Решение по дело №3774/2014 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.Варна, ………….2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание  на  четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

           

                                                             Председател: ИВЕТА ПЕКОВА

 

при секретаря П.С. и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова  адм.дело N 3774  по описа за 2014  год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.  

Образувано е по жалба, подадена от „Уиндкрафт Симонсфелд БГ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Приморски“№41, представлявано от У.К.К.- управител, подадена чрез адв.С. против Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ВА-3/2014г. на директора на РИОСВ – Варна, с което не е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на „Вятърен енергиен парк, състоящ се от 19 бр. вятърни генератори с транспортна и електрокомуникационна мрежа в поземлени имоти №№ 11003.9.170, 11003.15.146, 11003.15.150, 11003.19.183, 11003.19.181, 11003.15.153, 11003.25.162 и 11003.24.191 в землището на с. Видно, общ. Каварна и поземлени имоти №№ 51408.22.157, 51408.23.144, 51408.23.146, 51408.23.153, 51408.25.138, 51408.26.159, 51408.26.157, 51408.22.170, 51408.22.172, 51408.25.151 и 51408.25.152 в землището на с.Нейково, община Каварна, област Добрич. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че съгласно  диспозитива на оспорения акт реализацията на ИП не е одобрена на основание чл. 99, ал. 2 от ЗООС, чл. 19, ал. 2, т. 2 от НУРИОВОС и във вр. с чл. 31, ал. 1 и ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 39, ал. 11 от Наредбата по ОС, като от диспозитива на обжалваното решение не става ясно кое от всички предложения на чл. 19, ал. 2, т. 2 НУРИОВОС е основание за неодобрението на осъществяването на ИП, с което е нарушено правото му на защита, налице е съществено нарушение на закона, водещо до незаконосъобразност на акта. Твърди, че решаващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения по време на процедурата по постановяването на обжалваното решение, а именно по време на разискванията на проведеното на 07.11.2014 г. заседание на ЕЕС към РИОСВ гр. Варна е представено Отрицателно Становище с вх. № И-425/8 от 07.11.2014 г. от гл. експерт в отдел „Натура“ 2000, към дирекция „НСЗП“, Министерство на околната среда и водите относно реализирането на ИП, както и становище изх. № 125/05.11.2014г. от „Българско дружество за защита на птиците“ /БДЗП/, които са неоснователни и немотивирани, не е ясно на какви основания почиват твърденията в становищата, не са представени доказателства във връзка с тях, а и не са подробно разисквани по време на заседанието на ЕЕС към РИОСВ - Варна от 07.11.2014 г. Твърди, че дадените отрицателни становища са необективни, не са изложени нарушения на законовите норми и не се основават на експертни аргументи, по същество в значителна степен са схематични и се основават единствено на теоретически обобщения и твърдения несвързани с конкретен анализ на Инвестиционното предложение, като решаващият орган по процедурата за ОВОС не е предоставил на възложителя, в качеството му на страна в административното производство, възможност да изрази становище по събраните в процедурата доказателства, т.е. във връзка с тези отрицателни становища, като е нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал.4 от АПК във връзка с чл.35 от АПК. Твърди, че оспореният акт е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и е немотивиран, не кореспондира със събраните по административната преписка доказателства, липсват подробно изложени съображения, които да обосноват неодобрението на осъществяването на инвестиционното предложение, като в акта единствено е преповторено становището на ЕЕС, без фактически да са обсъдени фактите и обстоятелствата в представената от Възложителя подробна документация в хода на цялата административна процедура, както и не са изложени конкретни съображения, които да обосноват изводите за значително отрицателно въздействие, което според решаващият орган би оказало реализирането на ИП. Обжалваното решение не кореспондира с писмените доказателства, като самият решаващ орган констатира в обжалваното решение, че Възложителят е спазил всички изисквания на закона що се касае до Доклада по ОВОС и Доклада за ОСВ. Твърди, че с реализацията на ИП се засягат обработваеми земеделски земи, вятърните генератори са разположени на повече от 500 м от най-близко разположените населени места; ИП не засяга защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии; планираните имоти не попадат в границите на защитени зони от екологичната мрежа НАТУРА 2000, че като възложител е спазил всички законови предвидени процедури и изисквания за извършване на оценка на въздействието на ИП върху околната среда, както и оценката на съвместимостта на ИП с предмета и целите на най-близко разположените ЗЗ, като обжалваното решение е постановено, без да са взети предвид доклада за ОВОС и доклада за ОС, не е преценена цялата представена документация и резултатите от обществените обсъждания. Твърди, че мотивите на решаващия орган, че реализацията на ИП ще доведе до значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на зоните поради това, че планираната територия се намира на по-малко от 2 км от ЗЗ от мрежата Натура 2000 - ВG0002115 „Било“, определена съгласно чл. 6, ал. 1, т.3 и т. 4 от Закона за биологичното разнообразие, и на 100 м от ЗЗ ВG0000130 „Крайморска Добруджа“, определена съгласно чл. 6, ал. 1., т. 1 и т. 2 ЗБР, и попада в район с интензивен прелет на птици /щъркели, пеликани и грабливи птици, срещат се и световно застрашени видове - царски орел, ловен сокол, вечерна ветрушка, степен блатар/ и в 20-км зона за хранене на червеногушите гъски, са неоснователни, недоказани и противоречащи на събраните по преписката писмени доказателства, като неоснователно е и твърдението, че планираната територия попада в район с интензивен прелет на птици, тъй като екип от независими експерти са провели мониторинги на птиците, както и мониторинг на зимуващите птици в землищата на с. Нейково и с. Видно, резултатите от които са подробно описани в Доклада за ОВОС, в който са посочени извършените наблюдения и събраните данни оборват констатациите на решаващия орган. Твърди, че немотивирано е твърдението, че ИП попада в 20-километровата зона за хранене на червеногушите гъски, като не е взет предвид „Доклад за оценка за съвместимост с предмета на зашита на ЗЗ“ /приложение към Доклада по ОВОС/, изготвен от екип от независими експерти, като е изследван кумулативния ефект върху зимуващите птици и бариерния ефект върху преминаващите /хранещите се гъски/ и е констатираното, че на територията на проучването е наблюдавано само едно малко ято /28 индивида/ от червеногуши гъски; по данни на съседни ветропаркове, над 80% от всички хранещи се и преминаващи гъски са установени източно от село Горичане, общ. Шабла, без да влизат в конфликт с проектираните съоръжения на ВЕП; на територията на проучването са наблюдавани твърде ниски числености от двата вида гъски - червеногуша и голяма белочела; че червеногушата гъска е много консервативна по отношение на местата за хранене, установено е поле от категория „редовно посещавано поле“  в нива източно от с. Горичане на повече от 5000 м. от планираните най-източни съоръжения, както и че местата за хранене на червеногушата гъска и малката белочела гъска в региона на Шабла-Каварна са картирани в продължения на 5 сезона по проект на Българо-Швейцарската програма за опазване на биоразнообразието - „Оценка на влиянието на зимуващите гъски върху добивите на житни култури“ и резултатите от проучването, които резултати кореспондират с направените изводи от проведените изследвания през 2011 и 2012 г. конкретно за целите на ветроенергийния парк, че поради отдалеченост на съоръженията едно от друго /минимум на 400-500 м/ и тяхното периферно разположение не се очаква те да възпрепятстват пашата на гъски, колкото и малко да са те в района. Твърди, че неоснователни са мотивите на решаващия орган, че реализацията на ИП ще създаде допълнителна трудно преодолима миграционна бариера за орнитофауната по основния прелетен път - „Виа Понтика“, като тези констатации не са съобразени с фактите, изложени в Доклада по ОВОС и Доклада са ОСВ, на които той самият е дал положителна оценка с Писмо с изх. № 26-00-4137/21/05.04.2013 г., като в „Доклад за оценка за съвместимост с предмета на зашита на ЗЗ“ /Приложение № 19 към Доклада по ОВОС/ детайлно е разгледана възможността от създаването на бариерен ефект, който да окаже негативно отражение върху миграцията и свободното придвижване на животинските видове, населяващи районите, в които следва да се реализира ИП и въз основа на извършения анализ е дадено заключение, че при реализацията на ИП не би могло да се говори за значително отрицателно въздействие от бариерен ефект. Жалбоподателят твърди, че неоснователни са и твърденията на решаващия орган, че реализацията на ИП ще създаде трудно преодолима бариера за миграцията на розовия пеликан, като същите противоречат на събраните по преписката писмени доказателства. Съгласно данните от мониторинга през 2011 г. на есенната миграция на розовите пеликани, последните летят на височина средно от 300 м, тоест значително над най-високата точка, която се достига от вятърните перки и експлоатацията на ветрогенераторите няма да окаже въздействие върху миграцията на розовите пеликани. Неоснователни и противоречиви са и твърденията на министъра на околната среда и водите в Писмо изх. № 05-08-4619/19.09.2014 г., че е отчетено, че най-много птици/розови пеликани/ са прелетели в диапазона между 80 и 120 м. височина, като за източник е посочен линк, който представлява „Анализ на резултатите от проучванията по видове птици“, тълкуван по грешен начин, защото на стр. 24 в раздел „Височинно разпределение на прелитащите реещи птици“, ясно е посочено, че „на практика 13% от розовите пеликани са прелетели на височина над 500м, 32% - на височина между 200 и 500 м и 15% на височина под 200 м“, което се потвърждава от данните на проведените от Възложителя мониторинги, както и от „Доклада за характера на миграцията на 42 вида птици от българската орнитофауна според нивото на съвременните познания“, т.е. твърденията на решаващия орган, както и становището на МОСВ относно бариерния ефект върху миграцията на розовите пеликани, който реализацията на ИП би породила, са неоснователни и недоказани, противоречащи на събраните по преписката писмени доказателства, както и на научните теории, изразени от орнитологичната доктрина. Жалбоподателят твърди, че неоснователни са твърденията в оспорения акт, че според доклада за есенната миграция, в резултат от проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза І“, част от птиците са прелетели в диапазона между 80 и 150 м., тъй като резултатите от този проект са ирелевантни и неотносими към случая, предвид това, че цитирания проект е с най-близка точка на наблюдение с. Дуранкулак, което е на повече от 10 км североизточно от територията, на която е предвидено да се реализира ИП. Твърди, че неоснователно и немотивирано е становището на решаващия орган, че реализацията на ИП ще доведе до значително отрицателно кумулативно въздействие върху предмета на опазване в ЗЗ „Било“ за опазване на птиците, тъй като тези твърдения не са подкрепени с каквито и да е доказателства, а напротив - противоречат на събраните по преписката, както и на приложените и одобрени от Директора на РИОСВ -Варна с положителна оценка Доклади за ОВОС и Доклад за ОСВ-  заключението на независими експерти в Доклад за оценка за съвместимост с предмета на защита на ЗЗ/приложение №19 към доклада по ОВОС/, съгласно което, предвид получените резултати е направен извод, че реализацията на ИП няма да окаже отрицателно кумулативно въздействие върху землищата на селата Видно и Нейково и на общ.Каварна, както и върху въздушното пространство над землищата в  пояса от 0 до 200 м., като кумулативният ефект е нищожно малък - под 1 %. Съгласно доклада за мониторинг на птиците, на практика се получава наличие на значително повече площ от необходимата за гнездене на една двойка птици, което би позволило запазване на целостта на гнездящите птици в района, което пропорционално се отнася и за кумулативното въздействие на процедираните ВГ в съседните землища, което показва, че емкостта на екосистемите е достатъчно голяма и не може да се говори за негативен кумулативен ефект. Имайки предвид ниската величина /под 1%/ на кумулативно отнети въздушно пространство и земеделска земя, близостта на ЗЗ „Крайморска Добруджа“, ЗЗ „Шабла-Езерец“, ЗЗ „Езеро Дуранкулак“, ЗЗ „Било“, както и липсата на инвестиционни предложения за ВГ в района им, при реализацията на ИП не се очаква увреждане на екологични коридори или значително отрицателно въздействие върху зоните от кумулативен ефект. Твърди, че с изграждането и реализацията на ИП няма да бъде значително увредени предметът и целите на опазване на ЗЗ„Калиакра“ по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици, ЗЗ „Шабленски езерен комплекс“ по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици, ЗЗ„Било“ по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици, и ЗЗ „Крайморска Добруджа“ по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете, че няма да бъдат засегнати и увредени видове, предмет на опазване в зоните, няма да бъдат фрагментирани местообитания и популациите на редки, защитени и ендемични видове, характерни за зоните, както и няма да бъде влошена структурата и динамиката на техните популации. Твърди, че относно рисковете от сблъсъци с мигриращи птици до момента МОСВ не е предложило оторизирана методика за изчисляване на риска от сблъсъци на мигриращи птици с въртящите се перки на генераторите и всяко твърдение, че има или няма такъв риск би било субективно, като екипът, разработил Доклада за ОСВ е участвал в последващ /импактен/ мониторинг на миграция на птиците при изградени и работещи ветрогенератори и наблюденията показват, че рискът от сблъсъци е минимален и практически незначителен по отношение на отчитане на реално убити птици, което се потвърждава и от много други орнитологични наблюдения. Твърди и че неоснователни и недоказани са твърденията, че ветрогенераторният парк със своите 19 ветрогенератора ще бъде трудно преодолима бариера за прилепите, тъй като избраните след детайлно проучване местоположения за изграждане на ветрогенераторите в проектните имоти могат да се определят като „слаборискови зони“ за сухоземни местообитания; на територията на имотите, където ще се реализира инвестиционното предложение, както и в контактните зони няма типове природни местообитания и местообитания на редки или застрашени от изчезване растителни видове; проектната територия не представлява консервационно значимо място или място с висок биологичен потенциал за фауната в района; този хабитат не предоставя никакви дневни или зимни убежища за прилепите; поради своите специфични хабитатни изисквания и типове убежища, видовете, предмет на опазване в ЗЗ /с изключение на вида Дългокрил прилеп/, отделни индивиди, от който са регистрирани на площите на ИП като мигранти/, не се срещат на територията на ИП. Твърди и че при постановяване на оспорения акт, решаващият орган не е съобразил изводите си с предвидените мерки, подробно описани в Приложение №15 към Доклада по ОВОС, изпълнението на които ще намали риска от сблъсък с въртящите се перки при евентуалната поява на птици в района, ще предотврати прокарването или обособяването на нови пътища, водещо до отнемане на допълнителни площи от ЗЗ, ще допринесе за опазване на растителните видове в района, ще подпомогне възстановяването на структурата на почвения слой. Твърди и че неоснователни са изводите на решаващия орган, че реализирането на всички инвестиционни предложения в района ще окаже кумулативно въздействие върху предмета и целите на опазване на ЗЗ и противоречи на съдебната практика, че кумулативното въздействие следва да се преценява от органа, съгласно §3, т.10 от Наредбата за ОС, но следва да се изложат конкретни мотиви за всяко отделно друго ИП, което в съвкупност с процесното действително ще доведе до значителен негативен ефект, което не е сторил. Твърди и че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като противоречи с целта на закона- предвидените в чл. 2 от Закона за енергията от възобновяемите източници цели, като са игнорирани и насърчителните мерки, уредени в действащото законодателство. Моли съда да отмени оспореният акт и да върне административната преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалвания административен акт. Твърди, че издадения административен акт е в рамките на закона, процесуалните правила и след решение, предоставено за одобряване на Директора на РИОСВ от Експертния екологичен съвет. Твърди, че предвиденият за изграждане ветроенергиен парк се намира в близост до защитена зона комплекс „Калиакра”, ЗЗ”Крайморска Добруджа” и ЗЗ”Било”, като срещу България има стартирала наказателна процедура, включваща територията на Калиакра  и заведени дела на ЕК срещу България за ветроенергийни паркове, които не са оценени в тяхната цялост  и кумулацията спрямо одобрените и процедирани такива. Моли жалбата да бъде отхвърлена, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа  и правна страна следното:

Обжалва се Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ВА-3/2014г. на директора на РИОСВ – Варна, с което не е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на „Вятърен енергиен парк, състоящ се от 19 бр. вятърни генератори с транспортна и електрокомуникационна мрежа в поземлени имоти №№ 11003.9.170, 11003.15.146, 11003.15.150, 11003.19.183, 11003.19.181, 11003.15.153, 11003.25.162 и 11003.24.191 в землището на с. Видно, общ. Каварна и поземлени имоти №№ 51408.22.157, 51408.23.144, 51408.23.146, 51408.23.153, 51408.25.138, 51408.26.159, 51408.26.157, 51408.22.170, 51408.22.172, 51408.25.151 и 51408.25.152 в землището на с.Нейково, община Каварна, област Добрич с възложител „Уиндкрафт Симонсфелд БГ“ЕООД.

От уведомление за инвестиционно предложение от 14.09.2009 г., съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /НУРИОВОС/, се установява, че е подадено до Директора на РИОСВ –Варна относно проект за изграждане на ветроенергиен парк в землищата на с.Нейково, с.Видно и с.Селце, Община Каварна и провеждането, при необходимост, на последващ мониторинг за въздействието върху околната среда на обектите и дейностите, предмет на проекта, като паркът е предвиден да включва 20 ветрогенератора, като към него са приложени скици на имота, документи за права на възложителя, съгласно т.20 от ДР на ЗООС, разрешение за изработване на ПУП или допускане за изменение на общ УП/ПУП по реда на ЗУТ, становище от РИОКОЗ, електроразпределение, ВиК и др.

От Решение № ВА 337-ПР/2009 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на директора на РИОС-Варна се установява, че е взето решение да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение „Изграждане на ветроенергиен парк“, реализацията на което има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природните местообитания, популации и местообитания на видовете, предмет на опазване в защитени зони, като са дадени указания относно оценката, която следва да бъде извършена.

От уведомление вх.№ РД-01-1108/06.03.12г. се установява, че дружеството е уведомило кметовете на Община Каварна, с.Видно и с.Нейково за промяна в инвестиционното намерение, като промените предвиждат проект за изграждане на ВЕП в землищата на с.Нейково и Видно, като паркът е предвиден да включва 19 ВГ с посочените характеристики. От писмо изх.№ 26-00-4137/17/27.01.12г. се установява, че във връзка с промяната в инвестиционното предложение, МОСВ е уведомило жалбоподателя, че промяната следва да бъде отразена в заданието за обхват и съдържание на ОВОС и докладите за ОВОС и ОСВ, като са дадени и указания и препоръки.

От представените решения и удостоверение за актуално състояние на дружеството се установява, че „Уиндкрафт Симонсфелд БГ“ЕООД е правоприемник на „Уиндкрафт Симонсфелд БГ“ЕАД.

От писмо с вх. № 26-00-4137/18 от 25.01.2013 г. се установява, че жалбоподателят е представил в РИОСВ – Варна, съгласно чл. 13 от НУРИОВОС, на хартиен и електронен носител Доклад за оценка на въздействието върху околната среда и Доклад за оценка степента на въздействие за ИП за изграждане на Вятърен енергиен парк, състоящ се от 19 бр. вятърни генератори, с транспортна и електрокомуникационна мрежа в землището на с. Видно и на с. Нейково, общ Каварна.

            От Писмо с изх. № 26-00-4137/21 от 08.04.13г. се установява, че РИОСВ - Варна е дала положителна оценка на представените доклади по мотивите, посочени в писмото. Посочено е изрично, че доклада за ОВОС е изготвен в съответствие със заданието за ОВОС и изискванията на чл. 96, ал. 1 от ЗООС, както и че докладът за оценка на степента на въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони в резултат на реализацията на ИП съответства на изискванията на Решение № ВА 337-ПР/2009 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието на околната среда. На основание чл.16 ал.1 от Наредбата за ОВОС са определени община Каварна и кметствата на с.Видно и с.Нейково като засегнати, с които възложителят следва съвместно да организира обществено обсъждане на доклада за ОВОС.

            От писмо изх.№ 26 004137/19/06.02.13г. се установява, че Регионална здравна инспекция –Добрич е дала положително становище на доклада за оценка на въздействието върху околната среда, като ветроенергийният парк може да бъде въведен в експлоатация и да се експлоатира при условие, че стойностите на измерените нива на шум, вибрации и електромагнитни лъчения по регулационните граници на най-близките населени места и в най-близките жилищни сгради и помещения до обекта са в съответствие със здравните норми за жилищни територии на населените места, като инвеститорът следва да се съобрази с действащата нормативна уредба и с изискванията за обекти, подлежащи на здравна защита на основание §1 т.3 от ДР на НУРИОВОС.

От писма вх. № РД-01-2496/28.05.2013 г., вх. № 17/53/28.05.2013 г. и вх. № РД-01-75/28.05.2013 г. се установява, че възложителят в изпълнение на разпоредбата на чл. 97, ал. 5 от ЗООС е предоставил на кмета на община Каварна и кметските наместници на с.Нейково и с.Видно по едно копие от Докладите по ОВОС и ОСВ, ведно с всички приложения към тях, като е предложил срещата по общественото им обсъждане да се проведе на 17.07.2013 г.

От Писмо с изх. № РД-01-2496/30.05.2013 г. се установява, че кметът на община Каварна е уведомил Възложителя, че е предоставил обществен достъп до Докладите за ОВОС и ОСВ и приложенията към тях в сградата на общината и в сградите на кметствата в с. Видно и с. Нейково и одобрява дати и часове за провеждане на обществено обсъждане на докладите.

            От представените протоколи за поставяне на обява на информационното табло, обява от вестник и протоколи от обществено обсъждане на 17.07.13г. се установява, че уведомления за предстоящите обществени обсъждания и възможността заинтересовани граждани да се запознаят с Докладите по ОВОС и ОСВ са поставени на информационните табла в сградите на Общинска администрация Каварна и в кметствата на с. Нейково и с. Видно, публикувано е уведомление в средствата за масово осведомяване, а на проведените на 17.07.2013 г. обществени обсъждания в гр. Каварна, с. Нейково и с. Видно не са постъпили становища, мнения и възражения на заинтересовани лица.

От Заповед № 217/10.09.2013 г. се установява, че Директорът на РИОСВ - Варна е насрочил заседание на 20.09.2013 г. на Експертния екологичен съвет /ЕЕС/ към РИОСВ – Варна, като т.2 от дневния ред е „Доклад за ОВОС с Доклад за ОСВ на ИП за изграждане на „Вятърен енергиен парк, състоящ се от 19 бр. вятърни генератори с транспортна и електрокомуникационни мрежи, в землищата на с. Видно и с. Нейково, общ. Каварна, обл. Добрич, възложител „Уиндкрафт Симонсфелд БГ“ ЕАД“.

От Писмо изх. № 26004137/27 от 27.09.2013 г. се установява, че Директорът на РИОС-Варна е уведомил възложителя, че при проведеното заседание на ЕЕС на 20.09.2013 г. и последвалото обсъждане на Доклада за ОС, е взето решение да се изиска допълнителна информация от възложителя, а именно относно кумулативния ефект съвместно с процедираните ВГ на територията на общ. Каварна и общ. Шабла, осигуряване на биокоридори за безпрепятствено преминаване на миграционните потоци на птиците и на свободно въздушно пространство над и около залесените пояси, граничещи с имоти, в които е предвидено изграждането на ВГ; прилепната фауна въз основа на допълнително направени теренни проучвания в района при отчитане на евентуалното отрицателно въздействие върху тях вследствие на реализацията на ИП, като е даден 30-дневен срок за представяне на допълнителната информация.

От писмо изх. № 26004137/34 от 22.11.2013 г. на РИОСВ -Варна се установява, че срокът за предоставяне на допълнителната информация, даден на възложителя, е удължен до 31.01.14г. От писмо вх. № 26-00-4137/35 се установява, че са предоставени два екземпляра на хартиен носител и един екземпляр на електронен носител от преработения и допълнен, съгласно указанията на ЕЕС към РИОСВ – Варна, Доклад за ОС.

От Доклада за оценка на въздействието върху околната среда 2013г. се установява, че най-близко разположените защитени зони са „Калиакра“, отдалечена на около 16 кв. югоизточно от ИП, „Шабленски езерен комплекс“, отдалечена на около 5 км. западно от ИП, „Крайморска Добруджа“, отдалечена на повече от 30м. източно от територията на ИП и предложената за одобряване проектозона „Било“-отдалечена на около 3 км. източно. Посочено е, че ВГ са разположени в посока север-юг, което съвпада с основната посока на миграцията на птиците и потенциално отнетата въздушна площ, посредством бариерен ефект ще бъде минимална. Предвид това, че разглежданата част от землищата на с.Нейково и Видно са в земеделски земи, в каквито са и другите ИП, а ВГ са достатъчно отдалечени от най-близко разположените ЗЗ, при реализацията на ИП не се очаква увреждане на екологични коридори или значително отрицателно въздействие върху зоните от кумулативен ефект; не следва да се очакват значителни нежелани, т.е. отрицателни изменения на състоянието на консервационно значими видове и техните местообитания в района; засегната площ няма да доведе до значимо намаляване на хранителната база на обитаващите и мигриращите през района видове, няма да предизвика фрагментиране на местообитанията на редки, защитени и ендемични видове, както и няма да бъде влошена структурата и динамиката на популацията им; няма да се промени значително състоянието на орнитофауната и др. От доклад относно „Проучване върху птиците на с.Нейково и с.Видно 01.08.11-01.07.12г.”  се установява, че е извършен мониторинг с цел да се установи видовият състав на птиците, преминаващи през територията на ВП“Нейково“ през време на миграция, да се установи видовият състав на гнездещите и зимуващите птици и др., като районът на изследване попада в землището на с.Нейково и Видно и обхваща площадката за реализацията на ИП; посочени установените прелитащи, реещи се, гнездящи зимуващи птици по видове и брой за изследваният период и е дадено заключение, че като цяло района на ВЕП“Нейково“ не попада на интензивен миграционен коридор; през гнездовия период са установени птици характерни за територията на Добруджа, която  е специфична, равнинна и с преобладание на обширни селскостопански площи; в района не са установени редки за страната видове или видове с висок природозащитен статус, през зимния период не са установени консервационно значими видове птици с висок природозащитен статус да се хранят или временно да пребивават на територията на ветропарка. От мониторинг върху прилепите в района за периода м.10.10г.- м.10.11г. се установява, че след извършените изследвания е прието, че поради ниската степен на въздействие не може да се очаква значителен кумулативен ефект от реализацията на ВЕП“Нейково“, като видовете прилепи, предмет на опазване в съседните ЗЗ са изключително редки и  присъствието на част от тях има случаен характер. От доклад за хабитатни и флористични проучвания се установява, че защитената зона е достатъчно отдалечена от територията, предвидена за изграждане на ВГ, размножаването и растежа на растителните видове няма да бъдат повлияни от изграждането им.

От доклад за оценка на степента на въздействие върху ЗЗ“Калиакра“, ЗЗ“Шабленски езерен комплекс“, ЗЗ“Било“ и ЗЗ“Крайморска Добруджа“ на ИП с вх.№26-00-4137/35 от 29.01.14г. се установява, че допълнението към доклад предоставя допълнителни резултати от теренни проучвания във връзка с решение на ЕЕС към РИОСВ-Варна от 20.09.13г., като в разработката е разгледан кумулативния ефект на всички ВГ на територията на общините Каварна и Шабла и е оценена възможността за осигуряване на биокоридори за безпрепятствено преминаване на мигриращите птици и на свободното въздушно пространство, разгледано е и влиянието върху птиците и прилепите на близко разположените ВГ спрямо свободното въздушно пространство над и около полезащитните пояси. От изготвения доклад от независими експерти се установява, че в землището на с. Видно, общ. Каварна, където ще се реализира една част от ИП, има други заявени /процедирани/ и/или изградени ветропаркове за общо 112 ВГ, а в землището на с. Нейково, общ Каварна- общо 9 ВГ /или общо 20 бр., вкл. с 11 бр. НГ по настоящото ИП/; реално застроената площ при изграждане на кулите-фундаменти и обслужващите пътища ще бъдат около 62.5 дка от приблизително 46 950 дка земеделска земя, което е около 0.14% отнета площ от обработваемите земи на двете землища, а като се има предвид площта на землищата на селата Видно и Нейково - 58 687 дка, площта на ротора на един ВГ от 11 304 кв.м., за 136 ВГ кумулативно отнетото въздушно пространство във височинния пояс 0-200 м ще бъде около 0.013 %; реално застроената площ при изграждането на всички ветрогенераторни кули /607 бр. общо заявени/процедирани ВГ за землищата в обхвата на общ. Каварна/ е около 1414 дка за всички ветроенергийни кули, което е около 0.367% отнета земеделска земя от общата площ на землището на общ.Каварна, а като се има предвид площта на землището на общ. Каварна, площта на ротора на един ВГ от 11 304 кв.м., а броят им е 607, то кумулативно отнетото въздушно пространство във височинния пояс 0-200 м. е 0,0083%; кумулативен ефект в обхвата на региона на общините Каварна, Шабла и Балчик като е взета предвид площта на землищата, площта на ротора на един ВГ и броят им, кумулативно отнетото пространство във височинния пояс 0-200м. е 0.0044%. В доклада е посочено, че като се има предвид, че териториално необходимата площ за гнездене на една двойка е между седем и десет дка, то общата реално застроена площ на отделните ВГ от 51.5 дка би отнела възможността за гнездене на около 5-7 двойки птици. Съгласно доклада за мониторинг на птиците, при проведените проучвания по трансектен метод, осреднената бройка на двойки гнездящи птици в типове гнездови местообитания слънчоглед е 3.43 двойки /10 хектара, на обходен трансект от 1050 м. Това означава, че ВП с площ от 51.5 дка би отнел гнездови местообитания на приблизително 1.1 дв.  и на практика се получава наличие на значително повече площ от необходимата за гнездене на една двойка птици, което би позволило запазване на целостта на гнездящите птици в района. Това пропорционално се отнася и за кумулативното въздействие на процедираните ВГ в съседните землища, което показва, че емкостта на екосистемите е достатъчно голяма и не може да се говори за негативен кумулативен ефект. Имотите, в които ще се реализира ИП, са земеделски земи. Околните терени също са земеделски земи, които при необходимост биха могли да предоставят възможност за почивка и хранене на мигриращите птици. Строителството на ветрогенератори безспорно би отнело известна площ от местообитанията на гнездящите птици. Това би задълбочило проблема, особено ако ветропаркът се разполага в пасища, пустеещи земи, горски поляни и др. необработваеми от човека земи. ВЕП „Нейково“ ще бъде ситуиран изцяло в обработваеми, бедни на биоразнообразие и непривлекателни за много от гнездящите видове птици площи. Установените гнездящи двойки в територията на ветропарка са от два или три вида наземно гнездящи птици, в зависимост от вида на посева и то с много ниска плътност на двойките. Дневната динамика на прелета през 2011-2012 г. не доказва да има нощувки на едри водолюбиви и хищни птици в района около наблюдателна точка Нейково. Съседните на района на ИП земи са сходни по релеф и предназначение и биха предоставили достатъчно свободна площ за нощувки на едрите водолюбиви птици, респективно достатъчно площ за ловуване и почивка на дневните грабливи птици, което ще доведе до гъвкавост на околната среда и поемане на изместените видове. Освен това характерна особеност на произтичаща от биологията и поведенческите реакции на повечето хищни птици, особено на тези с по-дребни размери, е тяхната бързина, маневреност и ориентация по време на полета. Имайки предвид ниската величина /под 1%/ на кумулативно отнети въздушно пространство и земеделска земя в разгледаните по-горе нива, близостта на ЗЗ „Крайморска Добруджа“, ЗЗ „Шабла-Езерец“, ЗЗ „Езеро Дуранкулак“, ЗЗ „Било“, както и липсата на инвестиционни предложения за ВГ в района им, при реализацията на ИП не се очаква увреждане на екологични коридори или значително отрицателно въздействие върху зоните от кумулативен ефект. Разгледана е възможността от създаването на бариерен ефект, който да окаже негативно отражение върху миграцията и свободното придвижване на животинските видове, населяващи районите, в които следва да се реализира ИП. Предвид това, че отделните ветрогенератори са разположени в посока север-юг, което съвпада с основната посока на миграция на птиците е прието /разположението им е успоредно по посока на миграцията на птиците/, че потенциално отнетата въздушна площ, посредством бариерен ефект, ще бъде минимална. Максималната ширина на бариерата, която може да се очаква по посока на основния миграционен поток, е 3000 м., което е съвсем допустима величина по отношение на миграционния поток в региона. Ветрогенераторните кули на ВЕП“Нейково“ плюс всички ИП за ВГ в съседство, след изграждането си, биха могли да окажат бариерен ефект относно мигриращите птици и прилепи в района. На изток от ВЕП до Черно море съществува пространство, което би могло да се използва за прелет на мигриращите птици. Приблизителното разстояние от най-източно разположения ветрогенератор до Черноморското крайбрежие е 12 км. Като се наложи същото разстояние в западна посока от най-западния ветрогенератор, заедно с дължината на ВЕП /3 км/, се получава обща дължина от 27 км, което би имало важна роля за насочения поток от мигриращи птици и прилепи в района на разглеждания ветропарк. Този обхват е достатъчен за определяне на бариерния ефект, тъй като в него попадат части от един от основните миграционни коридори в района - суходолията на Крайморска Добруджа, както и един обширен периметър в съседство, който дава възможност за извършване на една по-добра оценка на риска от възможното отрицателно въздействие на ветрогенераторите върху миграцията на птиците. Ако се допусне, че тази площ е максимално натоварена с ветрогенератори /най-тежкия случай/, това ще означава, че там има не повече от 96 ветрогенератора. Разглеждайки въздушното пространство в диаметър от 27 км в източна и западна посока и вертикална височина от 200 м, се получава сечение с площ 5 400 000 кв.м. Площта на ротора, при взет осреднен диаметър от 120 м на един ветрогенератор, е 11304 кв.м., а площта на роторите на проектираните ветрогенератори на настоящия парк, плюс още 96 бр., процедирани в съседните землища и имащи влияние посредством оказване на бариерен ефект в района на ИП, ще бъде около 1 266 048 кв.м. Процентно отнетото въздушно пространство на площта на всички 112 ветрогенератори от разглежданото сечение е около 23%, което отнесено към онази част от птиците, летели в 200-метровата височинна зона, е съответно 1.84 % /хищни и водолюбиви птици, есен 2011 г./ и 4.37 % /хищни и водолюбиви птици, пролет 2012 г./. Това е възможно най-тежкия сценарий, който е малко вероятно да се изпълни, а ветрогенераторите не са подредени в една линия, перпендикулярна на посоката на миграция на птиците. По този начин горните цифри, показващи процентно отнетото въздушно пространство на тази част от мигриращите птици, които се движат в 200-метровия височинен пояс, значително надвишават реалната ситуация относно наличния бариерен ефект от реализирането на ИП. Същото, отнесено към миграционния път „Виа Понтика“ със сечение от 40 000 000 кв.м./ширина около 200 000 м и височина от 200 м/, е съответно 0.25% /хищни и водолюбиви птици, есен 2011 г./ и 0.60 % /хищни и водолюбиви птици, пролет 2012 г./ отнета въздушна площ от сечението на западнопонтийския миграционен път на онази част от птиците, летящи във височинния пояс до 200 м. Вероятно поради факта, че територията на ИП е разположена на изток от най-близкото суходолие на Крайморска Добруджа, районът на ИП е с ниска интензивност на миграция на птиците. Отделно от това, най-интензивния прелетен коридор от „Виа Понтика“ е разположен далеч навътре в сушата, западно от територията на ИП и не попада в него. Разглеждайки разположението на отделните ветрогенератори се констатира, че те са отдалечени един от друг на най-малко 500 м, което ще позволява свободното преминаване на мигранти между тях. В близко съседство, териториите разположени източно и западно от разглежданото ИП, няма разположени ветрогенераторни съоръжения, което също позволява свободното преминаване на птици и прилепи през тях. Територията на селата Нейково и Видно не попада в границите на орнитологично важно място, защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии или защитена зона от общоевропейската екологична мрежа Натура 2000. Най-близко разположените орнитологично важни места, според критериите на Birdlife са Шабленското и Дуранкулашкото езеро. Терените на ИП са достатъчно отдалечени от тях - не по-малко от 12 км. Следователно при реализацията на ИП не би могло да се говори за значително отрицателно въздействие от бариерен ефект.

От Приложение 15– „План за изпълнение на мерките“ към Доклада по ОВОС се установява, че реализацията на ИП са предвидени описаните в него мерки.

От Доклад „мониторинг на зимуващите птици в землищата на с.Нейково и Видно, община Каварна 2013-2014г.“ се установява, че е посочено, че разглежданата територия не попада в границите на защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, като най –близко разположените защитени зони са „Крайморска Добруджа“ на около 1 км. и ЗЗ“Било“ на около 2 км.; относно зимуващи и преминаващи птици в района на инвестиционното предложение и вследствие извършения мониторинг са направени следните изводи- повечето от видовете птици, наблюдавани в проучваната територия през мониторинговия период са характерни за този район; установено е едно място предпочитано за хранене, което е извън ИП; не са установени нощни грабливи птици; не са наблюдавани високи числености и струпвания на защитени видове птици с изключение на такива с характерно социално поведение, описани в таблица №3; на територията на ИП не са наблюдавани гъски и лебеди; няма регистрирани световно застрашени видове; всички видове са определени като постоянно обитаващи, хранещи се, почиващи и временно пребиваващи; при обобщаване на данните от двете проучвания на зимуващите птици сезони 2011г.-2012г. и 2013г.-2014г. е установено, че видовият състав и числености не се различават съществено, няма наблюдавани видове с висок природозащитен статус и видовете са характерни за обследваната територия.

От Заповед № 194/20.10.2014 г. се установява, че Директорът на РИОСВ - Варна е насрочил заседание на ЕЕС на 07.11.2014 г., като т. 1 от дневния ред е„Доклад за ОВОС с доклад за ОСВ на ИП за изграждане на „Вятърен енергиен парк, състоящ се от 19 бр. вятърни генератори с транспортна и електрокомуникационна мрежи, в землищата на с. Видно и с. Нейково, общ. Каварна, обл. Добрич, възложител „Уиндкрафт Симонсфелд БГ“ ЕООД.

От становище с вх.№ И-425/8 от 07.11.14г. на МОСВ се установява, че отчитайки местоположението на ветроенергийния парк спрямо ЗЗ „Калиакра“, „Комплекс Калиакра“, „Крайморска Добруджа“ и „Било”, в район представляващ интензивен коридор за сезонно миграция на птици и обхваща територия, в която са реализирани, одобрени и/или в процес на одобряване множество планове, програми, проекти и ИП от същия характер, е дадено становище, че реализацията на ИП ще доведе до увеличаване броя на ВГ турбини на единица площ, което ще кумулира значителен отрицателен ефект върху предмета и целите на опазване на посочените ЗЗ, изразяващо се в намаляване площта на подходящи хранителни местообитания в район с интензивен прелет, зимуване и почивка на птици; увеличаване риска от сблъсък с ВГ; намаляване числеността на популациите на гнездящи птици; реализирането на ИП ще бъде трудно преодолима бариера за видовете, предмет на опазване в ЗЗ, като срещу България има стартирала Наказателна процедура №2008/4260, включваща одобряването от страна на България на инвестиционни проекти в района на Калиакра, във връзка с което в Люксембург е заведено дело С-141/14 на ЕК срещу България.

От становище изх.№ 125/05.11.14г. на Българско дружество за защита на птиците се установява, че е дадено отрицателно становище относно одобряването на ИП, тъй като до момента изградените и одобрени ветропаркове биха могли да задоволят изцяло националното потребление от електроенергия, а от друга страна, от с оглед публикувания през 2013г. доклад за Карта на зониране на България за изграждане на ветрогенератори с оглед минимизиране на рисковете за видове птици става ясно, че вече изградените и одобрени, но неизградени ветроенергийни мощности са повече от максималния възможен технически капацитет на района; ветропаркът се намира в непосредствена близост до ЗЗ“Било“, като ВГ са разположени само на около 1,6 км от защитената зона, а също попада в 20-километровата зона на хранене на червеногушите гъски, нощуващи в защитена зона „Шабленски езерен комплекс“, като проучванията показват, че птиците са най-чувствителни към електропреносната инфраструктура, ветрогенераторите и след това към пътната инфраструктура; районът е част от миграционния път Виа Понтика, където се наблюдава интензивен прелет на щъркели, пеликани и грабливи птици, които са особено уязвими към ВГ; по време на миграция се срещат и световно защитени видове като царския орел, ловния сокол, вечерната ветрушка, спепния блатар; наличието на изключително важни за птиците територии в Приморска Добруджа, допълнително намалява реалния капацитет за изграждане на ветрогенератори в региона „Шабла“. В становището е посочено, че нито ОВОС, нито ОСВ в анализа си вземат предвид екологичните оценки на Енергийната стратегия и на НПДВЕИ, както и публикуваната от м.09.13г. Карта на зонирането на България, където се подчертава значителния риск за птиците от свръх развитие на ветроенергийния сектор в Добруджа с всички последствия за отделните видове птици; ветропаркът е планиран в район, който е вече пренаситен с ветрогенератори /както опериращи, така и одобрени, но неизградени/, и на принципа на кумулативния ефект, изграждането му ще повиши бариерния ефект за прелитащите птици и ще намали допълнително подходящите площи за хранене на червеногуши гъски в 20-километровата зона от местата им за нощуване; увеличаването на броя на ВГ в район, където има одобрени вече много такива в близост до ЗЗ „Било“, „Дуранкулашко езеро“, „Шабленски езерен комплекс“ и „Калиакра“ е неприемливо с оглед опазване на мигриращите птици и на зимуващите водолюбиви грабливи птици, а разполагането на ВГ в близост до ЗЗ“Било“ и „Шабленски езерен комплекс“ е в разрез с целите на опазване на видовете птици в тези защитени райони.

От становище изх.№ 03-08-4619/19.09.14г. на МОСВ се установява, че в същото е анализиран доклада, като е обърнато внимание на компетентния орган да анализира при извършване на преценката на вероятна степен на въздействие на ИП посочените в становището несъответствия и непълноти.

От протокол № 3 от 07.11.14г. се установява, че на проведеното заседание ЕЕС към РИОСВ – Варна, на основание чл. 99, ал. 2 от ЗООС, чл. 19, ал. 2, т. 2 от НУРИОВОС и вр. с чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 39, ал. 11 и ал. 12 от Наредбата по ОС,  е предложил на Директора на РИОСВ - Варна да се одобрява осъществяването на ИП.

От Решение № ВА - 3/2014 по оценка на въздействието върху околната среда се установява, че Директорът на РИОСВ - Варна не е одобрил осъществяването на ИП на основание чл. 99 ал. 2 от Закона за опазване на-околната среда, чл.19, ал.2, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Наредбата по ОВОС/ и във връзка с чл. 31, ал. 1 и ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 39, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони /Наредбата по ОС/. В решението административният орган въз основа на цялата документация, извършената оценка на степента на въздействие, получени становища и резултатите от проведеното обсъждане в заседанието на ЕЕС-РИОСВ-Варна, на 07.11.2014 г., съобразно мащабите и местоположението на ИП спрямо защитените зони от Натура 2000 и елементите на ландшафта, и характеристиката на околната среда по отношение на нейния капацитет да поеме допълнително натоварване, предвид критериите по чл. 22 от Наредбата за ОС е приел, че реализацията на ИП ще доведе до значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опразване на зоните, предвид това, че планираната територия се намира на по-малко от 2 км от защитена зона от мрежата от „Натура 2000“ „Било“, определена съгласно чл.6, ал.1, т. 3 и т. 4 от ЗБР, и на 100 м от ЗЗ „Крайморска Добруджа“, определена съгласно чл. 6, ал. 1, т, 1 и т. 2 ЗБР, и попада в район с интензивен прелет на птици /щъркели, пеликани и грабливи птици, срещат се и световно застрашени видове - царски орел, ловен сокол, вечерна ветрушка, степен блатар/ и в 20-километровата зона за хранене на червеногушите гъски; изграждането на 19 бр. ВГ ще създаде допълнителна трудно преодолима миграционна бариера за орнитофауната по основния прелетен път - Виа понтика; съгласно данните за есенната миграция на видовете, основна част от мигриращите птици от вида розов пеликан /2233 индивида/ са били констатирани в пункта на с. Вранино, което се намира в непосредствена близост до вятърните кули на ИП; според доклада за есенната миграция, в резултат от проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І“, част от птиците са прелетели в диапазона между 80 и 150 м височина, като предвид големината на вятърните съоръжения - височина на кулата 140 м, диаметър на ротора 120 м и обща височина на съоръжението 200 м, при работа на витлата се затваря вертикално въздушно пространство от 214 776 кв.м., което представлява значителна миграционна бариера и предполага висок риск от сблъсък на птиците със съоръженията; миграционната бариера ще се увеличи допълнително и от завихрянето след ротора, което променя траекторията на полета; в близост до планираната територия има одобрени общо 95 бр. вятърни генератори /с. Нейково, общ. Каварна - 8 бр.; с. Видно, общ. Каварна - 4 бр.; с. Пролез, общ. Шабла - 16 бр.; с. Горичане, общ. Шабла - 18 бр.; с. Иречек, общ. Каварна - 8 бр.; с. Вранино, общ. Каварна - 43 бр.; освен това, в землищата на с. Ваклино, с. Черноморци, с. Смин, с. Стаевци, с. Божаново, с. Граничар и с. Захари Стояново, общ. Шабла, и в землищата на с. Конаре, с. Александър Стамболийски, с. Сираково, с. Сърнино и с. Бежаново, община Генерал Тошево, област Добрич, има одобрени други 181 бр. вятърни генератори, като изграждането на 19 бр. вятърни генератори и на одобрените 276 бр. вятърни генератори, както и наличието на електровъздушни мрежи в района, ще окажат отрицателно кумулативно въздействие върху предмета на опазване в ЗЗ „Било“ за опазване на птиците, ще предизвика допълнителен ефект на разпокъсване /фрагментация/, загуба на ценни места за пренощуване, хранене, набиране височина на полета, както и на места за укриване при неблагоприятни метеорологични условия на прелетната, гнездящата и зимуваща орнитофауна, ще повиши бариерният ефект и риска от инциденти с прелитащите птици, ще намали площите за хранене на червеноногуши гъски и числеността на популациите на гнездящите птици.

От представената от ответната страна справка за ветрогенератори на територията на област Добрич за 2003г.- януари 2015г. се установява, че за посочения период общия брой процедирани ВГ е 3049бр., изградени- 341 бр., потенциално могат да бъдат изградени -1321 бр., няма да се реализират- 1386бр., а от представената справка  за ВГ, процедирани за период 2003-2014г. се установява, че за с.Видно процедирани са 82 бр., изградени- 4, изгубили давност-49; за с.Нейково процедирани са 46 бр. ВГ, изградени- 8 и изгубили давност -31 бр., а за община Каварна процедираните -840 бр., изградени -247, изгубили давност – 598бр.

От заключението на съдебно-екологичната експертиза се установява, че данните от орнитологичния мониторнг, проведен в района на ИП, са близки до критериите на BirdLife International - 3004 бели щъркела + 7 черни щъркела +11 сива жерава + 2570 розови пеликани, общо 5592 птици през есента на 2011г.; в  близост до територията на ИП има три орнитологично важни места, които са обявени и като места с тесен фронт на миграция, а именно- ОВМ Калиакра, Шабленски езерен комплекс и Сухата река, като теренът на ИП се намира между тези три зони, и като се вземат предвид данни от други мониторинги, проведени в съседни територии и отчели напр. 3286 бели щъркели през 2008г. и 2151 розови пеликани през 2009г. над с. Видно и над 22 000 бели щъркела през 2006г. до съседното село Раковски,  показват, че теренът на ИП е част от миграционния коридор на птиците и е място с тесен фронт на миграция; разпределението на ятата от хранещи се гъски в района е доста разпръснато и гъските посещават различни територии, като някой от тях са отдалечени до 10 - 15 км от местата на нощуване; местата за храненето им се променят през годините и един от факторите, които влияят върху тях, е регулярното редуване на земеделските култури в различните земеделски земи; дългогодишни изследвания отчитат подобно изместване на местата за хранене; територията на предложения ВЕП „Нейково” е разположен в земи със средна чувствителност, като най-близките зони с най-интензивно хранене на червеногушите гъски е на около 7 -7.5 км.; по данни от редица проучвания подреждането на вятърните турбини в една редица, напречно на основното направление на полета на птиците, се характеризира със силен бариерен ефект и значително увеличава риска от сблъсъци; подреждането на вятърните турбини успоредно на основното направление на полета на птиците, е по-благоприятно по отношение намаляването на риска от сблъсъци; подреждането на турбините в блок създава по-висок риск на територията на самата площадка и нищожен за околностите й, в сравнение с подреждането в една линия, но в този случай за намаляване на риска трябва между подредените в блок турбини да се оставят свободни коридори, по които птиците да могат да прелетят свободно, като минимално допустимото разстояние между турбините в един ред е 600 м, а между редовете - 1000 м.; основното направление на миграцията в района на ИП е север-юг; през зимата обаче, ятата на различните видове гъски, летят основно в посока изток-запад, от местата за нощуване, разположени в черноморските заливи и ез.Шабла и Дуранкулак, към местата за хранене, разположени навътре в сушата; доказано е, че гъските не ползват териториите между ВГ, разположени в групи, независимо дали са разположени в редове или разпръснато; ширината на предлагания ВЕП „Нейково” е 3 км.; заедно с разглеждания диапазон от 12 км на изток и запад, както и отнесено във въздушния слой от 200 м, се получава сечение с площ от 5400000 кв.м., площта на един ротор е 11304 кв.м.; броят на процедираните и построените ВГ в ивица от 27 км не може да се каже точно, като за целта е използвана симулация, която представлява подредените ВГ в една линия, перпендикулярна на посоката на миграция и броят им ще е равен на броя на построените и процедирани ВГ в землищата на двете села, който е 79 /включително 19 от предлагания ВЕП Нейково/, т.е. най-неблагоприятната възможна подредба, като в този случай тези ВГ ще отнемат 893016 кв.м или 16,5% от въздушното пространство в слоя 200 м.; по отношение на миграционния поток Виа Понтика, който има площ от 40000000 кв.м., тези ВГ ще отнемат 2.2% от въздушното пространство в слоя 200 м.; начинът на изчисляване на отнетото въздушно пространство, предложен в Доклада, е некоректно; отнасянето към птиците, прелетели в слоя до 200 м също е некоректно, тъй като наблюденията само през един сезон, показват едно моментно състояние, а птиците са динамичен обект, като в Доклада са представени данни за само част от мигриращите през района птици - реещи се и водолюбиви и са изключени няколко разреда птици като пойни, синявицоподобни, дъждосвирцоподобни и др., които в повечето случаи мигрират на ниска височина; пойните птици например представляват 78% от жертвите на сблъсък с ВГ; бариерният ефект представлява преграждане на естествените и най-благоприятни за птиците места за миграция; големият брой ветрогенератори представляват преграда за прелитащите птици, кара ги да заобикалят големи територии, като по този начин променя миграционното им трасе, увеличава енергийните им загуби и нарушават връзките между местата за почивка и хранене по време на миграция; колкото по-голям е броят на ВГ, особено ако са на сравнително малка площ, толкова бариерният ефект е по-голям; общата площ на землищата на двете села е 58.69 кв.км.; построените вече ВГ е 12, което прави средно по 4.89 кв.км на построен генератор; с новите 19 ВГ, броят на построените ще достигне 31 и площта, която се пада на всеки от тях, ще намалее и ще бъде 1.89 кв.км.; ако се построят всички процедирани и запазили давност ВГ за територията на двете села, общият брой на ВГ ще стане 79, площта ще намалее до 0.74 кв.км, което отговаря на по-малко от 900м разстояние между ВГ, подредени в една редица и 900 м разстояние между редиците; площта на община Каварна е 481.37 кв.км. и до момента има построени 247 ВГ, което прави площ от 1.95 кв.км на построен ВГ, а с новите 19 ВГ, броят им ще достигне 266 и площта ще намалее до 1.81 кв.км на ВГ; ако се построят всички процедирани и запазили давност за територията на община Каварна ВГ, чиито брой е 242, заедно с построените до момента и с новите 19 ВГ, техният брой ще нарасне на 508, площта ще намалее до 0.95 кв.км на ВГ, което отговаря на около 950м разстояние между ВГ в една редица и между редиците; всичко това при положение че ВГ са равномерно разположени в цялото землище, което в действителност не е така; ВГ се строят неравномерно, струпани на групи и при такава висока плътност на ВГ в най-интензивно използваната част от миграционния коридор на птиците, бариерният ефект ще бъде голям и отрицателен; според Доклада за характера на миграцията на 42 вида птици от българската орнитофауна според нивото на съвременните познания: „Розовите пеликани са регистрирани да прелитат по време на миграция в много широк височинен диапазон - от 10 метра до 3000 метра; рано сутрин, късно следобед и в близост до местата за нощуване по правило птиците летят ниско; въпреки голямата вариация във височината на полета, по време на полевите проучвания 2011 - 2012 г. е установено, че най-много пеликани летят на височина между 80 и 200 м, както и между 300 и 600 м.; при полевите проучвания 2004, 2005 и 2006 г. мигриращи розови пеликани най-често са установени да прелитат на височина между 200 и 400 м и между 50 и 150 метра.”; тъй като не е цитирано процентното разпределение в различните слоеве не може да се каже по-точно колко птици в кой диапазон прелитат; при цитираното изследване рисковият слой между 50 и 200 м. фигурира или на първо или на второ място по брой прелитащи през него птици; територията за реализация на ИП е разположена между няколко точки на наблюдение по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза І”; две от тези точки /Дуранкулак и Вранино/ са постоянни, т.е. от тях се е следила миграцията през целия период, докато другите три точки /Сърнино, Свети Никола и Каварна/ са временни и от тях миграцията се е следила през най-интензивния период; тези 5 точки са отдалечени на: Вранино на около 5 км югозападно от с.Видно; Дуранкулак на около 10 км североизточно от с.Нейково; Сърнино на около 12 км северозападно от с.Нейково; Свети Никола на около 15 км югоизточно от с.Видно; Каварна на около 10,5 км южно от с.Видно; за сравнение разстоянието между селата Нейково и Видно е около 8 км.; по данни, предоставени от РИОСВ Варна, броят на процедираните и построените ВГ в землищата на с.Нейково, с. Видно и община Каварна за периода 2003-2014г. е за с.Видно процедирани- 82 бр., изградени- 4, изгубили давност-49; за с.Нейково процедирани - 46 бр. ВГ, изградени- 8 и изгубили давност -31 бр., а за община Каварна процедирани -840 бр., изградени -247, изгубили давност – 598бр.; при построяването на вече съществуващите, процедираните и 19 ВГ от това ИП /общо 79/ ще бъде отнета 0.39% от земеделската земя на двете селища; площта на община Каварна е 481370 дка, от които 385096 дка са земеделски земи; застроената площ при изграждането на фундаментите на всички построени, процедирани и предлаганите нови 19 ВГ /общо 508/ ще бъде 1183.64 дка, което прави 0.31% отнети земеделски земи; обемът на ротора е равен на 56549 куб. м., въздушният обем на селата Видно и Нейково на височина 200м е равен на ********** куб.м.; отнетото въздушно пространство в слоя 0 - 200 м ще е 0.38 %; въздушният обем на общ. Каварна на височина 200м е равно на ********** куб.м., отнетото въздушно пространство в слоя 0 - 200 м ще е 0.298 %; кумулативният ефект е съвкупност от няколко различни влияния; най-общо може да се каже, че е съвкупност от отнетите местообитания, бариерния ефект и риска от сблъсък на птици с ВГ; по отношение на отнетите земеделски земи като местообитание на птиците, ефектът ще е нисък; бариерният ефект обаче е с висока, отрицателна стойност; рискът от сблъсък на птици с ВГ също ще се увеличи; сумарно кумулативният ефект от реализирането на ИП, особено с реализирането на процедираните в община Каварна ИП, ще се увеличи и ще бъде с отрицателен знак; различните видове птици имат различни изисквания за големината на техните гнездови територии, което обуславя и тяхната различна плътност, както в различните местообитания, така и в различни части на страната; например, плътността на полската чучулига в Добруджа е 100 дв/кв.км., за жълтата стърчиопашка и черноглавата овесарка, едни от основните видове, гнездящи в земеделски земи, плътността е съответно 10-60 дв/кв.км и 10-40 дв/кв.км.; най-общо, тъй като ще се отнеме по-малко от 1% или 0.44 кв.км от земеделските земи в землищата на двете села, може да се твърди, че отнетите подходящи места за гнездене няма да се отразят върху плътността на гнездовата популация в района, но ще се увеличи риска от сблъсък на птиците с ВГ; данните за птици, загинали от сблъсък с ВГ в България, са оскъдни и вследствие на случайни посещения; всички тези данни се отнасят за ВЕП Свети Никола и ВЕП Калиакра; намерени са загинали от удар във ветрогенератори посочените в заключението птици, включително ливаден дърдавец /1 екз., световно застрашен вид/; в Приложение №1 са представени обобщени данни; общо за периода от 2010 до 2013 вкл., под 54 ветрогенератори на ВЕП Свети Никола са намерени 216 трупа или части от трупове на птици /Приложение 1/, като авторите допускат, че е възможно не всички да са загинали от сблъсък с ВГ; в този ВЕП работи и система за спиране на ветрогенераторите както и екип от орнитолози, които по време на миграция наблюдават за големи ята прелитащи птици; прилаганата методика открива само половината от загиналите птици, като при най-лошия сценарий тези 216 трупа трябва да се удвоят, а ако се прибавят и жертвите от останалите построени и процедирани ВГ, броят на жертвите ще е в пъти по-голям; в списъка присъстват и видове, които не са едри реещи се птици, но са видове, включени в Червената книга на България в различни категории и които често пъти се пренебрегват при ОВОС като напр. малък ястреб, речна чайка, дебелоклюна чучулига и др.; за едрите и реещи се видове, намерените като жертви, е изчислен % от българската и европейска гнездяща популация, както и спрямо мигриращата над българското Черноморие популация на всеки от видовете; според изследвания при видове, които са глобално застрашени от изчезване, такива, които са с малки популации или нисък репродуктивен потенциал, дори 1 загинала птица, може да бъде съществена загуба; до момента няма оторизирана методика за изчисляване на риска от сблъсъци на мигриращите птици с въртящите се ротори на генераторите; няма единна статистика за пострадалите птици от ветрогенераторите; недостатъчните конкретни данни не гарантират отсъствие на риск за прелитащите птици в районите с ветрогенератори; ако ветропарковете са разположени на места с висок риск за птиците /струпване на водолюбиви птици, интензивна миграция, гнездящи грабливи птици и т.н./, то няма ефективни смекчаващи мерки по време на експлоатацията, които да предотвратят рисковете или да сведат въздействията до приемливи нива; компенсация на въздушни коридори за миграция е практически неосъществима; мерките, касаещи инвестиционното проектиране са за спазване нормативните изисквания на проектирането и изискванията за рекултивация на терените, нарушени при строителството; няма предвидени мерки за ограничаване на негативното въздействие на ИП върху птиците и прилепите; осветяването на турбините нощно време или при влошени метеорологични условия може да увеличи риска за птиците; т.3 от мерките при експлоатация са в противоречие с препоръката на стр.101 от доклада за ОС; т.7 е противоположна с обичайното хранене на птиците; изграждането на система за отпъждане на птиците от терена е с противоречив ефект- от една страна ще се намали риска от сблъсък на птиците с ветрогенераторите, но в същото време се стимулира ефекта на „изместване”; описаните мерки за ограничаване на негативното въздействие на ИП върху птиците и прилепите са по-скоро пожелателни, а някои от тях с противоположни действия; в този вид мерките и планът за изпълнението им не гарантират преодоляване и/или ограничаване негативното въздействие върху посочените животински видове.

От представената от ответната страна справка  за ВГ, процедирани за период 2003-2014г. се установява, че за с.Нейково процедирани са 46 бр. ВГ, изградени- 8 и изгубили давност -10 бр., а от уточняващата молба – че изградените ВГ са пет.

От заключението на в.л.П., Т.-Ж., Н. и В. от комплексната съдебно-екологична експертиза се установява, че според критериите на Бърд Лайф Интернешънъл голям брой определени места с тесен фронт на миграция са включени в състава на Орнитологично важните места, но двете понятия не се припокриват; вторият по големина миграционен път в Европа „Виа Понтика” преминава основно по Българското черноморско крайбрежие, като ширината му в Североизточна България достига до около 110 км.; най-голямото му стеснение /около 40 км/ е при Бургаския залив, след което отново се разширява; разглежданото инвестиционно предложение при с. Нейково попада в горната част на Виа Понтика; там концентрацията на миграционните потоци и общата численост на мигрантите са относително малки в сравнение с района на Бургаския залив; като се има предвид това, както и незначителния брой на ветрогенераторите, може със сигурност да се твърди, че реализацията на ветрогенераторите няма да навреди на есенния миграционен поток през Виа Понтика, като твърдението се основава и на дългогодишните проучвания на есенната миграция в района на Бургаския залив и цялата страна, отразени в научни статии и методики, посочени в заключението; по данни за с. Белгун, както и от резултати от специализирания мониторинг за ВЕП Нейково, съгласно доклада на Караиванов 2012 /грабливи птици 856 и водолюбиви птици 5592/ са многократно по-малки от характерните числености за място с тесен фронт на миграция като Бургас по миграционният път Виа Понтика и където изследвания са представени за 20 г. период; за Бургас данните са съответно грабливи птици средно - 38534 и макс.- 65 605, а водолюбиви птици средно - 160 072 и макс. 250 623екз.; въз основа на представените данни, и като се имат предвид резултатите от проведения над село Нейково мониторинг, територията може да бъде определена като част от западно Черноморския миграционен път Виа Понтика, но броят на регистрираните птици и липсата на рязка промяна в топографията на терена, в резултат на която да се наблюдава концентрация на птици подобна на тази над района между Бургаския залив и Източна Стара планина не позволяват районът на ИП да бъде определен като място с тесен фронт на миграция; броят на регистрираните птици по време на проведения мониторинг, съпоставен с общия брой на прелитащите по Западно черноморския миграционен път Виа Понтика също не позволява районът на с. Нейково да бъде определен като зона с интензивен прелет на птици; червеногушите гъски пасат най- често по крайбрежието, и в по- малка степен във вътрешността; съгласно проведените картирания и данните от мониторингите най- интензивно използваните местата за хранене за червеногушите гъски са около езерата Дуранкулак и Шабла, при ниви, засети със зимна пшеница; най- близките до ВЕП „Нейково” зони с интензивно хранене на червеногушите гъски са на приблизително 6,5-7км.; подредбата на ветрогенераторите успоредно на посоката на миграцията на птиците, в случая С-Ю, в линии /а не в блок/ значително ограничава бариерния ефект; радарните данни /Michev et al, 2012/ показват, че ширината на „Виа Понтика” в района на Южна Добруджа е 110 км; ако се възприеме подход към изчисляване на най- лошия възможен сценарий при следните разглеждани параметри: ширина на предлагания ВЕП „Нейково” 3км., разглеждан диапазон: 12км в източно и 12км в западно направление, въздушен слой от интерес за модела - 200м., площ на 1 ротор 11304кв.м., брой ветрогенератори: 57/вкл. новопредложените 19 в Нейково/, подреждане на ВГ - в една линия перпендикулярна на посоката на миграцията, то: 644 328кв.м. отнета площ във въздушния слой до 200м от общо 5 400 000 кв.м. за 27км. или 11,932%; по отношение на Виа Понтика при ширина от 110км. отнетото въздушно пространство в слоя до 200м би представлявало 2,92%; такива изчисления обаче са некоректни поради следните причини: не е известен броят на ВГ в 27км. зона /поради което приемаме, че всички 57 ВГ, допустими за землищата на с.Нейково и с.Видно попадат в нея/; миграционния път обхваща много по-голямо въздушно пространство /далеч над 200м/; не е известна площта на всеки от 57-те ротора; разположението на съществуващите ротори е различно от използваното в модела, поради което отнетата площ във въздушното пространство до 200м за зоната от 27км при всички случаи ще е по- малко от така определеното; кумулативният ефект изразяващ се в промени на направлението на полета и удължаване на прелетелите разстояния поради заобикаляне на всички разположени по миграционния път ветроенергийни съоръжения ще бъде в границите на естествените отклонения в разположението на местата за почивка, посоката и дължината на полета, не води до видими промени в здравния статус и кондицията на долетелите до крайния пункт птици и за това може да бъде определен като незначителен; в предвидения ветропарк при с. Нейково ветроенергийните кули са разположени в 4 успоредни на групи в посока СИ-ЮЗ по дължината, като разстоянието между ветрогенераторите 2 двете групи е 1,5км, а най-тесния коридор е с ширина 500м.; това разположение е допустимо за свободно придвижване на птиците и позволява лесно преминаване на летящите ята между ветрогенераторите; с оглед анализа в заключението е прието, че може да се твърди, че отрицателното въздействие от бариерния ефект ще бъде незначително; съгласно данните от „Доклада за характера на миграцията на 42 вида птици от българската орнитофауна според нивото на съвременните познания, изготвен от И.М. и д-р П. Я. в рамките на обособена позиция 7 „Определяне и миграция на природозащитното състояние на природни местообитания и видове-фаза 1”, както и съгласно данните от проведените орнитологични мониторинги на територията на ИП, и други орнитологични проучвания може да се твърди, че розовите пеликани по време на миграцията си през Добруджа най-често прелитат на височина над 200 м.; най-близката точка на наблюдение по проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове-фаза 1” е Вранино, като е отдалечена от територията на ИП на приблизително 5км.; всички останали точки са на повече от 10км от територията на ВЕП „Нейково”; общо отнетата земеделска земя за землищата на с. Нейково и с. Видно ще възлиза на 32.832 дка  или 0,0699 % от земеделските земи на двете села; за община Каварна, която е с площ 481370 дка, земеделските земи възлизат на 385096 дка; при положение, че се изградят всички ВГ /без изгубилите давност/ и като се отчитат вече изградените общата отнета площ ще възлиза на 279.936 дка или 0,072% от земеделските земи на община Каварна; данните показват, че по отношение на отнемането на земеделски земи, кумулативният ефект е незначителен; по отношение на кумулативно отнетото въздушно пространство в пояса от 0 до 200 м, вследствие на реализацията на всички заявени / процедирани ветроенергийни паркове в землищата на селата Видно и Нейково, както и за община Каварна, то ще бъде незначително, а отрицателния ефект със значително ниски стойности; с оглед на направения анализ в заключението и получените резултати може да се твърди, че кумулативният ефект от реализацията на ИП е със значително ниски стойности, както за района на с.Нейково и с. Видно, така и за района на община Каварна; и след реализиране на инвестиционното предложение плътността, общата численост и видов състав на гнездящите в района на с. Нейково птици ще се определят основно от вида на отглежданата, култура, сеитбооборот, гъстота на посева и други фактори и ще бъдат в границите на естествените през различните години промени; може да се твърди, че изграждането на ветропарка няма да наруши целостта на популациите на гдездящите птици в района; броят на отчетените жертви за периода 2010 - 2014 г. във ВЕП „Свети Никола” /2010-2013г./ е в границите на естествената смъртност на видовете, за които са отчетени загинали птици; същата варира от 5 до 60% годишно при различните видове и е най-голяма сред ювенилните и най малка сред птиците във репродуктивна възраст; стабилността на популациите се подържа от различни механизми и прогнозираната смъртност от изграждането на ВЕП при с. Нейково не дава основания за тенденции за намаляване на численостите на националната и европейската популация на всеки един вид, за който е отчетена смъртност поради изграждане на ветроенергийни съоръжения; към момента няма единна, оторизирана методика на МОСВ за изчисляване на риска от сблъсъци на мигриращи птици с въртящите се ротори на генераторите; районът на реализация на ИП не е обичайно подходящо място за хранене, укритие и размножаване на прилепите; в докладите по ОВОС и ОСВ са предвидени мерки и мероприятия за предотвратяване, намаляване или прекратяване на очакваните значителни вредни въздействия от реализацията на ИП, както и план за тяхното изпълнение; при спазване на мерките, представени в Докладите по ОВОС и ОСВ и при строг контрол, може да бъде ограничено значително негативното въздействие на ветрогенераторите върху уязвимите видове прилепи в района на ВЕП”Нейково”. Вещите лица определят района на с. Нейково само като част от летателния път на Виа Понтика, но не и като място с тесен фронт на миграция; не се наблюдава в продължение на три години надхвърляне на броя щъркели, който е определен съгласно “Бърдлайф Интернешънъл” и предвид това, че по два критерия мястото не отговаря за място с тесен фронт на миграция, то не може да се подкрепи определението, че това е място с тесен фронт на миграция.

            От особеното мнение на в.л. Ш., Д. и Д. от комплексната съдебно-екологична експертиза се установява, че са дали заключение, че теренът на ИП е част от интензивен миграционен коридор на птиците и е място с тесен фронт на миграция; след изграждането на ветрогенераторните паркове в община Каварна е налице изместване на местата за хранене на червеногушата гъска в северна посока; територията на ВЕП“Нейково“ е разположен в земи със средна чувствителност, като най-близките зони с висока чувствителност и най-оптимални местообитания на червеногушата гъска са на около 7-7.5 км.; подреждането на вятърните турбини успоредно на основното направление на полета на птиците, е по-благоприятно по отношение намаляването на риска от сблъсъци; основното направление на миграцията в района на ИП е север-юг; през зимата обаче, ятата на различните видове гъски, летят основно в посока изток-запад, от местата за нощуване, разположени в черноморските заливи и ез.Шабла и Дуранкулак, към местата за хранене, разположени навътре в сушата; при използване на симулация са посочени в процентно отношение отнемането от въздушното пространство в слоя 200 м.; при такава висока плътност на ВГ в най-интензивно използваната част от миграционния коридор, бариерният ефект ще бъде голям и с изразено отрицателно въздействие върху мигриращите птици; в Доклада за характера на миграцията на 42 вида птици от българската орнитофауна според нивото на съвременните познания относно розовите пеликани и височината на прелитане, не е цитирано процентното разпределение в различните слоеве и не може да се каже по-точно колко птици в кой диапазон прелитат; при цитираното изследване рисковият въздушен слой между 50 и 200 м, фигурира или на първо или на второ място по брой прелитащи през него птици; височината на полета на мигриращите розови пеликани и на останалите реещи се птици в много голяма степен зависи от метеорологичните условия; територията за реализация на ИП е разположена между няколко точки на наблюдение по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза 1“, като същите и отдалечеността им е посочена в заключението; при построяването на вече съществуващите, процедираните и 19 ВГ от това ИП по отношение на отнетите земеделски земи като местообитание на птиците, ефектът ще е нисък; бариерният ефект обаче е с висока, отрицателна стойност; рискът от сблъсък на птици с ВГ също ще се увеличи; сумарно кумулативният ефект от реализирането на ИП, особено с реализирането на процедираните в община Каварна ИП, ще се увеличи и ще бъде със значително негативно въздействие върху птиците; различните видове птици имат различни изисквания за големината на техните гнездови територии, но тъй като ще се отнеме по-малко от 1% или 0.44 кв.км от земеделските земи в землищата на двете села, може да се твърди, че отнетите подходящи места за гнездене няма да се отразят върху плътността на гнездовата популация в района, но ще се увеличи риска от сблъсък на птиците с ВГ; данните за птици, загинали от сблъсък с ВГ в България, са оскъдни и в следствие на случайни посещения, като данните се отнасят за ВЕП Свети Никола и ВЕП Калиакра; мерките, касаещи инвестиционното проектиране са за спазване нормативните изисквания на проектирането и изискванията за рекултивация на терените, нарушени при строителството; няма предвидени мерки за ограничаване на негативното въздействие на ИП върху птиците и прилепите. Вещите лица дават заключение и че високо чувствителен район за птиците- зависи дали става дума за мигриращите, гнездящите или зимуващите; като всяка от тези групи може да представлява важност, която да определи дали районът е с висока чувствителност; в случая за мигриращите птици районът е високочувствителен, тъй като се надхвърлят праговите нива за миграция от 5000 щъркели, пеликани и жерави за място с тесен фронт на миграция, което означава, че е уязвимо; сред установените птици в района има и много застрашени видове – в европейски и световен мащаб; загубата дори на отделни екземпляри от тези видове може да се приеме като непоправима щета за тези видове; районът за зимуващите птици е ключов, тъй като там се среща червеногуши гъски, които са световно застрашени; освен “Бърдлайф Интернешънъл” няма други организации, които да дават числови данни; в Словакия и Чехия дори и численост от 200 щъркела на година се счита за висока численост за дадено място, а у нас става въпрос за хиляди щъркели; целия Виа Понтика, цялото българско крайбрежие е място с тесен фронт на миграция, като на север от Черно море този фронт се разпръсква и става широк  фронт на миграция; миграцията над гр. Бургас е в пъти по – голяма, но това не променя факта, че района на ИП е място с интензивен прелет; районът е ключов, но не толкова заради мигриращите, а заради зимуващите птици; през зимата за червеногушите гъски и големите белочели гъски разположението на ВГ север – юг е най – неблагоприятно, тъй като птиците, които нощуват в езерата от Шабленския комплекс всеки ден  отлитат на запад – югозапад и се хранят, съответно разположението север – юг е напречно на тяхната ежедневна миграция; в доклада са дадени данни само за част от мигриращите птици, т.е. не са за абсолютно всички видове птици; когато се има предвид тези 100 или 200 км. следва да се има предвид, че бариерен ефект вече има от изградени ветрогенератори;  

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок и от легитимирано лице- адресат на акта и при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

При извършване на задължителната проверка по реда на чл.168 АПК, вр.чл.146 от АПК, съдът констатира следното:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган- съгласно чл. 94, ал. 1, т. 2 от ЗООС, в законоустановената писмена форма, няма основание да се приеме, че правомощията на органа са осъществени превратно, т.е. не с оглед целта на закона, поради което оспореният административен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

   Съгласно чл. 95 ал.1 от ЗООС възложителят на инвестиционното предложение информира в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено. Съгласно чл. 4 ал.2 от НУРИОВОС едновременно с уведомяването на компетентния орган възложителят уведомява писмено кмета на съответната, община, район, кметство, а засегнатото население, чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин. В случая от събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е уведомил кметовете на община Каварна, с.Видно и с.Нейково за инвестиционното предложение, на територията на които е предвидено вятърните генератори да се разположат.

            От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че съгласно изискванията на чл.17 ал.1 НУРИОВОС е извършено обсъждане на доклада за ОВОС по посочения в разпоредбата ред- възложителят е предоставил по един екземпляр от доклада за ОВОС с всички приложения към него на определените органи по чл. 16 заедно с писмено искане по чл. 97, ал. 2 ЗООС; засегнатите общини, райони и/или кметства по чл. 16 са потвърдили писмено мястото, датата и часа за провеждане на среща/срещи за обществено обсъждане, мястото и времето за обществен достъп до доклада за ОВОС и приложенията към него, както и мястото за предоставяне на писмени становища; възложителят ги е обявил по реда на т.3 на чл.17 ал.1 НУРИОВОС най-малко 30 дни преди срещите за общественото обсъждане; от засегнатите общини/ кметства е осигурено уведомяване по подходящ начин на населението за предстоящото обществено обсъждане; възложителят е уведомил писмено компетентния орган за мястото, датата и часа за провеждане на срещата/срещите за общественото обсъждане и е представил доказателства за изпълнението по т. 2 в срок 7 дни след това; за обществените обсъждания са съставени протоколи.

Оспореното решение е издадено на основание чл. 99 ал.2 от ЗООС, чл. 19 ал.2 т.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, вр. чл. 31 ал.1 и ал.4 от ЗБР и чл. 39 ал.11 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони/Наредба за ОС/.

Съгласно чл.99 ал.2 ЗООС компетентният орган взема решение по ОВОС в срок до 45 дни след провеждане на общественото обсъждане, като отчита резултатите от него.

Съгласно чл.19 ал.2 т.2 от НУРИОВОС с решението по чл.18 ал.1 компетентният орган не одобрява осъществяването на инвестиционното предложение, когато не са предложени или приети от възложителя или не съществуват други възможни начини за осъществяване на ИП, с които се гарантира спазването на нормите за качество на околната среда.

Съгласно чл.31  ал.1 от Закона за биологичното разнообразие, планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Съгласно ал.4 от същата разпоредба за плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда, оценката по ал. 1 се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните разпоредби на този закон и наредбата по чл.31а.

Съгласно чл.39 ал.11 от Наредбата за ОС за вземане на решението по приложение на чл.34 компетентният орган прилага критериите по чл.22, а именно: степента на въздействие на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения върху защитените зони се определя по следните критерии: пълна характеристика на плановете, програмите и проектите/инвестиционните предложения: териториален обхват, обем, мащаб и други спецификации на плановете, програмите и проектите/инвестиционните предложения, връзки на плановете, програмите и проектите/инвестиционните предложения със защитената зона /ключови разстояния/ и т.н.-съгласно т.1; характеристики на други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваните планове, програми и проекти/инвестиционни предложения могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените зони- т.2; характеристики на защитената зона - предмет и цели на опазване, наличие на приоритетни типове природни местообитания и видове, фактори, допринасящи за природозащитната стойност на зоната, специфична значимост и/или уязвимост, елементи на защитената зона, чувствителни към промени, природозащитно състояние /благоприятно или не/-т.3;  област на въздействие- т.4: а/ типове природни местообитания - предмет на опазване на защитените зони, в областта на въздействие на плановете, програмите и проектите/инвестиционните предложения - площ, местоположение, приоритетност, уязвимост, състояние; б/ местообитания и популации на видовете - предмет на опазване на защитените зони, в областта на въздействие на плановете, програмите и проектите/инвестиционните предложения - структура и динамика на популациите, приоритетност на видовете, състояние; по т.5- степен на въздействия върху типове природни местообитания - предмет на опазване на защитените зони, в областта на въздействие на плановете, програмите и проектите/инвестиционните предложения;  степен на въздействия върху местообитания и популации на видовете - предмет на опазване на защитените зони, в областта на въздействие на плановете, програмите и проектите/инвестиционните предложения-т.6;  въздействия върху природозащитните цели и целостта на защитените зони-т.7; възможни смекчаващи и/или възстановителни мерки-т.8; наличие на алтернативни решения и свързаните с тях възможности за промени на плановете, програмите и проектите/инвестиционните предложения- по т.9; наличие на причини от първостепенен обществен интерес за реализирането на плановете, програмите и проектите/инвестиционните предложения или съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната среда- по т.10; предложени компенсиращи мерки- т.11.

Съгласно чл.34 от Наредбата за ОС оценката по чл.21 се извършва от експертите по чл.9 въз основа на критериите по чл.22 и се предоставя под формата на приложение към доклада по ЕО/ОВОС и представлява неразделна част от него.

Съгласно чл. 23 от Наредбата за ОС възложителя на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения възлага извършването на оценка по чл. 21 на експерти по чл.9. Оценката се представя под формата на доклад, който съдържа посочените в ал.2 на чл.23 от Наредбата за ОС данни.

В случая административния орган за да не одобри осъществяването на ИП, въз основа на цялата документация, извършената оценка на степента на въздействие, получени становища и резултатите от проведеното обсъждане в заседанието на ЕЕС-РИОСВ-Варна, на 07.11.2014 г., съобразно мащабите и местоположението на ИП спрямо защитените зони от Натура 2000 и елементите на ландшафта, и характеристиката на околната среда по отношение на нейния капацитет да поеме допълнително натоварване, предвид критериите по чл. 22 от Наредбата за ОС е приел, че реализацията на ИП ще доведе до значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опразване на зоните, предвид това, че планираната територия се намира на по-малко от 2 км от защитена зона от мрежата от „Натура 2000“ „Било“, определена съгласно чл.6, ал.1, т. 3 и т. 4 от ЗБР, и на 100 м от ЗЗ „Крайморска Добруджа“, определена съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗБР, и попада в район с интензивен прелет на птици /щъркели, пеликани и грабливи птици, срещат се и световно застрашени видове - царски орел, ловен сокол, вечерна ветрушка, степен блатар/ и в 20-километровата зона за хранене на червеногушите гъски; изграждането на 19 бр. ВГ ще създаде допълнителна трудно преодолима миграционна бариера за орнитофауната по основния прелетен път - Виа понтика; съгласно данните за есенната миграция на видовете, основна част от мигриращите птици от вида розов пеликан /2233 индивида/ са били констатирани в пункта на с. Вранино, което се намира в непосредствена близост до вятърните кули на ИП; според доклада за есенната миграция, в резултат от проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І“, част от птиците са прелетели в диапазона между 80 и 150 м височина, като предвид големината на вятърните съоръжения - височина на кулата 140 м, диаметър на ротора 120 м и обща височина на съоръжението 200 м, при работа на витлата се затваря вертикално въздушно пространство от 214 776 кв.м., което представлява значителна миграционна бариера и предполага висок риск от сблъсък на птиците със съоръженията; миграционната бариера ще се увеличи допълнително и от завихрянето след ротора, което променя траекторията на полета; в близост до планираната територия има одобрени общо 95 бр. вятърни генератори /с. Нейково, общ. Каварна - 8 бр.; с. Видно, общ. Каварна - 4 бр.; с. Пролез, общ. Шабла - 16 бр. ; с. Горичане, общ. Шабла - 18 бр.; с. Иречек, общ. Каварна - 8 бр.;с. Вранино, общ. Каварна - 43 бр.; освен това, в землищата на с. Ваклино, с. Черноморци, с. Смин, с. Стаевци, с. Божаново, с. Граничар и с. Захари Стояново, общ. Шабла, и в землищата на с. Конаре, с. Александър Стамболийски, с. Сираково, с. Сърнино и с. Бежаново, община Генерал Тошево, област Добрич, има одобрени други 181 бр. вятърни генератори, като изграждането на 19 бр. вятърни генератори и на одобрените 276 бр. вятърни генератори, както и наличието на електровъздушни мрежи в района, ще окажат отрицателно кумулативно въздействие върху предмета на опазване в ЗЗ „Било“ за опазване на птиците, ще предизвика допълнителен ефект на разпокъсване /фрагментация/, загуба на ценни места за пренощуване, хранене, набиране височина на полета, както и на места за укриване при неблагоприятни метеорологични условия на прелетната, гнездящата и зимуваща орнитофауна, ще повиши бариерният ефект и риска от инциденти с прелитащите птици, ще намали площите за хранене на червеноногуши гъски и числеността на популациите на гнездящите птици.

В случая изводът на решаващият орган е направен въз основа на информацията, постъпила след провеждането на обществените обсъждания, които се различават от представената от възложителя информация в приложения към Доклада за ОВОС Доклад за ОСВ, а именно на становищата на МОСВ и БДЗП. В тези случаи, съгласно разпоредбата на чл.17 ал.7 НУРИОВОС, компетентният орган е следвало да даде указания за предприемане на действия по чл.39 ал.10 от Наредбата за ОС. Съгласно чл.39 ал.10 от Наредбата за ОС когато установи, че при провеждане на обществените обсъждания по ал. 9 е постъпила информация относно предмета и целите на защитените зони и/или очакваната степен на увреждането им, която се различава от представената от възложителя в приложението по чл. 34, компетентният орган може да възложи на друг колектив от експерти или да изиска от възложителя извършване на допълнителни проучвания и анализи или събиране на допълнителна научна информация. В тези случаи компетентният орган може да извърши проверка на място относно събраната информация. За извършването на допълнителните проучвания и тяхната продължителност компетентният орган информира възложителя, като времето, необходимо за извършването им, не се включва в срока по чл. 99, ал. 2 ЗООС.

Видно от Доклада за ОВОС и от Доклада за ОСВ е извършена оценка от експертите по чл.9 от Наредбата за условията и реда за извършване на съвместимостта на планове, програми, проекти и ИП с предмета и целите на опазване на защитените територии. Съгласно доклада по ОВОС и по ОСВ експертите са отчели най-близко разположените защитени зони, че ВГ са разположени в посока север-юг, което съвпада с основната посока на миграцията на птиците и потенциално отнетата въздушна площ, посредством бариерен ефект ще бъде минимална, както и че предвид това, че разглежданата част от землищата на с.Нейково и Видно са в земеделски земи, в каквито са и другите ИП, а ВГ са достатъчно отдалечени от най-близко разположените ЗЗ, при реализацията на ИП не се очаква увреждане на екологични коридори или значително отрицателно въздействие върху зоните от кумулативен ефект; не следва да се очакват значителни нежелани, т.е. отрицателни изменения на състоянието на консервационно значими видове и техните местообитания в района; засегната площ няма да доведе до значимо намаляване на хранителната база на обитаващите и мигриращите през района видове, няма да предизвика фрагментиране на местообитанията на редки, защитени и ендемични видове, както и няма да бъде влошена структурата и динамиката на популацията им; няма да се промени значително състоянието на орнитофауната и др. Съгласно и извършения мониторинг за периода 01.08.11.-01.07.12г. за установяване видовият състав на птиците, преминаващи през територията на ВП“Нейково“ през време на миграция, видовият състав на гнездящи и зимуващи птици и др. и посочените в доклада реещи се, гнездящи, зимуващи птици по видове и брой е дадено заключение, че района на ВЕП“Нейково“ не попада в интензивен миграционен коридор, през гнездовия период са установени птици, характерни за територията на Добруджа, в района не са установени редки за страната видове или видове с висок природозащитен статус, през зимния период не са установени консервационно значими видове птици с висок природозащитен статус да се хранят или временно да пребивават на територията на ветропарка, а съгласно представения мониторинг върху прилепите в района за периода м.10.10г.- м.10.11г. е прието, че поради ниската степен на въздействие не може да се очаква значителен кумулативен ефект от реализацията на ВЕП“Нейково“, като видовете прилепи, предмет на опазване в съседните ЗЗ са изключително редки и присъствието на част от тях има случаен характер. Изводите с ДОВОС и ДОСВ и тези, в представените писмени становища след проведените обществени обсъждания са противоречиви. Противоречиви са и изводите в становищата на РИОСВ, дадени през 2013г. и към датата на насроченото заседание на ЕЕС. В становището от 2013г. е дадена положителната оценка на доклада за ОВОС, както и на доклада за ОСВ, а в представеното на ЕЕС на 07.11.14г. е посочена информация за несъответствието на докладите с изискванията на критериите за оценка на въздействието на ИП, както и относно това, че реализацията на ИП ще доведе до значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на зоните. В случая административният орган освен, че не е изпълнил задължението си по чл.17 ал.7 от НУРИОВОС да даде указания, не е изпълнил и задължението си по чл.24 ал.3 т.3 от Наредбата за ОС да извърши оценка на качеството на доклада въз основа на критериите в него. С разпоредбата на чл.99 ал.3 ЗООС законодателят изрично е вменил на административния орган при преценката по чл.99 ЗООС да се произнесе с мотивирано решение.

От заключенията и на вещите лица по назначените експертизи се установява, че изводите на вещите лица относно вида и размера на въздействие на ИП върху намиращите се в близост до територията на ИП защитени зони са противоречиви и не позволяват да бъде изведен безспорен извод относно вида и размера на въздействието. В хода и на административното производство не е установено по безспорен начин това, предвид противоречивите изводи в докладите за ОВОС и ОСВ и тези в представените писмени становища след проведените обсъждания, поради което съдът намира, че оспореният акт е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 НУРИОВОС компетентният орган взема решение по ОВОС въз основа на ДОВОС и приложенията към него, документацията и становищата, изискани и представени в хода на процедурата, становищата на други специализирани лица, органи, организации и структури, които имат предоставени компетенции с нормативен акт в областта на компоненти и фактори на околната среда, човешкото здраве и културно историческото наследство, резултатите от общественото обсъждане, в т. ч и становището на възложителя по чл. 17, ал. 5 НУРИОВОС, както и решението на ЕЕС. В конкретния случай при вземане на решението са съобразени само представените становища на РИСВ и БДЗП, като по отношение на посочените в тях данни не са представени, съответно събрани доказателства. В оспореното решение не е обсъдено защо са възприети становищата на МОСВ и БДЗП пред тези на колектива, изготвил доклада, като при постановяване на решението не са взети предвид всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което е нарушена разпоредбата на чл.35 АПК. Оспореният акт е лишен от мотиви за това в каква степен ще бъдат застрашени ЗЗ при осъществяване на инвестиционното предложение.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила за постановяването му и при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл.35 АПК, поради което следва да се отмени, а преписката се върне на административния орган с оглед даване на указания за предприемане на действия по чл. 39, ал. 10 от Наредбата за ОС, по чл. 17, ал.7 НУРИОВОС, изясняване на всички факти и обстоятелства, при спазване на предвидените процедури и издаване на мотивирано решение, с което да одобри инвестиционното предложение, да не го одобри или да прекрати процедурата в хипотезата на чл.27 от Наредбата за ОС.

При този изход на спора и предвид направеното искане съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на 7147.80лв., от които за ДТ- 50лв., депозит за вещи лица- 5097.80лв. и 2000лв. за адвокатско възнаграждение- предвид направеното възражение от ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, размерите, определени в Наредба №1 от 09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Варненският административен съд  І-во отделение, VІ-ти състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ВА-3/2014г. на директора на РИОСВ – Варна, с което не е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на „Вятърен енергиен парк, състоящ се от 19 бр. вятърни генератори с транспортна и електрокомуникационна мрежа в поземлени имоти №№ 11003.9.170, 11003.15.146, 11003.15.150, 11003.19.183, 11003.19.181, 11003.15.153, 11003.25.162 и 11003.24.191 в землището на с. Видно, общ. Каварна и поземлени имоти №№ 51408.22.157, 51408.23.144, 51408.23.146, 51408.23.153, 51408.25.138, 51408.26.159, 51408.26.157, 51408.22.170, 51408.22.172, 51408.25.151 и 51408.25.152 в землището на с.Нейково, община Каварна, област Добрич с възложител „Уиндкрафт Симонсфелд БГ“ЕООД.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА РИОСВ-Варна да заплати на „Уиндкрафт Симонсфелд БГ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Приморски“№41, представлявано от У.К.К.- управител разноски по делото в размер на 7147.80лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                   СЪДИЯ :