Определение по дело №1600/2017 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 3102
Дата: 20 декември 2017 г.
Съдия: Димитър Петков Чардаков
Дело: 20175220101600
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2017 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Пазарджик, 20.12.2017 година

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

Като разгледа гр.дело №1600 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С исковата молба и двете поправки към нея ищецът Г.Г. е предявил при условията на евентуално съединяване отрицателни установителни искове за нищожност на продажбата на ограничено вещно право на строеж, оформена в нот. акт. №59, том V, н. д. №1279/25.4.1997г., по която самият той не е страна. Сочи две отделни основания за нищожността: противоречие с добрите нрави, тъй като той, а не купувачите по сделката /отв.В. и Д. Гадючкови/ е платил цената за построяването на имота, и на следващо място - невъзможен предмет, тъй като продажбата е извършена след преобразуването на вещното право на строеж в право на собственост върху построеното.

          Освен това ищецът е предявил срещу отв. В. и Д. Гадючкови и осъдителен иск за собственост върху същия недвижим имот, правото на строеж за който е предмет на сделката, чиято недействителност твърди. Като придобивно основание на своето вещно право сочи давностно владение, упражнявано от него явно, спокойно и непрекъснато в периода от началото на м. ноември, 1997г. до 17.5.2010г.

Съдът намира установителните искове за нищожност за недопустими поради липсата на правен интерес от тяхното предявяване.

Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на присъдено нещо и според вида на нарушението и търсената защита. Следователно, интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Така например, няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. Касае се за абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно /вж. постановеното реда на чл.290 ГПК Решение № 90 от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4406/2014 г., III г. о., ГК/.

В конкретния случай отрицателният установителен иск за нищожност на договора за продажба на правото на строеж е предявен от трето на оспореното правоотношение лице, което претендира самостоятелно право на собственост върху построения жилищен имот. Следователно засегнатото субективно материално право на ищеца е именно заявеното право на собственост. За неговата защита той е предявил осъдителен иск по чл.108 ЗС и го е обосновал с изтекла в негова полза придобивна давност. Срещу това придобивно основание ответниците – купувачи по оспорената сделка, в чиято фактическа власт се намира имота понастоящем, не могат да противопоставят на ищеца правата, които са придобили от оспорения договор. Действителността на този договор не рефлектира върху юридическите факти, въз основа на които ищецът твърди да е станал собственик на имота. Нещо повече, ако тези факти бъдат установени и се приеме наличието на придобивна давност в негова полза, осъдителният иск за собственост ще е основателен, дори оспорената сделка да е действителна. Ответниците не могат да я противопоставят като валидно правно основание за своето владение, тъй като правата, които са придобили по нея са погасени от изтеклата придобивна давност в полза ищеца. Следователно решението по установителните искове за недействителност да договора за продажба нито ползва, нито вреди на ищеца. Затова тъй няма правен интерес от тяхната предявяване и производството по тях следва да се прекрати на основание чл.130 ГПК.

Със същата искова молба ищецът е първоначално е предявил и положителен установителен иск за собственост върху процесния жилищен имот против други двама ответници – продавачите по оспорената сделка К.С.Г. и Р.Х.Г., без да изложи обстоятелства за начина, по който същите са застрашили претендираното от него вещно право. В срока за поправянето на исковата молба и преди първото заседание по делото ищецът е заявил, че оттегля този установителен иск. Спрямо него производството следва да се прекрати на основание чл.232 ГПК.

          Ответниците К.С.Г. и Р.Х.Г., спрямо които производството се прекратява изцяло, не са поискали присъждане на разноски по чл.78, ал.4 ГПК, затова такива не следва да им се присъждат.

          Водим от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

На основание чл.130 ГПК ВРЪЩА исковата молба на инж.Г.А.Г. против В.Г.Г., Д.Н.Г., К.С.Г. и Р. Х. Г. в частта на предявените отрицателни установителни искове за недействителност на продажбата на ограничено вещно право на строеж, оформена в нот. акт. №59, том V, н. д. №1279/25.4.1997г. поради противоречие с добрите нрави и липса на предмет на сделката и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1600/17г. по описа на РС – Пазарджик в тази част.

На основание чл.232 ГПК ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1600/17г. по описа на РС – Пазарджик по отношение на оттегления положителен установителен иск на инж.Г.А.Г. против К.С.Г. и Р. Х. Г. за право на собственост върху недвижим имот в гр.Пазарджик, ул. „Васил Левски“ №61, вх. „Б“, ет.3, ап.13. 

След влизане в сила на определението делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия по иска на инж.Г.А.Г. против В.Г.Г., Д.Н.Г. с правно основание чл.108 ЗС.

Определението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на ищеца.           

   

                                               

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: