РЕШЕНИЕ
№ 1082
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100508370 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.03.2022 г. по гр.д. № 21495/17 г., СРС, ІІ ГО, 63 с-в е
отхвърлил предявения от И. Р. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„****, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********, оф. 3 срещу „ВИМ Г.“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „****“
№ 16 иск за съдебна делба на недвижим имот, представляващ ТЪРГОВСКИ
ОБЕКТ- РЕСТОРАНТ, находящ се в гр. София, Столична община, район
„Средец“, ул. „********* /*/, представляващ вътрешна пристройка към сграда
/сутерен и два етажа/, находяща се гр. София, бул. *** /вход от към ул.
*****/, с РЗП според одобрен архитектурен проект от 1019,57 кв.м. (а според
експертиза на в.л. П. Я. с РЗП от 1079,69 кв.м.), отразен в КККР като отделни
самостоятелни обекти, с идентификатор 68134.101.90.6.8. съгласно схема №
15-460207-12.12.2014г„ издадена по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-33/15.06.2010г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: гр. София, район Средец, ул. *********,
представляващ самостоятелен обект в сграда № 6, разположена в поземлени
1
имоти с идентификатори 68134.101.88, 68134.101.89., 68134.101.90.,
68134.101.91. и принадлежаща към поземлен имот с идентификатор
68134.101.90., с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 3,
площ: няма данни и идентификатор 68134.101.90.6.7. съгласно схема № 15-
1055879-11.11.2020г., издадена по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-33/15.06.20 Юг. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: гр. София, район Средец, ул. *******, обект
магазин, представляващ самостоятелен обект на ет. 0 в сграда с
идентификатор 68134.101.90.6., предназначение: жилищна сграда-
многофамилна, разположена в поземлени имоти с идентификатори
68134.101.88., 68134.101.90., 68134.101.91., с предназначение: за търговска
дейност, брой нива на обекта: 1, с прилежащи части: изби 2 (14,70 кв.м.), 3
(14,70 кв.м.), 5 (8,28 кв.м.), 6 (9,30 кв.м.), 7 (8,90 кв.м.), 8 (58,90 кв.м.), 9
(113,92 кв.м.), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.101.90.6.8., под обекта: 68134.101.90.6.8, над обекта: 68134.101.90.6.2.,
68134.101.90.6.1., 68134.101.90.6.8., стар идентификатор: 68134.101.90.5.7.,
който търговски обект-ресторант се състои от три нива, както следва: 1)
сутеренно ниво, разположено на ет. -1 от самостоятелен обект с
идентификатор 68134.101.90.6.8. (отразен като ниво: 1 от този обект), при
съседи: на същия етаж - няма; отгоре - самостоятелни обекти с
идентификатори 68134.101.90.6.7 и 68134.101.90.6.8.; 2) партерно ниво,
разположено на ет. 0 от самостоятелен обект с идентификатор
68134.101.90.6.8. (отразен като ниво: 2 от този обект) и самостоятелен обект с
идентификатор 68134.101.90.6.7., при съседи: на същия етаж - няма; отгоре -
самостоятелни обекти с идентификатори 68134.101.90.6.1. и 68134.101.90.6.2.
и 3) надпартерно ниво, отразено като ниво: 3 от самостоятелен обект с
идентификатор 68134.101.90.6.8., при съседи: на същия етаж - няма; отгоре -
няма. Осъдил е И. Р. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „*******
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски
районен съд, сумата от 100 лева, представляваща държавна такса.
Решението е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба вх. № 25028472 от 04.04.2022г. от ищеца И. Р. А.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „****, чрез пълномощника по делото
адвокат И. Д., със съдебен адрес: гр. София, район „Средец“, ул.“*******, с
мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че решението е неправилно, поради
2
което следва да бъде отменено като такова и да бъде допусната делбата между
съделителите при условията на представената спогодба между тях. По делото
е безспорно, че актуалния статут на процесния имот е търговски обект-
действащ ресторант. Съгласно СТЕ на вещото лице Я., обектът- ресторант е
проектиран, съответно изпълнен, да съдържа видовете помещения, изискващи
се за проектиране на търговски обект: търговски зали, кухня с обслужващи я
помещения, санитарни възли, битови помещения за персонала, складови
помещения и т.н. В допълнение, в своето заключение, вещото лице М.
посочва, че процесният обект в своята цялост представлява един
самостоятелен обект, който отговаря на изискванията за самостоятелен обект
съгласно ЗУТ. Към момента на изготвяне на експертизата, вещото лице е
установило, че на сутеренно ниво е обособен втори самостоятелен обект, за
който е изготвен и представен по делото проектен идентификатор. Вещото
лице сочи, че имотите, описани в представеното по делото решение № 243 от
11.02.2014 г., постановено по гр. дело № 936/2012 г. по описа на ВКС, I ГО са
идентични с тези от също представения по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 14.01.2015 г., заемащи части от партерния и
от сутеренния етажи на процесния имот, които не отговарят на изискванията
за самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ. Прави извод, че към момента на
приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, годни за
допускане до делба са два самостоятелни имота-обект-ресторант, находящ се
на сутеренно, партерно и надпартерно ниво и обект-пакетажно, разположен в
сутеренно ниво. За последното по делото е представен одобрен от главния
архитект на Район „Средец" на Столична община инвестиционнен проект за
обособяването му като самостоятелен обект и схема - проект, издадена от
СГКК. Счита, че по отношение на тези два имота към момента на
приключване на устните състезания е налице съсобственост между
съделителите - по отношение на И. Р. А. на основание представения по делото
Договор от 05.05.2005 г. за продажба на обособена част от „Софийски имоти"
ЕАД, сключен със Столична община, а за съделителя „В. Г." ЕООД - на
основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
14.01.2015 г., с който дружеството е придобило правото на собственост върху
несамостоятелна съобразно приетата по делото експертиза на вещото лице М.
част от процесния имот, реституиран с Решение № 243 от 11.02.2014 г.,
постановено по гр. дело № 936/2012 г. по описа на ВКС, Първо ГО. Съгласно
приетото по делото заключение на вещото лице Я., могат да бъдат обособени
дялове между съделителите, съответстващи на представения от тях по делото
проект на спогодба. Това се потвърждава и от представени по делото писма
от 11.03.2019 г. и от 22.04.2019 г. на главния архитект на Район „Средец" -
Столична община, в които се посочва, че обособяването на процесиите
самостоятелни обекти/имоти и предложената в тази връзка спогодба за
3
разделяне на дялове между съделителите, са в съответствие с действащите
строителни правила и норми.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик
може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако
законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. Съгласно посочената разпоредба, предпоставка
за възникване на правото на делба, е наличието на състояние на
съсобственост, т.е. на юридически факти, по силата на които повече от едно
лица да са придобили идеални части от съсобствената вещ. Основен принцип
в делбеното производство е, че имуществото, предмет на делба, следва да
бъде допуснато до делба според състоянието, в което се намира към момента
на приключване на устните състезания в инстанцията по същество. В този
смисъл, с оглед на посочения основен принцип на делбеното производство и
естеството на реституираната част от процесния обект /нейния
несамостоятелен характер/, неоснователно първоинстанционният съд се е
позовал на посоченото Решение № 222 от 20.06.2012 г., постановено по гр.
дело № 44 от 2012 г. на ВКС, I ГО, в което сочи, че целта на реституцията
действително не е да се създава съсобственост между отчуждените
собственици и Държавата /респ. Общината/, а да се възстанови собственост
само върху такива реални части от имоти, които могат да се обособят като
самостоятелни парцели. В случая, както се вижда от приетата по делото СТЕ
на вещото лице М., към момента на приключване на устните състезания по
делото, реституираната част от процесния обект не отговаря на изискванията
за самостоятелен имот. Следователно, цитираната в обжалваното решение
практика на ВКС е неотносима към настоящия случай. Неправилно и без
основание в тази връзка е и приетото от съда в обжалваното решение, че
възприемане на несамостоятелния характер на реституираните имоти, би
довело до ревизиране на въпрос, решен със сила на присъдено нещо в един
минал момент - този на постановяване на Решение № 243 от 11.02.2014 г.,
постановено по гр. дело № 936/2012 г. по описа на ВКС, Първо ГО,
постановяващо реституиране на част от делбения имот.
Въззиваемото дружество/ответник „ВИМ Г.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. ****, представлявано от И.
Р. А. счита жалбата за основателна.
С въззивна жалба вх. № 25029878 от 08.04.2022 г. от „ВИМ Г.“ ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „*****,
представлявано от И. Р. А., чрез назначения особен представител адвокат И.
Н., като на практика няма изложени мотиви в какво се състои порочността на
решението. Моли да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемият по тази въззивна жалба И. Р. А., ЕГН **********, с адрес
4
гр. София, ж.к. „****, чрез пълномощника по делото адвокат И. Д., със
съдебен адрес: гр. София, район „Средец“, ул.“*******, взема становище за
основателност на същата.
Съдът констатира, че и двете въззивни жалби са подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск за делба с правно основание чл.34 ЗС във фазата по
допускане на делбата от И. Р. А. срещу „ВИМ Г.“ ООД.
Ищецът И. Р. А. твърди, че с ответника „ВИМ Г.“ ООД били
съсобственици върху недвижим имот, представляващ търговски обект-
ресторант, находящ се в гр. София, Столична община район „Средец“, ул.
******, представляващ вътрешна пристройка към сграда /сутерен и два
етажа, находяща се гр.София, бул. ***/ вход от към ул. „*****/, съгласно
одобрен архитектурен проект с РЗП от 1019.57 /хиляда и деветнадесет цяло и
петдесет стотни/ кв. м., състоящ се от три нива: сутерен с обща площ 300.80
кв.м., партерен етаж, с обща площ 474,60 кв.м. и етаж, с площ от 244, 10
кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж. Съсобствеността между страните е възникнала въз основа
на договор № 065-04/05.05.2005 г. за продажба на обособена част от
„Софийски имоти“ ЕАД чрез търг с явно наддаване, по силата, на който
ищецът е придобил описания недвижим имот, част от който бил признат за
собственост на трети лица въз основа Решение № 243 от 11.02.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 936/2012 г., I г.о. и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 1, том I, per. № 71, дело № 1 /2015г. от 14.01.2015г., по
силата на който ответното дружество придобило правата, признати на ищците
по цитираното решение на ВКС. Моли съда да допусне прекратяване на
5
съсобствеността чрез съдебна делба.
Ответникът „ВИМ Г.“ ООД счита иска за основателен.
От правна страна:
Според нормата на чл.34 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки
противната уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът
разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта.
Въз основа на уточнителна молба от 09.12.2020г. ищецът твърди, че
делбеният имот представлява търговски обект-ресторант, находящ се в гр.
София, Столична община, район „Средец“, ул. **** представляващ вътрешна
пристройка към сграда /сутерен и два етажа, находяща се гр.София, бул.
„Витоша“ № ****/ вход от към ул. ***/, съгласно одобрен архитектурен
проект с РЗП от 1019.57 кв. м., състоящ се от три нива: сутерен с обща
площ 300.80 кв.м., партерен етаж, с обща площ 474,60 кв.м. и етаж, с площ
от 244.10 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж.
Относно актуалния регулационен статут на така посочения от ищеца
недвижим имот е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото
лице инж. Д. М., от която проследявайки регулационната история на имота,
се установява следното:
С Договор № 065-04/05.05.2005 г. за продажба на обособена част от
„Софийски имоти“ ЕАД чрез търг с явно наддаване, Столичен общински
съвет, като представител на СО, продава на И. Р. А. следния недвижим имот:
Вътрешна пристройка към сграда /сутерен и два етажа/, находяща се в гр.
София, бул.“**** /с вход откъм ул. ****/, кв. 392, УПИ I, п.и. № 14, п.и. №
15, п.и. № 16 и п.и. № 17, “зона Г-6“, местността „Центъра“, съгласно скица-
извадка от действащ ПУП (ЗРП), одобрен със Заповед № РД-50-09-
135/10.06.1992 г. на Гл. архитект на гр. София - обособена част от „Софийски
имоти“ ЕАД с РЗП от 1019, 57 кв. м., състоящ се от първи етаж - 474,07 кв.
м., втори етаж - 243,51 кв. м. и сутерен - 301,99 кв. м., ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, при съседи на обекта: изток - ул. „****“, сграда „****“ № 14, сграда
„****“ № 12, дворно място п.и. № 14, запад - търговски комплекс в сграда
6
бул.“****, север - сграда „****“ № 12 и вътрешен двор, вход на жилищна
сграда „****“ № 16 и проход, юг - сграда „****“ № 18, вътрешен двор п.и. №
17 и трафопост, и при съседи на сутерена - изток - ул. „****“, запад - мазета
търговски комплекс “****, север - мазета сграда „****“ № 16, юг - мазета
сграда „****“ № 18 и вътрешен двор.
От приложения архитектурен проект за ремонт и преустройство на
ресторант на ул.“****, одобрен на 20.01.2006 г. е видно, че ресторантът се
състои от партерен етаж със застроена площ от 474,60 кв.м., етаж от 244,10
кв.м. и сутерен от 300,80 кв.м. и е с РЗП от 1 019,50 кв.м., или с този проект е
предвидено преустройство на закупения с Договор № 065-04/05.05.2005 г.
имот.
От приложените по делото писмени документи е видно, че част от
имота, предмет на Договор № 065-04/05.05.2005 г., е бил конфискуван през
1947 г. от собствениците му и впоследствие с Решение № 456/02.10.1995 г. на
2-ро наказателно отделение при Върховния съд на РБ е била отменена
конфискацията на следния недвижим имот: „Целият партерен етаж от
Етажна собственост „Бойчо Бойчев“, ул. „****“ № 16, състоящ се на
лицевата страна от два магазина от 150 кв.м. с една изба и зад магазините
един склад от 110 кв.м., с една изба № 3, по плана и един клозет и дворчето,
който склад е с отделен вход от ул.“Белчев“, както и изба № 8 от 80 кв.м.,
находяща се под магазините и склада и избичка № 7 от същата етажна
собственост.“ След възстановяването на имота на собствениците му, е
изработен архитектурен проект - архитектурно заснемане на съществуващото
положение на партера и на сутерена на сградата, находяща се в гр. София, на
ул.“****, както и архитектурен проект за обособяване на имот на братя Б.
в партера и в сутерена на същата сграда, съгласно съдебното решение.
Този проект е одобрен на 10.04.2003 г. и въз основа на него е издадено и
Разрешение за строеж № 71/10.04.2003 г., с което е разрешено
„възстановяване на имотни граници на магазини, склад и мазета, на
ул.“****“ № 16“, като с този проект е одобрено обособяването на
самостоятелен имот, разположен на две нива, състоящ се от партерен етаж с
магазин с площ от 150,10 кв.м. и склад с площ от 110,06 кв.м. и в сутерена
- от мазета и коридори, с обща площ от 309,25 кв.м/
С Решение № 243/2013 от 11.02.2014 г. на ВКС на РБ е признато за
7
установено по чл.108 ЗС, че Д.Б.Б. и Д.А.Б.-С. са собственици на следните
недвижими имоти: 1. Целият партерен етаж в сградата на ул. „****“ № 16,
гр. София, състоящ се по първоначален архитектурен проект от 1941г. от
магазин с квадратура 150 кв. м. по документи за собственост, а по
архитектурен проект 150,10 кв. м. и склад зад магазина от 110 кв. м. по
документи за собственост, а по архитектурен проект 110,06 кв. м., шахта на
вътрешен асансьор и коридор. 2. Част от сутерена в сградата на ул. „****“
№16, гр.София, представляваща по архитектурен проект от 1941 г.: Изба № 2
- с площ от 14,70 кв. м.; Изба № 3 - с площ от 14,70 кв. м.; Изба № 5 - с
площ от 8,28 кв. м.; Изба № 6 - с площ от 9,30 кв. м.; Изба № 7 - с площ от
8,90 кв. м.; Изба № 8 - с площ от 58,90 кв. м.; Изба № 9 - с площ от 113,92 кв.
м.; Две шахти за вътрешни асансьори и коридори , така както тези
помещения са обозначени на Скица - приложение 1-А на вещото лице Б.Х.,
неразделна част от съдебното решение. Вещото лице изрично е посочило, че
всички посочени в съдебното решение площи съответстват на тези, отразени
в одобрения на 10.04.2003 г. арх. проект за обособяване на самостоятелен
имот. В него не е посочена площта на описаните шахти и коридори и на
двата етажа от имота, които са изчислени и установени от вещото лице П.Я..
С това съдебно решение Д.Б. и Д.Б.-С. са признати за собственици на
следните недвижими имоти: целият партерен етаж в сградата на ул. „****“
№ 16, с обща застроена площ от 273,30 кв.м. и на част от сутеренния етаж,
с обща застроена площ от 309,25 кв.м. Вещото лице е извършило съпоставка
между одобрения на 10.04.2003 г. арх. проект и този, одобрен на 20.01.2006 г.,
и е установило, че обособеният имот с проекта от 2003 г. представлява част
от ресторанта, съгласно арх. проект от 2006 г.
След постановяване на Решение № 243/2013 от 11.02.2014 г. на ВКС на
РБ, имотът, предмет на решението е заснет и нанесен в одобрената със
Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изп. Директор на АГКК, КККР на
София, за м.“Центъра“, като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.101.90.5.7., като схема на този самостоятелен обект, издадена от АГКК, е
приложена по делото, на лист 157. В Схемата е посочено, че имотът е
разположен на едно ниво, като към него принадлежат изби 2 /14,70 кв.м./, 3
/14,70кв.м./, 5 /8,28 кв.м./, 6 /9,30 кв.м./, 7 /8,90 кв.м./, 8 /58,90 кв.м./ и 9
/113,92/ кв.м. В Схемата не е посочена застроена площ на обекта, но видно от
конфигурацията на същия, отразена в Схемата, същият представлява
8
партерният етаж от имота, предмет на Решение № 243/2013 от 11.02.2014 г. и
същият е със застроена площ от 273,30 кв.м.
С нот. акт № 1, том I, per. № 71, дело № 1 от 14.01.2015 г., имотът,
предмет на Решение № 243/2013 от 11.02.2014 г. на ВКС на РБ, е продаден от
Д.Б.-С. и Д.Б.Б. на „ВИМ Г.“ ООД, като имот, представляващ по одобрената
КККР на София, Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.101.90.6.7, като в
нот. акт е посочено, че имотът е със стар идентификатор 68134.101.90.5.7. По
делото е приложена Схема № 15-460207-12.12.2014г. на Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.101.90.6.8, в която е посочено, че обектът е
на три нива, но не е посочена площта на обекта, нито на отделните нива от
същия. След извършеното сравнение между Схемата и одобрения на
20.01.2006 г. арх. проект, вещото лице е установило, че по конфигурация и по
големина, трите нива на обекта с идентификатор 68134.101.90.6.8, напълно
отговарят на трите нива на ресторанта, отразен в одобрения арх. проект, с
изключение на частта от същия, обособена в самостоятелен обект с арх.
проект от 2003 г., представляваща партерния етаж от сградата на ул.“****,
нанесена в КККР на София като Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.101.90.6.7. Вещото лице е посочило, че Схемата от
АГКК на самостоятелен обект с идентификатор 68134.101.90.6.8, заснетото
ниво, разположено в сутерена на сградата, частично съвпада с избите,
посочени като принадлежащи към Самостоятелен обект с
идентификатор 68134.101.90.6.7, в Схемата, издадена от АГКК, за обект с
идентификатор 68134.101.90.6.7, т.е. налице е препокрИ.е на два
самостоятелни обекта в кадастралната карта.
Към делото е приложен одобрен на 14.01.2020 г. инвестиционен проект
за преустройство на ресторантска част на подземен етаж за обособяване на
самостоятелен обект-Пакетажно на хранителни продукти, на ул.“****. От
част „Архитектурна“ на проекта е видно, че в сутерена на сградата е обособен
нов самостоятелен обект, състоящ се от пакетажно, гардероб и тоалетна, със
застроена площ от 28,25 кв.м. Достъпът до новообособения обект се
осъществява през съществуващия, подземен, транспортен проход. Приложена
е Схема- проект № 15-991570-23.10.2020 г. на Самостоятелен обект в сграда с
проектен идентификатор 68134.101.90.6.9., т.е. към настоящия момент,
обособеният нов самостоятелен обект, представляващ част от сутеренното
9
ниво на процесния имот-ресторант, е с проектен идентификатор
68134.101.90.6.9, по одобрената КККР на София. За новообособения
самостоятелен обект в сутеренното ниво в процесния имот, по делото е
приложена схема-проект на лист 149, но той все още не е нанесен със
собствен идентификатор в одобрената КККР на София.
СТЕ счита, че към настоящия момент и съгласно нанасянето на имота в
одобрената КККР на София, процесният имот е отразен като два
самостоятелни обекта с идентификатори съответно 68134.101.90.6.7 и
68134.101.90.6.8, като отразеният като Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.101.90.6.7 не съществува на място като самостоятелен
обект, а представлява част от един Самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 68134.101.90.6.8.
Стъпвайки върху заключението на СТЕ на вещото лице М., СГС
приема, че процесният имот е нанесен в КККР като два отделни
самостоятелни обекта с идентификатори 68134.101.90.6.7. (стар
идентификатор: 68134.101.90.5.7.) и 68134.101.90.6.8., между които е налице
частично припокрИ.е в частта относно сутерена на сградата, заснет като
част от имот с идентификатор 68134.101.90.6.8. и избите, заснети като
принадлежащи към самостоятелен обект с идентификатор 68134.101.90.6.7.
Предназначението на делбеното производство е да ликвидира
съществуваща съсобственост, независимо от основанието за възникването й.
Производството е по съдебна делба във фазата по допускането й, като
предявения иск е по чл.34 ЗС. Както бе посочено, според нормата на чл.34 от ЗС
всеки съсобственик може, въпреки противната уговорка, да иска делба на
общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Първата фаза на производството за делба цели да провери и установи
правото на делба, т.е. дали страните по делото са съсобственици, на кой имот
и при какви части и когато предмет на делбата е една спорна имуществена
общност, по нея делбеният съд трябва да вземе становище в самото
производство. С право на делба се ползва всеки участник в имуществената
общност, като в първото съдебно заседание всеки съделител може да оспори
правото на някой от тях да участва в делбата, размера на неговия дял и
принадлежността на някои имоти към имуществената общност. За да бъде
10
основателен иска за делба, първото, което следва да бъде установено е
наличието на съсобственост между страните. Както е посочено в решение №
222 от 20.06.2012 г. по гр.д. № 44/12 г. ГК, I ГО на ВКС, съгласно чл.77 ЗС,
правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по
други начини, определени в закона. Съсобствеността като съпритежание на
правото на собственост върху една вещ от две или повече лица възниква по
същите начини: чрез правна сделка /когато приобретателите на вещни права
по сделката са две или повече лица/, по давност /когато осъществявалите пред
определен период от време владелци са две или повече лица/, по приращение
/например между етажните собственици при надстрояване на сградата/, от
факта на приемане на наследството /между наследници по закон на
починалия, когато те са повече от един/, от прекратяването на брака /между
бившите съпрузи/, чрез административен акт- на основание влязлата в сила
заповед за утвърждаване на дворищно-регулационен план, приета преди
влизане в сила на ЗУТ /върху новообразувания парцел, когато планът
предвижда два маломерни имота, собственост на различни лица, да се
обединяват в един общ парцел/ и др. В съдебно решение се сочи, че по
отношение на реституцията по закон като придобивен способ, че целта й не е
да се създава съсобственост между отчуждените собственици и държавата
/респ. общината/, а да се възстанови собственост само върху такива реални части
от имоти, които могат да се обособят като самостоятелни обекти. Такава е
целта на всички реституционни закони, като единственото изключение е
предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ, което само подкрепя извода, че
реституцията на реална част не води до възникване на съсобственост в
идеални части върху друг имот (тъй като съсобствеността по чл. 2, ал.1, т.1 е
предвиден в закона способ за обезщетяване на бившите съсобственици,
когато реституцията на реална част от отчуждения им имот е невъзможна и
тази съсобственост възниква по силата на заповедта за обезщетяване и въз
основа на изрично предвидената в закона възможност за възникване на такава
съсобственост). Изрично се подчертава, че при реституцията на реална част от имот не
възниква съсобственост в идеални части.
В конкретния казус, ответникът „ВИМ Г.“ ООД основава правото си на собственост въз
основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1, том I,
per. № 71, дело № 1/2015г. от 14.01.2015г., с който Д.Б.Б. и Д.А.Б.-С. са
прехвърлили в полза на „Вим Г.“ ООД правото им на собственост, признато с
11
Решение № 243 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 936/2012 г., I г.о., а от
приетата по делото експертиза на в.л. М. е видно, че е налице пълна
идентичност между имотите по цитирания нотариален акт и решение на ВКС
от 11.02.2014 г. С това решение № 243 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
936/2012 г., I г.о., Д.Б.Б. и Д.А.Б. са признати за собственици на следните
недвижими имоти, с оглед предявения от същите иск по чл. 108 ЗС: 1)
Целият партерен етаж в сградата на ул. „****“ № 16, гр. София, състоящ се
по първоначален архитектурен проект от 1941 г. от магазин с квадратура
150 кв. м. по документи за собственост, а по архитектурен проект 150,10 кв.
м. и склад зад магазина от 110 кв. м . по документи за собственост, а по
архитектурен проект 110,06 кв. м., шахта на вътрешен асансьор и коридор,
с външни граници на тези обекти, очертани с червен контур на Скица 2-Б на
вещото лице инж. Б.Х., неразделна част от решението; 2) Част от сутерена в
сградата на ул. „****“ № 16, гр. София, представляваща по архитектурен
проект от 1941 г.: 1. Изба № 2 - с площ от 14,70 кв. м.; 2. Изба № 3 - с площ
от 14,70 кв. м.; 3. Изба № 5 - с площ от 8,28 кв. м.; 4. Изба № 6 - с площ от
9,30 кв. м.; 5. Изба № 7 - с площ от 8,90 кв. м.; 6. Изба № 8 - с площ от 58,90
кв. м.; 7. Изба № 9 - с площ от 113,92 кв. м.; 8. Две шахти за вътрешни
асансьори и коридори, така, както тези обекти са обозначени в Скица -
приложение 1-А на вещото лице инж. Б.Х., неразделна част от цитираното
решение. С влизане в сила на това решение по чл.108 ЗС се формира СПН и
по отношение на основанието, на което е признато правото на собственост на
наследниците на Д.Б. (т. 26 от ТР № 4 от 14.03.2016г. по тълк.д. № 4/2014г. на
ОСГК, ВКС), а именно това е реституция по чл. 151 ЗИН (отм.). В решението
е посочено, че едно от условията за възстановяване на собствеността е
отчужденото имущество да съществува реално, да не е погинало и да е годен
обект на собственост, като в случая последното условие (наличието на годен
обект на собственост) също е осъществено, тъй като отчуждените обекти
съществуват до размерите, в които са отчуждени и могат да се отделят от
пристройката, която може да остане отделен обект на собственост, макар и с
друго предназначение.
Въззивната инстанция стига до същия извод, че имотът, по отношение,
на който е призната собствеността на Д.Б.Б. и Д.А.Б. съставлява годен
самостоятелен обект на собственост, а извършените промени, свързани с
функционалното му предназначение са без правно значение за действието на
12
реституцията (т. 1 от ТР № 1 от 17.05.1995 г., ОСГК). Следователно, с
възникването по силата на реституция на право на собственост върху
описаната в Решение № 243 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 936/2012 г., I
г.о. реална част, правоимащите лица са придобили индивидуална
собственост върху самостоятелен обект на собственост. Действително,
имотът, описан в решение № 243 от 11.02.2014 г. на ВКС и в нотариалния
акт, е функционално свързан и с имота, придобит от ищеца по силата на
приватизационна сделка, но това не води до възникването на съсобственост,
тъй като не съществува законово основание за конверсия на придобитите
реални части в идеални части от процесния недвижим имот, представляващ
търговски обект-ресторант. В този смисъл са и разясненията на цитираното
по-горе решение № 222 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 44/2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 44/2012 г., I г. о.
Обратното би означавало, че имотите, предмет на решението на ВКС по
чл. 108 ЗС, не са самостоятелен обект на собственост, а съставляват част от
процесния имот, означава, че те не е могло да бъдат възстановени на
първоначалните собственици (т. 1 от ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр.
д. № 6/2005 г., ОСГК), т.е. не са били налице основанията за реституция,
който въпрос вече е разрешен положително със СПН.
Въззивната инстанция също приема, че не е налице съсобственост върху
една и съща вещ, което обуславя и неоснователността на иска за делба. След
като не е налице тази първа предпоставка за делба, то не следва да се обсъжда
обстоятелството, че в хода на това съдебно производство е бил обособен нов
самостоятелен обект в сутеренното ниво в процесния имот-ресторант с
проектен идентификатор 68134.101.90.6.9, по одобрената КККР на София,
като той все още не е нанесен със собствен идентификатор в одобрената
КККР на София.
Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е
постановил едно законосъобразно решение, което и на основание чл.271, ал.1,
изр. I ГПК следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
Производството по съдебна делба е особено исково производство.
Процесуалните норми, които го уреждат имат характера на специални по
отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес във всичките му
13
форми. Тъй като при наличие на съсобственост върху вещи и вещни права,
съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба,
предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна.
Отговорността на разноски не е уредена като санкция за неправомерно
поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл.78 ГПК. Ответникът
по иск за делба не дава повод за предявяване на този иск /макар че и това е
възможно/, а основанието е ликвидиране на съществуващата съсобственост. В
делбеното производство страните имат двойно качество-те са и ищци и
ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да
се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им. Това се отнася
за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски
хонорар се понасят от страните така както са ги направили. Когато в
делбеното производство са предявени други искове - например по сметки, тъй
като те зависят от поведението на ответника по тях, нормата на чл.355 ГПК
предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл.78 ГПК.
Изложеното обаче се отнася за производството пред първата инстанция.
Когато се развие производство по въззивно, или касационно обжалване,
страните вече имат определено процесуално качество според позицията си в
производството. Подадената жалба може да е основателна, или
неоснователна, т.е. зависи от поведението на страната, поради което се
присъждат разноски по правилата на чл.78 ГПК.
Както е посочено в определение № 67 от 25.05.2021 г. по ч.гр.д. №
863/21 г., ГК, II ГО на ВКС, когато делбеният спор се пренесе в по-горна
инстанция разноските се определят по общите правила на чл.78 ГПК в
зависимост от това дали е уважена или не е уважена жалбата. В този смисъл
са: определение № 255 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на I г.о.;
определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на I г.о.;
определение № 19 от 31.01.2017 г. по гр. д. № 1499/2016 г. на I г. о. и др . В
първата фаза на делбата съдът постановява решение за допускане или
недопускане на делбата и въз основа на този изход се преценява правото на
разноски.
В конкретния казус и предвид неоснователността на двете въззивни
жалби, то всяка от страните поема разноските така, както ги е направила.
Водим от гореизложеното, съдът
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.03.2022 г. по гр.д. № 21495/2017г. на
СРС, ІІ ГО, 63.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15