РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Карлово, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20235320200309 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ** година на Н. на с. в с. С.п. с. при
О.Д. на М.В.Р. П. на Л. Д. М., ЕГН ********** от гр. К., ул. Б.Б. №., на
основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177 ал. 1
т. 2 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
300лв. за нарушение на чл. 150А ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 1 т.
1 пр. 1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице
и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения срок. В
жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно, издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Моли съда да отмени
наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата.
1
Ответната по жалбата страна – Н. на с. в с. С.п. с. при О.Д. на М.В.Р. П.,
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е частично основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за установено следното:
На *г. служители на сектор С.п. с. при О.Д. на М.В.Р. П., свидетелите К.
и М., изпълнявали служебни задължения по контрол на безопасността на
движението. Около 12.00ч. в гр. К., на ул. К.В. до №. спрели за проверка
движещ се мотоциклет Я. модел * с нечетлив номер на рама, б. на цвят, без
поставена регистрационна табела. Превозното средство било закупено преди
време от жалбоподателя, който го използвал, за да се придвижва из гората.
При проверката било установено, че мотоциклетът не е регистриран по
надлежния ред. Жалбоподателят не притежавал свидетелство за управление
на МПС, валидно за категорията на управляваното МПС, както и не носил в
себе си същото и контролен талон към него.
От жалбоподателя било снето писмено обяснение и срещу него от
свидетеля К. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение бл.№ **г., в който е отразено, че на същата дата около 12:00 часа,
в гр. К. на ул. К.в. управлява мотоциклет марка Я. модел *, номер на рама не
се чете, не регистриран бял на цвят, като 1. Управлява мотоциклет, като
същия не е регистриран по надлежния ред и е без регистрационна табела 2.
Управлява горепосоченото МПС, без да притежава необходимата категория
за управляваното от него МПС "мотоциклет", 3. Не носи свидетелство за
управление и контролен талон към него Нарушенията са квалифицирани по
чл. 140 ал. 1, чл. 150А ал. 1 и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Съставеният АУАН бил връчен на жалбоподателя, който не направил
възражения.
На 14.02.2023г. оправомощеният за това орган, съгл. заповед № *г. на
министъра на вътрешните работи, началникът на група в сектор С.п. с. при
О.Д. на М.В.Р. П., е издал обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, е наложено
2
административно наказание глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв. за нарушение на чл.
150А ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1,2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение
на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, като обстоятелствата по извършването на
нарушенията са описани по идентичен с АУАН начин.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на показанията на разпитаните свидетели, както и на приетите
писмени доказателства – докладна записка, обяснение, справка в ЦБ КАТ,
справка за нарушител/водач, заповед № *г., АУАН.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието на
наказателното постановление и процедурата, които да налагат отмяна на това
основание. АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а
наказателното постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките
на тяхната компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и
изискването за съставяне на АУАН в присъствие на свидетел, присъствал при
извършване на нарушението. Липсата на посочване на адрес на нарушителя
не опорочава акта до степен на същественост, предвид, че е
индивидуализиран и чрез дата на раждане и ЕГН, уникален за всяко лице.
Дадено е ясно и коректно описание на нарушенията и на обстоятелствата по
тяхното извършване, налице е точно посочване на датата и мястото на
извършване на нарушенията, правната квалификация на същите и
приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба.
Индивидуализиран е нарушителят. Изписано е словесно точно в какво са се
състояли нарушенията на жалбоподателя, които покриват изцяло съставите на
чл. 140 ал. 1, чл. 150А ал. 1 и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
По делото не е спорно, че процесният мотоциклет е бил без поставена
регистрационна табела, тъй като не е бил регистриран по надлежния ред.
Спорният по делото въпрос е управляван ли е бил същият от жалбоподателя
3
на датата на извършване на проверката. От показанията на свидетелите К. и
М. се установява, че са възприели превозното средство в момент, в който е
било в движение, управлявано от жалбоподателя. Съдът кредитира
показанията на двамата свидетели. Същите са еднопосочни, вътрешно
непротиворечиви и в унисон и с писмените доказателства по делото.
Показанията на двамата свидетели не могат да бъдат счетени и за основани на
заинтересованост от изхода на делото, предвид липсата на каквито и да било
отношения между тях и жалбоподателя. Съответстват и на отразеното в
АУАН, а съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
ЗДвП, какъвто е процесният, имат доказателствена сила за вписаното в тях до
оборване на същото. Показанията на ангажирания от жалбоподателя
свидетел П., според които жалбоподателят на процесната дата не е управлявал
превозното средство, а го е тикал с ръце, не опровергават изводите на съда,
имайки предвид, че свидетелката не е наблюдавала цялостното поведение на
жалбоподателя, а е погледнала към него инцидентно, за кратко и то малко
преди при него да отидат полицейските служители, при което е разбираемо,
че не е възприела момента на управление на превозното средство.
При така приетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че
жалбоподателят е осъществил с действията си състава на административното
нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, тъй като на процесната дата е управлявал
МПС по път, отворен за обществено ползване, без същото да е било
регистрирано.
Правилно е определена съответстващата санкционна разпоредба на чл.
175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, съгласно която се санкционира с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба
от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не
е регистрирано по надлежния ред.
Съдът не счита за основателно и водещо до отмяна на наказателното
постановление, възражение на жалбоподателя за неправилно формулиране на
административното обвинение. Действително разпоредбата предвижда
санкциониране на водач, който управлява нерегистрирано МПС, както и
такъв, който управлява регистрирано такова, на което не е поставена табела с
регистрационен номер. В случая обаче описанието в НП е достатъчно
коректно и не буди каквото и да било съмнение, за какво се наказва М., а
4
именно за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред,
което е и изрично посочено в мотивната част на атакувания акт.
Обстоятелството, че върху превозното средство не е имало поставена
регистрационна табела, изпълнява единствено изискването за посочване на
всички констатирани факти при извършването на проверката.
Събраните по делото доказателства безпротиворечиво установяват и че
жалбоподателят на процесната дата е управлявал мотоциклет, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията на
посоченото превозно средство. Видно от справка за нарушител същият е
правоспособен водач с категории В АМ, неотносими към процесния
мотоциклет Я. модел *. Неопровергана от доказателствата по делото е
презумтивната доказателствена сила на вписаното в АУАН, че М. не е носел
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, обосновано
квалифицирано като нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, за което
правилно е санкциониран на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 от ЗДвП с глоба във
фиксиран размер от 10лв. Последващата законодателна промяна относно
контролния талон, неносенето на който е отпаднало като основание за
административно-наказателно санкциониране, не води до липса на
съставомерност, доколкото М. е наказан за едно нарушение, включая
свидетелство за управление на МПС, задължението за носене на което не е
отпаднало към момента. В този смисъл наказателното постановление следва
да бъде потвърдено относно това нарушение.
Съдът намира, че макар и правилно да е квалифицирал нарушенията и
приложил съответстващите санкционни норми, при определяне размера на
наказанието по пункт 1 и 2 от НП административно-наказващият орган не е
съобразил прецизно изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Същият не е преценил
правилно тежестта на нарушението и деца и наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, каквито са липсата на данни за предишни
нарушения от вида на процесните от страна на жалбоподателя. Отделно от
неопроверганите в тази им част показания на свидетелката П. се установява,
че се касае за изолиран случай на управление на процесното МПС от страна
на жалбоподателя по път, отворен за обществено ползване, което е от
значение за обществената опасност на деянието и дееца. Поради тези
изложени обстоятелства съдът намира, че следва да бъде намален размера на
глобата за нарушенията по чл. 140 ал. 1 и чл. 150А ал. 1 от ЗДвП до
5
минималната предвидена такава 200 лв. за първото и 100лв. за второто, в
който смисъл следва да се измени наказателното постановление. Наказанието
лишаване от право да управлява МПС по пункт 1, е определено правилно в
минималния предвиден размер от 6 месеца. Съдържанието на НП в частта за
обжалване, в частност пред кой орган, касае единствено упражняване правото
на жалба в срок, поради което неточност в тази част на наказателното
постановление не е основание за незаконосъобразност, още повече, че
компетентният съд е императивно определен в закона, чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане на
жалбоподателя се следват разноски, които съобразно уважената част от
искането са в размер на 196.72лв. Същите следва да бъдат възложени върху
ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно ОД МВР- П.. Съгласно т.6
от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган“ означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ** година на Н. на с. в с. С.п. с.
при О.Д. на М.В.Р. П. в частта му, с която на Л. Д. М., ЕГН ********** от гр.
К., ул. Б.Б. №., на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от
ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 300 на 200 (двеста)
лева и го потвърждава относно наказанието лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ** година на Н. на с. в с. С.п. с.
при О.Д. на М.В.Р. П. в частта му, с която на Л. Д. М., ЕГН ********** от гр.
К., ул. Б.Б. №., на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв. за нарушение на чл.
150А ал. 1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 300 на
100 (сто) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ** година на Н. на с. в
6
с. С.п. с. при О.Д. на М.В.Р. П. в частта му, с която на Л. Д. М., ЕГН
********** от гр. К., ул. Б.Б. №. на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение
на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР П. да заплати на Л. Д. М., ЕГН ********** от гр.
К., ул. Б.Б. №., сумата от 196.72 (сто деветдесет и шест лева и седемдесет и
две стотинки) лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
К.Б.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7