№ 145
гр. Севлиево, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230100278 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по чл.150 от СК.
В исковата молба ищцата твърди, че с решение № 94 от 14.03.2018 г. по гр.д. №
230/2018 по описа на РС – Севлиево, бракът между страните е бил прекратен,
родителските права върху двете малолетни деца на страните били предоставени на
майката, а бащата се задължил да изплаща издръжка в размер на по 130 лв. за всяко
дете. Сочи се, че е изминал продължителен период от време, което предопределя
актуализирането й.
Искането към съда е да бъде увеличена издръжката със 170 лв. или общо 530 лв.
месечно за двете деца. Претендират се разноските по делото.
Ответникът в законоустановения срок е представил писмен отговор, с който
оспорва предявения иск. Поддържа, че има още две непълнолетни деца, за които
заплаща издръжка.
По делото се събраха писмени доказателства, от съвкупната преценка на които,
съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
На съда е служебно известно постановеното по гр.д. № 230/2028 г. Решение №
94 от 14.03.2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево, с което е одобрено
споразумение по чл. 50 СК, като е прекратен брака между ищцата и ответника,
предоставено е упражняването на родителските права и е определено местоживеенето
на децата при майката, като е определена ежемесечна издръжка по 130 лв.
Изминали са около пет години от предишното определяне на размера на
1
издръжката.Това е един немалък период от време, през който е настъпила промяна във
възрастта на децата /съответно техните нужди/ и жизнения стандарт на живота, която е
трайна и обуславя основателността на предявения иск за увеличение на
издръжката.Това се отразява и в размера на минималната работна заплата, която през
2018 г. / при тогавашното определяне на размера на издръжката / е била 510.00 лв., а от
началото на 2024 г. е 933.00 лв. т.е. дължимият минимум на издръжката с оглед
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК е 233,25 лв. Това обстоятелство само по себе си
води до извода, че е необходимо увеличение на издръжката. В случая съдът следва да
вземе предвид и обстоятелството, че издръжката се определя и за един бъдещ период
от време.
Не всяко изменило се обстоятелство дава основание за изменяване на
присъдената издръжка, а само тези обстоятелства които имат съществен и траен
характер /в този смисъл т.19 от ППВС № 5/ 1970г./. Налице е трайно съществено
изменение на нуждите на издържания по смисъла на ПП на ВС № 5/70 г. Настъпили са
промени в обстоятелствата при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези
изменения имат траен и продължителен характер, от които може да се направи
обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства (В този смисъл Р.№ 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС).
Нарастването на потребностите на децата се определя, както с оглед изминалия период
от време от определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед особеностите
на възрастта им – на 9 и 7 г., при която бързо нарастват духовните и материални
потребностите на децата, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като стойностен
израз на тези потребности.
Следва да се посочи, че не е необходимо кумулативно да са се изменили всички
обстоятелства, които са били взети предвид при определяне на издръжката, чието
изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от
значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл. 150 от СК /В този
смисъл Р 1046/1976 г. на II г. о./. Възможно е да е настъпило изменение само досежно
нуждите на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни причини или
само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е
налице основание по чл. 150 от СК.
На ненавършилите пълнолетие деца, родителят дължи издръжка безусловно,
независимо дали са трудоспособни или могат да се издържат от имуществото си (за
разлика от издръжката по чл.144 СК).
За да се заплаща обаче по-висок размер издръжка, дължима и от двамата
родители, те трябва да имат възможност за това, каквото е изискването на чл.142, ал.1
от СК и при разпределението й съдът следва да прецени и техните възможности като се
обсъдят представените от страните писмени доказателства с цел да се установи налице
2
ли е промяна и в това обстоятелство.
По делото е представена служебна бележка за облагаемия доход на ответника, се
установява, че същият е в размер на 1677, 33 лв. месечно.
От представената по делото служебна бележка от ищцата се установява, че
средномесечният и доход е в размер на 1356, 47 лв.
От приетия по делото социален доклад се установява, че грижите за децата се
полагат изцяло от ищцата, а ответникът не се е срещал с децата в продъжление на
години/
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства –
удостоверения за раждане се установява, че ответникът има и други алиментни
задължения към две малолетни деца – Ивайло Д.ов Т. и Симона Д.ова Т.а.
Следва да се посочи и фактът, че родителят също има нужда от средства за
издръжка, за да може да се труди / в този смисъл е и съдебната практика Решение №
179/1996 г., по гр. д. № 1285/95 г., II ГО, ВС /. Родителят дължи издръжка, ако след
задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за
издръжка на своето дете, като в противен случай същите могат да търсят издръжка от
лица от друг ред, от които ще могат да получат реално издръжки от тях.
Отделно от това не следва да се присъжда издръжка, която задълженият
родител не е в състояние да престира, тъй като по този начин се накърняват интересите
на самото малолетно дете и то не е в състояние да получи тази издръжка.
Като взе предвид актуалните доходи на двамата родители, както и
обстоятелството, че ответникът има безусловно задължение за издръжка и към другите
си две малолетни деца, съдът намира, че материалните му възможности не позволяват
на този етап да престира по-висок размер на минимално определената издръжка от
233,25 лв., до който размер предявеният иск се явява основателен.
Издръжката ще се дължи ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска – 29.02.2024 г., до изменение или отпадане основанията за изплащането й. В този
смисъл искът е основателен и доказан до размер на 233,25 лв. До пълния размер от 265
лв. за всяко едно от децата, предявеният иск подлежи на отхвърляне, като
неоснователен и недоказан. Останалата част от издръжката ще се поеме от майката,
ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на децата.
Относно разноските
На основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.69, ал.1, т.6 и т.7 от ГПК във вр.
чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Севлиево
държавна такса в размер на 148, 68 лева.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците сторените
3
по делото разноски. С представения договор за правна защита и съдействие се
установява, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.От тази сума
ответникът следва да бъде осъден да заплати 264 лв. с оглед уважената част от
претенцията на ищеца.
На основание 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да заплатят разноски на ответника
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 35,90 лв. .
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена в споразумение между страните,
одобрено с Решение № 94 от 14.03.2018 г. по гр.д. № 230/2018 г. по описа на Районен
съд – Севлиево, като я УВЕЛИЧАВА, както следва:
ОСЪЖДА Д. С. Т., ЕГН ********** с адрес ***********, да заплаща на
детето Т. Д.ОВА Т.А , ЕГН 15412122255, чрез нейната майка и законен представител
С. Г. С., ЕГН **********, ежемесечна издръжка със 103,25 / сто и три лева и
двадесет и пет ст. / лева повече, или общо 233.25 / двеста тридесет и три лева и
двадесет и пет ст. / лева, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска,
считано от 29.02.2024 г. до изменение или отпадане основанията за изплащането й на
осн. чл.150 от СК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до размера от 265 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. С. Т., ЕГН ********** с адрес ***********, да заплаща на
детето Б. Д.ОВ Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. Г.
С., ЕГН **********, ежемесечна издръжка със 103,25 / сто и три лева и двадесет и
пет ст. / лева повече, или общо 233.25 / двеста тридесет и три лева и двадесет и пет
ст. / лева, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска, считано от
29.02.2024 г. до изменение или отпадане основанията за изплащането й на осн. чл.150
от СК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до размера от 265 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. С. Т., ЕГН ********** да заплати
на Т. Д.ОВА Т.А , ЕГН 15412122255 и Б. Д.ОВ Т., ЕГН **********, чрез тяхната
майка и законен представител С. Г. С., ЕГН ********** сумата в размер на 264 лв. –
4
представляваща сторени разноски в хода на производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. Д.ОВА Т.А , ЕГН 15412122255 и Б.
Д.ОВ Т., ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка и законен представител С. Г.
С., ЕГН ********** да заплатят на Д. С. Т., ЕГН ********** сумата в размер на
35,90 лв. – представляваща сторени разноски в хода на производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д. С. Т., ЕГН ********** да заплати
по сметка на Районен съд Севлиево държавна такса върху увеличението на издръжката
в размер на 148, 68 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от постановяването му на 29.04.2024 г., за което страните са
уведомени в о.с.з.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5