Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V-ти гр.състав, в публично заседание на трети февруари, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 5021
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с процесуалноправно основание чл.422 ГПК и
материалноправно такова – чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
Ищецът ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ твърди, че на 25.02.2020 г. ответникът С.И.И. управлявал
лек автомобил "Ситроен Берлинго", с рег.№ Р 9615 ВХ, като
се движел в гр.Р., по
ул."П.С.", срещу ПМГ "Баба Тонка". Ответникът нарушил правилата за движение по
пътищата и при движение на заден
ход блъснал паркирания зад
него лек автомобил "БМВ", с рег.№ Р 1541 КМ, при което виновно причинил
ПТП с материални щети. След причиняване на посоченото ПТП, ответникът не спрял да
установи щетите, не уведомил органите за контрол на
движение по пътищата и напуснал местопроизшествието
преди идването на същите. Произшествието било
посетено от мл.автоконтрольор при
Сектор "ПП" към ОД на
МВР- гр.Русе И.И., който след установяване самоличността на ответника, съставил Протокол за ПТП № 1732431/29.02.2020г. и АУАН с.АА № 722146 от
същата дата за извършените от него нарушения
на ЗДвП.
На 03.09.2019 г. между ЗАД "БУЛСТРАДВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" и "АЛФА ВЕНДИНГ" ЕООД - собственик на
л.а. "Ситроен
Берлинго" с рег.№ Р 9615 ВХ, с който било
причинено описаното по-горе ПТП, бил сключен договор
за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" под формата
на застрахователна полица
№ BG/03/119002538001. По подадено от собственика на
увредения лек автомобил "БМВ" с рег.№ Р 1541 КМ заявление в ЗАД "БУЛСТРАД ВИГ" била
образувана застрахователна преписка № 471019202001345. След извършен оглед
на автомобила било установено,
че са увредени
облицовка задна броня
и основа заден десен парктроник, като общият
размер на причинените имуществени
вреди, ведно с разходите за труд и материали, бил 182,70 лв. които ищцовото дружество изплатило на 11.03.2020 г. чрез превод по банковата сметка на Петър ЛюбеновДенчев
– собственик на увреденото
МПС. Ищцовото дружество се позовава на чл.500, ал.1, т.3 от
КЗ, според който застрахователят има
право да получи от виновния
водач платеното обезщетение, заедно
с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите
за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон. След подадено
заявление по чл.410 ГПК било образувано ч.гр.д.№ 2951/2020 г. по
описа на Районен
съд гр.Русе и срешу ответника
била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение,
против която последният подал
писмено възражение, че не дължи
претендираната сума.
Ето
защо претендира да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че С.И.И., дължи на ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУPЬНС ГРУП" сумата 182,70 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на л.а."Ситроен Берлинго" с рег.№ Р 9615 ВХ, при ПТП на 25.02.2020 г. в гр.Русе,
ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-17.07.2020г. Претендира и присъждане на направените в двете производства разноски.
В
отговора на исковата молба ответникът счита предявеният иск за допустим, а по същество неоснователен. Заявява, че не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка относно обстоятелствата по настъпилото ПТП, механизма на настъпването му, както и по отношение
размера на причинените имуществени вреди на увредения лек автомобил.
Възразява срещу това, че не е налице един от елементите на фактическия
състав на регресния иск по
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, а именно: ответникът да е напуснал мястото на настъпване на
ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително
по закон. В тази връзка заявява, че действително е напуснал мястото на ПТП, но това обстоятелство се дължало единствено поради това, че въобще не е разбрал,
че такова сьбитие е настъпило. За да е налице тази материална предпоставка, следвало не само да е напуснал мястото на ПТП, но и посещението от органите за контрол да е задължително по закон. Случаите, когато службите
за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, изрично били посочени в на чл.125 от ЗДвП. Предвид характера на процесното ПТП - такова, при което има настъпили само имуществени вреди, за водачите, участвали в произшествието, възниквали задълженията по чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ или б.“в“ от 3ДвП, в зависимост от това дали са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването на
ПТП. Относима се явявала хипотезата на чл.125, т.7 ЗДвП, а именно, че службите
за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, когато между участниците
в произшествието имало разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. В случая такова разногласие не е било налице, а липсата на сьгласие
не можело да се
презюмира единствено поради факта, че ответникът не е разбрал за настъпилото ПТП при
движение на заден ход и е напуснал мястото на
произшествието, което реално било с един участник, тьй като увредения автомобил бил в паркирано състояние и без водач и разногласие по обстоятелствата нямало как да има.
След като разбрал за причиненото от него ПТП и установяването му от контролните органи, ответникът подписал сьставените му АУАН и Протокол за ПТП, в които били описани обстоятелствата по него и не възразил
срещу тези констатации. Нарушението, за което му била ангажирана
административнонаказателната отговорност, било по чл.123, ал.3, т.1, б.“а“ ЗДвП - затова, че не
е оказал съдействие за установяване вредите от произшествието, а не по чл.123, ал.3, т.1, б.“в“ от ЗДвП -
когато липсва сьгласие
между участниците относно обстоятелствата по възникналото ПТП. Именно
защото ПТП било само с един участник, тоест ответникът, нямало как да има и разногласие относно обстоятелствата по възникването му. От това следвало, че не е било задължително по закон посещаването
на произшествието от Органите на МВР. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 2951/2020
г. по описа на РС-Русе, вземането по настоящото производство съответства на
това по издадената заповед за изпълнение. Същата е връчена лично на длъжника,
който, в законоустановения месечен срок, е допизирал възражение за недължимост
на претендираните суми. Установителният
иск, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл.
415, ал. 1, т.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно, че в причинна връзка с противоправното
поведение на ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск
по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което, в качеството си
на застраховател, носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени
щети, е заплатил обезщетение на
увреденото лице в размер не по-голям от стойността на действителните вреди;
твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени повреди на
автомобила и размера на обезщетението, както и, че ответникът е причинил
виновно събитието, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието
от тях е било задължително по закон.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване
на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира искът за неоснователен
по следните съображения:
Видно от протокола за ПТП, съставен от служител на Сектор „ПП“- Русе на
29.02.2020 г. и подписан от участниците, на 25.02.2020 г., в 12.00 ч. в гр.Р,
ул.“П.С.“, срещу ПМГ „Баба Тонка“, ответникът С.И.И. управлявал
лек автомобил "Ситроен Берлинго", с рег.№ Р 9615 ВХ, собственост на
„Алфа Вендинг“ ЕООД. Същият, нарушавайки
правилата за движение, при
движение на заден ход блъска паркирания зад
него лек автомобил "БМВ", с рег.№ Р 1541 КМ, вследствие на което допуска ПТП с материални
щети и напуска ПТП. Като свидетел на инцидента е посочена М.П.К.. Същата, разпитана в
качеството на свидетел по делото, излага твърдения, че не е виждала и
подписвала протокола за ПТП. За случая заявява, че нейна клиентка е
минавала покрай работното й място /като маникюристка/ и видяла, че някой нещо е
жулнал или се е ударил и толкова. Свидетелката нито е разпитвана от полицейски
служител, нито е давала личните си данни.
Административнонаказателната преписка срещу
ответника в Сектор „КАТ-Пътна полиция“ при РДВР-Русе е започнала въз основа на
подадено на 25.02.2020 г. заявление от П.Л.Д. – собственикът на паркираното
МПС, в което заявява, че на същата дата автомобилът му е бил блъснат от друг
автомобил с рег.№ Р 9516 ВХ, видян от очевидец – посочени са данните на свид.К..
На ответника е съставен АУАН № 20-1085-000749/29.02.2020
г., а впоследствие и НП за нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал.1, т.3, б.“А“
от ЗДвП /нарушавайки правилата за движение на заден ход не се е убедил, че
пътят зад МПС е свободен и при движение назад блъска паркиран зад него лек
автомобил "БМВ", с рег.№ Р 1541 КМ; като участник в ПТП с материални
щети не е оказал съдействие за установяване вредите от произшествието/. В обясненията
си пред органите на реда ответникът не отрича, че е минал през мястото на
инцидента, но сочи, че при маневра назад, без да разбере, е ударил бронята на
автомобил.
МПС "Ситроен Берлинго", с рег.№ Р 9615 ВХ, собственост на
„Алфа Вендинг“ ЕООД,
гр.Русе, има сключена валидна и действаща в периода застраховка ГО с ищеца, видно от
полица № BG/03/119002538001.
Пред застрахователя е образувана преписка по щета, с оглед искането на
увредения, като след опис на претенция е определено и изплатено обезщетение по
банкова сметка ***.а. "БМВ", с рег.№ Р 1541 КМ, в размер
на 182.70 лева.
По делото е разпитан и свид.И.И. – младши автоконтрольор в
Сектор „Пътна полиция“-Русе, изготвил процесния
протокол за ПТП. Същият изнася данни, че не са посещавали местопроизшествието.
Собственикът на паркирания автомобил дошъл в КАТ и подал заявление, че
автомобилът му е бил блъснат. По данни на последния, в протокола за ПТП била
вписана и свидетелката, която работила в козметично студио и видяла номера на
виновния автомобил. С тази свидетелка по телефона разговарял полицейският
служител, изготвил АУАН и тя потвърдила информацията, дадена от собственика на
увредения автомобил. Свидетелят се свързал с управителя на фирмата, собственик
на л.а. "Ситроен Берлинго", с рег.№ Р 9615 ВХ, който посочил
водача-техен работник, който зареждал кафемашини. Свид.И. не се сеща какво е казал последния.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна се налагат следните
изводи:
Съгласно чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от него обезщетение, заедно с лихви и
разноски, когато виновният водач е
напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
За да възникне регресното право е необходимо
освен водачът да е напуснал ПТП преди идването на органите на КАТ, тяхното
посещение да е било задължително по закон. Хипотезите за това са изброени в чл.
125 ЗДвП.
С оглед разпределената доказателствена тежест,
ищецът никъде не е конкретизирал причината, поради която според него е било
задължително посещението на полицията.
В приложимата разпоредба на чл.
125, т. 7 и т. 8 ЗДвП като основание за задължителното посещение на мястото на
ПТП от страна на службите за контрол на МВР е предвидено: когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се
придвижи на собствен ход поради
причинените му от произшествието вреди.
В конкретния случай, с оглед събраните доказателства, анализирани поотделно
и в съвкупност, тази кумулативно изискуема предпоставка не се установява. Вярно
е, че ответникът е напуснал ПТП. Очевидно такова се е състояло и са настъпили
материални щети за другия автомобил. За разногласие между водачите относно
обстоятелствата по настъпването на инцидента обаче не може да се говори. Първо,
посещение на място от органите на ПП-Русе не е извършвано. Протоколът за ПТП,
както и останалите документи от административнонаказателната
преписка, са изготвени четири дни след пътния инцидент, по данни на собственика
на ударения паркирал автомобил, в сградата на КАТ-Русе. И Протоколът за ПТП и
АУАН са подписани без възражения от ответника. Нещо повече – същият дава
саморъчни обяснения, в които признава, че е ударил бронята на друг автомобил,
но без да разбере. Това становище не представлява отричане на
съпричастност. Напротив, явно такава се признава и потвърждава, предвид подписването на протокола за ПТП
и АУАН, в който ясно е посочена вината на водача и механизма на произшествието.
Освен това, по време на самия пътен инцидент вторият участник не е присъствал,
нито някой от автомобилите е бил в състояние, че да не може да се движи на
собствен ход. Това е видно от описа на самите увреждания – облицовка задна
броня и основа заден десен парктроник външно.
При това положение не може да се приеме, че в случая е осъществена някоя от
хипотезите на чл. 125, т.7 и т.8 от ЗДвП.
Въпреки че е напуснал мястото на ПТП, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, тяхното
посещение на местопроизшествието не е било задължително по закон. Ето защо и в полза на застрахователя не е възникнало правото на
регрес по чл.500, ал. 1, т.3 КЗ да претендира от застрахования изплатеното
обезщетение. Дали поведението на ответника е било правомерно или не и дали
законосъобразно е напуснал мястото на ПТП, е без значение за този извод, тъй като
регресното право възниква само при наличието на предвидените
в чл. 500, ал. 1, т.3 КЗ предпоставки, а не при всички случаи на напускане на
мястото на ПТП /в т. см. Решение № 337/19.03.2019 г. по в.гр.д. № 122/19 г. на
ПОС/.
Поради изложеното, съдът приема, че не са налице
основания за ангажиране регресната отговорност на
прекия причинител на вредите, обезщетени от застрахователното дружество по
договора за „ГО“. Доколкото не се установява тази предпоставка за възникване на
търсеното вземане, обсъждане на останалите елементи от ФС на претенцията е
безпредметно.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора, разноски
се дължат на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но по делото няма искане
за присъждането им, нито доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, против С.И.И., ЕГН **********, установителен
иск за дължимоста на сумата 182,70 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
л.а. "Ситроен Берлинго" с рег. № Р 9615 ВХ при ПТП на 25.02.2020 г. в
гр.Русе, ведно със законната лихва от 17.07.2020 г., която е предмет на издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2951/2020 г. на РС-Русе.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: