Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260504/3.12.2020г. град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Варна, Пети наказателен състав,
на трети ноември,
две хиляди и двадесета година,
в публично
съдебно заседание в следния състав:
председател съдия
Георги Митев, секретар Калина Караджова
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 3900 по
описа на съда за 2020 година,
Р Е Ш
И :
Отменя наказателно постановление № 23-0000762/09.09.2020 г., издадено от К.Р.П. – директор на Регионална
дирекция Автомобилна администрация Варна, с което на Е.х. ЕООД, ЕИК
148 054 432, представлявано от Д.Г.М. адрес ***, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева на основание
чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози за извършено нарушение на чл.23
§ 1 изречение второ от Регламент (ЕС) №
165/2014 на европейския парламент и на съвета
от 04.02. 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт.
Оставя без уважение искането на Регионална дирекция
Автомобилна администрация Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Е.х. ЕООД чрез адв.Ж. Г. и на Регионална дирекция Автомобилна
администрация Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна
жалба в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е
изготвено пред Административен съд Варна по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението
административно-наказателната преписка да се върне на Регионална дирекция
Автомобилна администрация Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз
основа на жалба от Е.х. ЕООД, ЕИК 148 054 432, представлявано от Д.Г.М.
против наказателно постановление № 23-0000762/09.09.2020
г., издадено от К.Р.П. – директор на Регионална дирекция Автомобилна
администрация/РДАА/ Варна.
Във въззивната жалба се твърди, че наказателното
постановление е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени процесуални нарушения, оспорва се изцяло фактическата обстановка,
отразена в него и се моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се
явява, представлява се от адвокат Жеко Г., редовно упълномощен, който поддържа
жалбата, счита, че в случая е налице маловажен случай на административно
нарушение и моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява
от младши експерт Виктория Вълчева, редовно упълномощена. По същество Вълчева
моли съда да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и
законосъобразно и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 18.06.2020 г. З.Д.Ю. *** съставил Акт за установяване
на административно нарушение/АУАН/ № 276544 против Е.х. ЕООД, ЕИК
148 054 432, представлявано от Д.Г.М. за това, че на 27.09.2019 г. в
гр.Варна ж.к.Младост бл.124 вх.8 ет.6 ап.157, като превозвач, притежаващ лиценз
за обществен превоз на товари на територията на Република България № 09858, е
допуснал водача Д. Я.Х. ЕГН ********** да използва аналогов тахограф
марка Kienzle,модел 1318-27 сер.№
0174538, монтиран на товарен автомобил марка Волво от
категория N 3, с рег.№ В 8436 СР, при извършване на превоз за собствена сметка
на товари, попадащ в обхвата на Регламент/ЕО/ № 561/2006 г., видно от Заповед №
91/26.09.2019 г. Гореописания тахограф не е бил представен на редовен
технически преглед от одобрен сервиз най-малко веднъж на всеки две години,
последният такъв преглед е с Протокол № BG501012925/14.08.2017 г., следвало е тахографа
да мине технически преглед най-късно до 14.08.2019 г. Актосъставителят е
квалифицирал нарушението по чл.23 параграф 1 изр.2 от Регламент/ЕО/ № 165/2014
г. АУАН е съставен в присъствието на пълномощника А.Б.П. ЕГН **********. Представено
е заверено копие от пълномощно от Д.Г. Младенов в качеството му на управител на
Е.х. ЕООД за А.Б.П. да го представлява пред ИААА, РДАА и Националната
транспортна камара като го подписва, подава, съответно получава от негово име
искания, молби, удостоверения и други документи. П. се запознал със съдържанието
на акта, не направил обяснения или възражения по него и на същата дата получил
препис от АУАН. Като доказателства с АУАН са иззети:
-
Тахографски лист
от 27.09.2019 г.;
-
Тахографски лист от
30.09.2019 г.;
-
Тахографски лист от
18.09.2019 г.;
-
Заповед №
91/26.09.2019 г.;
-
Копие на протокол
от контролна проверка № BG501012925 и
-
Копие от
пълномощно с рег.№ 11037.
На 19.06.2019 г. Е.х. ЕООД чрез представителя си Д.Г.М. е
подало писмено възражение срещу АУАН, че при съставянето на АУАН са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а именно не са били отразени
правилно обстоятелствата по нарушението, не била изяснена фактическата
обстановка, както и дали е било извършено вмененото нарушение на ЗДП, както и
че се касае за маловажен случай.
Към административно-наказателната преписка са приложени
заверени копия от: протокол от контролна проверка № BG501012925 от Венци ЕООД
от 14.08.2017 г. за тахограф марка Kienzle,модел 1318-27 сер.№
0174538, монтиран на товарен автомобил марка Волво с
рег.№ В 8436 СР, собственост на Е.х. ЕООД; заповед № 91/26.09.2019 г. на
управителя на Е.х. ЕООД за извършване на превоз за собствена сметка на
строителни материали от 27.09.2019 г. до 27.09.2019 г. от шофьор Д. Я.Х. с
товарен автомобил марка Волво ФЛ 10 с рег.№ В 8436 СР
по маршрут гараж – обект ОМВ – гараж; заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за правомощия
на директорите на регионални дирекции Автомобилна администрация; справка за
допуснатите нарушения от Е.х. ЕООД; тахографски лист
от 27.09.2019 г.; тахографски лист от 30.09.2019 г., тахографски лист от
18.09.2019 г.
В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя изцяло поддържа предявената от него въззивна жалба.
Актосъставителят З.Д.Ю. не се яви в
съдебно заседание поради ползване на редовен платен отпуск и със съгласието на
страните бе заличен от списъка на свидетелите, тъй като съдът прецени, че
нарушението е установено по документи и непосредствения разпит на
актосъставителя Ю. в съдебно заседание не е необходим за разкриване на
обективната истина.
Съдът прие и приложи като писмени доказателства по делото
материалите по административно-наказателната преписка.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на приобщените по надлежния ред писмени материали. Съдът кредитира
така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи
се, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към
основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
На 09.09.2020 г. е било
издадено обжалваното наказателно постановление. В обстоятелствената част на
наказателното постановление административно-наказващият орган изцяло е приел
обстоятелствата, описани в АУАН, квалифицирал е нарушението по чл.23 §1 изр.2
от Регламент/ЕО/ № 165/2014 г. и на основание чл.105 ал.1 от Закона за
автомобилните превози/ЗАвтП/ е наложил на дружеството административно наказание
имуществена санкция в размер на 200 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Съставен е акт за установяване на административно
нарушение, който формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В
инструктивния срок е следвало произнасяне на административно-наказващия орган
по въпроса за реализиране на административно-наказателната отговорност.
Издаденото наказателно постановление е съобразено с изискванията за минимално
съдържимото по смисъла на чл.57 от ЗАНН. Формулирано е административно
обвинение, което съдържа лимитивно очертан кръг
от факти.
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство са били допуснати съществени процесуални нарушения.
На първо място:
Актосъставителят и административно–наказващият орган са
приели, че въззивника е нарушил разпоредбата на чл.23
т.1 изр.2 от Регламент (ЕС) № 165/ 2014 на Европейския парламент
и Съвета от 04.02.2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, като му
е наложено наказание на основание чл.105 ал.1 от ЗАвтП. Съдържанието на последната посочена норма е: "За
нарушения на този
закон и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на
изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. ". В
конкретния случай не е констатирано нарушение на ЗАвтП или издадени въз основа
на него подзаконови нормативни актове, а се твърди такова по Регламент
(ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и Съвета от 04.02.2014 г.
относно тахографите в автомобилния транспорт. Нарушенията на този
регламент не са посочени
като наказуеми в чл.105
от ЗАвтП, поради което и
не подлежат на санкциониране по този ред. Съдът не може да изменя материално–правната
или санкционната норма, доколкото в противен случай би се нарушило правото на
административно–наказващия орган да определи самостоятелно нарушението и
наказанието. Налагане на административно наказание със санкционна норма за
деяние, което не е предвидено в тази норма представлява съществено процесуално
нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност юридическо лице и е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
На второ място:
В конкретния случай административно-наказателният орган е
нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН. Тази правна норма не дава
възможност за налагане на административно наказание, въпреки обстоятелството,
че нарушителят е извършил деянието, след като има основание за прилагане на
чл.28 от ЗАНН. Съдът счита, че в случая са били налице предпоставките на чл.28
от Закона за административните нарушения и наказания. Макар и формално да е
било осъществено нарушение на чл.23
т.1 изр.2 от Регламент (ЕС) № 165/ 2014 на Европейския парламент
и Съвета от 04.02.2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт,
неговата обществена опасност е явно незначителна с оглед на обстоятелството, че
от извършеното нарушение не са настъпили вредоносни последици за държавата,
клиента или служителите на дружеството или е налице „маловажен случай”.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен
случай на административно нарушение, поради което следва да се изхожда от
цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения.
Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за вината, вменяемостта,
обстоятелства изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част
на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Съдът намира, че всички тези
обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен
контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. № 1/2005 г./. Доколкото е свързана с правилното
приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване на
служебна проверка на обжалваното решение.
Тъй като се касае за особено съществени нарушения,
допуснати от административно-наказващият орган, довели до нарушение на
императивните разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславят
отмяната на наказателното постановление.
В съдебно заседание от процесуалният представител на
въззиваемата страна бе направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото – отмяна на наказателното
постановление това искане не бе уважено от съда.
Воден от гореизложените съображения, съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: