ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 16.10.2018 г.
Районен съд – Пазарджик,
Гражданска колегия, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 972 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът „Профи
Кредит България“ ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт С.-К. твърди, че между него
и ответницата Н.А.М. е съществувал валиден договор за потребителски кредит № **********
от 18.10.2016 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата паричен
заем в размер на 2 150 лв., а ответницата не е изпълнила задължението си да
върне предоставената й в заем сума, като е преустановила плащанията по
договора, поради което вземанията по него са обявени за предсрочно изискуеми на
02.05.2017 г.
За дължимата сума по договора за
кредит в размер на 5 581,29 лв., представляваща неизплатена главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4305/2017 г. на
Районен съд – Пазарджик.
Моли да бъде установено със сила
на пресъдено нещо в отношенията между страните съществуването на вземането по
договора за потребителски кредит и да му бъдат присъдени разноските по делото,
включително сторените в заповедното производство.
Представя
писмени доказателства: искане за отпускане на потребителски кредит, договор за
потребителски кредит, споразумение за предоставяне на пакет допълнителни
услуги, Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД, удостоверение за банкова
сметка, ***, погасителен план, справка за начислени лихви, извлечение по
сметка, заявление за промяна на погасителен план, анекс, уведомително писмо.
Моли да
бъде приложено ч.гр.д. № 4305/2017 г. на Районен съд – Пазарджик.
Ответницата
Н.А.М. чрез особения си представител адв. А.К. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
оспорва иска по основание и размер.
Намира
същия за недопустим, тъй като се основава на различни правопораждащи факти в
сравнение с тези, въз основа на които е издадена заповедта за изпълнение.
Оспорва
автентичността на всички приложени към исковата молба писмени доказателства (с
изключение на информация за IBAN, ***, извлечение по сметка и уведомително писмо) с твърдението, че те не
са подписани от ответницата.
Оспорва верността
на записванията в извлечение по сметка и споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги, приложени към исковата молба.
Твърди,
че уведомителното писмо от 14.07.2017 г. не е връчено на ответницата.
Прави
възражение за нищожност на договора за потребителски кредит като накърняващ
добрите нрави, противоречащ на закона и заобикалящ го, както и като съдържащ
неравноправни клаузи.
Прави
възражение за нищожност на споразумението за закупуване на пакет от
допълнителни услуги поради липса на основание, заобикаляне на закона и
противоречие със закона.
Намира
възнаграждението за пакета допълнителни услуги за прекомерно и противоречащо на
закона, тъй като не са посочени предоставените услуги и цената им поотделно, а
също и заплащането на възнаграждението не е за реално ползваните услуги, а за
възможността да се ползват.
Счита,
че ищецът не е посочил как се формира т.нар. договорно възнаграждение и какво
включва то, както и че клаузата за размера на годишния лихвен процент е нищожна
поради липса на основание, накърняване на добрите нрави и неравноправност.
Моли за
отхвърляне на исковете.
Направеното
от особения представител на ответницата възражение за недопустимост на исковата
молба поради липса на идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и
претендираното в исковото производство, съдът намира за неоснователно.
Основанието на иска включва онези правопораждащи факти, на които ищецът
основава претенцията за защита. В случая това е договорът за потребителски
кредит, сключен с ответницата, на който се основава както заповедта за
изпълнение, така и настоящата искова претенция.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:
Предявен
е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземане по договор за потребителски
кредит, по отношение на което ищецът се е сдобил със заповед за изпълнение.
За да е основателен искът в тежест на ищеца
е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и
ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който той е изпълнил задължението си да предостави
парична сума в заем на ответницата.
Ответницата чрез особения си представител е направила правоизключващи възражения за нищожност на процесния договор за потребителски заем и споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на основание и наличие на неравноправни клаузи.
Тежестта да установи тези възражения е на ответницата, тай като тя ги въвежда в процеса, с изключение на възражението за наличие на неравноправни клаузи, чието опровергаване е в тежест на ищеца.
Съдът на основание чл. 146, ал. 2 ГПК намира за необходимо да укаже на ищеца, че не сочи доказателства за валидността на клаузите, оспорени като неравноправни от особения представител на ответницата, както и за размера на претендираното вземане, а на ответницата – че не сочи доказателства за липсата на основание на процесния договор за кредит и на споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, противоречието им със закона, заобикалянето му и накърняването на добрите нрави.
Представените
с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като
допустими, относими и необходими.
Във
връзка със своевременно направеното от страна на особения представител на
ответницата оспорване на истинността на приложените към исковата молба писмени
доказателства (с изключение на информация за IBAN, ***, извлечение по сметка и
уведомително писмо), съдът на основание чл. 193, ал. 2 ГПК намира за необходимо
да укаже на ищеца до датата на първото по делото съдебно заседание да заяви
дали ще се ползва от оспорените писмени доказателства.
Съдът
приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат
такава ще спестят време и разноски, а на ищеца ще бъде върната половината от
внесената държавна такса.
Воден от
горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито заседание, което ще се проведе на 23.11.2018
г. от 13,45 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 4305/2017
г. на Районен съд – Пазарджик.
ПРИЕМА представените с исковата молба
писмени доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за валидността на клаузите, оспорени като неравноправни от ответницата, както и за размера на претендираното вземане.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответницата, че не сочи доказателства за липсата на основание на процесния договор за кредит и на споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, противоречието им със закона, заобикалянето му и накърняването на добрите нрави.
УКАЗВА на основание чл. 193, ал. 2 ГПК на ищеца до датата на първото по делото съдебно заседание да заяви дали ще се ползва от оспорените от ответницата писмени доказателства, приложени към исковата молба.
ПРИКАНВА страните към спогодба за
окончателно уреждане на спора, предмет на делото.
Препис
от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и препис от
отговора на особения представител на ответницата.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: