Р Е Ш Е Н И Е
№ 466 10.04.2020 година
град Бургас
Административен
съд – Бургас,
дванадесети състав, на единадесети март през
две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
при секретаря Йовка Банкова, като разгледа
докладваното от съдия Ганева
административно дело № 160 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда КТ).
Образувано е
по жалба на "Аргон пласт" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Христо Ботев"
№ 93, представлявано от А.Г.Х.- управител против Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, издадено на 07.01.2020 г. от началник
отдел "АПИО" в Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас при
Изпълнителна агенция "Главна дирекция по труда". С обжалваното
постановление на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ се обявява съществуавнето на
трудово правоотношение между дружеството - жалбоподател и Р.Т.В., ЕГН **********,
считано от 17.12.2019 г.
В жалбата се сочи, че постановлението
е незаконосъобразно, необосновано, неправилно, издадено при нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила. Иска се от съда да отмени обжалваното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В. В., БАК, която
поддържа жалбата на основания, изложени в нея. Претендира за присъждане на
разноски по представен списък.
Ответникът - Дирекция
"Инспекция по труда" (ДИТ) - Бургас при Изпълнителна агенция
"Главна дирекция по труда" (ИА ГИТ) се представлява от юрисконсулт Н.,
която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска от съда да отхвърли
същата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна В.Р.В., чрез законният й представител В.Г.В., се представлява в процеса
от от адв. Н.Д., БАК, който иска съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и твърди, че с постановлението правилно е
обявено съществуването на трудово правоотношение между Р.В.и "Аргон
пласт" ЕООД. Ангажира гласни доказателства. Моли за присъждане на
адвокатско възнаграждение по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, тъй реализира защитата
pro bono.
Съгласно
разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 и ал. 7 от КТ когато се установи, че работна
сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото
правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на
инспекцията по труда. Работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4,
съответно постановлението по ал. 2, по реда на АПК пред административния съд по
своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му.
Обжалването не спира изпълнението на акта. Постановлението представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от АПК, с
който се констатират вече възникнали, съществуващи права и задължения и подлежи
на оспорване по реда на чл. 145 АПК. Жалбата, инициирала настоящото производство,
е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на
издаденото постановление и чиито права и законни интереси са засегнати от
същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Следователно, подадената жалба, като редовна и допустима, подлежи на
разглеждане по същество.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.12.2019
г. административният орган е извършил проверка на място на строителен обект
"Сграден фонд за Позитронно емисионен томограф и брахитерапия" към
"КОЦ Бургас" ЕООД, находящ се в УПИ ХVІ, кв. 135Б по плана на Централна градска част на гр.
Бургас, във връзка с настъпилата смърт на Р.Т.В., ЕГН **********. Обекта е с
изпълнител "Аргон пласт" ЕООД в качеството му на подизпълнител по
Договор за изпълнение на СМР между "Заводски строежи ПС - Пазарджик"
ЕАД, гр. Пазарджик и жалбоподателя. Допълнителна проверка по документи е
извършена от административния орган на 30.12.2020 г. и на 07.01.2020 г.
По
делото са ангажирани следните писмени доказателства:
за А.Е.А., ЕГН ********** - трудов договор
№ 17/15.12.2019 г. (л. 21); Служебна бележка № 17/16.12.2019 г. за проведен
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа (л. 22); Справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. №
02388193150041/18.12.2019 г. (л. 23).
за А.И.М., ЕГН **********- трудов
договор № 18/15.12.2019 г. (л. 24); Служебна бележка № 18/16.12.2019 г. за
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа (л. 25); Справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. №
02388193150042/18.12.2019 г. (л. 26) - отхвърлена поради некоректни данни за
фамилия; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с
вх. № 02388193150759/
22.12.2019 г. (л. 26).
за Д.М.М., ЕГН ********** - трудов
договор № 19/15.12.2019 г. (л. 28); Служебна бележка № 19/16.12.2019 г. за
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа (л. 29); Справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. №
02388193150049/18.12.2019 г. (л. 30).
На л. 18 от делото е представена Декларация от 16.12.2019
г. от управителя на дружеството за удостоверяване на факта, че посочените лица
- А.Е.А., А.И.М. и Д.М.М. са отказали да подпишат изготвените за тях трудови
договори, длъжностни характеристики и всички съпътстващи документи, въпреки че
преди това са дали съгласие. Като свидетели на отказа са посочени двама
строителни техници - М.К.М.от гр. Обзор и К.Е.С.от гр. Ахелой. На посоченото
място за подпис на управител такъв не е положен, а само печат на дружеството,
освен на договора на А.А..
Саморъчно написани обяснения са представили следните
лица:
ü
Д.М.М. (л. 13) - сочи, че работи на обекта от 10.12.2019г.
във фирма "Заводски строежи ПС" ЕАД - Пазарджик. Обясненията са
написани в множествено число, като е посочено, че започват работа в 8,00 часа до 17,00 часа. Пари им плаща техническия ръководител на
обекта. За Р.Т. дава обяснение, че е започнал работа с тях със същото работно
време. Ползват почивка на обяд. Сочи, че от началото на започване на работа
никой не е провеждал инструктаж по безопасност на труда, включително на
17.12.2019 г. - датата, на която дава обяснения. За този ден посочва, че са
направили изравнителна замаска, така както им е казал техническия ръководител.
След измиването на плочата е дошла бетонпомпата. Те (вероятно
всички работници) са казали, че е станало тъмно, но техническия ръководител отново им е
наредил да направят замаската. Работниците са той, А.И.М., А.Е.А.и Р.Т.В.. Към
17,30 часа станало тъмно; техникът извикал Р. да му даде още една, трета лампа.
Р. се качил на покрива и включил лампата в разклонителя, при което Р. извикал и
паднал на "земята". Плочата била мокра.
ü
"А.Е.А." (л. 14) - за датата на
обясненията сочи, че са започнали работа в "окоцентъра" около 8,00 часа.
Започнали са подготовка на плочата за изравнителна замазка. Сочи, че преди
започване на работа не е проведен инструктаж. За времето от 8,00 часа до 16,00
часа са "мили" плочата, а след това в 16,00
часа е дошла помпата и са започнали замазката след 17,00 часа. Р. е отишъл да
вземе допълнителна лампа, като преди това са били включени две лампи. В "този момент" чули Р. да вика, обърнали се и видели, че е паднал на
плочата и хрипти. "Шофьора" се обадил на "112", всички му правили масаж. Лампата била поискана от
"колегата Димо". Дава сведение, че на Р.
българското име е Р.. А.А. е работил на обекта от 10.12.2019 г. като кофражист.
Намерил тази работа чрез "Мустафата". Не знае дали има
договор и не са му давали такъв. Плащат им в петък.
ü
А.И.М. (л. 15) - на датата на даване на обясененията -
17.12.2019 г. е дошъл на работа на "обект онкоцентър" в 8,00 часа. Преди
започване на работа не е направен инструктаж. Подготвили са плочата за
изравнителна замаска. Чакали помпата, която дошла около 16,00-16,30 часа.
Включили са две лампи и са започнали да работят, но също така започнало да се
стъмнява. Тогава Р. отишъл да включи трета лампа, но останалите работници били
с гръб към него и не са го видели, а само са чули да вика, върнали се и го
видели, че е паднал на плочата. Шофьора
на помпата се обадил на "112". Не знае дали има договор, плащат им до
50 лева.
ü
К.Е.С.(л. 16) - "строителен
техник в Агрон груп". Дава обяснения, че се е запознал с А.А. Е. и Д.М.М. на обекта,
като те са питали за работа. Тъй като дружеството имало нужда от работници, са
се уговорили да дойдат да положат замаска на покрива. На другия ден снимал
личните карти на "тримата" - А.А., Д. М. и А.И.М. и ги изпратил на
счетоводството. Спомня си, че са започнали работа в понеделник като преди това
е извършил инструктаж, но те отказали да се подпишат в инструктажната книга.
Имал уговорка с "Хидробетони-възел", откъдето получават
бетон, във вторник 17.12.2019 г. за доставка на замазка, като помпата трябвало
да дойде в 14,00 часа. Според С. помпата е закъсняла и дошла към 14,10-14,15
часа и към 14,30 часа приблизително е започнало полагането на замазката.
Посочва, че "Преди това ги предупредих да си
подготвят осветление, защото се ...". С.
твърди, че той не е викал пострадалия да работи на обекта и предполага, че А.
или Д. са го извикали да им помага. Имал е уговорка с бригадира А.А..
Обясненията са дадени на 07.01.2020 г.
ü
А.Г.Х.(л. 17) - като управител на дружеството посочва, че
"Аргон пласт" ЕООД има договор за възлагане на СМР с възложител
"Заводски строежи-ПС-Пазарджик" ЕАД. Договорът е за обект "Изграждане
на сграден фонд за доставка на позитронно емисионен томограф и брахитерапия към
"КОЦ Бургас" ЕООД, в УПИ ХVI, кв. 135 Б по плана на ЦГЧ гр.
Бургас". Посочва, че по план на 17.12.2019 г. е трябвало да се направи
изравнителна замазка на покривната плоча, за изпълнението на което били наели
трима работници с бригадир А. - "поне така ми
беше казал турското си име". Предния ден били назначени на трудови договори.
"Във въпросния ден, към края на
работния ден след 17:00 ч ми се обади техническия ръководител на обекта Кольо С.
и от него разбрах, чее настъпила злополука". Сочи, че е бил в гр. София и
след това е тръгнал веднага за гр. Бургас. Обясненията са дадени на 07.01.2020
г.
По делото като доказателство е представена
Застрахователна полица № 711519021000118 (л. 19) за задължителна застраховка
"Трудова злополука", сключена на 20.12.2019 г. между "ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД в качеството на застраховател и "Аргон пласт"
ЕООД в качеството на застраховащ.
Въз основа на установените в хода
на административното производство фактически положения е прието, че Р.В.Тинков
е полагал труд на 17.12.2019 г. без да е оформено правоотношението по
предоставяне на работна сила като трудово такова със съществените му
характеристики, в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което на основание
чл. 405а, ал. 1 от КТ на 07.01.2020 г. е издадено оспореното постановление (л.
10), с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между "Аргон
пласт" ЕООД и Р.В.Тинков, считано от 17.12.2019 г. На същата дата
постановлението е връчено срещу подпис на управителя на дружеството А.Г.Х.съгласно
отбелязването в самото постановление (л. 11).
Дружеството
- жалбоподател обжалва издаденото постановление с доводи за
незаконосъобразност, необоснованост, неправилност, издадено при нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила. Като нарушение на материалния
закон се посочва, че извода на контролните органи, че Р.В.Тинков е изпълнявал
длъжността работник строителство в "Аргон пласт" ЕООД не се основават
на надлежно събрани доказателства, от които да се установи, че дружеството като
работодател и Василев като работник са уговорили работно време, работно място,
почивни дни, почивки в работния ден. Не е уговорено, че трудът се полага на
работна площадка на дружеството и не е уговорено, че лицето работи със средства
и материали на дружеството, под негов контрол и създадена от него организация
на работа в качеството му на работодател. Твърди, че не е налице нарушение на
чл. 1, ал. 2 от КТ относно предоставянето на работна сила от Василев. В жалбата
управителят на дружеството прави следното изявление: "Не познавам лицето Р.Т.В. и той
никога не е бил наеман от мен нито официално, нито в нарушение на чл. 1 ал. 2 КТ. Не съм му възлагал каквато и да било работа. Не е бил работник на
представляваното от мен дружество. Не съм възлагал работа на Р.В.на строителен
обект на друго търговско дружество, не съм организирал неговата работа, не съм
му предоставял средства и материали и не съм организирал по никакъв начин
трудовия процес на този строителен обект." Въвежда се оплакване, че административния
орган е постановил административния акт при неустановена фактическа обстановка, защото
липсват данни Василев да е престирал работна сила в полза на "Аргон
пласт" ЕООД. Според жалбоподателя, след като не е сключен трудов договор в
писмена форма не може да се приеме, че възниква трудово правоотношение.
Като второ основно възражение в
жалбата е посочено, че процесното постановление е издадено при нарушаване на
материалния закон и на процесуалните правила. Релевира се възражение, че е
налице грубо нарушение на трудовото законодателство, тъй като трудовото
правоотношение е обявено за съществуващо, считано от 17.12.2019 г. (денят на
смъртта на Р. В.), а постановлението е издадено на 07.01.2020 г., т.е. почти 20
дни след неговата смърт. Според жалбоподателя е налице обективна причина и
невъзможност за сключване на трудов договор, поради смъртта на лицето, обявено
за работник на дружеството. След като постановлението замества трудовия
договор, то трудовото правоотношение продължава да съществува и след смъртта на
Василев (защото постановлението е издадено на 07.01.2020 г.), което е в
портиворечие с нормата на чл. 325, ал. 1, т. 10 от КТ, в която изрично е
предвидено, че трудовия договор се прекратява със смъртта на работника/ служителя.
В жалбата се описват проблемите относно регистрацията по силата на чл. 62, ал.
3 от КТ на обявеното трудово правоотношение, а също и тези във връзка с
прекратяването му. Жалбоподателят твърди, че с издаването на постановлението му
е нанесена щета, защото за дружеството
възниква задължение да внася социални и здравни осигуровки на починалото лице.
Иска от съда да отмени обжалваното постановление.
С Определение №
187/30.01.2020 г. (л. 34) съдията - докладчик е конституирал страните и е
разпределил доказателствената тежест. На основание чл. 171, ал. 4 от АПК е
указал на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване
на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици,
както и твърдяната незаконосъобразност на обжалвания акт. На основание чл. 170,
ал. 1 от АПК е указал на ответника, че трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и
изпълнението на законовите изисквания относно издаването му.
В проведеното по
делото съдебно заседание, по искане на заинтересованата страна като свидетел е
разпитана свидетелката В. - жената, с
която е живял на семейни начела Р. В. В. посочва, че не е сключвала граждански
брак с Р. В., но от три години живеят заедно. Имат общо дете В.Р.В.. Посочва,
че през декември 2019 г. Р.В.е работил като общ работник в Бургас, но не знае
точно къде. Излизал е в 8,00 и се е прибирал в 17,00 часа. Плащането е било на
надник - вземал по 40-50 лева. Работил е около 2 седмици и след това е станала
злополуката.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от
твърденията на жалбоподателя.
Преди да изложи
мотиви по съществото на спора, съдът намира за необходимо да изясни
установеното противоречие: В сезиращата съда жалба (л. 2, ред 6 и ред 7 отдолу
нагоре) е посочено, че обжалваното постановление е издадено при нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила. В края на жалбата (л. 5, ред 6 и
ред 7 отдолу нагоре) се иска отмяната на обжалваното постановление като "постановено при спазване на материалния закон и на
процесуалните правила". Предвид общото съдържание на жалбата, съдът приема,
че Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение,
издадено на 07.01.2020 г. от началник отдел "АПИО" в Дирекция
"Инспекция по труда" - Бургас при Изпълнителна агенция "Главна
дирекция по труда", с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ се обявява
съществуавнето на трудово правоотношение между дружеството - жалбоподател и Р.Т.В.,
ЕГН **********, считано от 17.12.2019 г., се обжалва като издадено при
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.
Не
е спорно между страните, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган.
Същият притежава материална, териториална компетентност и такава по степен в
съответствие с разпоредбите на чл. 405а от КТ. Относно компетентността
на административния орган, издал постановлението са приложими нормите на
Устройствения правилник на ИА ГИТ (УП ИАГИТ), приет с ПМС № 2/13.01.2014 г.
В правомощията на ИА
ГИТ като контролен
орган е да действа при непосредствено констатирани нарушения на трудовото
законодателство и да вземе незабавно мерки за отстраняването им, в това число и
да обяви съществуването на трудово правоотношение при установено при проверка
престиране на труд или да откаже установяването на такова правоотношение.
Контролните правомощия, установени в чл. 399 от КТ, и по – конкретно тези по
чл. 405а от КТ за обявяване на съществуването на трудово правоотношение са
уредени в разпоредбата на чл. 21. ал. 2 от УП
ИАГИТ, съгласно който
правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в
специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор,
юрисконсултите, както и други служители на Агенцията, назначени на експертни
длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор.
Съобразно алинея първа на същата правна норма при и по повод изпълнение на служебните си задължения
инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд,
в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност,
в Закона за държавния служител и в други
нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията.
Следователно, началник отдел "АПИО", ДИТ Бургас притежава правомощията на инспекторите в съответната
администрация, включително и тези по чл. 405а от КТ, поради
което издаденият административен акт е валиден.
Спазена е разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение
формата и задължителните реквизити на оспорения индивидуален административен
акт. Постановлението съдържа както правното основание, така и фактическите
основания за неговото издаване. По същество те представляват юридическия факт
(респ. фактическия състав), от който органът черпи упражненото от него
субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на
които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на
базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност
на акта. В него са включени констатации за фактическото положение и отношенията
между страните – жалбоподателя и заинтересованото лице, въз основа на които се
обявява съществуването на трудовото правоотношение. Посочените фактически
обстоятелства се обхващат от нормите на чл. 405а, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, определени от органа като
приложимите за случая правни основания за издаване на акта. С оглед на
изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежната писмена
форма и в него се съдържат всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Жалбоподателят
не е предявил възражения срещу формата на оспорения акт.
Съдът намира, че при постановяването на
обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила.
Установяването на
елементите на трудовото правоотношение следва да се извършва при стриктно
спазване на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 35 от АПК и
по-конкретно индивидуалният административен акт да бъде издаден, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите страни, ако такива са дадени,
респ. направени. В конкретния случай контролните органи
са извършили проверката поради настъпила злополука с лицето Р.Т.В. - смърт на
работника, поради което органът не е бил длъжен да уведомява работодателя за
започване на производство по издаване на индивидуален административен акт. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя за неизяснени
факти и обстоятелства от значение за случая съобразно чл. 35 от АПК и
по-специално, че не е установено Восилев да е
изпълнявал длъжността работник сторителство на обекта на дружеството. От
съдържанието на постановлението се установява, че контролните органи са
извършили проверка на място на 17.12.2019 г. на строителния обект и
впоследствие проверка по документи на 30.12.2019 г. и на 07.01.2020 г. на
основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ. В
постановлението са посочени събраните обяснения от останалите работници – Д. М.,
А.А. и А. М., от К. С. като строителен техник и от управителя А. Х. Посочен е и
представения от управителя на дружеството Договор за изпълнение на СМР между
"Заводски строежи-ПС-Пазарджик" ЕАД и "Агрон пласт" ЕАД. В
този смисъл твърдението в жалбата, че контролните органи не са установили
предоставяне на работна сила от Р.В.са безпочвени. Още повече, че злополуката,
за настъпването на която не се спори между страните, е станала именно на
обекта, изпълняван от дружеството. Съгласно чл. 405а, ал. 1, изречение второ от КТ във връзка с чл. 405а, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение
може да се установява с всички доказателствени средства. След позоваване на
получената информация с допустимите доказателствени източници по чл. 39 от АПК и след техния съвкупен
анализ, е издадено оспореното постановление за обявяване съществуването на
трудово правоотношение между дружеството и починалото лице. В този контекст съдът не счита, че са били допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила
Настоящият
съдебен състав намира, че издаденото постановление е съответно на материалния
закон, като релевираните в жалбата възражения в тази насока са неоснователни.
При
установяване на нарушения на трудовото законодателство и за предотвратяване на
настъпилите от тях вредни последици, за да се защитят правата на работника при
предоставяне на работна сила, включително и тези, които са регламентирани от
специалните закони, законодателят предвижда да бъде обявено съществуването на
трудови правоотношения с нарочен акт по реда и условията на чл. 405а от КТ. В конкретния казус е
настъпила злополука - смъртен случай на лицето, което предоставя работна сила в
полза на дружеството жалбоподател, при което е констатирано нарушение на
трудовото законодателство. Затова в чл. 405а, ал. 2 от КТ е предвидено, че постановление
по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до
установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2.
Съществуването на трудово правоотношение е правен
извод вследствие преценка на съвкупност от факти - съществува ли организация на работа от работодателя;
налице ли е технологичен
процес ръководен лично от работодателя или чрез специалист/технически ръководител;
в хода на този процес работодателя предоставя ли негови машини и съоръжения, инструменти и работно
облекло; уговорено ли е работно време и почивки
с работника и служителя, а също и размер и начин на плащане на възнаграждението.
Съдът
намира, че за да обоснове престирането на труд от страна на Р.Т.В. на
строителния обект на "Агрон пласт" ЕООД следва детайлно да разгледа
писмените обяснения на работниците М., А. и М., както и тези на К.С. като
строителен техник и на управителя на дружеството, и успоредно с това
представените за посочените трима работници трудови договори, служебни бележки
за проведен инструктаж и справки по чл. 62, ал. 5 от КТ.
Административният
орган е събрал доказателства - писмени обяснения от работниците, полагали труд
на 17.12.20219 г. на строителния обект, за който не се спори, че се изпълнява
от "Агрион пласт" ЕООД - А.А., Д.М. и А. М. Писмените обяснения са
дадени на 17.12.2019 г.
От
посочените обяснения могат да се извлекат следните факти (запазен е оригиналния
изказ и правопис):
* Работниците
са полагали труд на обекта - от 10.12.2019 г. (М. и А.), "на обекта роботя от
4-5 дина като роботник" (М.).
* Началото
на работното време е 8,00 часа – М., А., М..
* Края
на работното време е вариантен - 16,00 часа (А.); 17,00 часа (М.), М. не
посочва подобна информация.
* Ползвали
са обедна почивка (М.).
* Заплащане
- от техническия ръководител (М.); плащането е в петък (А.); плащането е в
размер до 50 лева (М.).
* Не
е провеждан инструктаж - откакто отначало са започнали работа, включително и на
17.12.2019 г. (М.); преди започването на работа (А., М.).
* Наличие
на трудов договор - "не
знам дали имам договор несами давали такъв"(А.);
"не
знам дали имам договор"(М.); М.не дава
информация в тази насока.
* Изпълнявана
длъжност - "куфражис"
(А.); "като
роботник" (М.); М.не дава информация в тази
насока.
* На
17.12.2019 г. е следвало да извършат изравнителна замаска на покривната плоча,
като преди това са измили тази плоча.
* На
17.12.2019 г. Р.В.Т. е започнал заедно с тях работа в 8,00 часа.
* М.
изрично е записал "Р.Т.
започна работа със нас той също работеше от 0800ч. до 17ч.".
* Бетонопомпата
е пристигнала на обекта около "4
часа" (М.); "16ч"
(А.); "16 ч" (М.).
* М.
е възразил на техническия ръководител, че вече е станало късно, но последният е
настоял и той, заедно с останалите трима работници – А., М.и В. са започнали
работа.
* А.
посочва, че "около
16ч дойде попата и започнахме работа след 1ч"
* Строителният
техник е предоставил на работниците две лампи да осветление.
* Относно
третата лампа – М. твърди, че "стана
1730 ч стана тъмно техника
извика Р. да му даде още 1 лампа, трета лампа и той отиде със техника му даде
лампата". А. дава следното обяснение
"Р.
колегата утиди давземи лапата допълнителна 3 лапа, дете бяха включени преди
това". Аналогично е обяснението на М.
"16,30
включихме две лампи задпочваме даработим започна да се стъмнява Р. отиде да
включи 3 лампа".
* Относно
злополуката - "техника
извика Р. да му даде още 1 лампа, 3 трета лампа и той отиде със техника му даде
лампата качи са горе на покрива и включи лампата включи лампата с разклонителя.
с едната ръка беше разклонител и другата държеше лампата. при включване чухме
че вика Р. след коет опадна на земята плочата беше мокра"(М.);
"Р.
колегата утиди давземи лапата допълнителна 3 лапа, дете бяха включени преди
това. от Р. този момент чухме Р. да вика обърнахмисе видяхме че падна на
плочата и хрипти шофиора се обади н, 112 сички му правихми масаж лапата искаче
колегата димо" (А.); "16,30 включеини 2 лампи
започваме дароботим започна да се стъмнява Р. отиде да включи 3 лампа ние
тогава роботихме и бяхме с гръб към него и неговидяхме само чухме, давика,
върнахме се видяме че паднал на плочата шофьора на помпата обади на 112"
(М.).
* А.посочва
следното: "на
росим бългаско име е рако" - съдът приема,
че се касае за лицето Р., с българско име Р..
При така дадените обяснения безспорно се
установява, че работниците, дали обяснения, са работили на обекта от 10.12.2019
г. и заедно с тях труд е полагал В.. Дори да се приеме, че В. е започнал работа
по-късно, то на 17.12.2019 г. той е бил на строителния обект в качеството си на
работник и е престирал труд в полза на "Агрон пласт" ЕООД. От
представените обяснения може да се направи извод, че е налице уговорено работно
време, почивки и заплащане, макар работниците да не знаят дали имат трудови
договори, защото такива не са им представени; не е провеждан инструктаж във
връзка с работата; лицата са били в качеството на работници на строителния
обект; използвали са машини, съоръжения и инструменти на "Агрон
пласт" ЕООД; работата им е била организирана от технически ръководител,
представител на дружеството; всички работници и техническия ръководител са
присъствали на злополуката с Р.В.на 17.12.2020 г.
Съдът
не кредитира дадените обяснения от К. С.и от А. Х. по следните съображения:
К.Е.С.дава
обяснения в качеството си на строителен техник в "Агрон груп", докато по делото се твърди, че договорът за
изграждане на сграден фонд е сключен с дружеството жалбоподател "Агрон
пласт" ЕООД. Твърди, че на обекта се е запознал с А. и М., които са
търсили работа, и са постигнали уговорка да положат замаска на покрива, но не
уточнява на коя дата се е случило това.
След това посочва трима работници – А., М. и М., на които "на другия ден"
е снимал личните карти. Твърди още, че "Започнаха работа по спомен в понеделник като преди
това извърших инструктаж, но те отказаха да се разпишат в инстр. книга. Във
вторник 17.12...." При така посочените данни,
следва, че уговорката между работниците и С. е постигната в неделя, 15.12.2019
г., на която дата макар той да не е разполагал с личните им данни са съставени
трудови договори и на тримата. Според С. той е провел инструктаж преди да
започнат работа на 16.12.2019 г., като работниците са отказали да се подпишат в
книгата за инструктаж. Въпреки отказа им, по делото са представени служебни
бележки № 17, № 18 и № 19, и трите от 16.12.2019 г., че инструктаж е проведен.
Макар и инструктажа да е проведен от С. според собствените му твърдения, без да
са необходими специални знания се установява, че служебна бележка № 17 е
подписана от управителя на дружеството, който я е адресирал лично до себе си,
но не е подписана от А.А.. Служебни бележки №18 и № 19 не са подписани
съответно от М. и М., нито от лице, провело инструктажа, като е поставен печат
на дружеството. В обясненията се посочва, че е уговорено помпата да дойде в
14,00 часа, но тя е закъсняла и пристигнала около 14,10 - 14,15 часа
(пренебрежимо малко закъснение във времето за строителни обекти) и към 14,30 е
започнало полагането на замаската. Преди това е предупредил работниците да
подготвят осветление. Съдът не приема за достоверно твърдението на С., тъй като
всички работници твърдят, че бетонопомпата е пристигнала около/след 16 часа
(разликата от два часа действително може да се приеме за значително закъснение)
и вече почти по тъмно е започнало полагане на замаската, за което те не са били
съгласни. Именно по тази причина - стъмняване, е било необходимо използването
на осветление. Не може да се приеме твърдението на С., че е предупредил
работниците да подготвят осветление - същите, съгласно представените трудови
договори, са назначени на длъжност работник строителство, код по НКПД 93120003,
код по КИД 4120, категория персонал: Професии, неизискващи специални
квалификации. Дори без необходимост от специални знания може да се направи
извод, че подготовката на строителна площадка относно осветлението за
извършване на СМР не може да се възложи на и да се извърши от работник без
специална квалификация и само по причина обикновено предупреждение от страна на
техническия ръководител. А., М. и М. сочат, че са работници, от което се
достига до извода, че нямат специални знания относно осветлението на работната
площадка. В обясненията се прави следното изявление: "Аз не съм викал
пострадалия да работи на обекта, предполагам, че А. и Д. са го извикали да им
помага. Имаме уговорка със бригадира А.А.".
С. не отрича, че Р.В.е полагал труд на обекта.
Предположението му не е подкрепено от никакви доказателства, а освен
това и тримата работници в обясненията си сочат, че В. е работил заедно с тях.
Също така сочат, че именно техническия ръководител С. е дал трета, допълнителна
лампа на В., за да се осигури по-добро осветление на работната площадка. Дори
С. да не е "викал"
В. на обекта, то именно С. е допуснал загиналото лице да работи на същия и му е
възлагал работа. С. не е "викал"
и М. на обекта, но последния също е допуснат до работа. Отделно от това самия С.
признава, че той е направил уговорката с А.и М. за наемане на работа на обекта,
т.е. от С. е зависело наемането на работници. По изложените причини дадените от
К.Е.С.обяснения не могат да бъдат ценени. Не се ангажират по делото
доказателства, че групата работници е имала ръководител (бригадир), още
по-малко, че тази функция е изпълнявал А.А..
От
обясненията на А.Х.като управител се установява, че на 17.12.2019 г. по план
замаската е следвало да бъде извършена от трима наети работници с бригадир А.,
които предния ден са били назначени на трудови договори. Твърди, че по време на
злополуката е бил в гр. София и е узнал за нея, когато към края на работния
ден, след 17,00 часа му се обадил техническия ръководител на обекта Кольо С.. С
представената по делото декларация и трите трудови договора (заедно със
служебните бележки за инструктаж и справки по чл. 62, ал. 5 от КТ) за
работниците А., М. и М., управителят на дружеството се опитва да докаже тезата
си, развита в жалбата, че не познава Р.Т.В., който не е бил работник в
дружеството и работата на който не е организирана от "Агрон пласт"
ЕООД, като също така не са му предоставяни средства и материали. Твърди също,
че по никакъв начин не е организирал трудовия процес на този строителен обект.
Съдът не възприема подобни твърдения. Липсата на съставен трудов договор не
означава липса на представяне на работна сила. Съдът вече посочи, че за
наемането на работниците решение е взел С. (според собствените му твърдения).
Работата, която В.и останалите работници са изпълнявали не е възложена пряко от
управителя на дружеството, а чрез представител на последното - техническия
ръководител С.. Самият С. не отрича, че В. е работил на обекта. Неприемливо е
твърдението, че на посочения строителен обект трудовия процес не е организиран
от Х.- това може да не е сторено пряко и лично от него, но С. в качеството си
на технически ръководител представлява изпълнителя на СМР - "Агрон
пласт" ЕООД. Самият С. посочва, че е дал разпореждания на работниците и
вече се установи, че сред тях е бил и Р. В.. Липсва каквато и да е житейска
логика на 17.12.2020 г., в късния следобед ,някой да се намира на строителен
обект, да извърши измиване на бетонна покривна плоча и да се готви за полагане
на замаска, без специално да е нает за извършването на тези дейности. При това
там са били и вече посочените трима работници, които потвърждават действията на
В.. Най-малкото, предоставената трета лампа и използвания от В. разклонител са
били собственост на дружеството, а също и заплатения бетон за заливане на
замазката. Отделно от това, Х. твърди, че на 16.12.2019 г. тримата работници А.,
М. и М. са назначени на трудов договор в дружеството, като по този начин отново
избягва присъствието на В.. Следва да се отбележи, че не са налице валидно
сключени трудови договори. От
правната теория се знае, че трудовият договор е съглашение между едно лице,
носител на работна сила и друго лице или неперсонифицирано образувание, по
силата на което носителят на работната сила се задължава да предоставя работна
сила при спазване на определена дисциплина, а другото лице - да осигурява
условия за извършването на работата и да плаща възнаграждение. Трудовият
договор е винаги двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален и формален. В
настоящия случай липсва наличие на съгласие на носителите
на работна сила, същите не са положили подпис върху договорите и според
собствените им твърдения въобще не знаят да имат договори. Отделно от това
самия работодател не е положил подпис под договори № 18 и № 19. Представената
по делото декларация (л. 18) от 16.12.2019 г., че лицата са отказали да
подпишат изготвените трудови договори, длъжностни характеристики (непредставени
по делото) и всички съпътстващи документи (непосочено кои точно) само още
веднъж доказва, че работниците не са дали съгласие за сключване на подобни
договори. В декларацията е посочено, че на срещата, на която работниците са отказали
да подпишат договорите, са присъствали строителен техник В.К.М.(в разписката за
получена призовка л. 36 М. се е обозначила като технически сътрудник) и
строителен техник К. Е. С.. На практика подобна декларация няма юридическа
стойност за фактите, обективирани в нея. Същата не може да се приеме като
декларация по смисъла на чл. 43 от АПК, тъй като специален закон (Кодекса на
труда) предвижда доказването на сключването на трудови договори по определен
ред. Обратно, тази декларация може да се цени като доказателство за нарушение
на трудовото законодателство, защото работниците (по мненеие на съда
включително и Р. В.) са били допуснати до работа без валидно сключени трудови
договори. Изпращането на уведомление до НАП по реда на чл. 62, ал. 5 от КТ не
може да санира основния порок - липсата на съгласие от работниците за сключване
на такъв договор. Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите. Според ал. 2 на същата правна
норма работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави документите по ал. 1. В този смисъл не са налице
двустранно подписани трудови договори, поради което извършените на 17.12.2019
г. СМР действия от А., М. и М. на строителния обект са в нарушение на
законоустановените изисквания. Такова нарушение, дори още в по-тежка степен, е
налице и спрямо В., макар дружеството да не представя за него изготвен трудов
договор.
Не
следва да се кредитират свидетелските показания на В., той като те не дават ясна представа при
кого е престирал работна сила В..
Съдът
изложи в подробности всички тези аргументи относно представените писмени
доказателства от дружеството и относно писмени обяснения от работниците А., М.
и М., тъй като на база тях се установява, че Р.Т.В. е полагал наравно труд с
останалите работници.
При така
събрани доказателства,
от които безспорно се установява предоставяне на работна сила в момента на настъпване на злополуката
компетентният контролен орган законосъобразно е упражнил правомощията по чл.
405а, ал. 1 и 2 от КТ.
Истинността на
обективираните в постановлението данни за съществуване на елементите на трудово
правоотношение (работно време, заплащане, работно място) се потвърждава и от събраните писмени
доказателствени средства - обясненията на
А., М. и М., които са валидно доказателствено средство по чл. 39
от АПК във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. В
този смисъл, правилно контролният административен орган е достигнал до извода,
че между Р.Т.В. и "Агрон пласт" ЕООД е възникнало трудово
правоотношение, поради което законосъобразно на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ
е издал Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение на
07.01.2020 г.
Съдът
намира за неоснователно твърдението в жалбата, че е недопустимо постановлението
за съществуване на трудово правоотношение да бъде обявено почти 20 дни след
смъртта на лицето. Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт (в
случая постановлението) се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени. Следователно, контролния орган се нуждае от технологично време в
тази връзка. Като се има предвид наличието на официални празници (Коледа и Нова
година), както и факта, че на дружеството е дадена възможност да представи доказателства
на 30.12.2019 г. и на 07.01.2020 г., съдът намира, че административният акт е
издаден в реално време.
Като възражение в жалбата се сочи,
че админвистративния орган е пренебрегнал разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 10
от КТ, в която според жалбоподателя изрично е предвидено, че трудовия договор
се прекратява със смъртта на работника/служителя. На първо място трябва да се
посочи, че чл. 405а, ал. 2 от КТ е специална разпоредба спрямо чл. 325, който
урежда общите основания за прекратяване на трудовия договор Следва да се наблегне
на факта, че неточно се цитира разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 10 от КТ, тъй
като тя предвижда прекратяване на трудов договор със смъртта на лицето, с което
работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му;
при която на практика следва да е починал работодателя. По-правилното
позоваване е т.11, при която трудовия договор се прекратява със смъртта на
работника или служителя. Въпросът за прекратяването на трудовия договор, който
се замества от постановлението по чл. 405а, ал. 2 от КТ, както и въпросът за
твърдяните щети от обявяване на това трудово правоотношение не могат да бъдат
предмет на настоящото производство, което разглежда само законосъобразността на
Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено
на 07.01.2020 г.
Съобразена
е и целта на закона, заложена в чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от КТ, а именно предоставянето на
работна сила да е уредено само като трудово правоотношение, да се осигурят
свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и
осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите,
работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено
свързаните с тях отношения.
В рамките на
цялостния съдебен контрол за законосъобразност съдът не констатира отменителни основания по чл. 146
от АПК – оспореното постановление е издадено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за издаването му, постановено е в съответствие с нормите и целта на
закона, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
По делото са предявени искания за присъждане на разноски от страните в
производството. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на
спора, настоящия съдебен състав намира следното:
В полза на ИА ГИТ следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да заплати на процесуалния представител на заинтересованата страна адвокатско
възнаграждение. Видно от
представения по делото Договор за правна защита и съдействие Сер. БС № **********/11.03.2020 г.
(л. 41), правната защита предоставена на заинтересованата страна В.Р.В. чрез
нейния законен представител В.Г.В. е безплатна. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени
лица, а според ал. 2, в случаите на ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В конкретния казус, в
съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се определи
възнаграждение на адв. Ненчо Д., БАК в размер на 500 лева. Срещу поисканото
възнаграждение не е направено възражение нито от жалбоподателя, нито от
ответника.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,
ХІІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Аргон пласт" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. "Христо Ботев" № 93,
представлявано от А.Г.Х.- управител против Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, издадено на 07.01.2020 г. от началник
отдел "АПИО" в Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас при
Изпълнителна агенция "Главна дирекция по труда", с което. на
основание чл. 405а, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 405а, ал. 2 от КТ се обявява
съществуавнето на трудово правоотношение между дружеството - жалбоподател и Р.Т.В.,
ЕГН **********, считано от 17.12.2019 г.
ОСЪЖДА "Аргон пласт" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА "Аргон пласт" ЕООД; ЕИК ********* да заплати
на адв. Н. Д.,
БАК
адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението може да бъде обжалвано по касационен ред
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: