Р Е Ш Е Н
И Е № 59
26. 09. 2019 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На 02. 09.
2019 год.
В публично
заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: ДОНКА ВАСИЛЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 596 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 79, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД и
чл.86,ал. 1 от ЗЗД .
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител ю.к. Б.К. твърди в
исковата молба, че на 09.03.2018г.
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД било подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Чирпан за
вземанията си към Т.Л.И. в размер на 173,96лв.. По входираните документи било
образувано ЧГД № 240/2018г. По посоченото дело била издадена заповед за
изпълнение, същата била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК,
поради което представляваното от ищеца дружество подава настоящата искова молба
в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК.
Изнася също
така, че „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавало
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизали в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е било необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на
дружеството и по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия, ищцовото дружество било
поело задължение да снабдява с електрическа енергия, следният обект на
ответника: Обект с ИТН ***, находящ се в ***** . За Т.Л.И. бил открит клиентски
номер *****. Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия
се бил задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден. Според разпоредбата на чл. 104а от ЗЕ, потребителите на
крайния снабдител използвали разпределителните мрежи, към които били
присъединени. Обекта на Т.Л.И. бил присъединен към електроразпределителната
мрежа на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, на чиято лицензионна територия бил
разположен. Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при
публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато била и
цената за достъп, на крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г. В този
смисъл бил и чл. 42 от общите условия на ЕВН България Електроразпределение ЕАД,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008г., които обвързвали потребителите,
без да е необходимо изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал.4 от ЗЕ.
Посочените общи условия били публикувани на сайта на дружеството. Цената за
достъп до електроразпределителната мрежа не била нова цена, тя съществувала
като елемент от мрежовата услуга, която се предоставяла на ползвателите на
мрежата и винаги се била заплащала от тях. С Решение № Ц-22 от 29.06.2011г. на
ДКЕВР обаче, цената за достъп за стопанските клиенти на ЕВН България
Електроразпределение ЕАД (в редакцията на ЗЕ, действаща към настоящия момент,
те се назовавали „небитови клиенти - § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ), считано от
01.07.2011 г. се калкулирала по нов начин. При новия начин на калкулиране
цената за достъп, не зависила от ползваното количество електрическа енергия, а от
договорената предоставена за обекта на клиента активна мощност (заетия
капацитет от разпределителната мрежа). Това предпоставяло задължение за всеки
клиент, дори и ако за даден период, не е бил ползвал електрическа енергия в
обекта си, да заплаща цена за достъп съобразно заемания капацитет, като по този
начин участвал пропорционално и в покриването на постоянните разходи за
поддръжка на мрежата. Следователно дори и да бъдело преустановено временно
снабдяването с електрическа енергия на обект на клиент, то това не прекратявало
задължението на клиента за заплащане на цена за достъп. Новата методика за
определяне на цената за достъп била утвърдена и в чл. 29, ал. 1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.201 Зг. Цените в енергетиката,
включително и цената за достъп, се определяли и се заплащали на основание
решения на ДКЕВР, постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1,
т. 13 от ЗЕ, което изключвало свободата на договаряне между страните по
договорното правоотношение относно цената, по силата на която операторът на
електроразпределителната предоставял услугата достъп до
електроразпределителната мрежа. Предвид тези законоустановени положения било
ясно, че цените на предоставяните от мрежовите оператори услуги се утвърждавали
от ДКЕВР на основание чл. З6а от ЗЕ, като решенията на комисията в тази посока били
задължителни за енергийните предприятия - чл. 36, ал. 1 от ЗЕ.
Изнасят още,
че услугата „достъп до разпределителната мрежа" се изразявала в
задължението на съответния оператор на мрежата да предостави равнопоставен
достъп до мрежата си на потребителите (наричани вече в ЗЕ „клиенти"),
срещу заплащане на съответната цена за достъп от ползвателя на мрежата (чл.
109, ал. 1, т. 4 и чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗЕ). За предоставянето на тази
услуга на ползвателите на мрежата, както и за гарантиране нормалната, сигурна и
ефективна работа на съответната мрежа, мрежовите оператори, независимо от
количествата ползвана и преминала през мрежите и съоръженията електрическа енергия,
извършвали едни относително постоянни разходи по поддръжка на мрежата, така че
във всеки един момент мрежата да може да разполага с необходимата си
пропускателна способност и ползвателя да можел да разполага със необходимата му
заявена и предоставена мощност. Ето защо, цената за достъп следвало да се
заплаща от всички потребители, тя отразявала всички разходи, които операторът
на съответната мрежата извършвал, за да изпълни задълженията си към обществото
по осигуряване на непрекъснат достъп, ползване на мрежата, гарантиране на
преносните способности и мрежови капацитет, непрекъснато и качествено
снабдяване В изпълнение на задълженията си по общите условия за периода
02.01.2016г. - 11.04.2017г. ищецът бил доставил до обектите на ответника ел.
енергия и бил предоставил мрежови услуги на обща стойност 151,35 лв., които до
този момент не били заплатени. Поради забава в заплащане на горепосочената
главница Т.Л.И. дължал законна лихва в общ размер от 22,61лв. за периода
16.03.201 бг. -08.03.2018г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една
фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване
на настоящото производство. Издадените фактури, техният падеж и период, както и
размерът и периодът на дължимата лихва за забава, били подробно описани в
приложения препис - извлечение от клиентската сметка на ответника.
Молят съда,
да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД към Т.Л.И., както следва: 151,35 лв.,
представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа
енергия, начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода
02.01.2016г. -11.04.2017г., 22,61 лв., представляващи стойността на законната
лихва за забава за периода 16.03.2016г. -08.03.2018г., законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 09.03.2018г., до окончателното изплащане на
задължението.
Молят, да
бъде осъден Т.Л.И. да заплати присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД
240/2018г. разноски в размер на 175 лв.,
както и направените по делото разноски, а именно държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните
по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.
гр. д. № 240/ 2018 г. по описа на Районен съд Чирпан, съдът е издал в полза на “ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ “
ЕАД срещу Т.Л.И. Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 151, 35 / сто петдесет и един лева и 35ст. /лева-
главница, 22, 61лв. / двадесет и два лева и шестдесет и една ст./ обезщетение
за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
16.03.2016г., до 08.03.2018г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 12.03.2018г. до изплащане на вземането,
както и съдебни разноски в размер на 25,00 лв. - Държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лв.
Предвид обстоятелството,
че Заповедта по заповедното производство е била връчена на длъжникът Т.Л.И. по
смисъла на чл. 47 от ГПК, поради което заповедният съд с нарочно определение от
29.06.2018г. указал на заявителя “ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ “ ЕАД, че може да предяви иск за вземането си. В дадения
едномесечен срок заявителят е предявил настоящите искове за установяване на
вземанията по заповедта, от което се установява съответно пасивната и активна
легитимация на страните, както и наличието на правен интерес у ищцовата страна
от воденето на положителен установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК.
В хода на производството е представено Заявление-декларация за започване на
продажба на електрическа енергия на клиентски №***** на Т.Л.И. от
23.09.2013год., както и декларация за достъп до мрежата по силата на които “ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ “
ЕАД е предоставило на ответника по делото Т.Л.И.
електрическа енергия.
Видно от
представените по делото писмени доказателства в това число по делото писмени
доказателства, в това число множество фактури, а иот назачената в хода на развилото се гражданско производство съдебно
техническа експертиза се установява, че в конкретния случай ищцовото дружество
– „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД приема, че ответникът е „небитов
клиент" по смисъла на параграф 1 т.33а
от ДР на ЗЕ и поради това следва да заплаща цена за достъп до
разпределителната мрежа.
За
небитовите клиенти е определена цена кВт/ден, която мерна единица е за мощност.
Това дава основание и цената за достъп да се калкулира на база предоставена мощност
/ангажиран капацитет/. За битовите клиенти обаче ДКЕВР определя цена за достъп
за кВтч - която е мерна единица за консумирана ел.енергия, т.е. цената следва
да се заплаща върху реално потребената ел.енергия. Именно това дава основание
на ЕВН да начислява на небитовите клиенти цената за достъп до разпределителната
мрежа и в случаите, когато няма потребление на ел.енергия. /виж мотиви към
Решение № Ц-22/29.06.2011г. на ДКЕВР стр. 26-та/.
За да
обоснове искът си срещу ответника, „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД
приема, че ответникът Т.Л.И. е „небитов клиент" - съгласно решение Решение
Ц-19 от 30.06.2016г. на ДКЕВР и съгласно т.33а от ДР на Закона за Енергетиката,
респективно „потребител на електрическа енергия за стопански нужди" според
чл.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД.
Представените
по делото доказателства обаче, показват, че за въпросния обект наименован *****,
находящ се в ***** собственикът Т.Л.И. има качество на „битов клиент".
Това е така, защото видно от
представеното по делото Заявление-декларация за започване на продажба на
електрическа енергия /по образец на ЕВН/ категорично се сочи, че потребителят е
заявил, че консумираната ел.енергия ще е за битови нужди /виж стр.2-ра, т.2 от
заявлението/. При заявяването за какви нужди ще се ползва ел.енергията в обекта
е направена отметката в квадратчето „за битови нужди". Също така е попълнена
т.7.1 „Битови клиенти" - относно начина за плащане, а именно, че същия ще
бъде в брой. Видно е от представеното Заявление, че не е попълнена т.7.2
касаеща начина на плащане на „стопански клиенти". От гореизложеното следва
дасе направи извода, че при подаването на заявлението декларация бъдещия
потребител на ел. енергия е употребил себе си като „битов клиент“, а не като
„стопански клиент“.
Съгласно чл.
13, ал.3 от ОУ заявлението за снабдяване с ел.енергия има „изцяло декларативен
характер", като ЕВН има право да изисква допълнителни документи,
потвърждаващи декларираните обстоятелства. Съгласно чл.14, ал.1 т.3 от ОУ ЕВН е
имало право да откаже снабдяване с ел.енергия, ако е преценило , че заявлението
на клиента не отговаря на изискванията на тези общи условия и или клиента не
представи поискани от ЕВН ЕС документи, т.е., дружеството ако е считало, че
клиентът е „стопански/небитов"е можело да му откаже извършването на
съоттните услуги. А съгласно чл.14, ал.2 ЕВН е следвало да изпрати писмено
съобщение за евентуален отказ за снабдяване. Напротив, дружеството не само че
не е отказало снабдяване с ел. енергия а е доставяло такава до обекта.
След като
чл. 13 и чл.14 от ОУ изрично предвиждат, че Заявлението има изцяло декларативен
характер и снабдяването започва до 7 дни от писменото заявление /чл. 13, ал.2
от ОУ/, то с факта на подаването на заявлението /вх. № 1732739/23.09.2013г./ и
със започването на доставката на ел.енергия, между страните е възникнало
валидно правоотношение за продажба на ел.енергия. Потребителят/Клиентът е
посочил в заявлението за какви нужди ще ползва консумираната ел.енергия, а
именно „за битови нужди". ЕВН е започнало доставката, не е направен отказ
за снабдяване с ел.енергия. От това следва, че е налице валидно възникнал
договор между ЕВН и клиента за продажба на ел.енергия „за битови нужди".
ОУ не регламентират ЕВН едностранно да определя, още по-малко едностранно да
изменя какъв вид /за битови или за небитови нужди/ е потребяваната ел.енергия.
Единственото им правомощие съгласно ОУ е било да откажат снабдяване и то в
седмодневния срок, тъй като тази възможност е по чл. 14, ал.1 от ОУ, която
разпоредба се намира в глава II, раздел I - „Начало на снабдяване на нови
клиенти".
В тази
насока е и Решение на Върховния административен съд № 2524 от 10.03.2015г. на
Петчленен състав - I колегия по адм.д. 302/2015г. като се потвърждава Решението
на Тричленен състав на ВАС като се приема, че при определянето на „битов"
и „небитов" клиент е от значение какви нужди ще се задоволяват с
ел.енергията, а не е определящо предназначението на имота/обекта съгласно чл.38
от ЗУТ. В настоящия случай потребителят еднозначно е посочил какви нужди ще се
задоволяват със заявлението и ЕВН не се е противопоставило. Започнало е
снабдяване. По този начин е възникнало валидно договорно правоотношение между
страните за продажба на ел.енергия „за битови нужди".
При
тълкуване на ОУ, където в чл. 4 се казва, че „потребител на ел.енергия за
битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен...", няма въведено ограничение имотът да е жилищен. Така, че
Общите условия допускат ползване на ел.енергия за „битови нужди" и за
обект който не е жилищен, впрочем и в ЗЕ не е въведено такова ограничение в параграф
1, т.33а от ДР на ЗЕ.
Видно от
заключението на вещото лице М.К.К., изготвил съдебно счетоводна експертиза,
приета и не оспорена от страните се установява, че при вариант за „битов
клиент“ какъвто именно е ответника по делото, то дължимите суми са в размер на
10,76лв. главница и законна лихва в размер на 2,07лв. до който размер и иска по
чл. 422 от ГПК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, а в
останалата му част до размер на общо 173,96 лв. отхвърлен.
Съдът счита, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода от спора приема, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати и разноските в заповедното производство възлизащи на: 12. 91 лв. – ДТ,
съобразно изхода от настоящото производство / в тази насока виж т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
/.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и
чл.86,ал.1 от ЗЗД и чл. 235, чл. 259 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника Т.Л.И. с ЕГН
**********, с адрес: *** съществуването на вземането на ищеца
ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов 37, чрез юрисконсулт Б.К., с адрес ***, за сумите: - в размер на 10.76 лв. ( десет лева и 76 ст.), представляваща стойността на консумирана ел. енергия;- в
размер на 2,07 лв. / два лева и 07 ст./, законна лихва за забава за периода от
16.03.2016г.- 08.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 09.03.2018 г. до окончателно
изплащане на сумите, присъдени със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 102/ 13. 03.
2018 г. по ч. гр. дело № 240/ 2018 г. по описа на РС Чирпан, като ОТХВЪРЛЯ исковете
в останалата им част до размер на 151,35 лв. по отношение на претендираната
главница и 22,61 лв. по отношение на претендираната законната лихва за забава, като
неоснователни и недоказани .
ОСЪЖДА Т.Л.И. с п. а. и ЕГН да заплати на “ ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД с посочен адрес и представителство
направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 77,07 лв.,
съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Т.Л.И. с п. а. и ЕГН да заплати на “ ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, с посочен адрес, представителство и ЕИК направените по ЧГД
№ 240/ 2018 г. по описа на РС Чирпан съдебни и деловодни разноски в размер на
12. 91 лв. – ДТ, включени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 102/ 13. 03. 2018 г. по ч. гр. дело № 240/ 2018 г. по описа на РС
Чирпан, съобразно уважената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: