РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Русе, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и втори
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20234500500350 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба Г. Р. чрез ст. юрк. С. Н. против Решение № 138
от 13.02.2022 г. по гр. д. № 1378/2021 г. по описа на Районен съд Русе, с което е
осъдена да заплати на Р. И. И. от гр. Р. сумите от 1 803,39 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
217,17 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен от ищеца нощен труд
към дневен с коефициент за периода от 14.05.2018 г. до 12.03.2021 г. и сумата в размер
на 224,17 лв., представляваща лихва за забава върху главниците от датите на
съответните падежи до 11.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.03.2021 г., както и 500 лв. разноски, а на РРС 381,10 лв. държ. такса и
разноски. Въззивникът намира първоинстанционния съдебен акт за неправилен като
постановен при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Развива
оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда. Намира за неправилно
допуснатото субсидиарно прилагане на нормите на КТ по отношение на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Счита, че с оглед нарочната уредба
на видовете допълнителни възнаграждения и размера им съгласно чл. 187, ал. 9 З***
не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и на актовете, към
които препращат. Позовава се на ТР № 1/202 г. от 15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на
ВКС. Отделно от това, въвежда оплакване, че липсват мотиви на съда, че при
1
преизчисляване на положените от служителите в *** чакове нощен труд в дневен на
ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Този извод не бил подкрепен от
жалбоподзателя с доказани по делото факти. Моли въззивния съд да отмени решението
и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените срещу него искове.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски, съгласно списък по чл. 80
ГПК.
По реда и в в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна Р. И. И. от гр. Русе чрез адв. Н. Р. АК Русе, в който взема
становище за неоснователност на жалбата и прави искане тя да не се уважава. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като се претендират разноски за
производството пред въззивната инстанция – присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че
Решение № 138 от 13.02.2023 г. по гр. д. № 1378/2021 г. по описа на Районен съд Русе е
валидно и допустимо.
Окръжният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява
такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между
страните. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради
което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272
ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.
По делото няма спор, че за периода от 14.05.2018 г. до 12.03.2021 г. ищецът е
полагал труд на длъжност „*****“ в Р.. Не се спори, че страните са обвързани от
служебно правоотношение по З***, тъй като ищецът е държавен служител и
приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е З***, който е
специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 1 З***. По делото не се спори,
че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно.
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по
отношение на служителите на *** следва да се прилагат наредбите, издадени от
министъра на вътрешните работи на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9
З***, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки,
2
поради което въззивникът счита, че РРС неправилно е приел наличие на непълнота в
специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ.
Като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните и
като съобрази зкона и задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение №
1/15.03.2023 г. по ТД № 1/2020 г. по описа на ОСГК на ВКС, въззивният съд намира
така релевираните възражения за основателни.
В посоченото тълкувателно решение, ВКС намира, че в З*** не е налице празнота,
която следва да бъде запълнена с прилагане по аналогия на КТ и чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като липсата на
правило като това по чл. 9, ал. 2 в наредбите издадени по прилагане на З*** в частта
относно полагането, отчитането и заплащането на нощен труд е обяснима с волята на
законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. ВКС
намира, че прилагането по аналогия не следва да се допуска, тъй като случаите по З***
и КТ не са сходни и прилагането на НСОРЗ към процесните служебни правоотношения
не би обезпечило постигането на законова цел. При разработването и приемането на
З***, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на *** се компенсира със
съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено
време – чл. 178, ал. 1, т. 1 З***, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал.
1З***/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1
З***/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7
З***/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни
условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при
условията на І категория труд /ччл. 69 КСО/ и др.
Според касационната инстанция, горното разрешение съответства и на правото на
ЕС – т. 49, 51 и 55 от решението по дело С-262/20 на Съда на Европейския съюз,
според което следва да се следи за това дали за полагащите труд през нощта има други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената
тежест на този вид труд. Така член 8 и чл. 12, б. „а“ от директива 2003/88/ЕО следва да
се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. Като извод съдът приема, че чл. 20 и
чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
3
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не
се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на
тази цел /т. 80/.
Предвид задължителното тълкувание на закона, дадено от касационната
инстанция, следва да се приеме, че З*** и подзаконовите нормативни актове не
съдържат празнота, която да се преодолее чрез субсидиарно прилагане на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и КТ. Поради това
положеният от ищеца труд през нощта, не следва да се преизчислява с коефициент 1.
143 и да се преобразува в дневен. Видно от експертизата, на ищеца е заплатено
дължимото възнаграждение за положения нощен труд, без преизчисляване. Поради
това не му се дължи заплащане на допълнително такова. Следователно заявената по
делото претенция за главница следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед
нейната недължимост, не следва да се уважава и акцесорната такава за мораторна и
законна лихва, поради закъсняло плащане.
Ето защо и след съобразяване със задължителната практика на ВКС, Русенският
окръжен съд намира, че решението на първоинстанционния съд, с което са уважени
исковете е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо
него следва да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени.
При този изход от обжалването, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззивникът ищец
има право на сторените пред двете инстанции разноски, които възлизат на общо 250
лв. и включват: 61,07 лв. заплатена за въззивното дело държавна такса и по 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за защитата на страната във всяка съдебна инстанция,
определено в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 138 от 13.02.2023 г. по гр. д. № 1378/2021 г. по описа на
Районен съд Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. И. И., ЕГН ********** от гр. Р. против Г. „П.“ гр. С.
за заплащане на сумите от 1 803,39 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 217,17 часа, получен в
резултат на преизчисляване на положен от ищеца нощен труд към дневен с
коефициент за периода от 14.05.2018 г. до 12.03.2021 г. и 224,17 лв., представляваща
4
лихва за забава върху главниците от датите на съответните падежи до 11.03.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2021 г. до
окончателното плащане като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. И. И., ЕГН ********** от гр. Р., ул., *** да заплати на Г. „П.“ гр.
С., ул. „п.“ № *** да заплати на Д.П.П. ЕГН ********** от гр. Р., ул. "С." № ****
сумата 261,07 лв. разноски пред двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5