№ 1323
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Петър Милев
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100511100 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ДЗЗД „М.“ с ЕИК: *******, действащо
чрез адв. Б. Б., срещу неизгодните части на решение №7239 от 28.06.2022 г., постановено по
гр. д. № 47433/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 180 с-в.
С обжалваната част от решението районният съд е признал за установено по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу ДЗЗД „М.“, установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите,
както следва: 1358.85 лв. - главница, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за стопански нужди за периода м. 11.2019г. - м. 04.2020г., за
топлоснабден имот с абонатен № 134774, представляващ ап. № 1, находящ се в гр. София,
бул. ******* *******, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 08.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 8.96 лв. - цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.11.2019г. - 29.02.2020г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 08.06.2021г. до окончателно изплащане
на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 32528/2021 г., по описа на СРС, 180- ти състав.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е
недопустимо, неправилно в обжалваната установителна част, незаконосъобразно,
необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Изтъква се, ДЗЗД
„М.“ е дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД, няма статут на юридическо лице, поради което и не
притежава процесуална правоспособност съгласно чл. 27, ал. 1 ГПК. Моли се решението в
обжалваната част да бъде обезсилено, евентуално отменено, а предявените искове да бъдат
оставени без разглеждане, евентуално отхвърлени в обжалваните части, като се присъдят
1
направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, е
депозирал отговор на въззивната жалба. С него се излагат съображения за неоснователност
на въззивната жалба. Претендира се присъждане на сторените пред въззивната инстанция
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо и следва да бъде
обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл по отношение на лице, което е неправосубектно.
Съгласно чл. 357, ал. 1 ЗЗД с договора за дружество две или повече лица се
съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. ДЗЗД М.
няма статут на юридическо лице и отношенията между съдружниците се уреждат от
нормите на чл. 357 и сл. ЗЗД, като съдружниците запазват своята юридическа
самостоятелност. Учреденото по ЗЗД гражданско дружество не е персонифициран правен
субект и като такова не може да бъде носител на права и задължения, включително да бъде
страна по делото. Учредяването му се извършва с договор, по силата на който две или
повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска
цел – чл. 357 ЗЗД.
Не съществува и законова възможност, позволяваща на съдружник в гражданското
дружество да представлява дружеството, тъй като упълномощаването от съдружниците за
сключване на сделки не прави гражданското дружество субект на правото. В този смисъл са
и постановените решение № 131/21.03.2014 г. по т. д. № 1121/2011 г. на ВКС, ТК, І отд.,
определение № 564/22.08.2014г. по ч. т. д. № 744/2014г. на ВКС, Определение № 749 от
25.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2737/2014 г; Решение № 306 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 4555/2008 г; Решение № 126 от 14.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 701/2010 г.
Не може да се приеме, че гражданското дружество е и юридическо лице – в този
смисъл Решение 469 от 06.07.2010г. по г.д. 409/2010г. на ВКС; Определение № 103 от
8.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 68/2010г; Определение № 429 от 20.06.2013 г. на ВКС по ч.
т. д. № 2485/2013 г.; Решение № 678 от 16.10.2007 г. на ВКС по т. д. № 322/2007 г.
Процесуално легитимирани да отговарят по така предявените искове са отделните
съдружници, влизащи в дружеството по ЗЗД. Така съгласно приетото в Определение № 895
от 19.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5793/201г., ако като ответник по иска е посочено само
сдружението, а не отделните съдружници, то конституирането им следва стане по реда за
изправяне недостатъци на исковата молба.
В Определение № 206 от 7.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 2301/2013 г. и в Решение №
423 от 20.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1489/99 г. съдът приема, че „Създаденото по реда на
2
чл. 357 и сл. ГПК гражданско дружество няма статут на юридическо лице и съгласно чл. 27,
ал. 1 ГПК не се ползва с процесуална правоспособност, което само по себе си изключва
същото да е носител на правото на иск. С оглед особеностите в правния режим на
гражданското дружество, създадено по реда на чл. 357 ЗЗД, дори когато са упълномощили
някого от тях да ги представлява пред съда, страна по делото винаги се явяват самите
съдружници”… „Гражданското дружество не може да бъде страна в гражданския процес.
Ето защо, решението следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС, като исковата молба следва да бъде оставена без
движение и на ищеца да бъдат дадени указания за посочване на надлежните ответници -
съдружници в ДЗЗД М..
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 7239 от 28.06.2022 г., постановено по гр. дело 47433/2021
г. по описа на СРС, 180 състав и връща делото за разглеждане на друг състав от същия съд,
съобразно мотивите на решението.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 1, т. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3