РЕШЕНИЕ
№ 462
гр. Благоевград, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210201400 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. З. П., с ЕГН ********** от гр.Б*********,
бул.“В******, против Наказателно постановление № 786065-F782431/28.08.2024 г. на
Директор офис обслужване Благоевград при ТД на НАП София, с което за нарушение на чл.
92, ал.2 във връзка с чл. 264, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/,
на основание чл. 264, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане на
жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба", в размер на 200.00 /двеста/
лева.
С жалбата се оспорват по същество материализираните с атакуваното НП
фактически обстоятелства, описващи вмененото на жалбоподателката нарушение, твърди се
че неправилно е ангажирана отговорност на П.. Излагат се доводи, че декларация е
подадена, но поради проблеми със софтуер не е приета. Иска се от съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление и да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с редовно упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено
поради липсата на нарушение .Претендира разноски.
Административно-наказващият орган, чрез своят процесуален представител
поддържа становището, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не изпращат
представител и не изразяват становище по същество.
Районният съд, след като съобрази ангажираните по делото доказателства,
1
становищата на страните и закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана е от активно легитимирано за това
лице, с правен интерес от съдебният контрол и в срока по ЗАНН. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения
С ангажираните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установи, че на 02.08.2024 г. длъжностно лице при ТД на НАП-Благоевград –
актосъставителя /св.К./ установила след проверка в информационната система на НАП, че
жалбоподателят , като управител на „М******** не е подала годишна данъчна декларация
по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за дължимия годишен корпоративен данък за 2023 г. в
законоустановения с разпоредбата на чл. 92, ал.2 от ЗКПО срок – до 01.07.2024
г./30.06.2024г. неработен ден/ . На същата дата, до П. била изпратена покана за подаване на
декларация и съставяне на АУАН. На 12.08.2024г. за констатираното нарушение
актосъставителя К., в присъствието на свидетеля А., съставила на жалбоподателя АУАН №
F782431 за административно нарушение по чл. 92, ал.2 от ЗКПО във връзка с чл. 264, ал.1
от ЗКПО. Актът бил връчен на жалбоподателя непосредствено след съставянето му. В
законоустановения срок жалбоподателя депозирал писмени възражения по акта, като
посочил, че е попълнил декларация, но е пропуснал да я подпише.
Въз основа на така съставеният акт и след като приел възраженията за
неоснователни, на 28.08.2024г. Директор офис обслужване Благоевград при ТД на НАП
София издал обжалваното Наказателно постановление № 786065-F782431, с което за
нарушение по чл. 92, ал.2 във връзка с чл. 264, ал.1 от ЗКПО наложил на П.
административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, на основание чл. 264, ал.1 от
ЗКПО. НП е получено лично от жалбоподателя на 10.10.2024 година, като в
законоустановения срок. срещу него е депозирана разглежданата в настоящето производство
жалба.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от ангажираните по делото
неоспорени писмени доказателства. Подкрепя се също и от разпита на свидетелите по акта
К. и А., които потвърждават, че констатирали извършването на твърдяното нарушение
именно на база писмените документи по делото след извършена проверка в
информационния масив на НАП в изпълнение на писмо на ЦУ и на ТД НАП София. От
показанията на тези свидетели се установяват обстоятелства, свързани с извършената
проверка, повода за същата, как и кога са установили нарушението. При направения анализ и
оценка на показанията на свидетелите, съдът не отчете вътрешно противоречие,
непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на изопачени факти.
Свидетелите с достатъчна конкретика описват обстоятелствата около извършената проверка,
като с показанията си потвърждават резултатите от нея, касаещи неспазен срок за подаване
на справка-декларация. Техните показания, досежно посочените факти в пълна степен
кореспондират и на приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът им
дава вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за установяване на
административно нарушение.
По делото е представено писмено доказателство /заповед/, която удостоверяват
материалната компетентност на издателя на процесното НП.
2
Според декларацията по чл. 92 от ЗКПО от 2024 г. за дейността на процесното
дружество през 2023 г. се констатира, че дружеството е реализирало печалби и извършвало
дейност.
В хода на съдебното производство П. дава обяснения по случая, като твърди, че е
пропуснал да подпише поради обема от работа и подаване на декларации за други фирми.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Атакуваното НП е издадено от компетентен за това орган и съдържа всички
реквизити за такъв акт по ЗАНН. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени
всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на тези
елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.
42, ал.1, т.6 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.4 от ЗАНН. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в
съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е
съставен от К., инспектор по приходите към ТД на НАП-София, офис Благоевград, която
дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено.
Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН е постигнал пълна
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на
жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв
се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Установява се по делото, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административното нарушение по чл. 264, ал.1 от ЗКПО, тъй като не е подал в
законоустановения срок – до 01.07.2024 г./30.06.2024г неработен ден/, годишна данъчна
декларация 2023г. за осъществената дейност от представляваното от него дружество . Такава
декларация е подадена чрез КЕП и заведена с вх. От 07.08.2024г. в регистъра на ТД на НАП,
офис Благоевград след уведомяване на жалбоподателя, т. е. със закъснение. Нарушението по
чл. 264, ал.1 от ЗКПО е формално, което се осъществява чрез бездействие, с неподаването в
срок на данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО. От данните по делото безспорно се
доказа, че жалбоподателя в качеството си на управляващ данъчно задълженото лице не е
подал годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за дейността на дружеството
през 2023 година, с което е осъществила състава на визираното административно
нарушение, поради което, съдът намира, че административноаказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението, като такова по чл. 264, ал.1 от ЗКПО и правилно е ангажирал
за същото административнонаказателната отговорност на П.. Не се спори по делото, че
именно жалбоподателя е управител и именно той е лицето, имащо задължение да подаде
въпросната декларация в установеният от закона срок. В тази връзка съдът не приема
доводите на жалбоподателя, че декларацията е подадена, но не е подписана, От показанията
на свидетелите се установява редът за подаване на декларация, а от приложената декларация
се установява кога е подадена и приета. В случая действително се събраха данни, че
3
жалбоподателят е започнал да попълва декларация, но поради неподписването същата не е
приета, както и не е регистирирана в системата на НАП, поради което и съдът приема, че
същата не е подадена в законоустановения срок. От друга страна не се установи да е имало
проблем със софтуера, както се твърди в жалбата, напротив установи се, че в случая П. не е
подписал декларацията, което се потвърждава и от приложеното възражение и дадените
обяснения. В случая не може да се твърди и техническа грешка, или пропуск в попълнените
данни, а неизпълнение на задължение от страна на жалбоподателя, което не може да се
вмени във вина на приходната администрация, каквито доводи са изложени в жалбата. От
друга страна съдът намира, че правилно е определен и субекта на отговорност. Със ЗКПО
законодателят е предвидил възможността да бъдат наказани и двата субекта и дружеството и
неговия управител или ликвидатор за неподаване в срок на годишна данъчна декларация по
чл. 92, ал. 1 от ЗКПО. Това предвижда и разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗКПО. В случая не е
спорно, че жалбоподателят е управител на данъчно задълженото дружество и като е
допуснал неподаване на годишна данъчна декларация в срок е осъществил нарушението от
обективна страна.
От субективна страна, П. е осъществил състава на това административно нарушение
виновно. Същия е бил длъжен да предвиди, че с действията си е могъл да наруши
императивно установени и вменени му със закон задължения. В този смисъл съдът отчита и
качеството на лицето, като управител на дружество, което осъществява търговска дейност.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение санкционният орган
правилно на основание чл. 264, ал.1 от ЗКПО е наложил на жалбоподателя
административно наказание, законоустановено по вид и размер, а именно "Глоба" в размер
на 200 лева. Същото е в минимален на установеният за това нарушение размер, което
мотивира съдът да приеме, че е правилно определено и съобразено с разпоредбата на чл. 27
от ЗАНН. В настоящия случай съдът намира, че е неприложима разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, вменяваща в компетентността на административнонаказващия орган /АНО/ и съда,
при наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен,
да не наложи административно наказание. Касае се за формално по характера си нарушение,
такова на така нареченото "просто извършване", при което с факта на установяването му
законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред
правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на
санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция.
Преценката относно смекчаващите обстоятелства, при които е осъществен фактическия
състав /ФС/ на нарушението, следва да се извършва и като се държи сметка, че освен за
маловажността на случая, с общата разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ЗАНН законодателят е
визирал наличието на смекчаващи обстоятелства и като критерий за налагането на занижен
размер на установената с правната норма глоба. Следователно не всяко смекчаващо
обстоятелство може и следва да се третира непременно като предпоставка за
освобождаването от административнонаказателна отговорност, съгласно чл. 28 от ЗАНН, а
при използването на гъвкав подход е необходимо да се ограничат онези от тях, които
действително обуславят по-ниската степен на обществена опасност на нарушението в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. При положение, че с факта на
просрочието на подаване на декларацията в компетентното учреждение задълженото лице е
осъществило ФС на формалното нарушение на чл. 261, ал. 2 от ЗКПО, вр .чл.264 от ЗКПО,
4
безпредметно е, в аспекта на чл. 28 от ЗАНН, да се обсъжда продължителността на
просрочието - и при един ден, и при една година ще е налице все нарушение на установения
правов ред, при това при наличието на презюмираните общественоопасни последици. Още
повече в случая се констатира, че установеното просрочие е повече от месец, Не може да
бъде прието и като предпоставка за приложение на чл.28 от ЗАНН установеното в хода на
производството, че жалбоподателят е започнал изготвяне на декларацията, доколкото според
събраните гласни доказателства, такава не е подадена, което е обусловено от нейното
подписване, а ЗКПО борави с термина подаване на декларация, каквото в случая видно от
приложената такава е подадена след законоустановения срок. Предвид на изложените
съображения, съдът намира обжалваното НП за правилно и законосъобразно, което като
правна последица води до неговото потвърждаване.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за основателно с оглед изхода на делото. Разпоредбата
на чл. 63д ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на наказващия орган, както и че по същото са проведени
две същински съдебни заседание, съдът намира, че за производството пред Районен съд -
Благоевград на ТД на НАП – София следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, а именно сумата от 80 (осемдесет) лева.
С оглед изхода на делото направеното искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 786065-F782431/28.08.2024 г. на
Директор офис обслужване Благоевград при ТД на НАП София, с което за нарушение на чл.
92, ал.2 във връзка с чл. 264, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/,
на основание чл. 264, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане на Д. З. П., с
ЕГН ********** от гр.Б*******, бул.“В********* е наложено административно наказание
"Глоба", в размер на 200.00 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА Д. З. П., с ЕГН ********** от гр.Б*********, бул.“В* ******, * да
заплати на ТД на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение като неоснователно.
5
Решението може да се обжалва пред Административен съд -Благоевград в 14-
дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6