О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 597
гр.Стара Загора, 27.12.2019г
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и деветнадесета
година, първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа
адм.д. № 963 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от Г.К.Х. ***, чрез адв. С.Ц.С.- Ю.от САК, гр. ***
против Национална агенция за приходите гр.София за присъждане на сумата 1000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразни бездействия по защита на обработвани от ответника нейни лични
данни.
Първоначално по исковата молба е образувано адм.д.№ 11290/
2019г по описа на Административен съд София-град, по което с определение № 9806/
16.12.2019г. делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Административен
съд Стара Загора. Изложени са съображения, че искът е с правно основание чл.39,
ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, а не по
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, поради което
приложение следва да намерят правилата за подсъдността, уредени в АПК и по
конкретно разпоредбата на чл. 133, ал.5 АПК, съгласно която исковете за обезщетения
се предявяват пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя и когато са
съединени с оспорване по ал. 1 – 4.
Настоящият съдебен състав намира, че компетентен да се
произнесе по иска на Г.К.Х. *** е Административен съд София-град по следните
съображения:
В конкретния случай се претендира обезщетение, чието
основание се черпи от разпоредбата на чл. 82, ал.1 от Регламент (ЕС) 2016/679
на ЕП и Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването
на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на
директива 95/46/ЕО, който не е идентичен с уредения в чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД,
тъй като в националния закон производството по чл. 39, ал. 2 касае съединяването
на обжалвани действия и актове на администратора, респ. обработващия личните
данни, при което това обжалване може да бъде съединено с искане за обезщетение.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че твърдените в исковата молба
незаконосъобразни действия на ответника не са обжалвани от ищеца, или поне
липсват твърдения или данни в такава насока, поради което не може да се приеме,
че са налице предпоставките за иск по чл.39, ал.2 от ЗЗДЛ. В случая предявеният
иск не е съединен с оспорване на административен акт.
При това положение, намират приложение разпоредбите на
чл. 203 от АПК, като подсъдността се определя по специалния закон, а именно по
чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е спорно, че администраторът на лични данни по
смисъла на чл.4, ал.7 от цитирания регламент е ЮЛ и това е НАП, чието седалище
е гр. София. При твърдяно нарушение на този администратор на Регламента следва
да се приеме, че същото е допуснато или извършено там, където се намира
седалището на такъв администратор. Тъй като ищцата чрез процесуалния си
представител е избрала първия вариант на подсъдността по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ,
а именно да предяви иска си по мястото на увреждането, то съдът не може в
разрез с диапозитивното начало да разгледа така предявения иск в нарушение на
този принцип.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че искът
за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес, или седалището на увредения, срещу органите по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Така уредената местна подсъдност се явява специална по отношение на
правилата на АПК, поради което подсъдността следва да бъде определена именно по
правилата на специалния закон. От значение за определяне на местната подсъдност
се явява направеният от ищеца избор, който в конкретния случай е искът му да се
разгледа от Административен съд - София – град, пред който е предявен искът.
Предвид твърденията, изложени в исковата молба и
направеното в нея искане за осъждането на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни
бездействия на ответника - Национална агенция за
приходите, следва да се приеме, че мястото на увреждане, на извършване на
деянието - неизпълнението на вменени от закона задължения, е в гр. София.
Понеже е изчерпана процесуалната
възможност за изпращане на исковата молба по подсъдност на надлежния съд,
следва да бъде повдигнат спор за определяне на компетентния съд между
Административен съд Стара Загора и Административен съд София-град.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 135, ал.5 във връзка с ал.3 от АПК, Административен съд Стара
Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 963/ 2019г по описа
на Административен съд Стара Загора.
ПОВДИГА
СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен
съд Стара Загора и Административен съд София – град по исковата молба на Г.К.Х.
*** против против Национална агенция за приходите
гр.София за присъждане на сумата 1000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни бездействия по
защита на обработвани от ответника негови лични данни.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Върховния
административен съд за произнасяне по спора за подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: