Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260106
Ботевград, 08.10.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори
съдебен състав, в публичното заседание на осми септември през две
хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при
секретаря-Х.К.,
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
ЦВЕТКОВА
гражданско дело № 381 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
„А.К.П.З.”ЕООД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”П.В.”№**, ет.*, чрез пълномощник
юрисконсулт Й.В.М., моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Т.Н. ***, с
ЕГН:********** за съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № 4789 от 27.10.2020г. по ч.гр.д.№ 1332/2020г. по
описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 1729.19 лева,
представляваща парично вземане по Договор за потребителски
кредит № *********
от 30.11.2016г., както
и за сумата от 294.10 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 09.12.2016г. до 26.01.2018г., както и за сумата от 473.93 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 27.01.2018г. до 25.09.2020г., ведно със законната
лихва върху горната сума-главница, считано от 29.09.2020г. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и да се присъдят
разноските по настоящето дело и в заповедното производство, за които е представен
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.86/.
В с.з. ищецът е
депозирал писмена молба с вх.№ 263812 от 02.09.2021г., чрез пълномощник юрк.Христо Атанасов Атанасов/пълномощно на л.87/, с
която заявява, че
поддържа исковете и моли да бъдат уважени.
Ответникът-Т.Н. ***,
чрез пълномощник адв. И.Н. от САК/пълномощно
от 28.04.2021г. на л.72/,
е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 262878 от 26.05.2021г., в
предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете по
основание като твърди, че не е длъжник на ищеца за
каквито и да било суми. Прави възражение за погасени по давност лихви, които се
претендират, тъй като за същите следва да се приложи кратката тригодишна
давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Няма данни какви суми ответникът е изплатил на
ищеца и размера на остатъка от кредита. Заявява, че не е уведомяван за
сключените договори за цесия, за което вземането не е изискуемо. Няма данни
дали И.А.М.АД е прехвърлил вземането, дължимо от ответника, тъй като липсват
доказателства за това. Не е представен и договора за цесия между Ф.Б.и И.А.М.АД,
което поставя под съмнение съществуването му и прехвърляне на конкретното
вземане. Моли
да се отхвърлят исковете като неоснователни и се
присъдят направените по делото разноски, за които не е представен списък за
разноските по чл.80 от ГПК.
В с.з. ответникът Т.Н. ***, редовно призован, не се явява и не взема становище по исковете.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело №1332/2020г. по описа на РС-Ботевград, се
установява, че на основание чл.410 от ГПК на 27.10.2020г. е разпоредено по искане на ищеца със
Заявление с вх.№ 265373 от
30.09.2020г., изпратено
по пощата с п.кл. от 29.09.2020г., е разпоредено издаване на Заповед № 4789 от 27.10.2020г. по ч.гр.д.№
1332/2020г. по
описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 1729.19
лева, представляваща парично вземане по Договор за потребителски
кредит № *********
от 30.11.2016г., както
и за сумата от 294.10 лева, представляваща договорна лихва за периода от 09.12.2016г. до 26.01.2018г., както
и за сумата от 473.93 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 27.01.2018г. до 25.09.2020г., ведно
със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 29.09.2020г.
/датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
Описаната по-горе заповед по
ч.гр.д.№1332/2020г. по описа на РС-Ботевград за
изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника на 14.12.2020г. В срок с възражение с вх.№ 267229 от 21.12.2020г. ответникът Т.Н.Н., чрез
пълномощник адв. И.Н. от САК, за което е приложено пълномощно от 16.12.2020г., е оспорил изцяло
задължението с твърдения, че сумата е недоказана и е погасена по давност, както
и че не е в договорни отношения.
Ищецът е бил уведомен за
възражението на ответника и възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК
с Разпореждане №260176 от 15.01.2021г., връчено му на 03.02.2021г.
Исковата
молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 381/2021г. по описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е
депозирана на 02.03.2021г. в РС-Ботевград, изпратена по пощата с п.кл. от 01.03.2021г., т.е. в едномесечния срок, предвиден
за това в ГПК от постановяване на горното разпореждане.
Ответникът е страна по сключен Договор за потребителски кредит № *********
от 30.11.2016г.,
съгласно който „П.Ф.Б.“ООД с ЕИК: *********, с ново наименование „Ф.Б.“ЕООД като заемодател е
предоставил на ответника като заемател сумата от 1950лв. , която
е преведена по посочена от ответника банкова сметка, ***оворена лихва, с първо
плащане на 09.12.2016г. Последната дължима вноска е на 24.01.2018г.
Автентичността
на описания по-горе договор за паричен заем не се
оспорва от ответника.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 01.07.2017г. е сключен Договор за продажба
на вземания /цесия/ между „П.Ф.Б.“ООД /цедент/ и „И.А.М.”АД/цесионер/, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „И.А.М.”АД, който въвежда договора в
системата си под номер *******.
Ответникът е оспорил горното прехвърляне, както и твърди, че за същото
не е надлежно уведомен.
Ищецът не е представил по делото препис от Договор за
продажба на вземания /цесия/ от 01.07.2017г. между „П.Ф.Б.“ООД
и „И.А.М.”АД.
От приложените по делото копие от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 30.01.2017г. и копие от извлечение от Приложение
№1 към Рамковия договор,
се установява, че „И.А.М.”АД прехвърля на ищеца свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от
договори за заем и договори за потребителски кредити, които са отпускани на
клиенти, като вземанията се
индивидуализират в Приложение
№1 към договора. Приложено е
извлечение от Прибложение №1, в което е посочен процесния договор за кредит.
Към
исковата молба има
уведомление, наречено уведомително писмо от „И.А.М.”АД,
удостоверяващо, че „И.А.М.”АД уведомява ответника за договора за
цесия от 30.11.2017г. и Приложение № 1/01.10.2019г.
Горното
уведомление е връчено на ответника на 29.04.2021г. съгласно изрично направеното за това
искане от ищеца в исковата молба с получаване на препис от същата и приложенията
към нея.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 263790 от 27.08.2021г., изготвена от вещото лице М.П.Б.,
което страните не са оспорили и съдът приема като компетентно и обосновано, се
установява, че задължението на ответника към момента на изготвяне на
заключението е сума-главница от 1729.19лв.,
след като са отчетени платените от него суми в общ размер от
551.80лв., договорната лихва за периода от 09.12.2016г. до 26.01.2018г. е в
размер на 294.10лв., а за периода от 29.09.2017г. до 26.01.2018г. е в размер на 39лв. и
размерът на законната лихва за забава върху сумата-главница от 1729.19лв.
за периода от 27.01.2018г. до 25.09.2019г. е в размер на 467.36лв.
Ответникът
не е представил доказателства за заплащане на процесните суми.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От
изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да
приеме, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледани
по същество главният иск по чл.422,
ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 1729.19лв.,
представляваща парично вземане по цедиран Договор за потребителски
кредит № *********
от 30.11.2016г., както
и акцесорните
искове
за сумата от 294.10 лева, представляваща договорна лихва за периода от 09.12.2016г. до 26.01.2018г., както
и за сумата от 473.93 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 27.01.2018г. до 25.09.2020г., ведно
със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 29.09.2020г.
/датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, са
неоснователни
и следва да се отхвърлят изцяло като недоказани, по следните правни
съображения:
Фактите
и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че вземанията на ищеца срещу ответника са на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД.
За да се уважат предявените искове,
дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно
основание / два договори
за цесия/ и претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за
цесиите.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което
цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в
облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането.
Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или
договора за това и естеството на вземането го позволява/. Съгласно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането.
Фактическият
състав, от който произтича вземането на цесионера срещу длъжника включва
следните кумулативно свързани елементи: 1. наличието на облигационна
връзка между цедента и цесионера, произтичаща от договор за цесия по чл. 99 и
сл. ЗЗД и 2. неизпълнение на задължението на длъжника.
Прехвърлянето на вземане или цесия е договорът, с
който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Тя замества стария кредитор на длъжника с нов. Ако иска да се освободи от задължението си, длъжникът трябва да плати на кредитора или на овластено от
него, съда или от закона
лице-така чл. 75 ал.1 изр.І-во от ЗЗД. Длъжникът се освобождава и ако изпълни на некредитор,
но кредиторът потвърди изпълнението или се
възползва от него-чл.75 ал.1 изр.ІІ-ро.
Уважаването
на иска е предпоставено от валидността на сключените два
последователни договори за цесия.
В случая ищецът не представи писмени докозателства, удостоверяващи
наличието на първия сключен договор за цесия между първоначалния кредитор на ответника,
а именно „П.Ф.Б.“ООД и „И.А.М.”АД, т.е. няма доказателства, че вземането на „П.Ф.Б.“ООД на основание сключения
с ответника договор за потребителски кредит от 30.11.2016г. е прехвърлено на „И.А.М.”АД, както и че ответникът е
уведомен за тази първа цесия, описана в исковата молба, че е съгласно договор
за цесия от 01.07.2017г., в каквато насока са направени изрични възражения от
ответника.
От приложените по делото доказателства
се установява, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението си като
кредотиполучател по сключения с „П.Ф.Б.“ООД договор за кредит с настъпил падеж
на плащане на 24.01.2018г. за сумата-главница от 1729.19лв., за сумата от
294.10лв., представляваща
договорната
лихва за периода от 09.12.2016г. до 26.01.2018г. и за
сумата от 467.36ллв., представляваща законната лихва за забава върху сумата-главница от 1729.19лв.
за периода от 27.01.2018г. до 25.09.2019г. съгласно приетата по делото ССчЕ.
Няма доказателства, че тези вземания са прехвърлени от първоначалния
кредитор „П.Ф.Б.“ООД на „И.А.М.”АД, за което обстоятелство
ответникът да е уведомен. Приложеното по делото уведомление, което е връчено на
ответника като приложение към исковата молба се отнася само до сключения
договор за цесия от 30.01.2017г. и Приложение №1 от 01.10.2019г. между „И.А.М.”АД и ищеца.
По делото е приложено
само копие от
Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017г.,
сключен между „И.А.М.”АД като цедент и ищеца „Агенция за конторол на просрочени задължения“ООД като
цесионер и
копие от извлечение от Приложение №1 към него, за който
договор ответникът е надлежно уведомен с получаването му като приложение към
исковата молба.
От събраните пред настоящата съдебна инстанция
доказателства не се установи вземанията на „П.Ф.Б.“ООД по сключения с ответника
Договор за потребителски кредит № *********
от 30.11.2016г. да са прехвърлени на ищеца, за което ответникът да е надлежно уведомен,
тъй като не е представен договора за цесия между „П.Ф.Б.“ООД и „И.А.М.”АД и данни за уведомяването за
него на ответника.
По отношение на възражението на ответника, че
вземанията за лихви са погасени по давност, тъй като за тях следва да се
приложи 3-годишната погасителна давност съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, намира
за частично основателно само по отношение на вземането за договорна лихва, по
следните съображения:
В
случая вземането за договорна лихва е изискуемо за периода от 09.12.2016г. до
26.01.2018г. и към датата на подаване на заявлението на 29.09.2020г. по ч.гр.д.№ 1332/2020г. по
описа на РС-Ботевград е изтекла тригодишната погасителна
давност,
регламентирана в чл.111 от
ЗЗД само за вземането за периода от 09.12.2016г. до 28.09.2017г.
Вземането за лихва за
забава върху сумата-главница за периода от 27.01.2018г. до 25.09.2020г. не е
погасено по давност, тъй като не е изтекла тригодишната давност, считано от
27.01.2018г. до датата на подаване на заявлението на 29.09.2020г. по ч.гр.д.№ 1332/2020г. по
описа на РС-Ботевград.
Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не се установява в отношенията между страните ищецът да е носител
на спорните вземания, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 по ч. гр. д.№ 1332/2020г. по описа РС-Ботевград. С оглед на това предявените искове по чл.422, ал.1, т.1 ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на
спора и направеното искане от ответника, съдът намира, че съгласно чл.78, ал.3
от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 150лв. за направени
разноски в хода на заповедното производство / по ч.гр.д.№ 1332/2020г. по описа на БРС/ за заплатено адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение съгласно приложения договор за правна
защита и съдействие, както и сумата от 370лв. за направени разноски по
настоящето дело, включващи платено адвокатско възнаграждение съгласно
приложения договор за правна защита.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с
правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК от „А.К.П.З.”ЕООД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”П.В.”№**, ет.* срещу Т.Н. ***, с ЕГН:********** за признаване на установено на съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № 4789 от 27.10.2020г. по ч.гр.д.№ 1332/2020г. по
описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 1729.19 лева/хиляда седемстотин двадесет и
девет лева и 19 стотинки/,
представляваща парично вземане по Договор за потребителски
кредит № *********
от 30.11.2016г., както
и за сумата от 294.10 лева/ двеста деветдесет и четири
лева и 10 стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 09.12.2016г. до 26.01.2018г., както и за сумата от 473.93 лева/четиристотин седемдесет и три
лева и 93 стотинки/,
представляваща законна лихва за забава за периода от 27.01.2018г. до 25.09.2020г., ведно със законната
лихва върху горната сума-главница, считано от 29.09.2020г. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „А.К.П.З.”ЕООД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”П.В.”№**, ет.* да заплати на Т.Н. ***, с ЕГН:********** сумата
от 150лв./сто и петдесет лева/ за направени разноски в хода на заповедното
производство / по ч.гр.д.№ 1332/2020г.
по описа на РС-Ботевград/, както да заплати и сумата от 370лв./триста и седемдесет лева/ за
направени разноски по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА
ЦВЕТКОВА/