МОТИВИ
ПО НОХД № 30 432/11 г. ПО ОПИСА НА МРС
Подсъдимият Д.Л.Г.
е обвинен в това, че на 04.11.2010 година в село Ерден, обл. Монтана, при
условията на повторност в немаловажен случай, чрез използване на техническо
средство и след предварителен сговор със С.С.П., Л.С.П. и И.И.Г. отнел от
владението на ДП „НКЖИ” Секция „Сигнализация и телекомуникация” гр. София 90 м.
магистрален съобщителен проводник тип ТЗАБПС 19x4x1, 2 на стойност 2 526.
25 лв. и 3 м. метална тръба със сечение 12 мм на стойност 18.70 лв., всичко на
обща стойност 2 544.95 лв, без съгласие на ръководството и с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 във
вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Подсъдимият С.С.П. е обвинен в това, че на 04.11.2010 година в с. Ерден, обл. Монтана,
в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Д.Л.Г., Л.С.П. и И.И.Г.
и чрез използване на техническо средство отнел от владението на ДП „НКЖИ”
Секция „Сигнализация и телекомуникация” гр. София 90 м. магистрален съобщителен
проводник тип ТЗАБПС 19x4x1, 2 на стойност 2 526. 25 лв. и 3 м. метална
тръба със сечение 12 мм на стойност 18.70 лв., всичко на обща стойност
2 544.95 лв, без съгласие на ръководството и с намерение противозаконно да
ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5
във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Л.С.П.
е обвинен в това, че на 04.11.2010 година в с. Ерден, обл. Монтана, в
условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Д.Л.Г., С.С.П. и И.И.Г.
и чрез използване на техническо средство отнел от владението на ДП „НКЖИ”
Секция „Сигнализация и телекомуникация” гр. София 90 м. магистрален съобщителен
проводник тип ТЗАБПС 19x4x1, 2 на стойност 2 526. 25 лв. и 3 м. метална
тръба със сечение 12 мм на стойност 18.70 лв., всичко на обща стойност
2 544.95 лв, без съгласие на ръководството и с намерение противозаконно да
ги присвои- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5
във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.
Подсъдимият И.И.Г. е обвинен в това, че на 04.11.2010 година в с. Ерден, обл. Монтана,
в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Д.Л.Г., С.С.П. и Л.С.П.
и чрез използване на техническо средство отнел от владението на ДП „НКЖИ”
Секция „Сигнализация и телекомуникация” гр. София 90 м. магистрален съобщителен
проводник тип ТЗАБПС 19x4x1, 2 на стойност 2 526. 25 лв. и 3 м. метална
тръба със сечение 12 мм на стойност 18.70 лв., всичко на обща стойност
2 544.95 лв, без съгласие на ръководството и с намерение противозаконно да
ги присвои- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5
във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвиненията и
пледира конкретни по вид и размер наказания и за уважаване на гражданския иск.
Гражданският ищец ДП „НКЖИ” Секция
„Сигнализация и телекомуникация” гр. София не изпраща представител в хода на
съдебното следствие.
Подсъдимите
Д.Л.Г., С.С.П. и Л.С.П. не се признават за виновни. Твърдят, че на ДП им е
упражнено физическо насилие, за да признаят вината си и затова дадените от тях
обяснения са били в тази насока. Подсъдимия И.И.Г., пък твърди, че подсъдимия Л.П.
му се е обадил в затвора по телефона и му е казал да признае за кражбата, за да
не го бият. Твърди още, че след като разбрал, че в показанията си останалите
трима подсъдими са признали за кражбата, тогава и той е признал вината си.
Защитникът
на подсъдимите назначен при условията на чл. 94, ал. 1, т. 6 и т. 9 от НПК
пледира подсъдимите да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимите С.С.П., Л.С.П. и И.И.Г. са
осъждани многократно за извършени престъпления от общ характер – предимно за
престъпни посегателства срещу собствеността, за които престъпления са
изтърпявали наказания лишаване от свобода. Настоящите деяния са извършени от
подсъдимите при условията на опасен рецидив, арг. справки за съдимост на името
на подсъдимите. Към настоящият момент подсъдимите Л.П. и И.Г. изтърпяват
наказания лишаване от свобода по влезли в сила присъди в затвора град Враца.
Подсъдимият Д.Л.Г. също е осъждан за извършени
престъпления от общ характер и към момента изтърпява наказание лишаване от
свобода в затвора град Враца. Осъден е с влязла в сила присъда по НОХД №30035/2009
година на Районен съд Монтана за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от НК и му е било наложена наказание „десет месеца лишаване от свобода”, което на
осн. чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три години. Присъдата
е влязла в законна сила от 06.03.2009 година. Настоящето деяние подсъдимия Д.Г.
е извършил в условията на повторност в немаловажен случай/ в изпитателния срок
на наложеното му наказание по НОХД № 30035/2009 г. на МРС/.
Четиримата подсъдими се познават отдавна, трима
от тях - С.П., Л.П. и Д.Г. xxx. Подсъдимите С.П. и Л.П. са братя. В началото на
м. ноември 2010 година подс. И.Г. дошъл в селото им и отседнал при тях на гости.
Тъй като нямали пари четиримата решили да отидат и да събират орехи в землището
на село Ерден, обл. Монтана. На 02.11.2010 година отишли с коня и каруцата/
същата с гуми/ на подс. С.П. в близост до ж. п. моста на спирка Ерден, където
брулили и събирали орехи.
Докато
събирали орехи видели, че по протежение на ж. п. моста е положен кабел - дебел,
многожилен, същия бил в метална тръба, а в края на моста липсвало парче от
тръбата, там и видели проводника. Четиримата решили същата вечер отново да
дойдат и да вземат този кабел. Така и направили, вечерта дошли с каруцата
отново при ж. п. моста, подс. Д. Г. отрязал с донесената за целта ножовка
проводника от едната страна на моста, на място, където липсвало парче от
металната тръба. Отишъл в другия край на моста и започнал да реже тръбата, но в
това време някой осветил с прожектор наоколо и четирима избягали.
На 03.11.2010 година сутринта в ДП „НКЖИ”
Секция „Сигнализация и телекомуникация” гр. София бил получен сигнал за липса
на съобщителна връзка между гарите Бойчиновци и Монтана. Служители на
предприятието - свидетелите В.А. и В.Г. били изпратени на място. Двамата
установили, че на ж. п. моста при спирка Ерден, км. 4+900 е прерязан магистралния
съобщителен кабел и възстановили прекъснатата връзка посредством временна
такава.
Четиримата подсъдими с каруцата отишли на
същото място късно вечерта на 03.11.2010 г., видели, че мястото, където били
прерязали кабела предишния ден е свързан с допълнителни връзки и малко след
полунощ - на 04.11.2010 г. отново прерязали проводника, отрязали го и от
другата страна на моста, изтеглили го и го натоварили в каруцата. По пътя
спрели и обгорили изолацията. Още на сутринта откарали обгорения проводник в
Монтана в пункт, собственост на „Титан 555” ООД с управител свид. М.А., където
го предали. Тъй като само подс. И.Г. имал в себе си документ за самоличност той
бил вписан в регистъра на покупките в пункта и на негово име била издадена и покупко-изплащателна
сметка № 0001736 от 04.11.2010 г. /л. 30 от д. п. /. За предаденото четиримата
получили сумата от 217.26 лв, които поделили помежду си.
В 00.10 ч. на 04.11.2010 година в ДП „НКЖИ”
Секция „Сигнализация и телекомуникация” гр. София отново постъпил сигнал за
прекъсване на същата връзка. На място сутринта били изпратени същите служители
- свидетелите А. и Г., които установили, че по протежение на ж. п. моста е
отрязан 90 м. съобщителен проводник, като освен проводника липсвало и парче
метална тръба - 3 м, със сечение 12 мм.
На местопроизшествието била изпратена
оперативна група от служители на РУ Транспортна полиция Мездра, между които и
свидетелите К.М. и В.В., които извършили оперативен оглед. От показанията на
свидетелите се установява, че в пръстта под ж. п. моста ясно личали следите от
кон и гумени колела на каруца, които водели по черен път до село Долно
Белотинци, обл. Монтана. Отивайки
там, свидетелите М. и В. провели разговори и получили насока за лица от
фамилията “Стоиловите”, които били способни да извършват такъв вид деяния. Намерили
ги и разговаряли с тях, но те отрекли да имат нещо общо със случая. След около
един месец, началото на месец декември свидетелите отново получили информация, че
същите лица от фамилията Стоилови заедно с лице на име И., който има адресна
регистрация в село Лиляче, са извършители на деянието, като медта - обект на
посегателство е предадена в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, собственост
на фирма „Титан 555” – Варна в гр. Монтана, като пункта се намира до канала в
гр. Монтана. Свидетелите М. и В. посетили пункта, извършили проверка на
дневниците и издадените покупно - разплащателни сметки и установили, че на дата
04.11.2010г. лицето И.Г. xxx фигурира като лице, предало количество мед и олово
отговарящо на търсенето от свидетелите количество кабел. Тогава свидетелят В. и
свидетелят М. xxx. От подсъдимите Д.Г., С.П. и Л.П. били снети обяснения. Тогава
те признали за кражбата. По-късно такова обяснение било снето и от подсъдимия И.Г.,
който излежавал присъда в затвора град Враца и който също признал за кражбата.
Свидетелите П.К.П. и К.И.А. са
служители на ПУ Бойчиновци. Работели по случай свързан с кражба на електрожен. В
ПУ били призовани за разпит лица от фамилията “Стоилови”, между които и
подсъдимите Стойл П. и Л.П.. Призован бил и подсъдимия Д.Г.. В процеса на
разпитите подсъдимите признали, че са извършили кражба на магистрален
съобщителен проводник, а не на електрожен, като подробно разказали за механизма
на извършване на кражбата и лицата, които са участвали в нея.
От изготвената оценъчна експертиза се
установява, че стойността на отнетите вещи възлиза общо на 2 544. 95 лв, от
които - 90 м. магистрален съобщителен проводник тип ТЗАБПС 19x4x1, 2 на
стойност 2 526.25 лв. и парче метална тръба - за 18.70 лв. Съдът намира заключението
на вещото лице по изготвената съдебно оценъчна експертиза за обективно и
компетентно дадено, още повече че не бе оспорено от страните в процеса.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите В.А., В.Г., П.П., М.А., К.М., В.В. и К.А.,
като обективни, логически последователни, безпристрастни и непротиворечиви.
Обясненията дадени от подсъдимите в хода на съдебното
следствие в смисъл, че върху тях е упражнено физическо насилие от разследващите
органи, за да признаят, че те са извършители на процесната кражба съдът
възприема, като тяхна естествена защитна позиция, още повече, че деянието
предмет на настоящия обвинителен акт е извършено от подс. Д.Г. в изпитателния
срок на влязла в сила присъда, а деянието по отношение на останалите трима
подсъдими е извършено в условията на опасен рецидив. Те се явяват изолирани по
своето естество, по отношение на приобщените в производството писмени
доказателства, както и гласни такива.
Като се има предвид горното съдът намери, че:
Подсъдимите Л.С.П., С.С.П. и И.И.Г. са осъществили
от обективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, а Д.Л.Г. по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и
7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като на 04.11.2010 година в с. Ерден, обл. Монтана,
при условията на опасен рецидив, а подс. Д.Г. - в условията на повторност в
немаловажен случай/ в изпитателния срок на наложеното му наказание по НОХД № 30035/2009
г. на МРС/, чрез използване на техническо средство и след предварителен сговор
помежду си отнели от владението на ДП „НКЖИ” Секция „Сигнализация и
телекомуникация” гр. София 90 м. магистрален съобщителен проводник тип ТЗАБПС
19x4x1, 2 на стойност 2 526. 25 лв. и 3 м. метална тръба със сечение 12 мм
на стойност 18.70 лв., всичко на обща стойност 2 544.95 лв, без съгласие
на ръководството и с намерение противозаконно да ги присвоят.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл – подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер на деянието,
предвиждали са настъпването на обществено опасните му последици и са искали
тяхното настъпване.
Мотивиран от гореизложеното, съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия
Д.Л.Г. за извършеното от него деяние
по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, и му наложи
съответно наказание –ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание следва да се
изтърпи ефективно от подс. Г. при първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61,
т. 2 от ЗИНЗС.
При определяне видът и размерът
на наказанието спрямо подс. Г. съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства
от значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл.
54, ал. 1 и ал. 2 от НК. Смекчаващи вината обстоятелства в случая липсват. Отегчаващи
ваната обстоятелства са висока степен на обществена опасност на подсъдимия и на
деянието му, която очевидно във времето е нараснала, както и не възстановяване
на причинената щета и липса на критично отношение на подсъдимия към извършеното.
Не признанието но вината не може и не следва да бъде прието, като отегчаващо
вината обстоятелство. Съдът намери, че не са налице и условията на чл. 55 НК, респ.
липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и
затова не приложи чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. При определяне вида и размерът на
наложеното наказание спрямо подс. Д.Л.Г., съдът намира, че е съобразено с
целите по чл. 36 НК, и че е съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
На основание чл. 68 ал. 1 от НК съдът ПРИВЕЖДА
в изпълнение наказанието наложено на подсъдимия Д.Л.Г. по НОХД № 30035/2009г. на
РС-Монтана, в сила от 06.03.2009г. от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
да изтърпи при първоначален “СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
Съдът извърши групиране спрямо подс. Г. при
условията на чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК имайки предвид всички осъждания с
влезли в сила присъди до настоящия момент.
На основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.
1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание измежду наложеното по настоящата присъда и
по присъда по НОХД № 30253/2011г. на РС-Монтана, в сила от 22.11.2011г. до
размера на най- тежкото- ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
наказание да се изтърпи ефективно, като на основание чл. 61 т. 2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража ОПРЕДЕЛЯ “СТРОГ” режим и
осъдения се настани в затвор.
На основание чл. 25 ал. 2 от НК ПРИСПАДА
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по определеното по-горе
общо наказание и по приведеното в изпълнение наказание.
Имайки предвид горното, съдът призна за
ВИНОВЕН подсъдимия С.С.П. за
извършеното от него деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т.
4, т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, и му наложи съответно наказание –ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание следва да се изтърпи ефективно от подс.
С.П. при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
При определяне видът и размерът
на наказанието спрямо подс. С.П. съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства от значение за неговата индивидуализация, като го определи при
условията на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК. Смекчаващи вината обстоятелства в
случая липсват. Отегчаващи ваната обстоятелства са висока степен на обществена
опасност на подсъдимия и на деянието му, която очевидно във времето е нараснала,
както и не възстановяване на причинената щета и липса на критично отношение на
подсъдимия към извършеното. Не признанието но вината не може и не следва да
бъде прието, като отегчаващо вината обстоятелство. Съдът намери, че не са
налице и условията на чл. 55 НК, респ. липсват многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства и затова не приложи чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. При определяне вида и размерът на наложеното наказание спрямо подс. С.С.П.,
съдът намира, че е съобразено с целите по чл. 36 НК, и че е съответно по
смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
Съдът не извърши групиране спрямо подс. С.П. при
условията на чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК имайки предвид всички осъждания с
влезли в сила присъди до настоящия момент, т. к не са налице условия за това.
Имайки предвид горното, съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия Л.С.П. за извършеното от него деяние по
чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1
от НК, и му наложи съответно наказание –ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание следва
да се изтърпи ефективно от подс. Л.П. при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т.
2 от ЗИНЗС.
При определяне видът и размерът
на наказанието спрямо подс. Л.П. съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства от значение за неговата индивидуализация, като го определи при
условията на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК. Смекчаващи вината обстоятелства в
случая липсват. Отегчаващи ваната обстоятелства са висока степен на обществена
опасност на подсъдимия и на деянието му, която очевидно във времето е нараснала,
както и не възстановяване на причинената щета и липса на критично отношение на
подсъдимия към извършеното. Не признанието но вината не може и не следва да
бъде прието, като отегчаващо вината обстоятелство. Съдът намери, че не са
налице и условията на чл. 55 НК, респ. липсват многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства и затова не приложи чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. При определяне вида и размерът на наложеното наказание спрямо подс. Л.С.П.,
съдът намира, че е съобразено с целите по чл. 36 НК, и че е съответно по
смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
Съдът извърши групиране спрямо
подс. Л.П. при условията на чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК имайки предвид всички
осъждания с влезли в сила присъди до настоящия момент.
На основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.
1 от НК съдът ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание измежду наложеното по настоящата
присъда и по присъди по НОХД № 147/2010г. на ОС-Монтана, в сила от 28.06.2011г.,
№ 30323/2011г. на РС-Монтана, в сила от 28.102011г., № 30018/2012г. на
РС-Монтана, в сила от 08.03.2012г., №30007/2012г. на РС-Монтана, в сила от 08.03.2012
и № 30414/2011г. на РС-Монтана, в сила от 25.04.2012г. до размера на най-
тежкото- ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 24 от НК го
УВЕЛИЧАВА на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА което наказание да се изтърпи
ефективно, като на основание чл. 61 т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража ОПРЕДЕЛЯ “СТРОГ” режим и осъдения се настани в затвор.
Посочените присъди бяха
групирани тъй като деянията по тях са извършени преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях. Съдът приложи чл. 24 НК имайки предвид високата
степен обществена опасност на подс. П. и на извършените от него деяния, като
увеличи общото най–тежко наказание – четири години лишаване от свобода, с по –
малко от една втора, считайки, че определения размер е съобразен с целите по чл.
36 НК. На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът приспада изтърпяната част от
наказанията лишаване от свобода по групираните присъди и дела, като не уточнява
тази част поради липсата на справка в тази насока от Затвора Враца.
Имайки предвид горното, съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия И.И.Г. за извършеното от него деяние по
чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, и му наложи съответно наказание – ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание следва
да се изтърпи ефективно от подс. Г. при първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61,
т. 2 от ЗИНЗС.
При определяне видът и размерът
на наказанието спрямо подс. Г. съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства
от значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл.
54, ал. 1 и ал. 2 от НК. Смекчаващи вината обстоятелства в случая липсват. Отегчаващи
ваната обстоятелства са висока степен на обществена опасност на подсъдимия и на
деянието му, която очевидно във времето е нараснала, както и не възстановяване
на причинената щета и липса на критично отношение на подсъдимия към извършеното.
Не признанието но вината не може и не следва да бъде прието, като отегчаващо
вината обстоятелство. Съдът намери, че не са налице и условията на чл. 55 НК, респ.
липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и
затова не приложи чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. При определяне вида и размерът на
наложеното наказание спрямо подс. И.И.Г., съдът намира, че е съобразено с
целите по чл. 36 НК, и че е съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
На основание чл. 68 ал. 1 от НК съдът ПРИВЕЖДА
в изпълнение наказанията наложени на подсъдимия И.И.Г. по НОХД № 260/2009г. на
РС-Берковица, в сила от 12.12.2009г. и по НОХД № 234/2010г. на РС-Берковица, в
сила от 10.10.2010г. от по ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, които да изтърпи при първоначален “СТРОГ” режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.
1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание измежду приведените наказания по
цитираните по – горе две присъди до размера на най- тежкото- ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да се изтърпи ефективно, като на основание
чл. 61 т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
ОПРЕДЕЛЯ “СТРОГ” режим и осъдения се настани в затвор.
На основание чл. 25 ал. 2 от НК ПРИСПАДА
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по определеното по-горе
общо приведено в изпълнение наказание.
Съдът извърши групиране спрямо подс. И.И.Г.
при условията на чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК имайки предвид всички осъждания с
влезли в сила присъди до настоящия момент.
На основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.
1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание измежду наложеното по настоящата присъда и
по присъди по НОХД № 1567/2010г. на РС-Враца, в сила от 24.12.2010г., № 606/2010г.
на РС-Мездра, в сила от 21.01.2011г., и № 533/2011г. на РС-Враца, в сила от 01.07.2011г.
до размера на най- тежкото- ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да
се изтърпи ефективно, като на основание чл. 61 т. 2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража ОПРЕДЕЛЯ “СТРОГ” режим и осъдения се
настани в затвор.
На основание чл. 25 ал. 2 и ал. 3 от НК
ПРИСПАДА изтърпяната част от наказанията лишаване от свобода по групираните
присъди и дела, като не уточнява тази част поради липсата на
справка в тази насока от Затвора Враца.
ПО
ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
В настоящия наказателен процес бе приет са
съвместно разглеждане граждански иск от ДП „НКЖИ” Секция „Сигнализация и
телекомуникация” гр. София против четиримата подсъдими за заплащане на сумата 2544.95 лева -
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на извършване на деянието - 04.11.2010г. до окончателното й заплащане.
Съдът намери гражданския иска за
основателен и като такъв го уважи в предявения му размер.
По делото са събрани доказателства, с които се доказва, че подсъдимите Л.С.П., С.С.П.
и И.И.Г. са осъществили от обективна страна състава на престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, а Д.Л.Г. по
чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като на 04.11.2010 година
в с. Ерден, обл. Монтана, при условията на опасен рецидив, а подс. Д.Г. - в
условията на повторност в немаловажен случай/ в изпитателния срок на наложеното
му наказание по НОХД № 30035/2009 г. на МРС/, чрез използване на техническо
средство и след предварителен сговор помежду си отнели от владението на ДП
„НКЖИ” Секция „Сигнализация и телекомуникация” гр. София 90 м. магистрален
съобщителен проводник тип ТЗАБПС 19x4x1, 2 на стойност 2 526. 25 лв. и 3 м.
метална тръба със сечение 12 мм на стойност 18.70 лв., всичко на обща стойност
2 544.95 лв, без съгласие на ръководството и с намерение противозаконно да
ги присвоят. Вещото лице е съобразило изцяло събраните на ДП доказателства и
при спазване на принципите за установяване стойността на вещите, е установило, че
стойността на отнетите вещи възлиза на обща стойност 2 544.95 лева. В рамките на наказателното производство, имайки предвид принципите, че
подлежат на обезщетение онези вреди, които са причинени и са предмет на
престъплението, и че всеки е длъжен да възстанови виновно причинените от него
вреди, се дължи на гражданския ищец ДП „НКЖИ” Секция „Сигнализация и телекомуникация” гр. София сумата 2 544.95 лева –
доказаната като авторство и стойност на отнети и невъзстановени или заместени
вещи.
Предвид
горното съдът осъди подсъдимите Д.Л.Г., С.С.П., Л.С.П. и И.И.Г. да заплатят на ДП „НКЖИ”
Секция „Сигнализация и телекомуникация” гр. София сумата от 2544.95 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на извършване на деянието- 04.11.2010 година до
окончателното й заплащане.
При
условията на чл. 189, ал. 3 НПК съдът: ОСЪЖДА Д.Л.Г., С.С.П., Л.С.П. и И.И.Г., всеки
един от тях да заплати по сметка на ВСС - София сумата от по 25.45 лева
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск / 4% върху сумата от
2544.95 лева, разделена на 4/всеки един от подсъдимите/, по 12.50 лева разноски
по водене на делото / 50 лева /възнаграждение на вещо лице/ разделени на
4/всеки един от подсъдимите/, и по 5 лева държавна такса при служебно издаване
на изпълнителен лист. Допълнително
съдът ще се произнесе с определение по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК при известно
като размер изплатено адвокатско възнаграждение на назначения служебен защитник.
При
така изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: