Решение по дело №26/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивни жалби на А. Н. Ч. от гр.Б., и на Й. Д. Т. чрез пълномощниците й адв.Д. С. и адв.С. Х. против решение №1337/205.2007г. на РС-гр.Р. по гр.д.№705/2006г.

Ищецът А. Ч. е обжалвал посоченото решение на РС-Р. в отхвърлителната му част над уважения размер от 1/3 ид.част относно претендирания имот –нива в м.”О.”,землището на гр.Б.,с площ 3,5 дка. В жалбата си този въззивник навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт.Сочи,че твърденията му за придобиването на имота преди образуване на ТКЗС от наследодателката му-А. Ч. на самостоятелно основание –по наследство и давностно владение ,са доказани. Поддържа се искане за отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и уважаване на иска за целия имот.

Недоволна от първоинстанционното решение е останала и ответницата Й. Т.,която го обжалва в частта за уважаване на иска до размер на 1/3 ид.част от имота.В жалбата си поддържа,че РС се е произнесъл по непредявен иск,нарушавайки принципа на диспозитивното начало.Твърди ,че не е налице спор за материално право. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от нея част и да постанови отхвърляне на иска.

Въззиваемата Р. К. поддържа становището на въззивницата Т. ,изразено от пълномощника й адв.Х..Счита ,че решението на РС е неправилно в обжалваната от Т. част и че следва да бъде отменено в тази част ,а искът-отхвърлен.

Въззиваемият Г. Я. не е изразил становище по въззивните жалби ,не се явява и не се представлява в настоящата инстанция.

Окръжният съд, като обсъди доказателствата по делото, приема следното:

Ищецът е един от наследниците на А. С. Ч., починала на 20.07.2000г.,а ответниците са наследници на нейния брат Д. С. Я.,починал на 26.08.1991г.Общият наследодател на страните- С. К. Я. е починал на 04.09.1952г. и освен преките наследодатели на страните е имал още един син-В. Я.,починал през 1992г.

Всеки от наследниците на общия наследодател е завявявал искане за възстановяване на земеделски земи на собствено основание,а не като наследствени от С. Я.. С решение №1900 /21.04.2005г. ОСЗГ-Б. е възстановила на наследниците на А. Ч. една нива с площ 3,493 дка, осма категория в м.”Б. б.”. Няколко месеца по-късно с решение №1900б /16.11.2005г. ОСЗГ-Б. е постановила отказ да възстанови собствеността в реални стари граници върху имот-нива с площ 3,500 дка, осма категория,в м.”О.”-земл.на гр.Б. с мотиви,че имотът е признат и възстановен на н-ци на Д. Я. като имот пл.№170025 по картата на землището в размер на 4,254 дка и е налице спор за материално право с н-ците на Д.Я..Посоченото отказно решение е мотивирало ищеца да инициира настоящето производство.

От преписката на ПК по заявлението за н-ци на Д. Я. се установява,че на наследниците на Д. Я. са признати за възстановяване три имота в м.”О.”-нива с площ 3,00дка,трета кат.,нива с площ 2,5 дка-ІV кат., и нива с площ 1,500 дка –ІV кат.

Двамата експерти-Л. и А. по изслушаните във въззивната и съответно-в първата инстанция експертизи ,са категорични,че не може да се установи идентичност между описания в исковата молба имот и възстановения на наследниците на Д. Я. с №170025 в м.”О.” с площ 4,253 дка.

От съвкупната преценка на гласните доказателства съдът заключава,че оставените в наследство от С. Я. имоти не са били разделени между наследниците му /св.К.Я.,св.Б./.Свидетелите К.Г. , К. Я. и М. Я. сочат,че процесния имот е бил на общия наследодател-дядо С. Я..След като той починал /през 1952г./ неговият зет-Н. Ч.,съпруг на А.,продължил да го обработва до ТКЗС.Според св.К.Г. имотът се обработвал от А. и съпруга й след като тя се омъжила /тоест от 1942г./ Св.М. Я. сочи,че имотът си е бил на дядо С.,но му помагали А. и съпруга й Н. Ч.. Разпитаните в първата инстанция свидетели сочат, че са миждали имота да се работи и от наследодателя на ответниците.

При така установените във фактическо основание данни,от правна страна съдът приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. Съдът счита, че същият е допустим. Само близостта на местностите "О.", в която е заявения за възстановяване имот и "Б. б.", в която е възстановен имот на наследниците на А. Ч. от 3,493 дка, не дава основание да се приеме, че е налице съответствие между двата имота. Следва да се вземе предвид, че общият наследодател С. Я. е имал общо 7 дка в м."О.", от които 3,5 дка са били зестра, а другите 3,5дка са били за дъщеря му А., както и това, че при влизане ва ТКЗС синът му Д. е внесъл общо 7 дка в тази местност. Следва да се отчете и това, че с решението от 16.11.2005 г. на ПК-Б. се отказва възстановяване на нивата от 3,5 дка в м."Овиначе", поради това, че тя е възстановена на наследниците на Д. Я.. Изложените обстоятелства налагат извода, че искът е допустим.

Установи се от доказателствата, че процесният имот е част от имот, който е бил собственост на общия наследодател С. Я. и се е владял от него до смъртта му през 1952 г. След неговата смърт същият се е обработвал от семейството на А. Ч.. Същата не е могла да придобие правото на собственост по давност, тъй като до 1957 г. не е била изтекла двадесетгодишната придобивна давност по чл.34 ЗД/отм./. След смъртта на С.Я. по силата на наследственото правоприемство, правото на собственост е преминало върху всички негови наследници, като към момента на образуване на ТКЗС всеки от от наследниците е бил собственик на 1/3 ид.ч. от него.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото не страда от сочените в жалбата пороци, поради което следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение №1337/205.2007г. постановено по гр.д.№705/2006г. на Р.районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: