Решение по дело №2596/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215,ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г.Т.Г. и Р.Д.Т., и двамата чрез адв. Х.Г.- Д.- ВАК срещу Заповед № 3310/ 31.10.2022г. на Кмета на Община Провадия.

Жалбоподателите, чрез процесуалният си представител оспорват заповедта. Сочат, че това е втора заповед с частично идентичен предмет и, че първата заповед издадена на техния наследодател за премахването като незаконни на същия строеж е отменена с решение на АдмС Варна. При отмяната на първата заповед на административния орган са дадени указания по приложението на закона и съдържанието на заповедта, които не са съобразени при издаването на оспорената в настоящото производство заповед. В открито съдебно заседание чрез процесуален представител поддържат жалбата. Молят за уважаването й и за присъждане на сторените по делото разноски. Представят списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна – Кметът на Община Провадия не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирани лица в законоустановения 14 – дневен срок и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Административен съд - Варна, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

С оспорената заповед е наредено премахването на незаконен строеж, собственост на Р.Д.Т. и Г.Т.Г. и двамата с постоянен адрес ***, представляващ „Масивна плътна сграда в УПИ ІХ-1566,1567,кв.83 по плана на гр. Провадия“. Със заповедта е определен 60 дневен срок от влизането й в сила за доброволно изпълнение.

Установено е , че имотът е собственост на Р.Д.Т. и Г.Т.Г. , в качеството им на наследници на Т.Г.Т., съгласно НА за покупко-продажба № 173,том І, дело 357/1996 г.

Установените в производството по издаването на оспорения акт обстоятелства са отразени в Констативен протокол вх.№ РД 9400-3031/23.08.2022 г. съставен от гл. архитект на Община Провадия и ст. специалист в отдел „УТЕОС“ към Община Провадия. Констативният акт е издаден след извършена проверка в присъствието на жалбоподателите. Установено е, че строежът представлява плътна масивна ограда с размери 6,50 м., дължина 1,80 м., изградена от бетонни блокове. Оградата е изпълнена по продължение на южната фасада на гаража и заедно с фасадната стена на гаража формира достъпа до ПИ 1567 с приблизителна ширина около 1 м. Строежът е от VІ категория съгласно чл.137,ал.1,т.6 от ЗУТ. Обектът е изпълнен без разрешение за строеж и без одобрено конструктивно становище. Ползва се без да е приет с протокол по реда на чл.304,ал.1 от ППЗТСУ /отм./ за обитаване и използване на завършен строеж. Строежът не представлява търпим строеж, тъй като противоречи на градоустройствените показатели на гр. Провадия.

Съставеният констативен акт е връчен на жалбоподателите на 02.09.2022 г. В указания срок са депозирани писмени възражения, които са приети като неоснователни при произнасянето на административния орган.

С оспорената заповед е прието, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл.225а от ЗУТ.

В хода на съдебното дирене предвид твърденията в жалбата за наличието на предходна заповед и отмяната й със съдебен акт, по делото е прието решение по адм.д. 332/21г. по описа на АдмС Варна. От приложените документи се констатира, че с решение № 771 от 08.06.2021г. по адм.д. 332/2021г. съдът е отменил Заповед № 155/18.01.2021г. на Кмета на Община Провадия, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Гараж с пристроени прилежащи постройки и плътна ограда“.

Производството по адм.д. 332/21г. по описа на АдмС Варна е образувано по жалба на Т.Г. Т., ЕГН: **********,*** срещу Заповед № 155/18.01.2021г. на Кмета на Община Провадия, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Гараж с пристроени прилежащи постройки и плътна ограда“.

В производството по адм.д. 332/21г. на АдмС Варна е прието заключение на СТЕ. В заключението си вещото лице е посочило, че към момента на изграждане на строежите – 1970 г., за прилежащия квартал 117 е действал регулационен план, одобрен със Заповед № 437 от 29.11.1956 г., според който процесния имот е с номер Х-1264. Към момента на издаване на процесната заповед действащ е Общ регулационен и застроителен план на гр.Провадия, одобрен със Заповед № 3440/ 11.12.1979 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет – Варна, съгласно който имотът, в който е разположен процесния строеж (строежи), е УПИ ІХ- 1566, 1567 на кв. 83 по плана на гр. Провадия, като е установено, че за имота на жалбоподателя не е предвидена застроителна съставка. След оглед на място вещото лице е установило, че гаражът и пристроените към него помещения представляват едноетажна сграда, ситуирана в ПИ планоснимачен № 1566, разположена на южната имотна граница и на разстояние 6,50 м. от източната имотна граница с ПИ пл. № 1567. Изрично е посочено и това не е спорно между страните, че двата имота съставляват общ УПИ ІХ – 1566, 1567. Сградата е масивна, с тухлени зидове и обща покривна стоманобетонна плоча, наклонена към ПИ 1566. Състои се от гараж, WC, преддверие, баня, две стаи и коридор. Установено е, че светлата средна височина на помещенията е 2,20 м. От измерванията на място е установено, че общата застроена площ на сградата е 51,60 кв. метра. Досежно процесната ограда експертът е посочил в заключението си, че същата е плътна, изпълнена от бетонни блокчета, и е разположена на южната имотна граница с ПИ пл. № 1567. Оградата е с дължина 6,50 м. и височина 1,80 метра. Отбелязано е в заповедта, че за изграждане на оградата няма издадено РС и конструктивно становище. Разположението на обектите е онагледено в цвят на Приложение №1, което е неразделна част от експертизата. Заключението на експерта по т.3 от СТЕ сочи, че са налице отклонения от одобрените строителни книжа – РС № 29/17.07.1978 г. и Протокол № 29/ 17.07.1978 г. и Протокол № 47/ 17.07.1978 г. по отношение на застроената площ, тъй като, съгласно цитираното РС застроената площ на гаража е 31,00 кв.м., а установеното на място е 51,60 кв.м. По своето местоположение гаражът съответства на представените строителни книжа – на уличната регулационна линия и на 1,00 м. от южната регулационна линия. На място вещото лице е установило, че не са налице описаните в заповедта помещения с предназначение „работилница“ и „стаи за живеене“, а има складови помещения /разположението на същите е илюстрирано в лявата част на Приложение №1/. В отговора на въпрос № 7 вещото лице сочи, че ПИ 1566 и ПИ 1567 съставляват едно общи УПИ № ІХ – 1566,1567 като липсват данни по отношение на този УПИ регулацията да е приложена. Това е онагледено на Приложение №1, на което границите на ПИ са обозначени с черен плътен контур, а на УПИ – с по-тънък син контур. Уличната регулация е обозначена с плътна червена линия. В съдебно заседание уточнява, че не е приложена уличната регулация тъй като същата навлиза частично в УПИ № ІХ – 1566,1567. Не са установени отклонения досежно вътрешните регулационни граници на УПИ. Потвърждава пред съда, че установеното на място досежно процесния гараж, не съответства напълно по площ на разрешеното с представените по преписката строителни книжа, но отговаря в ситуационно отношение.

Решаващият съдебен състав е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговата териториална и функционална компетентност. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че има противоречие между мотиви и диспозитива на заповедта. В заповедта ответникът не е посочил в нарушение на кои правни норми от ЗУТ счита, че са изградени процесните строежи. Посочени са единствено разпоредбите на чл.225, ал.2, т. и т.3 и чл.225а, ал.1 от ЗУТ, т.е. разпоредбите, по които се е развило административното производство и тези, обосноваващи компетентността на органа. Този пропуск от страна на органа е друго съществено нарушение на формата и съдържанието на акта, тъй като посочването на нарушените материални разпоредби би допринесло за по-прецизното изследване от страна на съда за правилното приложение на материалния закон.

Приел е, че в посочената част заповедта е издадена и в противоречие с принципа за съразмерност, установен в чл.6 от АПК и по-конкретно с ал.2, съгласно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Този принцип е доразвит от законодателя в ал.5 на същата правна норма, според която административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Друг съществен порок е, че в хода на административното производство ответникът не е изследвал кой е приложимият закон по отношение на процесните строежи. Това е било наложително с оглед на обстоятелството, че както по отношение на гаража, така и по отношение на процесната ограда, е установено и не е спорно между страните, че същите са изградени назад във времето, когато градоустройствените правила в Република България са били регулирани от Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ – отм./ и Правилника за неговото прилагане /ППЗТСУ – отм./. В заповедта не са изложени мотиви на органа, от които да е видно в нарушение на кои материални норми счита, че са изградени процесните строежи – гараж и ограда. Съответно - необсъден е останал въпросът за търпимостта на строежите, което е друго съществено нарушение на процесуалните правила, а това само по себе си е достатъчно да обоснове извод за незаконосъобразност на акта – аргумент по чл.146, т.3 от АПК. Приел е, че в разглеждания случай, предвид времето на изграждане на процесния гараж /1978 г./ и на оградата /не е установено категорично времето на изграждане/, е следвало ответникът да съобрази попадат ли процесните строежи в приложното поле на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ или на друга хипотеза от същия параграф, или не.

С гореизложените мотиви с решение № 771 от 08.06.2021г. по адм.д. 332/2021г. съдът е отменил Заповед № 155/18.01.2021г., издадена от Кмета на Община Провадия като незаконосъобразна – издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.“

По делото е работила СТЕ, която е приета без оспорване от страните . Видно от заключението на вещото лице строежът описан в Заповед № 3310/31.10.2022 г. на Кмета на Община Провадия , подлежащ на премахване е идентичен с част от строежа / в частта плътна ограда/, описан в Заповед № 155/18.01.2021 г. на Кмета на Община Провадия. От строежа за премахване посочен в Заповед № 155/18.01.2021 г. е изключен „гараж с пристроени прилежащи постройки“.

Предвид горните фактически установявания, съдът достигна до следните правни изводи:

По валидността на акта:

Компетентността за издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта , пета и шеста категория е уредена с нормата на чл.225а,ал.1 от ЗУТ. Тя е предоставена на кмета на общината или на упълномощено от него лице. В случая извършеният строеж е от шеста категория на основание чл.137,ал.1,т.5 от ЗУТ. Следователно нормативно определената компетентност е спазена и не са налице основания актът да бъде прогласен за нищожен.

По процесуалната и материална законосъобразност на акта и съответствието с целта на закона:

С разпоредбата на чл.225а от Закона за устройство на територията са регламентирани правилата за издаване на заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Настоящата заповед попада в хипотезата на посочената правна норма. С разпоредбата на чл.225а,ал.1 от ЗУТ е въведено безусловно изискване заповедта по ал. 1 да се издаде въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, който акт се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. От представения с административната преписка КА е видно, че заповедта е издадена след съответните установявания от компетентните служители на Община Провадия. КА е връчен на жалбоподателите и те са упражнили правото си да подадат възражение.

Оспореният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвид следното:

От съдържанието на Заповед № 155/18.01.2021г. на Кмета на Община Провадия, Решение № 771 от 08.06.2021г. по адм.д. 332/2021г., с което съдът е отменил Заповед № 155/18.01.2021г. на Кмета на Община Провадия, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Гараж с пристроени прилежащи постройки и плътна ограда“, Заповед № 3310/31.10.2022г. на Кмета на Община Провадия и заключението по СТЕ, прието по настоящото дело се констатира, че предмет на двете заповеди на Кмета на Община Провадия е премахването на незаконен строеж: „Масивна плътна ограда в УПИ ІХ-1566,1567, кв.83 по плана на гр. Провадия“. Констатира се, че адресатите на оспорената заповед на Кмета на Община Провадия са различни от адресата на Заповед № 155/18.01.2021г. на Кмета на Община Провадия. Разликата е резултат от наследствено правоприемство, поради което не се отразява на преценката за идентичност на страните в посока на приемане, че адресати на акта оспорен в настоящото производство са лица различни от адресата на предходната заповед.

В Решение № 771 от 08.06.2021г. по адм.д. 332/2021г. на АдмС Варна са дадени указания за изследването на обстоятелствата и фактите относно търпимостта на строежа. При издаването на оспорената заповед тези указания не са изпълнени. Не е изследвана търпимостта на строежа по арг. от §16 от ПР на ЗУТ или §127 от ПЗР на ЗУТ, предвид датата на изграждането му, и действащия предходен режим на строителство. В оспорената в настоящото производство заповед не са направени констатации за действащи във времето устройствени планове за територията, в която попада процесния имот, нито е посочен действащият към момента. Не е направен анализ за предвижданията на устройствените планове по отношение на застрояването и не е направена преценка за допустимост на строежа към момента на влизане в сила на ЗУТ по арг. от §16 на ЗУТ .

Съдът не може по арг. от чл.168 от АПК вр. чл. 169 от АПК, чл.170, ал.1 от АПК и чл.171 от АПК вр. чл. 225а от ЗУТ да замести кмета на общината, като установи фактите, релевантни за незаконността и или търпимостта на строежа в съдебното производство. Такова очакване към съда и съдебното производство, първо е в противоречие с цитираните разпоредби определящи обхвата на съдебния контрол ( а именно установяване от данните по административната преписка на съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт от административния орган, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му) и второ – би обезсмислило предоставената изрична компетентност по ЗУТ на кметовете на общините да издават заповеди за премахването на незаконни строежи.

Административното производство по премахване на незаконен строеж се развива между административния орган и извършителя на незаконния строеж /чл. 225, ал.6 от ЗУТ/. Не е установена точната дата на извършване на строежа, която от своя страна е от съществено значение за търпимостта на установеният незаконен строеж. В констативния акт е вписано, че строежът не представлява търпим строеж, но този извод е необоснован. Не е ясно въз основа на кои доказателства от преписката е прието, че оградата не отговаря на изискванията за търпимост.

Изискването за изследване в рамките на това производство търпимостта на строежа, респ. неговата узаконимост не е изпълнено, относими в тази насока факти и обстоятелства не са посочени. Обстоятелството дали строежът е търпим не е било изследвано в хода на развилото се административно производство, въпреки дадените с Решение № 771 от 08.06.2021г. по адм.д. 332/2021г. на АдмС Варна указания. Административният орган е следвало да изложи мотиви относно търпимостта на установения незаконен строеж.

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ изисква освен кумулативното наличие на визираните в нормата предпоставки: 1. Извършен строеж, 2. същият да е незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, но и 3. спрямо строежа да не са налице някоя от хипотезите, с които законът свързва пречки за премахването му /§16 ПР ЗУТ и §127 ЗИД ЗУТ/.

Според разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, в тежест на административния орган е да установи с приложените в административната преписка доказателства, че фактите и обстоятелствата констатирани от контролните органи налагат прилагането на посочените правни норми. В настоящия случай е установено незаконно строителство, но не е изяснен въпросът с търпимостта на оградата, нито е установена годината на нейното построяване. Посочено е, че строежът не е търпим, но защо и въз основа на кои доказателства контролните органи са стигнали до този извод не е ясно.

Съгласно принципа на служебното начало- чл. 9, ал.2 от АПК и чл. 36 от АПК за административния орган съществува задължение да събира служебно доказателствата преди издаване на административния акт, а по силата на чл. 35 от АПК преди издаване на индивидуални административен акт следва да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и да обсъди възраженията на заинтересованите лица. В случая тези изисквания не са съобразени от административния орган, при което актът е издаден в нарушение на чл. 146, т.3 от АПК.

Изложеното води до извод за основателност на жалбата поради наличието на отменително основание по чл.146,т.3 от АПК. Оспорената заповед е постановена при съществени процесуални нарушения, които налагат да бъде отменена. При този изход на спора и на основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателите следва да бъдат присъдените сторените разноски по водена на делото, съгласно представеният от процесуалният им представител списък по чл.80 от ГПК в размер на 2820 , 00 лева , от които 20 лева платена държавна такса, 300 лева платен депозит за вещо лице и 2500,00 лв. платено адвокатско възнаграждение удостоверено с договори за правна защита и съдействие № 7 и № 8 от 12.12.2022 г.

На основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, ІІ-ри състав на Административен съд - Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на Г.Т.Г. и Р.Д.Т., и двамата чрез адв. Х.Г.- Д., ВАК Заповед № 3310/ 31.10.2022г. на Кмета на Община Провадия.

ОСЪЖДА Община Провадия да заплати на Г.Т.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1425,00 (хиляда четиристотин двадесет и пет ) лева, съставляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Община Провадия да заплати на Р.Д.Т., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1425,00 (хиляда четиристотин двадесет и пет ) лева, съставляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

	Съдия: