Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 288
гр. ВРАЦА, 15.10.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение, в публично заседание на
четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
в присъствието на прокурора Ивайло Х. от ВрОП и
секретар Веселка
Николова ,като разгледа
докладваното от съдия Хальова гр.дело N`35 по описа за 2018 год.,за да се произнесе взе предвид:
Адв.К. в
качеството си на служ. защитник на ищеца
П.Г.М.,***, е предявила иск против Прокуратурата
на РБългария с адрес гр.София ,бул. *** за сумата от 180 000 лв,ведно със законната лихва върху
нея,считано от 25.11.2016 г до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато обвинение срещу него в
извършване на престъпление по чл.199 ал.1 т.4. вр. чл.198 ал.1, вр. чл.29 ал.1
б ,,А” от НК, за което същият е оправдан с присъда №14 от 25.01.2016 г. по
НОХД687/2015 г. на Софийски градски съд и потвърдена изцяло с Решение №403/24.
10.2016г. на Софийски апелативен съд, влязла в законна сила на 25.11.2016г.
В исковата си молба М. твърди ,че обвинение по
горепосоченото дело му било повдигнато едва на 15.11.2014 г т.е. около
година и десет месеца бил тръпнел в
притиснения, че може да бъде осъден и да
лежи в затвора за престъпление, което не бил извършил.
Твърди се още, че до влизане в сила на
оправдателната присъда-24.10.2016 г М. се бил сринал вече психически, дори не
виждал друг изход от нелепата ситуация ,в която бил ,освен самоубейство.Освен
това страдал от факта ,че е на 33 г и
ако бъде осъден на 15 г затвор, излизайки на 50 г след изтърпяната присъда
,живота за него бил вече свършил .
С исковата молба
е поискано прилагане на
ОХНД№687/15 г по описа на СГС както и
разпит на свидетели относно претърпените от М. неимуществени вреди ,следствие
незаконното обвинение за извършено престъпление, за което е бил оправдан с решение влязло в законна сила. Служ.
защитник е поискал назначаване на
съдебно- психологическа експертиза като вещо лице психолог да отговори на поставените
в молбата от 10.04.2018 г въпроси, и най-вече повдигнатото незаконно обвинение
довело ли е до психотравматична ситуация за ищеца П.М. ,считано от датата на
привличане в качеството на обвиняем 03.12.2014г. до приключване в цялост на наказателното производство
25.11.2016г., до влизане в сила на оправдателната присъда .
В срока по
чл. 131 от ГПК до ВОС , Окръжна прокуратура Враца като
представител на ответника оспорва
исковата претенция като неоснователна и недоказана за претендирания размер от 180 000 лв ,вкл. и
претендирана законна лихва върху главницата. Твърди се ,че не е налична причинна връзка между твърдените от
ищеца вредни последици изразени в душевно безпокойство и стрес от повдигнатото
обвинение по извършено престъпление по чл. 199 от НК.Според ответника Представеното
свидетелство за съдимост установява, че М. е задържан на 29.11.2014 г. и обвинен по
друго НОХД №
814/2014 г. на СГС, по което дело е признат за виновен и му е наложено
наказание "лишаване от свобода" за един продължителен период от време
- 4 години и 10 месеца. По същото време било образувано и НОХД № 687/2015 г. - по което дело М. е
оправдан. това дело било образувано на
12.02.2015 г. и първото заседание
насрочено за 21.03.2015 г. Според прокурор Х. най-същественото било, че
не може да се установи с кое от двете дела се свързват тези неприятни емоции и
преживявания на ищеца като логично било
да се приеме, че те са настъпили вследствие на делото, по което той е признат
за виновен и е осъден на близо пет години лишаване от свобода.
Ответникът
се противопоставя на искане за изслушване на СПЕкспертиза, без представена мед.
документация , тъй като се иска експертиза за минало време години след прекратяване на увреждането. От
страна на ответника не са направени доказателствени искания.
Съдът е
изискал с писмо и е изпратено НДОХ№ 687/2015 г по описа на СГС ,по което ищеца П.М. е бил оправдан, допуснал е събиране на
гласни доказателства поискани от М. и е отказал с изложени мотиви назначаване
на съдебно-психиатрична експертиза за минало време.
С
оглед събраните доказателства от
фактическа страна съдът приема за установено следното:
Не се
спори между страните ,че по приложено
НДОХ№687/15 г по описа на СГС , на ищеца му е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл.199 ал.1 т.4. вр. чл.198 ал.1, вр. чл.29 ал.1
б ,,А” от НК. Приложени са досъдебно производство ЗМ №3746/14 г по описа на 06
РУ на СДВР, както и нак.д. 449/16 г по
описа на САСъд, с чието решение от 26.11.2016
г е потвърдена оправдателната присъда на СГСъд по НДОХ№687/15 г.
За установяване на настъпилите от незаконното
обвинение по НДОХ№ 687/15 г по описа на СГС неимуществени вреди за ищеца М. ,
по настоящето дело са събрани и гласни доказателства.
Пред ВОС
е разпитан като свидетел Г.В.Г. с постоянен адрес гр.Мездра по настоящем в
Затвора-Враца, който твърди че от м.12.2016 г е преведен от затвора-София в
Затвора -Враца и бил в една група с П.М.. Свидетелят заявява, че от самия М.
знае, че имал друго дело за грабеж, по което бил оправдан, а пред друг
затворник с прякор В.,с който бил в една килия,ищецът бил споделял,че е невинен
за втория грабеж, не можел да спи,ставал посред нощ, бил сериозно притеснен
чакайки втората присъда за грабеж на златни бижута.Освен това св. Г. разбрал от
М.,че майка му от притиснение е получила инсулт,пуснал молба да го пуснат да я
види, но не му разрешили.Приятелката му се била
отказала от него, не му вярвала ,че е невинен и при всички тези тревоги М. бил стигнал до идея да посегне на живота си.
Свидетелката М. А. заявява, че повече от 15 г се познава с П.М.
, а от 10 г имала връзка с него и през последните две години, преди да бъде съден, са живели и
работили в Белгия. Свидетелката твърди ,че на 29.11.2014 г М. й се обадил от VІ
РПУ-София ,че е задържан, а тя е била свидетел по две негови дела, едното за
грабеж на златни пръстени, но по това е бил оправдан, а за другото осъден. Св.А.
уточнява ,че след присъдата му над 4 години, тя взела решение да се разделят
като не му вдигала телефона на негови позвънявания до нея, но от майка му се
интересувала за него. От негови близки и
от майка му разбрала ,че е зле, нямало как човек да е спокоен, когато бил
осъден и обвиняем по две дела, разбрала от негови близки, които го посещавали в
затвора ,че имал склонност към самоубийство.
Съдът е изслушал лично и самия ищец,
който е уточнил,че на 29.11.2014 г е
задържан в РУ на СДВР, а на следващия ден бил преместен в ареста. В последствие
бил върнат в РУ и му предявили още едно обвинение за грабеж, а в момента в Затвора
Враца изтъппява първата присъда за грабеж от 4 години и няколко месеца. Бил е
вече в затвора ,когато е приключило НДОХ № 687/15 г на СГС за грабеж на златни
пръстени , по което е бил оправдан.
При така изяснената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
1. Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, в хипотезата
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Оправдаването на обвиняемия-настоящ ищец е
достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно и че е осъществен
фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на
правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността
на Държавата, в лицето на неин орган - Прокуратура на Република България, като
тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били
налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод
и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално-следствените
действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са
налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от
името на съответния държавен орган. Отговорността е обективна и не е обвързана
от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на
вредата – в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС.
От събраните по делото доказателства се установи,
че законовите предпоставки по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на държавата са налице, тъй като срещу ищеца е водено
разследване, повдигнато му е обвинение за престъпления по чл.199 ал.1 т.4. вр.
чл.198 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б ,,А” от НК , в последствие е бил оправдан с
присъда влязла в законна сила.
При наличие на тази хипотеза законодателят
квалифицира обвинението като незаконно и предвижда-чл.4 от ЗОДОВ, че за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице, държавата дължи обезщетение.
2.В
разглеждания случай от привличането на П.М. за обвиняем от 03.12.2014 г в гр. София по ДП №3746/14 г по описа на 06 РУ-СДВР, до
постановяването и влизане в сила на оправдателната присъда на 26.11.2016 г ,са изминали почти две години.От писмените доказателства
към приложеното НДОХ№687/15 г на СГС и от
личните обяснения на ищеца пред ВОС се установява, че от привличането му
като обвиняем той е преведен в ареста на
Нсл, а на 05.03.2015 г е преведен в
Затвора -гр.София за изтърпяване наказание по
друга влязла в сила присъда.
Установено е също,
че първото с.з. в СГС по НДОХ№687/15 г е било на 21.03.2015
г. Делото е разглеждано в продължение на 10 насрочени открити съдебни
заседания, с личното явяване на П.М.
по тях и отлагано по различни
причини/отвод на съд. състав, отлагане за доп. доказателства и др./ до
приключване съдебното следствие и постановяване
оправдателна присъда на 25.01.2015 г
От показанията на св. Г.Г. преведен от Затвора-София в затвора Враца през м.
декември 2016 г,се установява ,че той има косвени впечатления от М. ,чрез друг затворник с прякор В., който бил в една
килия с П.М.. От показанията на св. Г.Г. не може категорично да се установи защо и М. и лицето В. са споделяли с
него,след превеждането му в Затвора-Враца, колко е притеснен ищеца и не можел
да спи нощем, тъй като още на 26.11.2016 г вече е знаел ,че е оправдан по делото за
втория грабеж. По повод на този факт съдът допуска възможността, че все пак ищецът и лицето В. емоционално са продължили
и след оправдателната присъда да коментират със св.Г. как М. е преживял и чакал
края на второто нак. дело в затвора,като
това било свързано с притеснения и страдания за него т.е. с
неимуществени вреди.
Св. М.А. не
установява какво е било емоционалното състояние на ищеца по време на задържането му на 24.11.2014 г до постановяване на
оправдателната присъда 26.11.2016 г Самата тя е заявила,че не го е виждала от
момента на задържането му, тъй като е бил задържан и в последствие приведен в
Затвора София, а по-късно в Затвора- Враца, не е отговаряла на обажданията му
по телефона, не го е посещавала в затвора. Св.А. твърди, че от близки на М. и от майка му узнала
,че не се чувствал добре, даже имал идеи за самоубийство.
Следва
да се отбележи, че едно висящо наказателно производство винаги води до
негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за
съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него
обвинение. В този смисъл претенцията на М.
се явява основателна, като отделен е въпроса до какъв размер същата следва да
бъде уважена, на който въпрос може да се отговори, след като бъде установено
конкретно какви са неимуществените вреди, причинени на ищеца?
Съдът
приема ,че за периода от 03.12.2014 г до 26.11.2016 г ищецът П.М. е преживял
неимуществени вреди-страдания, които са в пряка и непосредствена последица
от започнало срещу него наказателно преследване за грабеж, по което е бил оправдан. Въпреки ,че М.
е бил вече в затвора и е изтърпявал друга присъда от 4 г и 10 месеца , той като
жив човек е изпитвал тревога, безпокойство от факта какво ще се случи и дали ще има нова
осъдителна присъда и продължително оставане в затвора? Обстоятелството ,че 10 пъти е присъствал лично в съдебната зала при
разглеждане на нак.дело несъмнено му
е повлияло психически. Без да е
необходима СПЕкспертиза житейски съдът намира,че
всяко образуване на наказателно
производство и повдигане на обвинение срещу конкретно лице предизвиква
състояние на стрес, притеснения, тревожност и напрегнаст, както и негативна
обществена реакция спрямо обвиняемия от негови близки. Безспорно такива
отрицателни емоции, които да са резултат от повдигнатото обвинение, се
установи, че е преживял П.М.. Многократното отлагане на нак.дело,
неизвестността как то ще приключи ,са
негативни емоции и психически преживявания за всеки човек, както и за П.М. във връзка с незаконното му обвинение по процесното НДОХ№687/15 г по описа на СГС. Ищецът е
споделял своите притеснения пред лице на
име В. , в последствие споделени със св.Г.. Макар и косвени показанията от св.Г.Г. потвърждават този извод
на съда.
От друга страна безспорно изтърпяване на присъда от М. *** също
е свързано с негативни емоции, но притеснението и неизвестността у М. за
нова осъдителна присъда, е в причинна
връзка, но само с незаконното обвинение на ищеца, по което е бил оправдан.Трудно
е да се разграничи и да се отчете, че търпените от ищеца негативни
последици в затвора- Враца са свързани
единствено с воденото срещу него наказателно преследване, тъй като цялото
производство по НДОХ687/15 г на СГС е било докато М. е изтърпявал присъда с
наказание"лишаване от свобода" в затвора по друго дело.
Същевременно следва да се обърне внимание и на
личността на ищеца. Видно от приетата по делото справка за съдимост, по
отношение на лицето са налице множество влезли в сила присъди за извършвани
различни престъпления,като по четири от тях/по чл. 198 ал.1 НК,чл. 185 ал.1вр.с
чл.20 НК/ , а от през 2004 г е отложено
изпълнението на наказанието за престъпление по чл. 198 ал.1 НК за срок от пет
години, а през 2006 г е изтърпял ефективно наложено му наказание за
престъпление почл.198 ал.1 пр.2 НК-отнемане чужди дв. вещи с намерение противозаконно да ги присвои. Ето защо,
съдът намира, че търпените от ищеца неимуществени вреди от привличането му като
обвиняем по нак. дело по което е бил оправдан, негативни преживявания, свързани
със стрес, притеснения и неудобства от воденото срещу него наказателно
производство, са с много по-нисък интензитет от обичайните психически страдания
при повдигане на едно обвинение. В сравнение с всяко друго лице, което е
привлечено за първи път в качеството си на обвиняем, ищецът е търпял
неколкократно негативните емоции, породени от това да бъде посочен като автор
на престъпление, като неговата сетивност към негативна реакция и възприятие от
този факт е притъпявана с всеки следващ път в продължение на години.
Изложеното
дава основание на съда да бъде
обоснована тезата, че претендираното обезщетение в размер на 180 000 лв. за
причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишено, защото не се
установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни
последици от повдигнатото обвинение за престъпление по което е бил оправдан.
Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания и негативни чувства от факта на обвинението,
преживените стрес и притеснения, несигурността от изхода на делото и страха от
евентуално ново осъждане по повдигнатото
обвинение, следва да бъдат овъзмездени. Същото обаче трябва да бъде преценено
според общоприетия критерий за справедливост /чл.52 от ЗЗД/и на база анализа на
събраните доказателства и посочените по-горе мотиви, касаещи определянето на
размера му. Въз основа на тях, съдът
намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да
се определи на 1800 лева, като иска до пълния предявен размер от 180 000 лева
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Доколкото се претендира и
законна лихва върху сумата, тя също следва да бъде присъдена, като началният й
момент е считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 26.11.2016
г. /виж т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
С оглед
съдебната практика по тези дела съдът приема ,че присъждане на обезщетение от
1800 лв ще репарира болките и
страданията на П.М. по воденото
разследване, повдигнато му е обвинение по ОХНД№687/15 г по описа на СГС за
престъпления по чл.199 ал.1 т.4. вр. чл.198 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б ,,А” от НК ,
а в последствие е бил оправдан с присъда влязла в законна сила. Служебният защитник на ищеца- адв.К. е назначена по реда
на чл.23 ал.3вр.с чл.21 т.3 от Закона за правната помощ и нейното възнаграждение следва да бъде
изплатено съгласно чл. 5 и 6 от Наредбата за заплащането на правната помощ в сила от 01.01.2006
г.Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.,Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2006г., изм. ДВ.
бр.59 от 28 Юли 2009г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април 2011г., изм. ДВ. бр.57 от 28
Юли 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 15 Декември 2015г., след като изпрати отчет до адвокатския съвет по образец, утвърден
от НБПП.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
на осн. чл. 4,чл. 10ал.3 от ЗОДОВ вр. с
чл. 52 от ЗЗД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на П. Г.М. с
ЕГН **********,*** , сумата 1800 лв/хиляда и осемстотин/лева,
представляваща обезщетение за претърпени от М.
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление
по НДОХ№687/15 г по описа на СГС, по което наказателното производство е
приключило с оправдателна присъда, влязла в законна сила на 26.11.2016 год., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 26.11.2016
год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска
на П. Г.М. с ЕГН **********,*** против Прокуратурата на
РБългария за претърпени неимуществени
вреди за сумата над 1800 лв до 180 000
лв / исковата претенция / ,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: