Решение по дело №449/2020 на Окръжен съд - Сливен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен, 23.09.2020 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и шести август през двехиляди и двадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                      мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Нина Кънчева, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 449 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 231/21.02.2020г. по гр.д. № 3301/19г. на СлРС, с което е осъдено „Рожее Ванден Берхе БГ“ ЕАД, гр. Сливен, ЕИК **, със седалище и адрес гр. Сливен, ул. „**“ № 42 да заплати на Д.Й.Д. ЕГН ********** *** сумата 21 000 лв.,представляваща обезщетение по чл. 200 от КТ за вреди от трудова злополука, от която 20 000 лв. за неимуществени и 1 000 лв. за имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 13.01.2019г. до окончателното й изплащане, отхвърлена е исковата претенция в останалата й част за разликата над уважения до пълния претендиран размер, като неоснователна, осъдено е „Рожее Ванден Берхе БГ“ ЕАД, гр. Сливен да заплати по сметка на съдебната власт разноски в размре на 400 лв. и държавна такса в размер на 840 лв., осъдена е Д.Й.Д. да заплати н а „Рожее Ванден Берхе БГ“ ЕАД, гр. Сливен разноски по съразмерност в размер на 88, 40 лв., като решението е постановено при участие в процеса на трето лице-помагач на страната на ответника – „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, гр. София.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство.

Въззивницата обжалва ЧАСТИЧНО решението, в отхвърлителната част за разликата над присъдената сума от 20 000 лв. до 120 000 лв., като не обжалва отхвърлителната част над 120 000 лв. до пълния предявен размер от 180 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Твърди, че в нея решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил всички значими фактори при определяне на справедлива компенсация за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука.

Поради това моли въззивния съд да отмени в атакуваната част първоинстанционния акт и вместо това постанови ново решение, с което уважи иска за обезщетение на имуществените вреди до размер на 120 000 лв. Претендира разноски.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Заявява, че претендираното с нея обезщетение е в необосновано завишен размер, който не кореспондира с принципите на справедливостта. Развива съображения. Счита, че присъдената от първостепенния съд сума е достатъчна за възмездяванен авредите, които са установени по делото, като съдът се е съобразил с експертните заключения относно вида и характера на травмите и перспективите за тяхното отшумяване. Поради това моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и потвърди атакуваната част от решението като правилна и законосъобразна. Претендира разноски.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания пред тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В законовия срок третото лице-помагач на страната на ответника не е подало писмен отговор.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява лично и не се представлява. С писмено становище подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа жалбата, оспорва отговора и иска съдът да уважи жалбата и  й присъди сумата от 120 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претендира разноски по чл. 38 от ЗА.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

По електронен път на 21.09.20г. е било подадено писмено становище от процесуалния представител по пълномощие на въззиваемото дружество, което поради деловодна грешка е отпечатано на хартиен носител и докладвано по делото на 23.09.20г. след приключване на съдебното заседание – в 11.50 ч. Със становището се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска нейното отхвърляне, развиват се подробни съображения. Иска се присъждане на разноски за първата инстанция в размер на 6100 лв. и за тази инстанция в размер на 12 079, 07 лв. представляващи адвокатско възнаграждение с ДДС, за което са представени копия от фактури и списък.

В с.з. за третото лице-помагач на страната на ответника, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния му обхват – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е частично неправилно.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, я въвежда по подразбиране. Въззивната инстанция не споделя изцяло крайните правни изводи, до които е достигнал решаващият съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

Те касаят единствено размера на обезщетението, определен от съда за възмездяване на претърпените от ищцата в резултат на трудовата злополука неимуществени вреди.

Тъй като този вид вреди сами по себе си са без паричен или друг имуществен еквивалент, законодателят е постановил определянето на размера на обезщетението за претърпяването им да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно общата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. Понеже няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от вида, броя и характера на уврежданията, формата и степента на страданието, неговата продължителност и прогнозите за развитие.

Оплакването в тази насока на въззивницата-ищца, е основателно. Както вече бе посочено, понятието „справедливост“ не е правна категория и преценката е предоставена от нормотвореца в дискресията на съда. Субективното мнение на всяка от страните не го обвързва, тъй като съдът излага своите съображения за да даде стойностно изражение на справедливостта и те в случая са съпоставими с обективните фактически констатации.

Така в случая, предвид възрастта и пола на пострадалото лице – жена на  68 години към момента на настъпване на трудовата злополука,  вида на причинените травми – фрактури на двете ръце, фрактура на дясно ребро, сътресение на мозъка и по-късно развита психогенна депресия, характера им – механичните травми представляват средни телесни повреди, неопасни за живота, сериозността им – наложила оперативно лечение на счупванията и поставяне на остеосинтезиращ материал, степента на болките – с висок интензитет и сила, ограниченията – изразяващи се в затруднения в движението на крайниците, неудобства при елементарни действия и самообслужване, продължителността на търпените от ищцата физически страдания и трудности  – около шест месеца, с ненапълно отшумели болезнени усещания, перспективите – предстоящи повторни оперативни интервенции за премахване на остеосинтезиращите материали, предвид още качествата на преживения душевен дискомфорт и психични страдания – продължителен стрес и състояние на уплаха, изнервеност, затруднен сън и повишена тревожност, преминали към психогенна депресия, прогнозата – за почти пълно възстановяване и съобразявайки се с факта, че ищцата, като работник в ответното дружество, не е допринесла за настъпването на трудовата злополука, и с оглед това, че всички тези обстоятелства са надлежно доказани с годни, допустими и относими доказателствени средства, настоящият състав намира, че сумата от общо 40 000 лв. представлява максимално справедлива компенсация, като обективен паричен еквивалент на претърпените страдания в резултат на тези причинени вреди, които съдът е приел за непререкаемо доказани, и с нея напълно се обезщетяват установените неимуществени вреди.

Въззивният състав намира, че при преценката си РС не е взел под внимание всички значими конкретни обстоятелства, индивидуализиращи личните преживявания на ищцата и при отчитането им не им е дал адекватно имуществено изражение, чийто размер от 20 000 лв. се разминава с приетия от този състав.

Поради това въззивната жалба се явява частично основателна за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. и следва да се уважи за нея, като първоинстанционното решение бъде отменено в тази си отхвърлителна част и вместо нея бъде постановено решение, с което този иск бъде уважен за посочената сума, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на увреждането – 13.01.2019г. до окончателното изплащане.

Над нея, в обжалваната отхвърлителна част – от 40 000 лв. до 120 000 лв., въззивната жалба не следва да се уважава и атакуваният акт следва да бъде потвърден

В необжалваните част – за разликата над 120 000 лв. до 180 000 лв. за обезщетението за неимуществени вреди и за присъденото обезщетение в размер на 1 000 лв. за претърпените имуществени вреди, решението на СлРС е влязло в сила.

С оглед изхода на спора за първоинстанционното производство ответникът следва да заплати и държавна такса в размер на още 800 лв.

За настоящата инстанция разноските следва да се разпределят между страните съразмерно на уважената и отхвърлената част от въззивната жалба, като въззивницата следва да заплати на въззиваемия такива в размер на 9 663, 20 лв., а поради липса на доказани разноски на въззивницата и липса на доказани основания за прилагане на разпоредбата на чл. 38  от ЗА, на нея не следва да й се присъждат разноски. Въззиваемият следва да заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на 400 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

 

                               

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 231/21.02.2020г. по гр.д. № 3301/19г. на СлРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д.Й.Д. ЕГН ********** *** против „Рожее Ванден Берхе БГ“ ЕАД, гр. Сливен, ЕИК **, със седалище и адрес гр. Сливен, ул. „**“ № 42 иск с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 13.01.2019г. до окончателното изплащане за сумата НАД  20 000 лв. ДО 40 000 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И НЕПРАВИЛНО и вместо това

 

П  О  С  Т  А  Н  О  В  Я  В  А:

 

ОСЪЖДА „РОЖЕЕ ВАНДЕН БЕРХЕ БГ“ ЕАД, гр. Сливен, ЕИК **, със седалище и адрес гр. Сливен, ул. „**“ № 42 да заплати на основание чл. 200 от КТ на Д.Й.Д. ЕГН ********** *** сумата от ОЩЕ 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 13.01.2019г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Рожее Ванден Берхе БГ“ ЕАД, гр. Сливен да заплати по сметка на съдебната власт държавна такса за първоинстанционното производство в размер на още 800 лв.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 231/21.02.2020г. по гр.д. № 3301/19г. на СлРС в останалата обжалвана част.

 

ОСЪЖДА Д.Й.Д. да заплати на „Рожее Ванден Берхе БГ“ ЕАД, гр. Сливен направените разноски за въззивното производство в размер на  9 663, 20 лв.

 

ОСЪЖДА „Рожее Ванден Берхе БГ“ ЕАД, гр. Сливен да заплати по сметка на СлОС – държавна такса в размер на 400 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие в процеса на трето лице-помагач на страната на ответника – „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, гр. София.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: