителите оказвала
салонният управител – Е.Ш.. Зад бара била и барманката С. Т.. Паричните
средства били извадени от сейфа, ведно с ПКО, и описани. В същите ПКО е
установен и предмета на настоящото дело - квитанция за ПКО серия С № 0590087 от
07.01.2019 г. с предмет малка зала капаро за дата 25.05.2019 г. на обща
стойност 150 лв. с клиент Т. Т., издадена от дружеството жалбоподател „Мусони
България“ ЕООД и написана и подписана от негов представител Г.С., на длъжност
салонен управител. Такава била и обичайната практика в ресторанта – салонните
управители да приемат суми като капаро, да поемат задължение от името на
дружеството за предмета на капарото и да издават квитанция за ПКО, както
направил и Г.С. на 07.01.2019 г., като приел от Т. Т. сумата от 150 лв. като
капаро за малката зала на ресторанта.
Обектът
към момента на проверката и на издаването на квитанцията бил снабден с фискално
устройство /ФУ/ модел ISL5011
KL
с ИН на ФУ IS013788
и ИН на ФП 12016758. Инспекторите по приходите направили проверка във ФУ за
фискализирането и регистрирането на сумата по въпросната квитанция за ПКО. Тъй
като обаче за конкретната дата 07.01.2019 г. възникнал някакъв проблем,
контролната лента /КЛЕН/ била предоставена на по-късен етап, на който
установили, че сумата представляваща капаро по ПКО от 07.01.2019 г. за сумата
от 150 лв. не е регистрирана и отчетена в КЛЕН-а., т.е. не е издаден фискален
бон за нея. Не е установено към момента на проверката в обекта да е представен
кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на законовите изисквания.
За
проверката е съставен протокол за извършена проверка № 0379310 от 12.01.2019
г., като е съставен и описа на паричните средства от същата дата с обяснения от
салонния управител за разликата на паричните средства от фактическата наличност
и разчетената касова наличност от ФУ.
Въз
основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F466929/16.01.2019 г. срещу дружеството жалбоподател
за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и представителя на
дружеството, който е посочил в самия акт, че има възражения.
За
извършеното нарушение било издадено обжалваното НП срещу „Мусони България“ ЕООД,
с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за
същото нарушение на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката Е.Г. -
актосъставител, показанията на свидетелите И.В. и И.Б., Е.Ш., Г.С. и С. Т., и
от приложените писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, възражение, протокол за извършена
проверка № 0379310/12.01.2019 г., опис на парични средства в касата към момента
на започване на проверката, дванадесет броя декларации от лица, работещи по
трудово/гражданско правоотношение, копие на квитанция към ПКО серия С № 0590087
от 07.01.2019 г., КЛЕН от 07.01.2019 г. оправомощителна заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018 г.
Разпитана
в съдебно заседание свидетелката Г. потвърждава авторството на АУАН и поддържа
констатациите в него. В съдебно заседание изяснява подробности около
извършената проверка, които съответстват с показанията на другите свидетели по
делото. Съдът се довери и на показанията на свидетелите В. и Б., които съвпадат
с тези на актосъставителката. Показанията им съдът намира за обективни,
логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени
доказателства, поради което им дава вяра.
Оцениха
се като достоверни и показанията на свидетелите Ш., С. и Т. относно обстоятелствата, свързани с
получаването на капаро, причините за това, съхранението на ПКО и паричните суми
по тях, съставените за капарото документи, неиздаването на фискален бон, които
представляват и релевантните към предмета на доказване въпроси. В тази част
показанията им се потвърждават от писмените доказателства и от показанията на
останалите свидетели. Не се даде вяра на показанията им за личното поемане на
ангажимент за получаването на капаро, личния характер на вещите, включително и
паричните суми в чашата с ПКО. В тази част показанията на свидетелите съдът
оцени като недостоверни и нелогични, противоречащи на здравия разум, писмените
доказателства по делото и собствените им показания. Както всички от тях твърдят
въпросните сума са приемани като капаро, т.е. със съдържанието, което всеки
човек влага в „капаро“, а именно предимно за да се обезпечат действителното
изпълнение на поетите от двете страни задължения – т.нар. обезпечителна функция
на капарото. Същевременно салонните управители – свидетелите Ш. и С., твърдят,
че ако някой клиент се откаже от предложената услуга, те връщали предадените
като капаро парични суми. Отделно от това в ПКО е положено старание да се
отразят всичките му елементи, включително и предприятието, от името на което се
вземат парите. Междувременно в показанията си Ш. и С. споделят, че не са знаели
какво да пишат и затова са написали фирмата на работодателя си. Посочват още че
лично са поемали ангажимент. Ако това действително е било така и ангажиментът
им е бил личен, при положение че са знаели какво се попълва в ПКО, защо са
написали наименованието на дружеството жалбоподател. Това именно съдът намира
за абсурдно в показанията им, без да бъде засяган въпросът за причината, и
затова и не им се довери в обсъжданата част.
Относно приложението на
процесуалните правила:
При
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани
в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът
е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН,
като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата,
при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е
дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото
на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението
е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е
извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за регистриране на
всяка доставка на стоки и услуги чрез издаване на фискален бон, свързани с
контрола на държавата за спазване на тези правила.
Действително
в обжалваното НП е допусната грешка като на едно място е посочено, че нарушението
е извършено от търговски обект заведение за обществено хранен – ресторант
„Мусони“ на 07.01.2019 г., находящ се в гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 3,
стопанисван от „Мусони България“ ЕООД. Същевременно навсякъде другаде в НП и
акта ресторантът е посочен като „Мемори“. Доколкото наименованието навсякъде
другаде на ресторанта е отразено като „Мемори“ и такова се установява,
единственият възможен извод е за допускането на техническа грешка при
въпросното посочване в текста от НП и АУАН. Това, разбира се, не довежда до
липсата на техническа грешна, но дава основание тя да бъде окачествена като
несъществена и ненарушаваща правата на нарушителя по начин, че последният да не
може да разбере в какво точно нарушение в обвинен. В подкрепа на този извод са
и допълнителните данни за адреса и дружеството, което го стопанисва, за да се
направи ясен и категоричен извод за мястото на извършване на нарушение, което в
пряка връзка с конкретното заведение за обществено хранене.
От правна страна съдът намира
следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно, както съставителят
на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството
жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Не се
установява от материалноправна страна да е извършено нарушение по посочената и
вменена норма.
Разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредбата/ задължава
всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се
извършва по банков път, като за целите на тази наредба „фискално устройство“,
„търговски обекти“ и „фискална касова бележка (фискален бон)“ са тези по § 1,
т. 40 и т. 41 от ДР и чл. 118, ал. 2 от ЗДДС, съгласно чл. 2, ал. 1 от същата.
По същия начин регламентира задълженията на лицата и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а
именно разпорежда всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ.
Обсъжданите
норми обвързват задължението за издаване на фискален бон с осъществяването на
„продажба“ на стоки или услуги. По същия начин третира материята и чл. 25, ал.
1 от Наредбата, който задължава лицата да издават фискална касова бележка за
всяка продажба независимо от документирането ѝ с първичен счетоводен
документ с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а според
ал. 3 на същия член фискален бон се издава при извършване на плащането. Отново
обаче регистрирането на операцията и издаването на касов бон се обвързва с
осъществяване на продажба.
Доколкото
в Наредбата не се съдържа дефиниция на понятието продажба на стоки или услуги,
следва да бъдат възприети тези, дадени от ЗДДС в чл. 6 и чл. 9. Съгласно чл. 6,
ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото
на собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на услуга е
всяко извършване на услуга – чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Именно с доставката на стока
или услуга и възниква и данъчното събитие, т.е. с прехвърляне на стоката или
извършване на услугата – чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Макар в ЗДДС и Наредба
да липсва легално определение на „продажба на стоки или услуги“ законодателят
употребява термина като еквивалент на „доставка на стоки или услуги“ и прокарва
идеята си в целия закон. Най-ясно тя може да бъде открита в чл. 14 от ЗДДС,
който засяга дистанционната продажба на стоки и я определя като „доставка на
стоки“ с допълнителни елементи. Следователно за да е извършена продажба на
стоки или услуги, следва да е прехвърлена собствеността върху стоките или да е
извършена услуга, съгласно законовите дефиниции, обсъдени по-горе, т.е. да
налице доставка.
Налага
се изводът, че плащанията на суми по доставки на стоки или услуги, независимо
дали същите ще се третират като капаро (задатък) или като авансови вноски по
продажната цена, не следва да се регистрират и отчитат чрез издаване на
фискални касови бележки от фискално устройство, тъй като с тях не е осъществена
доставка на стока или услуга - няма прехвърляне на право на собственост или
друго вещно право върху стока или извършване на услуги, т. е. няма доставка на
стоки или услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. С приемането на капаро не
се извършва услугата, предоставяна в проверявания обект, а именно
ресторантьорски услуги. Още повече че капарото по същността си съгласно чл. 93
от ЗЗД не представлява авансово плащане, а има обезпечителна, обезщетителна и
доказателствена функция и няма общо със самото извършване на услугата.
Процесната
операция, която органите по приходите са третирали като извършена в търговски
обект сделка (продажба на услуга) при извършената проверка на място, има за
предмет капаро в обикновеното му значение по смисъла на ЗЗД, поради което
датата на възникването на данъчното събитие се определя при хипотезата на чл.
25, ал. 2 от ЗДДС - към момента на извършване на услугата или прехвърляне на
собствеността върху стоката, към който момент възниква и задължението на
продавача да регистрира извършената от него доставка на срока/услуга чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ, при условие че плащането по нея не
се извършва по банков път.
С
оглед на това, следва да се приеме, че към момента на капариране на сумата от
150 лева, който във всички случаи не съвпада с момента на извършване на
услугата, не е възникнала доставка/продажба, която следва да бъде регистрирана
с фискално устройство, поради което за изпълнителя по нея не е възникнало и
задължение да издаде фискална касова бележка за посочената сума.
Според
настоящият състав приложимата разпоредба в тези случаи е чл. 33 от Наредбата,
която предвижда, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми.
По
тези причини съдът смята, че с предоставяне на капаро (задатък) не възниква
задължение за задълженото лице да издаде фискален касов бон по смисъла на чл.
3, ал. 1 от Наредбата във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не се
извършва доставка/продажба на стоки или услуги. Като е приел обратното,
административнонаказващият орган не е приложил правилно материалния закон и е
издал незаконосъобразно НП. Това влече и неговата отмяна.
Предвид
липсата на съставомерност от обективна страна на извършеното нарушение по
повдигнатата с АУАН правна квалификация съдът счита, че не може и не следва да
бъде изследвана субективната страна на деянието, както и законността на
наложената санкция.
По
изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 422551-F466929/26.03.2019 г. на началник на отдел „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП Пловдив, с което на „Мусони България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Генерал Гурко“
№ 10, представлявано от И.В.П., на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 600
лв. за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл.
118, ал. 1 от ЗДДС
Решението
подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните
основания по НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
А.Д.