РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 23.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                    мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

 

при секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров в. гр. дело № 16 482 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 242157 от 14.10.2019 г., постановено по гр. дело № 1191/2019 г. по описа на СРС, 24 състав, са отхвърлени предявените от „С.в.” АД по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че З.И.Т. дължи на „С.в.” АД сумата от 3185,30 лева - главница, представляваща стойност на доставени ВиК услуги за периода от 09.03.2016 г. до 05.08.2018 г. и 315,29 лева - лихва за забава за периода от 09.04.2016 г. до 05.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, за които суми в производството по ч. гр. д. № 55107/2018 г., на СРС, 24 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника З.И.Т. са присъдени направените по делото съдебни разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 475 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „С.в.” АД с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че приложените към исковата молба писмени доказателства не са оспорени от ответника и същите установявали, че е закупил имота на 19.10.1998 г. – значително преди периода, в който са възникнали претендираните вземания за потребено количество вода. Възразява и срещу извода на първоинстанционния съд, че не било доказано ответникът да дължи претендираните суми поради неизвършена доставка на ВиК услуги, като в тази връзка изтъква, че по делото е изслушана и приета комплексна съдебна счетоводна и техническа експертиза, необсъдена от СРС. По изложените съображения моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените осъдителни искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ответник - З.И.Т., чрез адв. М. З. с надлежно учредена по делото представителна власт, оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира направените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

В конкретния случай ищецът твърди, че ответникът е потребител на В и К услуги като собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, придобит чрез покупко - продажба на 19.10.1998 г., и които услуги не е заплатил в предвидения за това срок.

Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Получаването на услугата се извършва при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено от него лице и от съответния регулаторен орган. В и К операторите задължително публикуват одобрените от комисията Общи условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - арг. чл. 8, ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С оглед изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което е доставено претендираното количество вода.

Предвид събраните по делото писмени доказателства настоящият състав на съда намира за необоснован извода на първоинстанционния съд, че по делото не се установява твърдението на ищеца, че именно ответникът З.И.Т. е собственик на процесния имот, до който водоснабдителното дружество е доставило В и К услуги през процесния период, т.е. че е пасивно материално легитимиран да отговаря по така предявените искове. В тази връзка следва да се отбележи, че По делото е представена справка за лицето З.И.Т., с ЕГН **********, от Служба по вписванията – София за периода 01.01.1992 г. – 04.01.2019 г. относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по персонална партида № 40994, от която се установява, че на 19.10.1998 г. лицето п.к.р., като продавач, е продало на ответника З.И.Т., с ЕГН **********, като купувач, имот, представляващ апартамент № 79, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, като няма последващи вписвания в регистъра за прехвърляне на правото на собственост или учредяване на право на ползване в полза на друго лице, а само вписване на възбрани върху процесния недвижим имот. Следователно, по делото е установено обстоятелството, че ответницата за процесния период е била собственик на водоснабдения имот, съответно същата има  качеството на потребител на ВиК услуги. В тази връзка, с оглед наведените от ответника в отговора на исковата молба възражения, следва да бъде посочено, че същият не е оспорил верността на вписаните в справката обстоятелства, като неговите възражения са във връзка с доказателствената им стойност, която съдът не намира за оборена. Страната не е направила конкретни оспорвания и не е представила доказателства за оборване на отразените в същата обстоятелства, като съдът намира представената справка за достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост. В допълнение, вписаните в регистъра данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, последният е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Ето защо необосновано СРС е приел, че ищецът не е доказал основанието на иска.

От приетото по делото от районната съдебна инстанция заключение на допуснатата комплексна съдебно-счетоводна експертиза, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие,  се установява, че в счетоводството на ищеца има открита партида на името на ответника. За периода 09.04.2016 г. – 05.08.2018 г. количеството потребена вода е изчислено в съответствие с разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и на това основание са издавани фактури, в които количеството потребена вода е изчислено в съответствие с утвърдените от ДКЕВР цени за процесния период . Вещото лице посочва, че по данни от счетоводството на „С.в.“ АД изразходванато количество вода за процесния период възлиза на 1562,92 куб.м., чийто размер за процесния период за предоставени ВиК услуги са: 3181,34 лева – главница, и 334,70 лева – лихва за периода от 09.04.2016 г. до 05.08.2018 г.

При преценката на посочените доказателства и доказателствени средства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият въззивен състав приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, респ. ответникът притежава качеството потребител на ВиК услуги, като от заключението на изслушаната комплексна съдебно-техническата и счетоводна експертиза, която СГС кредитира изцяло като изготвено компетентно и обективно, се установява, че в процесното жилище реално са били предоставяни от „С.в.“ АД ВиК услуги, чиито общ обем за процесния период възлиза на 1562,92 куб.м., чийто размер за процесния период за предоставени ВиК услуги са: 3181,34 лева – главница, и 334,70 лева – лихва за периода от 09.04.2016 г. до 05.08.2018 г.

 Ето защо обжалваното решение, в частта, с която главният иск е бил отхвърлен до сумата от 3181,34 лева следва да бъде отменено, а така предявеният иск установителен иск да се уважи до сумата от 3181,34 лв., като за разликата над този размер до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се потвърди. Решението следва да се отмени и в частта, с която акцесорният установителен иск е отхвърлен, като с оглед диспозитвиното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът следва да бъде уважен за предявения размер от 315,29 лв.

При този изход на делото пред въззивната инстанция и на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 вр. чл. 273 ГПК, в полза на жалбоподателя – ищец в производството, следва да бъдат присъдени сторените разноски в исковото производство пред СРС в размер на 667,40 лв., както и сумата от 88,70 лв., представляващи разноски за ДТ във въззивното производство.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

 

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 242157 от 14.10.2019 г., постановено по гр. дело № 1191/2019 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „С.в.” АД, ***, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Красно село“, бул. „*******, против З.И.Т. с ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД  за признаване за установено, че З.И.Т. дължи на „С.в.” АД до сумата от 3181,34 лева - главница, представляваща стойност на доставени ВиК услуги за периода от 09.03.2016 г. до 05.08.2018 г. и за сумата от 315,29 лева, представляваща лихва за забава за периода от 09.04.2016 г. до 05.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, за които суми в производството по ч. гр. д. № 55107/2018 г., на СРС, 24 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и в частта, с която в полза на ответника са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 475,00 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.в.” АД, ***, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Красно село“, бул. „*******, против З.И.Т. с ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „С.в.” АД, ***, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Красно село“, бул. „*******,  е носител на право на парично вземане в размер на сумата от 3181,34 лева - главница, представляваща стойност на доставени ВиК услуги за периода от 09.03.2016 г. до 05.08.2018 г. и за сумата от 315,29 лева, представляваща лихва за забава за периода от 09.04.2016 г. до 05.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, за които суми в производството по ч. гр. д. № 55107/2018 г., на СРС, 24 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 242157 от 14.10.2019 г., постановено по гр. дело № 1191/2019 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „С.в.” АД, ***, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Красно село“, бул. „*******, против З.И.Т. с ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, за разликата над сумата от 3181,34 лева до предявения размер от 3185,30, представляваща стойност на доставени ВиК услуги за периода от 09.03.2016 г. до 05.08.2018 г.

ОСЪЖДА З.И.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** да заплати на „С.в.” АД, ***, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Красно село“, бул. „*******,  да заплати на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 667,40 лв., представляваща  разноски в исковото производство пред СРС, кактои сумата от 88,70 лв., представляващи разноски за ДТ във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: